Страх ме е от ревността им

Преди няколко месеца се случи така, че един мой стар приятел нападна друг зад гърба му, за да ми обясни колко той, нападателят е достоен за мен, и колко другият не е. Бях изумена от настървението с което говореше, защото тези хора са приятели от повече от 20 години, далеч преди да ме познават и се виждат почти всеки ден. Успях да намеря някакво извинение за постъпката на този човек – алкохол и какво ли още не, опитах се и да забравя.

Тази сутрин, обаче, тази случка изплува със страшна сила. Защо? Защото вчера привечер, докато вървяхме с Георги, той държеше ръката ми. Проблемът, обаче е, че докато вървиш с някого който държи ръката ти, ти също държиш ръката му. Освен, че се чувствате прекрасно, с това показвате на света че сте влюбени. Точно това ме изплаши.

Наоколо има приятели мъже, които от години ме харесват и, дори и да не са ми го казвали, вярват, че биха били щастливи да ми бъдат любими. Някои от тях са приятели помежду си. Понякога се виждат с мен заедно, а понякога поотделно. Поотделното виждане с един, понякога предизвиква ревност у друг.

Ето защо ми е по-лесно да бъда ничия. Когато мъжете не са ми любими или нямат наджди да бъдат, аз съм тяхната Фея и Муза, която извиква най-доброто у тях. Когато, обаче, някой ме пожелае само за себе си, той тръгва към Ада. И когато заподозре, че може да предпочитам друг, се чувства предаден и чувствата му към мен (поне за известно време) потъмняват.

Обичам всички тези хора. Аз съм тяхната Фея, която ги изслушва, утешава и забавлява. Аз съм тяхната Муза, която магически се справя с всичко в живота си и им подарява извадени от ръкавите си зайчета. Аз съм тази, която след Осанна разпват.

Сега отново ще им се наложи малко да пораснат – като на децата, чиито учителки раждат деца. Въпреки това ще продължа да ги обичам и ще бъда тяхната Фея. Георги, надявам се да нямаш нищо против.

Advertisements

21 thoughts on “Страх ме е от ревността им

  1. е, зависи колко големи приятели са. има петима души на тоя свят, които която и мацка да ми вземат под носа, няма как да им се разсърдя.

    а, предполагам знаеш, че всичките ти мъже-приятели искат да спят с тебе, нали? 🙂

  2. Това даже и няма да се опитам да го разбера. Защо позиция на фея, която прави мъжете добри?! Как се стига до там всички мъже да те желят, а на теб това просто да ти харесва да е така? Страх те е, че ако държиш ръката на един, другите няма да те мислят повезе за фея? Мисля, че е прекрасно човек да се влюби, а ти го подтискаш. Не си честна със себе си.

  3. Димитър:Ами явно тази позиция ми харесва, и вероятно съм и суетна и страхлива 🙂 Опитвам се да си изясня.

    Лонги: дали винаги става въпрос за секс, приятелю?!?

  4. тва с музата е много тъпо, но е точно така – мъжете са такива

    спомням си отнякъде (незнайно колко достоверен източник) една история за Жана Д`Арк, която накратко се свежда до това, че цялата армия я следва като светица и жъне победи в началото, но после когато си завъжда „постоянен придружител“ късмета им се обръща. такива ми ти muse musings 🙂

    @longanlon – последното ти изречение е непълно. липсва „дори и да не го знаят“

    @димитър – много лесно се стига до там. твоята логика е счупена – смяташ, че като има голямо търсене, непременно трябва да има и предлагане, но в affairs of ze heart това предлагане е също търсене, само че от другата страна 🙂 и за него може да няма предлагане още.

  5. Да, и на мен ми се е случвало – сбиха се в любимото ми място за оsocializing.. Хм, признавам – отначало беше дори приятно да наблюдавам спора, после ми идеше да потъна в земята… едвам ги разтърваха, а аз доста време след това не смеех да си покажа очите там.

    Нито един от двамата не ми беше приятел, обаче – бяха просто познати. Не знам дали a true friend би… рискувал да изложи мен и себе си по този начин. Май трябва да е нещо повече или по-малко от приятел (Един ревнив философ в живота ми ми стига!!!!)

  6. Предварително се извинявам, ако говоря по-директно и обстоятелствено. Не се засягай, аз просто съм си такъв.

    На мен, извинявай, точно това „по-лесно ми е да бъда ничия“ ми звучи странно и дори малко тъжно (особено от човек като теб, каквато те познавам от този блог). Май отново нещата опират до въпроса за „публиката“ на една връзка. Искаш ли с това да кажеш, че ако намериш човека, с който наистина ти е добре и който те допълва съвършено, ще се откажеш от него, просто за да не ревнуват другите наоколо? Не мисля така. Освен ако е въпрос на чиста суета… което ме съмнява в твоя случай.

    Такава реакция от теб ми звучи единствено като данък „обществено мнение“ (това не е упрек, само констатация). Лично аз (но аз съм мъж, разбира се, така че ми е по-лесно!) просто игнорирам такива неща. Не за друго, а защото ако приятелството е истинско и силно, то ще издържи и на това ти да излизаш (ходиш, спиш, живееш, ожениш се) с един от тези хора – или съвсем друг, който те дори да не са познавали. Муз не съм бил за никого, така че в това отношение не съм компетентен да коментирам. Но не ме блазни особено да съм този, на който викат „Осанна“, след като са го разпнали. Може би просто съм достатъчно лишен от суета (самозалъгвам се, разбира се :))

    Ако човекът е неспособен да преодолее ревността си, това си е негов личен (характеров!) проблем. Това е изпитание, през което всяко приятелство (че и връзка!) в някой момент преминава; ако го издържи – добре, значи дълго ще бъдете приятели и ще можете да разчитате един на друг почти за всичко. Ако ли не, задай си въпроса – добре, такива приятели наистина ли са ти нужни?

    Още един въпрос, на който според мен не е трудно да си отговориш сама – кое е по-важно за теб: твоето щастие или осанната/разпни я, която получаваш от хората наоколо? Да, наистина е хубаво, че се опитваш да балансираш по тънкото въже някъде по средата, но това не се получава задълго. Сигурно в накои случаи свитата от обожатели и да има смисъл, но ти ми изглеждаш достатъчно зряла, за да оставиш придворните да се грижат сами за себе си. Не поучавам никого, само задавам насочващи въпроси 🙂

    Истинските приятелства мъж-жена поне при мен се получават, когато или жената не ме интересува въобще като жена (разбирай: не искам да спя с нея, защото не ме привлича въобще; всъщност, казано още по-директно, е външно непривлекателна), или когато вече съм преодолял желанието си да бъда „единствения“ в нейния живот. Понякога и аз ревнувам (да, и аз съм човек!), но или се научавам да приемам фактите, или се дистанцирам от човека. Защото ревността наранява и самия човек, който я изпитва. Ако мъжете около теб са мазохисти и това им е нужно, отново го казвам – това си е техен проблем. Те самите или няма да издържат на такава ревност и ще се дистанцират от теб, или ще я преодолеят.

    А, и едно последно наблюдение – точно заради това, че се държиш като „ничия“, за мъжете ти оставаш „подлежаща на опити за превземане“ територия“ (казано грубо и прямо, по мъжки). Тъжно, но описаната от теб в началото история не се дължи на алкохола, а на простия стремеж за конкуренция между мъжете за това, което желаят – и не могат да имат. Трудно е да се обясни, ако не си мъж, но моите наблюдения са именно такива. Ако направим аналогиите с любимия на теб и мен Джек Лондон, те са златотърсачите, а ти за тях си ценна като незает все още участък (надявам се да не се засегнеш от подобна аналогия!). Припомни си „Дъщеря на северното сияние“, мисля, че там някъде е точният отговор на твоята ситуация…

  7. lyd, не се плаши, а дръж Георги за ръката по-здраво. Не бъди за всеки фея и муза.
    А, longanlon e прав!

  8. Е защо пък да не се плаши? Може да го държи плашейки се… Ще им е по интересно :)… lyd, кога за последно си имала сериозна връзка с мъж, с който си искала да имаш нещо повече от държане на ръцете? Няма смисъл да се плашиш, изхождай от там, че всички мъже са прасета, важно е с какъв нрав са :)!

  9. Омъжена съм за човек от зодия Телец, почвам да вярвам в зодии.

    :)И той все е ничий:)))))

  10. @lyd: И на мен ми е “по-лесно да бъда ничия”, но пък има и другото- по-хубаво ми е да бъда нечия 🙂 А на теб кое повече ти харесва?

    Btw, и аз съм съгласна с longanlon :)) Тъжната истина 😀

  11. Ех, не мисля, че мъжете са прасета, а моите страхове не показват задължително Истината за моите приятели 🙂 Вероятно показват повече за самата мен 😀

  12. Присъединявам се към мнозинството на преждеговорившите. На младини ми се е случвало да съм влюбена в някого, а той да иска (без обаче да го изразява ясно) просто да бъде муз на неопределен брой жени и тази ситуация никак не ми е харесвала. По-добре съм се чувствала дори когато харесван от мен мъж е предпочитал моя приятелка (или друга жена). Аз впрочем не вярвам в приятелство между хетеросексуални лица от различен пол, дори да са грозни. Винаги сексуалността създава напрежения и единият почва да копнее и да се надява. Не виждам в това нищо лошо, не мисля, че то прави мъжете прасета (или жените – кучки), мисля просто, че трябва да се има предвид.
    Ти казваш, че искаш хората да пораснат, но отказваш да се отнасяш с тях като с пораснали – т.е. да признаваш техните желания за зрели и заслужаващи уважение (дори да ги намираш за погрешни, порочни или опасни). ТИ мислиш, че за ТЯХ е добре да си имат муза, и затова смяташ да продължиш да се държиш като такава. Ако попиташ ТЯХ какво ТЕ искат за СЕБЕ СИ, предполагам, че докато откриеш желаещ муза, ще трябва да обърнеш доста камъни.

  13. @ mayam
    Три пъти ура за последното ти изречение:)

    Аз като видна муза да напомня, че всъщност извънсексуалните отношения между двата пола датират от съвсем скоро – откакто жените получават образование и могат да бъдат приятели с мъже, защото приятелството по принцип изисква нещо, за което да си говорите. А в едно патриархално общество междуполовите отношения се свеждат до леглото и масата. Лид, не бива да се сърдим на мъжете, че в атавистичното им (под)съзнание тия две неща са най-важните. 🙂

  14. Продължавам да имам приятели мъже, в които сексуалността не е имала значение, а що е Муза и има ли почва у нас … очевидно се налага скоро да предложа дефиниция 🙂 Засега само ще кажа, че всеки има нужда от Муза – така, както аз я разбирам 🙂 Колкото повече Музи, толкова по-добре 🙂

  15. Здравейте ,изпадала съм в същата ситуация като Лид не веднъж.Но когато усетих че приятелското чувство се замени с нещо което до сега не бях усещала и времето в очакването на приятелите за кино или просто събиране ми се виждаше като спряло,си казах че това което усещам и виждам че усеща и моя приятел аз искам да изживея.Тогава аз бях тази която казах на останалата част от групата за това какво става помежду нас и ако те ни искат за приятели и скат да запазят това което имаме трябва да се примирят и да продължим.Проведох с всеки мъж от групата поотделно разговор , защото знаех че ще изпитат неодобство ако са заедно.Ще кажете откъде съм знаела за техните чувства и усещания: ами те просто си бяха споделили с жените от групата а някой с човека когото аз избрах.Знам какво е да те смятат за муза да се радват на всичко което казваш и правиш ,да те гледат право в очите ,да се мъчат да ти угаждат за всичко………Толкова е отегчително и уморително но те са хора който те обичат и харесват,и трбва да ги уважаваш. Вярвай Лид ние си запазихме приятелството и до днес и то сега е още по голямо,живеем на различни места в България но се чуваме и аз знам че ако имам нужда от някой от тях те са насреща.Това се случи в ученическите ми години.Случими се и като се омъжих.Но това неискам да обеснявам, Казвам само че според мен когато искаш нещо и някой и усещаш че и той те иска от това по хубаво няма и не се отказвай за нищо на света.

  16. леле, колко си себична… о_0
    извинявай, но целия ти пост лъха на „всички ме обичат, всички са луди по мен, всички ме искат за себе си защото ги вдъхноввявам ‘щото съм фея и т.н., какво ще кажат хората !!!“.
    Какво толкова че си вървяла хваната за ръка за някой. Но не, ти мислиш само КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА… как ще си помислят че ти си с този човек и как въображаемите ти „врати“ ще се затворят, защото мъжете са плахи и никой никога няма да ти каже че си пада по тебе , само защото те е видял да вървиш хваната за ръка за еди-си-кое момче.

    извинявай. така си мисля.

    … ааа .. и още нещо… защо след като ти е приятно да вървиш хваната за този човек не го правиш. какво ти пука за хорското мнение. а вярвай ми мъжете не сме толкова задръстени и всички тези които те харесват и едновременно с това са те видели в положение „хванати за ръка с друг“ няма да се скрият в горния ъгъл от срам или да се депресират вовеки. СПОКО не си единствената 😉 Карай по спокойно и да не ти пука от хората, само така ти ще си добре.

    Поздрави, нищо лично 🙂

  17. ХА ! не знаех че тук се трият неудобни постове. По принцип не съм блогър и мноооого рядко се зачитам.
    Лидия, трябва да свикнеш че не винаги ще получаваш суперлативи и мненията, които не ти допадат наистина съществуват. Сега по-спокойно ли ще спиш, като си ми изтрила поста.
    Затрий и този, не ми пречиш, но свикни че всеки си има мнение, а то не винаги ще съвпада точно с твоето!

  18. съжелявам. рефрешнах няколко пъти и се появиха всички коментари без моя. затова беше реакцията :Р

  19. Добре, ама ако ще си муза защо ще се сепват като те виждат хваната за ръка с някой конкретен мъж? 😉 Или музенето също предполага и exclusivity? И съответна ревност? Явно от твоя страна това не влиза в дефиницията, а от тяхна страна да? Ако е така, Longanlon и Майя са прави
    във всичките си изречения :).

Коментари са забранени.