Майките сутрин

Няколко години от живота си Астрид Линдгрен била единствено майка на двете си деца: всеки ден ги разхождала из пущинаците и играела с тях; катерела се по дървета и скали, разказвала им истории, четяла им всяка вечер, после им разказвала приказки или измислици.

„Една жена има правото на собствена професия, да бъде самостоятелна и да печели пари но когато роди, тя трябва да обича децата си толкова много, че да прекара с тях поне първите няколко години. Тя не бива да мисли: „Какъв срам, че сега съм вързана с децата!“

Астрид можела да се наслаждава не това време, защото съпругът й печелел достатъчно. През годините по паркове и детски площадки се срещала с други майки и деца, опознавала други условия на живот. Когато в Швеция провели анкета: „Защо не се раждат достатъчно деца?“, тя написала:

„Няма смисъл да си харчите парите за изследвания. Ето, казвам ви го безплатно макар че вие самите го знаете! Жените просто не могат да издържат на бързането сутрин, на това непрекъснато „хайде, хайде, закъсняваме!“

Спомних си за това тази сутрин, когато Стоян вече беше отишъл на училище, Георги тъкмо тръгваше за работа, а аз можех да си полежа и да помисля, а след това да реша дали да проверявам есета или да измия чиниите, или пък съвсем друго.

„Жените просто не могат да издържат на бързането сутрин“ се превърна в лайтмотива на деня ми. Спомних си, че преди да започна прогимназия, майка ми работеше рядко и временно, та не ми се наложи да ходя на детска градина, нито пък да остана в яслите, където изобщо не ми понасяло психически, и учителките след двайсетина дни посъветвали родителите ми да не ме водят повече – започвала съм безмълвно да лея сълзи още в колата и съм продължавала да ги лея и да не разговарям с никого, докато не помръдвам от столчето си през целия ден.

Би било идеално всички жени да могат да си позволят да не работят докато децата им станат поне на 14, но докато продължава да е невъзможно, би било хубаво да се замислят дали изобщо да се захващат с майчинство, ако ще се връщат преуморени от работа и общуването с децата ще ги досъсипва. Да, да, знам че всеки има право да се възпроизведе, но мисля и за това, че носи отговорност – не само за прехраната.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

14 thoughts on “Майките сутрин

  1. Марулята на ясла твърдо няма да я дам, нито на баби. Като стане на годинка и 1-2 месеца ще се връщам на работа, че специалност трябва да се взема, а баща й ще поеме остатъка от майчинството ми. Надявам се, че това е максимално доброто решение в нашите условия. А също така, решение в полза на бъдещето, когато ще имаме нужда от още по-голяма финансова стабилност от една страна, а от друга – ще мога да й посвещавам повече време, ако дотогава съм отметнала някои задачи.
    На детска градина обаче ще ходи, трябва да се социализира 😉

  2. А за детската градина – наистина трябва. Все пак детето не се нуждае само от обществото на родителите си (пък и къде ще се научи на общуване с равни?)

  3. Ужасяващо болен въпрос, особено за амбициозни мами с образование.
    Та, дома или на работа след като се появи детето ? Изборът днес не е голям. Ако вземаш кариерата си насериозно, 40 часа седмично плюс срещите не ти мърдат. Ако вземаш родителството сериозно, 168 часа не ти мърдат.
    Като резултат, децата израстват в институции. Либералите твърдят, че избора трябва да се остави на жената – която пък се чуди в света с мъжки норми, създавани и работещи от хилядолетия, какво да балансира по-напред. Социалистите искат майката да е с детето си достатъчно дълго, като държавата и плаща за това (заедно с поддържане на същото ниво пенсия, което се трупа на работещия татко). Социалистите винаги са умеели да харчат парите на другите.
    Къде са работодателите в тази въртележка ? Работният ден все още е с фиксирано време, фиксирано място и доста твърди граници в отговорностите. Жените не възразяват, от столетия са свикнали да приемат.
    Какво трябва да се направи ? За начало е добре да влязат повече жени по бордовете и на горните организационни нива. Познавайки ежедневието на работещата майка да излязат с идеи как да се ползва интернет, че фамилния живот да не страда.
    Другата важна промяна е в квалификацията и постоянното актуализиране на познанията за работещи майки. Времето е само толкова, как да се упарвлява. Грамотните хора правят по-малко грешки, което е предпоставка за по-ефективно използване на работното време.
    Астрид Линдгрен оставя първия си син в дом. Пренася драмата в няколко от творбите си и никога не си прощава

  4. Напоследък много майки с бебета на възрастта на Михаела ми се оплакаха, че работодателите им са бездетни жени, които не проявяват разбиране, нито толерантност към „ситуацията им“. Така че не съм твърде сигурна дали решението е „повече жени в бордовете“, ако това са настървени бездетни кариеристки…

    Иначе моята работа е такава, че нито плаващо работно време е възможно, нито работене от разстояние, но пък на мъжа ми работата го допуска, поради което той ще гледа Мишката, докато стане време за градина в дните, в които аз съм дежурна.

    Моята дилема пък е следната: по закон имам право да откажа нощни дежурства, докато детето навърши 6 години, което на пръв поглед изглежда много благодатно, тъй като нощните дежурства в интензивно отделение често са малък кошмар, особено за лекари с малък стаж като моя, след което известно време не си особено адекватен… НО това означава много повече дневни дежурства и следователно много по-малко време с детето… мда…

  5. „но докато продължава да е невъзможно, би било хубаво да се замислят дали изобщо да се захващат с майчинство, ако ще се връщат преуморени от работа и общуването с децата ще ги досъсипва“
    Статията ми хареса, но не съм съвсем съгласна с цитираното…Излиза,че трябва да избера-или да не работя /и да имам богат съпруг/ и да си гледам детето, или да работя, но да нямам деца, защото работата е достатъчно натоварваща. Богат съпруг нямам- трябва ли да остана бездетна?!

  6. Хах, айде да не е до 14 все пак:) Предлагам 4 деца, по три години всяко – и си стискаме ръцете.

  7. Също съм напълно съгласна със статията. И със заключението. Не е въпростът само да ИМАШ дете. Въпросът е че после трябва много време, внимание, любов и услия, за да го отгледаш като пълноценен човек.
    В днешнно време, уви, професията „майка“ няма никакъв престиж и е зле заплатена.

  8. Ми, аз пък смятам, че да си майка не е професия, а житейски избор. Защо е важно статутът на родител (особено майка) да има „престиж“ и какво означава това? Не се заяждам, просто никога не съм мислила за родителството в подобни категории.

  9. Според Уикипедия Астрид Линдгрен не е дала сина си в дом, а в приемно семейство. Посещавала го често и след известно време си го прибрала.
    Не съм много съгласна с поста. Не одобрявам, когато на съвестните хора им се внушава, че ако не могат да бъдат съвършени родители (каквито в реалността няма и не може да има), техен дълг е да се стерилизират. Смея да твърдя, че макар децата на живите реални хора да страдат от грешките на родителите си, те рядко страдат до такава степен, че да им се иска да не са били родени.
    Освен това тази тактика никак не помага за подобряването на света, защото потиска размножаването на съвестните хора и насърчава размножаването на безотговорните люде, на които изобщо не им пука що за родители са. Впрочем немалка част от безотговорните майки не работят, а само гледат децата си (главно защото никой работодател не може да се прежали да ги наеме) – как ви се струва, дали децата им печелят от това положение?

  10. Pingback: За майчинството « a beautiful place to get lost

Коментари са забранени.