Съблазнителка ли е Музата?

Непременно гледайте видеото. Има ключово значение за разбирането на текста. Специално е и с това, че докато го гледах преди малко, за пръв път изпитах патриотични чувства – в момента, в който чух кларинета, и оттам докрая.

Никола почти винаги ми пожелава Музата да бъде с мен. Аз често използвам тази дума. Наскоро писах за себе си като за Муза за някои свои приятели. Някои читатели решиха, че в ролята си на Муза се проявявам като Съблазнителка, и то в тесен сексуален контекст.

За мен Музата е нещо различно. Музата която често споменавам тук, живее на повече от 200 км. от мен, никога не сме се виждали на живо, самоопределя се като хетеросексуалнa и е жена. В такъв случай, възможно ли е Музата да се опитва да ме съблазнява сексуално? Очевидно не.

Не изключвам възможността някоя муза от своя гледна точка да се опитва да съблазнява, но в същото време това да няма никакво значение за този който я е избрал за своя Муза. Дори това дали се опитва да съблазнява него или друг, може да няма никакво значение.

Съблазняването просто няма нищо общи с природата на Музата.

Съблазняваме когато искаме да спечелим нещо за себе си. Но дори в тесния контекст на секса, не всичко е прелъстяване. Както и да изглежда, понякога (някои биха казали „често“) е безкористно (от)даване.

Музата също е безкористна. Тя не съблазнява, а вдъхновява. Поетът има нужда от вдъхновение. Понякога може да идва от човешко същество. Вдъхновението изважда в света съкровищата ни. Беатриче с Музата на Данте, която безкористно и безсъзнателно (доколкото ми е известно) вдъхновява поезията му.

Както споменах по-рано, Музата може да живее в човек, когото бихме определили като съблазнител. Всичко зависи от гледната точка. За някои Дулсинея е съблазнителка, но за Дон Кихот е Муза.

Понякога, разбира се, се случва човешко същество да се проявява и като Съблазнител и като Муза за друго човешко същество. Дори и в този случай, обаче, тези две качества проблясват поотделно във възприятията на другия. В един миг е вдъхновен, а в друг е съблазнен. В един миг у него се проявява подчовешкото, а в друг божественото.

Човешкото вероятно е редуването на вдъхновение и съблазън, проблясък и потъмняване, Ин и Ян, пътуване през времето и пътуване през пространството. Според Специалната теория на Относителността, сумата от двете е неизменната, абсолютна скорост на светлината. Последното противоречи на здравия разум, но това е начинът по който функционира Вселената 😛

Advertisements

14 thoughts on “Съблазнителка ли е Музата?

  1. Не в тесен сексуален, а в широк сескуален контекст и според мен са прави, защото дори вероятността, че човек може да бъде Муза за някой не онзачава, че да си Муза е константна величина във времето. На някои хора им трябва малко, на други повече … В един момент може да си муза и човекът, който вдъхновяваш да види това, след това може отново да си муза, но човекът срещу теб да няма нужда от вдъхновение и да разбере друго … В това да вдъхновяваш някои и да бъдеш негова муза изключва ли сексуалното вдъхновение? Може да вдъхновяваш много хора в банята сутрин и да правиш денят им прексрасен заради определено вдъхновяване … 🙂 За да си муза на някой определено този човек трябва да те чувства като сродна душа, иначе няма да обърне достатъчно внимание, но когато започне да обръща достатъчно внимание могат да станат странни неща, в зависимост от това какви са нуждите, а нуждите на един самотен човек не са никак малко … 🙂 Това, че си избрала жена за муза не ме учудва… Ти не би допуснала мъж да бъде твоя муза, защото не искаш да допускаш толкова близо мъже до себе си или поне така си мисля след последните ти постове. Няма здрав разум, когато емоциите и чувствата са на преден план, секса е като музата в това отношение, поражда емоции, поражда и чувства. Дон Кихот е лош пример, не би простил на Дулсинея, само защото му е муза определено 🙂 …

  2. Имам не само една муза. Някои от тях са мъже. Хората (и мъже и жени) допускам толкова надълбоко, колкото могат да влезнат.

  3. „Светлината е лявата ръка на мрака,
    а мракът – дясната ръка на светлината.
    Двете са едно – живот и смърт,
    легнали заедно, като любовници в кемър.“

    „Само в мълчанието има слово,
    само в мрака – светлина.
    само в смъртта – живот.
    Ярко прорязва полетът на ястреба
    пустеещите небеса.“

    http://www.chitanka.info/lib/text/2733

  4. Докато няма ревност, музата може да остане и извън сексуалния контекст. С наличието й обаче нещата неизбежно се насочват към това русло. И тогава излиза на бял свят въпросът какво право на личен живот има тя – извън световете на тези, които вдъхновява.

    За другите не знам, но аз най-добре се вдъхновявам, когато чувствам, че музата ми не е чак толкова далечна и недостъпна. Но пък и не се чувствам Рицар на печалния образ, което вероятно обяснява нещата 🙂

    Що се отнася до музите и вдъхновението, силно препоръчвам един чудесен руски текст, който казва доста за вдъхновението:
    http://frumich.com/frumich/2008/11/18/mirozdanie-v-pupke/

  5. Слави Трифонов, Евгени Димитров и Зуека тук са трепачи:))))

    Има разлика между съблазнителка и изкусителка.
    Съблазнавам и изкушавам означават различни неща, първият предполага действие, при втория дейстивието отсъства, или почти.
    В този смисъл Музата е изкусителка, но не и съблазнителка.

  6. Защо си нямаш половинка тогава? Извинявай за въпроса, може би нямам право да питам подобни неща. Никой ли не е могъл да влезне толкова надълбоко?

  7. Каква половинка имаш предвид?!? Ако става въпрос за това, което наричат „гадже“, имам си 🙂 Но мисля, че и той и аз сме цели хора, а не половинки 🙂

  8. Музата може да бъде съблазнителка или не, по своя инициатива или не. Но въпросът е какво се получава, когато има разминаване във вижданията на Муза и вдъхновен по отношение на ролите им. За Беатриче и Дулсинея Данте и Дон‌ Кихот не са имали никакво значение, влияние и не са изисквали от тях нищо в ролите си на музи. Такъв неутралитет е лесен за вдъхновените. Ако Музата се опитва да съблазнява, а вдъхновените виждат в нея нещо друго също не е проблем за тях. Но когато Музата не се опитва да съблазнява, а вдъхновените я виждат като такава и съответно прилагат към нея такива съблазнителски критерии, тогава тя може да престане да бъде Муза за тях ако не отговаря на тях. Което мисля, че е случая с вдъхновените от теб, щом като за вдъхновението е за предпочитане да не бъде видима връзката ти с друг. И щом като дори един от друг се ревнуват. Те виждат връзката им с теб като екслузивна. И имплицитно се подразбира, че ако не е екслузивна ти би престанала да бъдеш Муза за тях. И ако ти тогава избереш да отговориш на техните критерии, дори и сама да не влагаш съблазнителски елемент във връзката, в края на краищата приемаш техните очаквания за екслузивност. И съблазнение.

  9. Интересно, че в историята на човечеството няма монотеистична религия в чийто център е Музата. Дали фанатизъм основан на нея би се проявил като желание всеки да бъде ексклузивно съблазнен? 🙂 Определено би бил изкушен, което ще представлява божествени проблясъци единствено на пороци, хаос захранващ въображението, което всячески се старае да прикрие тъмната движеща сила с бели чисти дрешки и ангелски трели. Най-доброто извадено на показ. 🙂

Коментари са забранени.