Да говоря или да не говоря

Понякога съм имала проблем, в който са въвлечени и други хора, но не съм го обсъждала с тях, а съм го премисляла сама, вземала съм решения които засягат не само мен, и съм съобщавала на останалите. На тях е оставало да се съгласят или да не се съгласят, но за мен въпросът е бил приключен. Понякога и взаимоотношенията. В такива случаи съм избягвала да давам обяснения защо го правя, за да не обидя някого, пък и защото ми се е виждало безсмислено да обяснявам на хора, които очевидно няма да ме разберат.

Вероятно в някои ситуации съм била права – има хора които не обичат да размишляват върху проблеми и се надяват, че като се събудят на другия ден, проблемите ще са изчезнали; има и хора, които и да се опитват, не стигат до широтата и дълбочината, до която достигам аз, и т.н. Има и такива, обаче, на които не давам никакъв шанс. Друг път ще говоря за причините.

Когато се заема да размишлявам по общ проблем съвсем сама, освен че вероятно пропускам да погледна от друга перспектива, започвам процес на самоизолиране. Той минава през различни етапи и неизменно стига до: „Не ме разбира“, „Не му пука“, „Няма смисъл да го обсъждаме“, „Невъзможно е да общуваме“, „Какво общо имам с него?“, и така, докато не прекъсна едностранно връзката. Разбира се, последното не означава непременно, че прекъсвам всякаква комуникация. Не, случва се с тези хора да продължа да се виждам, да върша услуги и пр. Но по този начин ми се е случвало да прекратя съжителства и бизнес-партньорства, например.

По този начин успявам да изградя измислени светове в които хората играят разни роли, на които биха се учудили ако можеха да надникнат в умопостроенията ми – така, както аз се учудвам на техните построения, в които на мен приписват озадачаващи роли.

Случи ми се да проумея тази страна на арогантността си, когато съобщих на един човек, че се разделяме, защото на него не му е нужна жена като мен. Тъй като е мил и добър, прие решението ми без съпротива и ми спести неприятните  си чувства които е изпитал. След известно време кротко ми каза това, за което и аз бях започнала да се досещам: „Недей да преценяваш вместо другите хора.“

С това не искам да кажа, че е чудесна идея да потопиш някого (освен ако не е психотерапевтът ти) в собствения си хаос в момента в който усетиш завихрянето. Нужно е известно време насаме за да се поизбистриш като поне разбереш и формулираш чувствата си. Общуването може да започне … сега 😀

Advertisements

17 thoughts on “Да говоря или да не говоря

  1. Аз допусках подобна грешка.
    Решението, че общуването е невъзможно, действително го прави такова независимо дали наистина е така или не.

  2. Всеки има трески за дялане… 🙂 Стига си се стремила към съвършенство. То няма да ти донесе покой :). Проблемът е, в това как приемаш хората и какво очакваш те да правят, защото освен, че обичаш да вземаш решения, явно обичаш да си мислиш, че ги познаваш по добре отколкото те самите се познават :)… Я вдигнете една голяма сватба с момчето с ръката :)))

  3. Хайде – и аз съм ‘за’ сватбата! Обещавам, че този път няма да кумувам. 😛
    (Георги е много, много симпатичен!)

  4. ти искаш ли да си с него? или повече ти харесва да си сама? обичаш ли го?

    според мен го обичаш. иначе за какво ще пишеш?!

    той иска ли да е с теб? обича ли те?

    почувствала си се толкова щастлива та чак изпадаш в мисловна летаргия. а ти си свикнала да се справяш с проблеми, да напрягаш сили. щастието те плаши-дразни?

    той може да създаде семейство, а ти си самотна майка с дете и си мислиш че ще го обремениш? притесняваш се дали ще можеш да му родиш дете и дали няма да го оставиш бездетен?

    ти си силна жена и се притесняваш дали няма да го подтискаш?

    той какво мисли по тези въпроси?

    той иска ли да е с теб? обича ли те?
    ти искаш ли да си с него? или повече ти харесва да си сама? обичаш ли го?

    п.п. лид, ти си добър човек. ако го обичаш не го лишавай от добрината си.

  5. Къде пък намесихте Георги в тази история?!? Много въпроси, Витаминко. Не съм изпаднала в мисловна летаргия, но като че не ми се мисли по тях 🙂 То стана една сапунка …

  6. Трябва да има общуване, както ти самата беше писала (по повод непохватността му и липсата на диалог между родители и деца на ниво мисли и други съкровености…)

  7. десет въпроса от първи до пети клас. наградата е 36 000 лв. всяка вечер от 18:00 часа. стискам палци. успех!

    аз не съм по-умен от едно хлапе!

  8. Да потопиш някого в твоя хаос не е много по-страшно или различно от чуждия хаос, в който доброволно се потапяш сама.:)

  9. Оооох, Лид (страшно ми харесва това обръщение, извинявай, ако има нещо), мисля, че въобще не са те разбрали за какво точно пишеш и какво имаш предвид. Нещата май не се отнасят до един човек, а до много хора, до начин на общуване, не е нужно това да е любимият човек, въобще – май нещата са доста по-сложни от това дай да се хванем за ръката и да се оженим/омъжим.
    Ако съм права, значи мога да ти разкажа доста интересни неща по темата.

  10. Абе почудих се, почудих се, ама ще взема да заема цялото нет пространство с моите разкази, както съм сигурна, че ако започнеш ти с твоите, можеш да направиш същото. Та по добре да си мълча. 🙂

  11. Тц, засега ще се задоволя да те чета и да ти се радвам! 🙂 🙂 🙂 Нещо ме няма чак толкова в споделянето с широката публика, но е чудесно, че други като теб го правят. 🙂

  12. Хм…
    Написала си част от това, което смятах да засегна в текста за саможивостта, който съм ти обещал… 🙂
    Ако продължаваш така, няма да има смисъл да пиша. 🙂
    Иначе не съм забравил, но напоследък имам толкова работа, че почти не стигам до блога.

Коментари са забранени.