революция

Epistemic Murk си направи нов блог, в който следи събитията от Гърция. Имам го на четеца, но нямам време да чета. Преди малко го погледнах, защото Selene ми напомни за него в коментар:

Прекалено строго съдиш гърците явно без да знаеш точно за какво става въпрос.
Убийството на Александрос е поводът, а не единствената причина. Вандалските изпълнения са дело на една много малка част от протестиращите. Протестират буквално всички – ученици и студенти без бъдеще, родители и учители без настояще, хора всякакви без надежда. Платеност на образованието, правеща го само за избрани, увеличена безработица, липса на търсене на образована работна ръка, всякакви видове кредити към банки и притискане отвсякъде. Тук ще намериш накратко малка част от нещата, срещу които гърците протестират: http://baidalai.blogspot.com/2008/12/vox-populi_6344.html
И, моля ви се, не ми казвайте, че те са мързеливи и искат пари без да работят. Че има мързеливи сред тях има, но не са всички и не можете да сложите цял един народ под шапката на едно определение. Няма само работлив или само мързелив народ.
Лид, всъщност ти препоръчвам целия блог http://baidalai.blogspot.com/, за да разбереш по-цялостно за какво става дума. По-назад, в постовете от вчера и онзи ден има писма, свидетелства, декларации и какво ли не от протестиращи гърци или просто хора, които са там.

Знам, че всяка сутрин, в която бързам да си взема душ и да седна да работя пропускам да свидетелствам и участвам в творенето на история от хората без настояще и бъдеще. В това време се опитвам да правя настоящето на една група деца по-добро отколкото щеше да бъде ако участвах във въстание и да им помогна да градят бъдеще, в което въстания нама да бъдет нужни.

Може би понякога се налага да използваме насилие, но по правило се стремя да търся други начини. Твърде ми е сложно да преценя ситуацията в Гърция, затова не бързам да се съглася, че това е начинът.

Един текст за близките ми срещи с насилието.

И един текст за децата-терористи, които се опитваха да спрат Хитлер. Спомних си за него една вечер, докато се целувахме пред блока  и покрай нас минаваха ли минаваха полицаи и Георги ми припомни за Черните Ангели 🙂

искаш ли да ми помогнеш?

Помня този текст от втори клас:

“Обаче господин Поге подава на Берта, първо, ръка, и второ – една двадесетмаркова банкнота. Може би някой би подал само ръка, въпреки че разполага с пари. А пък друг ще даде, може би, само двадесет марки, въпреки че има ръка. Господин Поге има и двете, и прави и двете неща.”

Винаги когато ме питат защо точно аз помагам на разни хора, казвам: „Защото искам и защото мога.“ и си спомням горните изречения от „Антон и Точица“ на Ерих Кестнер.

Днес искам да ти кажа, че и ти можеш да направиш същото като станеш семеен спонсор на SOS Детски селища. Това не е поредната коледна кампания, а начин да помагаш дългосрочно за да е възможно съществуването на домове, съвсем различни от този в Могилино. В SOS селищата децата растат във фамилни къщи и за тях се грижат професионални майки.

Не е нужно да си богат, за да помагаш с малка сума всеки месец. Можеш да се регистрираш тук.

Поех щафетата от Жюстин Томс, истински ветеран на каузата за щастливо детство за всички и я предавам  на бъдещата журналистическа звезда Енея и на всички, които биха искали да подкрепят кампанията с текст в блоговете си като разкажат любима част от приказка  и поканят свои приятели да участват.

разни

Благодаря за поздрава 🙂

1. Научих за убития студент с обичайното закъснение от поне седмица. Ако имах време, щях да напиша колко ми е писнало от политически коректен демонстративен траур. И за това че не споделям принципа „Око за око, зъб за зъб“ и ако се случи нещо с моето дете, няма да искам възмездие. И че не съм възхитена от безредиците в Гърция (за които Георги ми разказа снощи накратко) – за мен ТОВА е тероризъм и безотговорност. Предпочитам да подкрепя каузата всеки да си върши съвестно работата и да бъде добър приятел, родител, любовник и пр.

2. Мери ми остави този линк – за вилно селище Азарея. Благодаря! Може да ви хареса. И аз бих построила такова нещо. Бих живяла там и бих приемала гости. Моята мечта за ашрам 😀

3. Прочетох последния текст на Дядо Ники. В него той обяснява защо все още няма мобилен телефон. Съгласна съм, че съвременните технологии носят потенциала да ни превърнат в слуги на повикване без право на усамотение. Живяла съм така и сега бавничко се измъквам. Един мой приятел от години е на постоянно повикване от работодателя – дори и в почивните дни. Буквално. Ужасно. Мисля, че е необходимо волята за усамотение да бъде заявена и отстоявана без угризения. Не е лесно.

4. Всъщност в момента работя. Без почивен ден. До 23 декември включително. Надявам се да успея да свърша всичко, но ако не свърша, просто няма да го свърша. Предупредила съм отдавна, че е възможно да се случи – ако не някой друг, поне аз си спомням. Знам че ще има сърдити, но това е част от работата ми.

5. Нямам време нито за четене, нито за самотен размисъл, но знам че това е отминаваща фаза, така че изобщо не си го слагам на сърце.

А ти как я караш?

подаръци

Благодаря за всичко което имам и за това което бих могла да имам ако поискам.

Когато получавам подарък от който мисля, че нямам нужда, го давам на този който ми се струва че има нужда от него. Изкушаващо е да задържиш хубавите подаръци, но имаш само един живот в който да ги побереш. Когато животът ти се запълни, не остава място за самия теб, както и празнота, в която да създаваш.

Повечето хора се опитват да запълват живота си, а аз предпочитам да го поддържам почти празен – като работилницата на Дядо Коледа след като са раздадени подаръците.

Аз съм пустинно цвете.

мама джепето

Преди седмица в Кауфланд видях нещо като кукленска къща – тръгнах към нея, а после изобщо не я разгледах, защото беше от пластмаса. Проблемът не е точно в пластмасата (намирам някои пластмасови изделия за прекрасни), а в липсата на нещо, което ми е трудно да изразя с думи, но може би най-подходящите са хармония и цялостност – нещо е в повече или нещо липсва … Спомних си за дървените мебели, които дядо ми сковаваше и боядисваше за нашите кукли и ми се прииска да правя играчки. Преди повече от 10 години имах страстно желание да направя работилница за дървени играчки, и дори развивах идеята в ума си, но … От няколко дни си мисля да направя кукленска къщичка. Може би това лято?!?

Ако не беше постът на Яна, сигурно скоро нямаше да се наканя да пиша за това.

Ето три мои текста за играчките:

За най-красивите Барбита

За ужасните играчки

За прекрасните играчки

А тук един блог