Колко

Понякога, когато знам че правя по-малко отколкото мога, си казвам че повечето хора в същата ситуация правят още по-малко. Когато се измервам спрямо средното, обикновено изглежда че се извисявам, и е лесно да се успокоя че не е нужно да давам толкова много. Дали Вселената, обаче, не очаква от мен повече – защото ми е дала повече?

Advertisements

27 thoughts on “Колко

  1. А ти колко очакваш от себе си?
    Когато сравняваш със средното (статистическо) ниво, резултатите са много относителни. Имах учител по статистика, който казваше така: „Има лъжа, голяма лъжа и статистика.“
    Колко искаш да излъжеш себе си?

    P.S. Честита Нова Година!

  2. Сравненията нужни ли са изобщо ? Нужно ли е изобщо да измерваш като знаеш, че никой на света не може да направи нещата като теб. Преди тебе не е имало някоя като теб. След теб няма да има друга като теб.
    Чета нещата ти и се възхищавам на твоя „светъл дух“ ! Едва ли имаш необходимост от насърчаване, но аз все пак да кажа: „Струва ми се, че правиш точно колкото трябва към момента :)!“

  3. Ами ти откъде знаеш колко е средното? Статистика ли си водила или…?
    Да даваш всичко от себе си винаги е хубаво и се оценява от другите. Но то също така зависи за каква кауза, т.е. какво правиш.
    Например, да дадеш 3лв на Стоян на ден, при условие че можеш 5 е хубаво и много разумно. Но пък да сготвиш средно добре, при условие че можеш по-добре вече не е хубаво.
    Аз лично съм по крайностите и обичам да правя нещата максимално добре, т.е. колкото мога. 😉
    Обаче, ако на теб не ти пука и/или те домързи, тогава, разбира се, ще правиш по-малко отколкото можеш. И според мен, е по-важно да правиш нещата, не както трябва или както другите ги правят, а както си ги почувствала. 😛

  4. Аз мисля, че Вселената нищо не очаква, затова пък някакси е много обидно да си признаеш, че си претупала нещата. Според мен. На мен днес ми стана много обидно, когато ми казаха, че не съм си свършила добре работата. При това не толкова от мързел, колкото от умора. Едната сутрин превеждах до 05:45 с бебето в скута, защото се събуди и беше гладна, а аз трябваше да предавам, но пак се почувствах много зле за хората, които след мен е трябвало да се занимават с моята недосвършена работа.

    С което нищо не искам да кажа, всъщност, освен че е важно ТИ да се чувстваш комфортно с нивото на достигнато несъвършенство 😉

  5. Да, този пост идеално пасва на категорията, в която е поставен.Наистина можещ повече и си го доказвала.А на вселената…надали и пука за това…

  6. @ Поли – 😛 как човек може да е сигурен дали се опитва да се самоизлъже или да открие истината?

    @ Yana – защо пък да е обидно да признаеш, че си претупал нещата? Може би просто е честно – както направи ти в блога си 🙂 По този начин разширяваме познанието за себе си – разбираме, че сме способни да претупваме нещата … или да се самозалъгваме 😀

  7. Ох, не знам, май малко или повече покрай частиците истина, самозалъгването е неизбежно.
    И аз често се питам колко точно е достатъчно да правя? Понякога ми се струва, че е много, понякога, че е малко. Но смяам, че сравняването с околните е излишно. Дали е малко или много преценявам според собствените си възможности и положение.

  8. Личното мнение на lyd, че се извисява звучи просто нескромно. А това дали Вселената очаква от нея да прави повече, защото я е надарила с нечовешки сили трябва да попита единствено нея, тя предполагам би дала допълнителна информация и относно това, което трябва да прави повече.
    Ако човек иска нещо достатъчно силно цялата Вселена му садейства, за да го постигне или нещо такова беше написал Пало Куельо / не не съм манекен, просто съм я чел като дете :)/. Та lyd кое е това нещо, което искаш достатъчно силно?

  9. Димитър, аз СЪМ един от най-нескромните и арогантни хора на света, но в случая се опитвах да бъда самокритична 🙂 Освен това, за да направиш нещо, трябва да имаш достатъчно увереност, че би бил способен да го направиш – ако си твърде скромен малък човек, вярваш че си способен на твърде мъничко и никога не пробваш да направиш повече. Ако знаех как да попитам Вселената, щях да я питам направо, но, за съжаление още не знам 🙂 Не знам дали всичко е възможно, колкото и силно да го искаш – може би нещата които противоречат на вселенските закони не са. Това което искам най-силно е да познавам точно тези закони, или, както ги нарича Айнщайн – мислите на Бог … всичко останало са подробности 🙂

  10. На мен ми се е случвало на няколко пъти да си говоря с нея ама всеки път съм бил толкова пиян, че даже не можех да говоря та да я питам нещо, а тя ми говорише странни неща :). Отговорите се крият в главите на хората. Не го приемаи буквално, както правят в галактическия стопаджия… :). Ти не си арогантна нито нескромна и определено не си кой знае колко самокритична! Предпоалгам като всеки нормален човек предпочиташ да критикуваш в по-голямата си част от деня другите :). Нищо лично, аз съм голям твой фен, просто се опитвам да те накарам да бъдеш още по критична към себе си, може пък да направиш нещо велико и аз да съм горд след време, че съм те критикувал по темата преди това. 🙂

  11. О, не, благодаря, не искам да съм чак толкова критична към себе си … това е някак … депресарско 🙂

  12. Лид,Вселената е една представа.Тя не дава и не взема нищо.От човеците – Вземат онези, които могат.Дават онези, които искат.На мен ми се струва, че ако онова което наричаме Вселена очаква нещо от Вас, то е едно бебе.Tony

  13. Ох…стига с тази Вселена…Вселента не очаква нищо от никого! Тя просто ни е дала нещото наречено живот, и после ни е оставила сами да се оправяме. На Вселентата не и пука колко ще направиш ти, Лид, но пък на много хора на Земята им пука, и то много!
    Затова, нека оставим за момент Вселенета и се замислим за простосмъртните тук, на Земята.
    Важното, според мен, е да правим достатъчно много за да се чувстваме добре и в същото време и останалите да се чувстват добре. Това понякога е много трудно, затова си зависи от индивидуалната ценностна система, какво ти е по-важно – ти да се чувстваш добре или другите да се чувстват добре?
    P.S. Подкрепям Димитър за последните му 2 коментара!

  14. Колко ограничен избор… Тъжно! Това е проблема като цяло, хората правят малко поради липса на избор и нищо, когато им се налага да избират прекалено много. Най-тъпото от всичко е да му мислиш много. Като бях по-малък си мислех, че да мислиш е много хубаво нещо. Лежиш си сутрин и си мислиш, вечер същото. Чудесно. След това обаче нещо в мен се промени, май пубертета беше виновен и спрях да мисля, направих много глупости, понесох си многото последствия и разбрах, че практиката е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Лозунгът ми днес е “ Практикувайте живота, не го мислете! Няма смисъл!“. Мотото ми е „Нещо със такъв размер задължително трябва да е космато“ – Мозъчни донори. Усмивката е най-добрата практика на живот. Подкрепям легализирането на марихуаната. Подкрепям смеха! Имам позиция, не може да нямаш позиция. Философията е професия, ниско платена. Парите са удоволствие. Безпаричието е гадно. Хубаво е да има близки хора около теб и много едене и пиене! Наслаждавайте се на живота защото утре може да се наслаждавате на смърта, нокога не се знае. И без това никой не го интересува нищо, но се старае да не му личи :).

  15. Е тя за това е лична:)! Шареното е хубаво! Ако всички споделят нещата по еднакъв начин и мислят еднакво няма да има нищо за споделяне и ще е огромна скука, което противоречи на философията ми… :). Ти си несравнима! Не ти трябва да се сравняваш с никой, както и да се оправдаваш. Прави това, което те прави щастлива, а Вселената какво иска си е нейна работа :). Дано скоро не разбереш отговорите на въпросите, които не вълнуват, за да продължаваш да изразяваш тези си вълнения с думи тук и навсякъде другаде. Обичаме да те четем, учим се…

  16. Мишо или Вселената?…Това ли е въпросът, според теб, Лид?
    …а аз те мислех за по-широкомислеща… Тъжно!

  17. Радина, надявам се съзнаваш че думите ти са безмислени. Нападаш ме, без да се обосновеш. Да кажеш на някой че е еди-какъв си, без да кажеш защо показва колко низко същество си.
    Аз също мога да кажа за теб че си тъпа, люха, гадна и.т.н.
    И даже ще се обоснова – нападаш ме безпричинно, което не само показва колко те е страх от мен, а и че си лош човек.
    Виждаш че хората тук пишат някакви смислени коментари по темата, а ти вместо да се замислиш по темата, и да напишеш някой хубав коментар, ти се излагаш само…повече няма да ти чета коментарите…нямам време за губене.
    Димитър, видях линка и е наистина много интересен. 🙂

  18. Мишо, не ти прави чест да отговаряш по-подобен начин на това момиче. Не ви познавам и двамата. Предполагам, че сте ученици на lyd. Сигурен съм, че тя не ви учи на подобни неща. Това, че Радина чете какво си написал и тръгва да ти отговара, няма значение как е просто проява на интерес към теб. Нищо чудно след известно време след като се положили някакви усилия да се опознаете по-добре да намерите много общи черти и да започнете да изразявате по друг начин вълненията си. А ти не трябва да бъдеш груб към нея, а да се опитваш да разбираш какво се опитва да ти каже тя. Мисля, че и дължиш извинение. Купи и нещо, което би и харесало преди да я поканиш на среща :))) … Сладури! 🙂

Коментари са забранени.