Зимно слънце ненагледно

lucho-cook1

Вчера моят скъп приятел, любим ученик, съредактор на легендарния вестник, съавтор на първата ми заплатена статия, рицар на Ордена на Костенурката, бард – автор на цикъла поеми в „Неделна поезия с Кърмит“, представящи есенцията на личността ми, критик и коректив, навърши 20 години.

Лъчо, душа на моята душа, зимно мое слънце ненагледно, желая ти толкова много здраве, че да те излекува от хипохондрията, повече свободно време за себе си и за Емили, по-отворен ум и повече смирение – count your blessings 🙂

С Митака пихме ракия, водка, айрян, сок и вода за твое здраве. Не се разкайвам, че отново забравих точната дата, но Facebook е виновен, а ако не си получил поздравителния ни sms, Мтел e виновен.

Знам, че Додо ще ревнува, но такъв е животът. А всички останали … вероятно ще забравя и за вашите рождени дни 😛

Advertisements

2 thoughts on “Зимно слънце ненагледно

  1. Chestit Rojden den i ot Men, Luchezarii! 😀
    Jelaq ti vsichko nai-hubavo! 🙂
    Neka zavyrshish s otli4ie St John’s i sledvash magistratura v presijen universitet 🙂
    …i syshto taka, shte se radvam ako otgovarqsh na pismata mi po facebook…
    vsa6tnost naistina mi e interesno/stranno zashto ne otgovarqsh na pismata mi? :/

Коментари са забранени.