професионален родител

Когато Жабка ми дойде на гости през лятото, се впуснахме в спор за родителството. Тя е привърженик на по-спонтанните неща – случва ти се да забременееш и се впускаш в родителство, за което така или иначе никога не можеш да си достатъчно добре подготвен. Аз пък, от позицията на адвокат на децата, смятам, че ако човек не се чувства готов да бъде родител, не бива да се захваща. Да, и друг път съм го казвала – абортът според мен е един от начините. Ако човек не е сигурен, че иска да се посвети на родителство поне за 18 години, по-добре е да не пробва.

Когато аз реших да стана родител, бях на 21, но съвсем наясно, че преди моите нужди ще бъдат тези на Стоян. Досега не ми се е случвало да роптая по този повод, но пък съм чувала доста хора да го правят, включително пред децата си. Това е тъжно.

На 21, обаче, не си давах сметка, че да изкарваш достатъчно пари и да имаш достатъчно време не е достатъчно. Оказва се, че трябва да научиш доста неща, да разрешиш доста дилеми. Давам си сметка, че повечето възможни трудности ми бяха спестени. Може да не получавах подкрепа от бащата на Стоян, но получавах огромна от родителите си – те отглеждаха Стоян, докато аз правех пари и кариера; имах време и пространство и за интимен партньор. Освен това, Стоян се оказа доста лесно за отглеждане дете – никога не е имал сериозни здравословни и емоционални проблеми. Мисля, че съм истинска късметлийка. Но много от хората не са.

Днес, на 37, обаче, след като съм работила със стотици тийнейджъри, не бих била толкова смела. За всичко това се сетих, докато четях за SOS детски селища.

Сигурно ги знаете – имаме ги и в България. В тях се отглеждат деца, които иначе биха били сираци. Живеят в еднофамилни къщи и си имат майка, която съвсем съзнателно е избрала да бъде майка и се е подготвила да бъде такава като е преминала специален курс на обучение, който включва основни познания по педагогика, психология, първа медицинска помощ, детски болести, изкуства за деца, вероучение, готварство, семеен бюджет и т.н. След теоретичната подготовка е преминала през 21 месечна практика, по време на която се преценява дали има качествата да стане SOS майка, а тя самата решава дали наистина е готова да се посвети на майчинството, което включва условието да НЕ се омъжва и да ражда деца.

Колко от нас могат да се похвалят с такива майки? Аз не мога. Колко от нас смятат, че са толкова добре подготвени да бъдат майки? Аз не смятам.

Неведнъж съм мислила дали бих избрала професията SOS майка, дали бих родила още деца, дали бих осиновила, дали бих отглеждала внуците си. Засега не ми стиска.

Представете си ако можеше всички деца без родители да попадаха в SOS детски селища, ако можеше приемните родители, осиновителите и биологичните родители, които отглеждат деца да бяха достатъчно подготвени да бъдат родители.

Както казва моят приятел Стоян Художникът, за да станеш родител, трябва първо сам себе си да родиш.

С този текст, освен да поставя въпрос, се опитвам и да дам отговор – на Митко, който вчера остави коментар в този текст. Да, човек понякога се посвещава на едно или друго нещо без изобщо да му хрумне мисълта за отплата. И това, Митко, се случва по-често отколкото можеш да си го представиш.

И все пак, ако искаш да станеш родител, достатъчни ли са добрите намерения или е нужна и подготовка?

Advertisements

8 thoughts on “професионален родител

  1. Хм, че съм спонтанна, спонтанна съм, ама не съм привърженик на спонтанното забременяване (има много начини да се избегне). Виж, ако ВЪПРЕКИ това ти се случи, просто спонтанно се впускаш в родителство, при положение, че наистина го искаш, дори да не си подготвен – нали? 😉

    За разлика от теб аз на 21 направих друг избор, щото съм пъзла и щото не съм го искала достатъчно, изглежда. Известно ти е.

  2. Чисто и просто малкия Стоян е имал късмет, не ти ..
    Това е много противоречиво дето дето си го написала да не кажа опасно.
    Просто много хора следват подобен модел,но всички хлапета имат късмет..

  3. Аз също не съм привърженик на „спонтанно“ решение, като това да станеш родител. Трябва да си достатъчно отговорен за това решение. И същевременно, предполагам няма роден готов за всичко педагог, всяко дете е уникално и трябва да се учиш заедно с/ от него.

  4. Всеки родител се учи „в движение“ , няма как да знае какво дете го чака, като темперамент.Няма курс за родители. Нормално е за sos-майките държвата да има изисквания за обучение и подготовка, друг е въпроса дали аз намирам за правилно това- да са лишени от възможност за брак и деца. Това лято лежах в Патологична ( в Русе е само една) и бях изумена от 15годишната „колежка“, която не беше наясно какво я чака . На моменти й завиждах за наивността и безрасъдството с, което приемаше всичко. А аз не спирах да си задавам въпроси за своите 25 години и събрала ли съм достатъчно мъдрост. Другата крайност е да се подготвяш за отговорността да си родител и на 40 няма да си сигурен дали можеш да дадеш всичко на детето си. Та, ако има разумна граница ..нека тя не е на 15 години и нека не е твърде късно, заради съмнения.

  5. Откакто съм родител, забелязвам, че съм станала много осъдителна спрямо родителските стратегии на другите. Това не ми харесва (сякаш проявявам неразбиране и нетолерантност), но I can’t help it на този етап. Разбира се, старая се да не разгласявам неодобрението си, но ме гложди, когато виждам как решенията, взети от други родители поради неинформираност или незаинтересованост, вредят на децата им.
    Понякога се шегувам, че трябва да има тест, преди да те допуснат да родиш дете.

    Въпреки че исках дете много отдавна, изчаках да се почувствам готова и тогава си го „поръчах“, а то не закъсня… 🙂 Струва ми се, че ако всички се занимавахме с малко повече себепознание в по-ранна възраст, щяхме да сме по-добри родители. Не искам да кажа, че съм постигнала някакви висини, а само, че полагам целенасочени усилия и се чувствам относително уверена, че няма да сбъркам прекалено много в детегледането. Отдавна ми се върти един постинг за това какво дължим на децата си…

  6. Всеки със съдбата си на кой кога му е писано тгава става родител това не е пожелание има много бездетни нима те не искат деца. всеки си има карма, колко по млад станеш родител, толкова по прокажени сте :)))))))))))

Коментари са забранени.