въпросът стои

1.

но аз все още не знам
11:34 AM какво искам да правя
времето ще покаже
засега само се моля
всичко да бъде наред
през следващите 4 години
които са ми планирани
за нещо като колеж 🙂
11:35 AM метафорично казано
но никой не знае
какво ще стане утре
какво ще ми дойде на ума
не ми е лесно да формулирам
логично и вербално
засега предпочитам да не работя много
за да имам време за себе си
като работя
по възможност да е нещо
11:37 AM което не ми хаби напразно мозъчен ресурс
примерно
ако трябва да си вадя хляба с преводи на документи
ме хваща ужас
след много години
в които работих много
11:38 AM искам малко тишина
за да чуя себе си
както казва баща ми
11:39 AM цитирайки остап бендер
гледам да избягвам резките движения
старая се плавно да си осигурявам свобода
но както е с мен
това не е така
отново лъжа
мога още сега
11:40 AM да се захвана с нещо
както се захванах с уикипедия
но не искам да е нещо
което да е сравнимо с преводите на документи
трябва да е нещо завладяващо
а завладяващите неща
могат да бъдат съвсем обикновени
като да отвориш ресторант
11:41 AM въпросът е
че ако се захвана с нещо
ще е за да създавам
развивам
11:42 AM не искам да се занимавам с неща
които убиват духа
а всяко нещо
може да е такъв убиец
а може и да е точно обратното
🙂

2.

Б: Този въпрос стои.
1:40 AM Аз имам навика да не бързам с отговарянето на такива въпроси.
Или може би да закъснявам дори, не знам.
А: това което ми се иска не е да ми дадеш отговор
а да разбера ситуацията ти
която схващам
като да имаш въпрос
1:41 AM и да чакаш да се избистри отговорът
нещо такова ли е?
даже въпросът може да не е съвесем ясен
предполагам
може би нещо като
1:42 AM как искам да живея по-нататък
?
Б: Да, това е въпросът, това е ситуацията
1:43 AM А: прекрасно е, че си стигнал до този въпрос
🙂
и аз съм там
и никак не бързам
🙂
даже понякога забравям че имам въпрос
и просто живея
и може би това е някакъв отговор 🙂
може би това е животът 🙂
1:44 AM Б: Рррр
А: не знам, не знам 🙂
надявам се да разбера, но не си давам никакъв зор
1:45 AM и вече спря да ми пука от времето
като някакъв фактор
понякога се сещам, че съм на 37
и като започна да мисля в контекста на човешкото време
излиза, че съм в понапреднала възраст
1:46 AM но по-истинското усещане е
че за мен няма никакво значение
когато получа отговор, тогава 🙂
1:47 AM може би дори ми е твърде хубаво да го търся 🙂
и да забравям че го търся
да падам в нищото и да излизам
🙂
1:48 AM дори получавам бонуси
за безотговорността си
понякога, разбира се, ме сепва суверен страх
че живея прекалено добре
1:50 AM но така всеки ден превземам малка територия за свободата 🙂

1:52 AM А: понякога си мисля, че няма нищо нередно в това да се чувствам добре
1:53 AM но тия дни си казвам
дали това не е нещо като протестантско самодоволство
1:54 AM живея добре, значи бог ме обича, значи съм свестен пич
хахахах
но светът наоколо е такъв
че хората все страдат
и някак те подтикват да се чувстваш гузен
че не страдаш
а когато страдаш
не е по начина по който страдат те
1:55 AM важно е да си напомням
че съм си ок и без да приличам на повечето хора
нали?

Advertisements

6 thoughts on “въпросът стои

  1. Много хубаво написано. Голям късмет или благословия е /въпрос на гледна точка/ е човек да не е принуден да работи рутинни неща за да си подсигури физическото оцеляване. А иначе въпроса си е сложен. Какво искаме за себе си тук и сега, в този момент. Желая ти успех, в това да намериш отговора за себе си/ за момента/ и да можеш да си позволиш да го приложиш.

  2. а има ли хора, които обичат да правят неща, които „убиват духа“…какъв е техният дух? друг? а ако е жив и е просто такъв, че обичат такива неща? трябва ли да има такива хора? да мрат ли те? кое различава дух от другото там? не са ли форма на едно и също, което е друго и не търпи думи, думи не го обхващата и толкова по-добре, защото само биха го почернили, биха го убили. ако твоите думи убиват онова другото, което и дух, и друго? но те не умира 🙂 може би ти просто му спускаш завеса, да не би да изгубиш всичко, което не знаеш имаш ли или нямаш. 🙂 и какво от тези въпроси и думи? онова не умира 🙂

Коментари са забранени.