мама джепето

Преди седмица в Кауфланд видях нещо като кукленска къща – тръгнах към нея, а после изобщо не я разгледах, защото беше от пластмаса. Проблемът не е точно в пластмасата (намирам някои пластмасови изделия за прекрасни), а в липсата на нещо, което ми е трудно да изразя с думи, но може би най-подходящите са хармония и цялостност – нещо е в повече или нещо липсва … Спомних си за дървените мебели, които дядо ми сковаваше и боядисваше за нашите кукли и ми се прииска да правя играчки. Преди повече от 10 години имах страстно желание да направя работилница за дървени играчки, и дори развивах идеята в ума си, но … От няколко дни си мисля да направя кукленска къщичка. Може би това лято?!?

Ако не беше постът на Яна, сигурно скоро нямаше да се наканя да пиша за това.

Ето три мои текста за играчките:

За най-красивите Барбита

За ужасните играчки

За прекрасните играчки

А тук един блог

Advertisements

4 thoughts on “мама джепето

  1. Виж тук:
    http://www.selecta-spielzeug.de/index.php/selecta/produkte/kleine_welt/puppenhaeuser

    … и съответната мебелировка, кукли, етц.

    Има вече дървени играчки и в някои от българските сайтове, основно май от Германия внасят. Аз съм страшен фен, независимо дали са непременно „умни“ или просто обикновени дървени кубчета. Някакси усещането, което ми дават, е на земя и уют… и някакво чувство за сигурност и реална стойност, съвсем не финансова.

  2. Пластмасовите играчки нямат „душа“! Те нямат онази невидима, но осезаема аура на любов и живот, която майсторът им придава от сърцето си със своите ръце.

Коментари са забранени.