Истината в блога

Тук четат различни хора – някои ме познават отдавна – онлайн или офлайн; някои сравнително често общуват с мен – онлайн или офлайн; някои ме познават само оттук и отскоро.

Чудя се колко от четящите ми вярват. Ще се радвам всички да гласуват, и още повече ще се радвам ако оставите коментари (може и напълно анонимни; не е нужно да пишете мейл и т.н.).

Оставате ли с усещането, че съм истинска? Нямам предвид само малкото случки, които до този момента съм разказала за себе си, а всичко. Дали тук пише истината за това как преживявам света или не?

Advertisements

11 thoughts on “Истината в блога

  1. Аз рядко чета, по-скоро избираетлно и това, което чета са по-скоро нещата, които по някакъв начин си разказвала от първо лице, ед. число…като последното за ревността на мъжете край теб. Та в този ред на мисли, макар да не съм редовен, абониран читател, да не те познавам достатъчно добре нито он-, нито оффлайн, вярвам на написаното, защото преди всичко е написано някак си истинско и трезво, личи се, че не цели излишно украсяване и суетене около собственото его…та да, имаш моето доверие:) Поздрави!

  2. Чистата истина, част от истината, но истина. И естествено, че не е нужно да знаем всичко. Ако го знаем сигурно няма да те харесваме чак толкова много. Нещата, за които пишеш са част от твоя свят, за който не те е страх да пишеш. За другите неща, когато му дойде времето … Когато се почувстваш готова, може и никога… Не считам мнението си за адекватно, но ми се стори, че въпросът ти беше отправен повече за твои читатели като мен, които не те познават офлайн, познават те единствено от това, което си написала тук. Чета те защото пишеш от себе си, през себе си и за себе си. Истинска те чувствам и ми харесва …

  3. Лично не те познавам (освен оттук), но винаги ми е приятно да те чета. Естествено, не очаквам картината да е пълна и да разкрива всичко. В блога си всеки се представя такъв, какъвто се възприема – или поне такъв, какъвто желае да бъде. За мен ти си достатъчно истинска, за да мога да ти вярвам. Дори и в нещо да се опитваш да поукрасиш нещата, това е от вътрешен порив да бъдеш по-добра (към другите или към себе си).

  4. Аз определено ти вярвам. Най-силно вярвам на емоциите ти. В колкото по-голямо количество ги има, толкова по-достоверно ми се струва написаното, толкова по-теб.

    Чудя се обаче защо това дали ти вярваме или не изобщо има някакво значение. За теб важно ли е хората винаги да ти вярват и непременно да са те разбрали добре?

  5. Ne te poznavam izcqlo, no te poznavam dostatu4no dobre,za da moga da kaja 4e ti vqrvam i vqrvam 4e pisaniqta v bloga ti sa smelo otkroveni
    i na momenti dosta intimni:) xxx

  6. Ами аз пиша за хората, иначе блогът ми би бил личен и таен 🙂 Така че да, бих искала когато разговарям да ме разбират добре и да ми вярват 🙂

  7. Лидия, ако перифразираме прочутато слово:“По написаното ще ги познаете….“, мога да ти призная – да вярвам ти, защото това, което си написала отразява Твоя Свят, Твоите Виждания, Твоите Разбирания…
    А принципно съм скептик по отношение на Вярата, тя обикновено трябва първо да се заслужи.
    За справка – слогана „Вервайте ми“ казан през 2001 година.:))
    Желая ти успех в моралните „терзания“.:)

  8. Аз ти вярвам, Лидия. Уча се на откритост и смелост от теб. Пишеш завладяващо, предизвикателство е да се следват кривванията на ума ти в най-невероятни посоки. Жива и сияйна си. Правиш най-доброто, на което си способна без мисъл за отплата.
    А усещането четейки текстовете на Георги е за хармония и уют. И чистота…Дано споделената ви обич да е жива винаги.

    пс. писах ти преди време за Албена. Нещата, които съм приготвила за тях си стоят – човекът, по който исках да ги изпратя го няма вече. Но аз карам шофьорски курс и след едно известно време ще ги донеса лично. Надявам се да приемеш покана за чаша капучино:)
    Топли поздрави,
    Ира

Коментари са забранени.