Въпросче за посредствеността

Можеш ли да помогнеш на някого да се издигне над посредствеността ако изразяваш възхищение от проявленията й?

Advertisements

16 thoughts on “Въпросче за посредствеността

  1. Можеш ли да помогнеш на някого, като не знаеш как да помогнеш на себе си? Каква е дефиницията на посредственост? Къде точно е границата ? Какво означава проявление? Това е много дзен … :)! Ако посредствеността предизвиква възхищение, то тя не е посредственост!

  2. две години всекидневно толериране и хвалене от 5 + всекидневното осмиване от останалите 65 колеги и е без резултат, кота нула.

  3. Самият факт на изразяване на „възхищение от проявленията й“ за мен подсказва, че напредък няма да има. Човекът в повечето случаи губи стимул да осъзнае нивото си, ако получава (незаслужени) похвали. С риск да обидя някого, образцов пример за това е Гери с Голите думи.

    Възхищението не помага. Обаче и градивната критика – също. Понякога върши работа откровеният разговор на четири очи, ако човекът има желание да мръдне от сегашното си ниво… и не е обидчив.

  4. Ти задаваш въпроса малко реторично и човек веднага бърза да отговори с „не“, но на мен ми се иска да бъдем по-предпазливи – поне към децата и младежите. Кажеш ли на дете, че не го бива за еди-какво си, то се спихва и дори да е имало дарбичка, тя увяхва без шанс да се развие.

  5. да изразяваш възхищение към посредствеността, е форма на любов , насочена към него. а насочвайки този поток енергия, ти я захранваш. захранваш ли я, тя ще си цъфти и върже, нали така ..:)

  6. …насочена към нея. сори.според мен, посредствеността умира, след като престане да бъде захранвана с одобрение, а след това и бива заменена.

  7. Майя, не става въпрос да кажеш на когото и да е, че не го бива, а да бъдеш обективен относно някаъв негов продукт. Важно е да разграничаваме човека от нещата които прави 🙂 Едно е да кажеш:“ Това което каза е глупаво“, а съвсем друго „Ти си глупак“. Колкото по-рано децата навикнат да правят разликата, толкова по-лесно ще приемат градивна критика и ще се учат от нея 🙂 Тогава те ще я търсят, защото ще се питат „Какво да направя за да стана по-добър в това с което съм се заел“

  8. Доста категорично!
    А не може ли „Браво, че си го направил! Ама виж – тук, и тук, и тук май може да бъде по-добре, а, как мислиш?“ 😉 Като оня пример при мен с макета на училището и баща ми…

  9. Ние, хората, сме триумф на посредствеността. Оттам идва и негодуванието спрямо всички онези, които се опитат да прескочат бариерите й. Тълпата има чудното свойство да „връща“ обратно при себе си провинилите се.

  10. Хубав въпрос. Но наистина засяга много понятия и схващания, които не са съвсем категоризирани… Посредствеността? Какво е тя? И как би следвало да се индентифицира? Не е ли всичко плод на социалната естетика – онова, което масата възприема за посредствено. И действително ли тази естетика е безпогрешна?

    А въпросите надхрълят и това – човек може да оценява нещо като посредствено, ако сам се робува на собствената си посредственост? Гледна точка или не само? И всъщност човек изобщо може ли да оценява нещо по различен начин от този на обществото, в което живее? Дали човекът е израз просто на социума или има някаква ограничена свобода да възприема едно или друго за хубаво или обратното?

    С други думи дилемата се изразява и по този начин – или всички са посредствени по презумция, или всички са оригинални, уникални и т.н.?

    Все си мисля, че в атворения кръг на екзистенцията, всичко се върти около едно и също – човешкото мислене. То е изкривяващо, неточно, извратено, понякога стремящо се към някакви собствено определени идеали, които впоследствие се оказват просто израз на множеството му недостатъци. Човешко, твърде човешко, определи го още отдавна Ницше…

  11. Е, на мен определено не ми помага. Допреди една година почти никой не ми беше казвал, че пиша посредствено/занимавам се с глупости и тн, и следователно аз си мислех, че съм много прогресиращ човек, който прави добре това, което прави. И след това срещам Лид.:) И разбирам, че нищо не съм знаела, че не съм се замисляла особено и че не съм чак толкова умна, колкото някои учители ме караха да си мисля, защото си знаех уроците винаги. Да, беше гадно. Нещо като тупване на земята – ама по-полезно нещо май не ми се е случвало. Та определено ако ми беше казвала, че всяко есе, което напиша е хубаво, сега нямаше да почвам за 100тен път да пиша, за да се получи НАЙ-хубавото, а щях да се задоволя с първото. :p Добре де, съжалявам, че и в личния ти блог те занимавам с кандидатстване, но това е първото нещо, за което се сетих – че ти ме изтръгна от посредствеността. (за която аз даже не подозирах, че е такава) Мхм, първият път, когато ми беше написала рецензия, че есето ми е ужасно, си поплаках, но беше много отрезвяващо. Следователно, опитът ми доказва, че трябва да има поне един човек, който да ти казва истината – дори и да е гадна.:) Все пак тя винаги е по-полезна, ако наистина искаш да промениш себе си към добро. А апологията на посредствеността я остави на учителите в училище.:)

  12. Интересно казано Радина.
    Тези неща трябва да се научат още когато сме малки. Защото после е трудно.
    Общо взето тук си говорим за его.
    Колкото по-голямо его има един човек, толкова по-трудно би било, за да се стигне до него и нещата трябва да се представя красиво опаковани с мили думи, за да се прокарат и критичните няколко изречния.
    Ако можеш да изградиш с даден човек искрени отношения до степен да можеш да си кажеш мнението максимално искрено, чудесно. И според мен идеята е просто да се изградят такива отношения. 😉
    Но това вече ми излиза извън компетенцията. 🙂

  13. Провокативен е Света! Lyd също знае как да ни провокира, за да се опитаме да се почувстваме достойни и знаещи в опитите си да отговорим на подобен въпрос, на който всъщност не знаем отговора, защото не можем да разберем въпроса, защото сме или прекалено посредствени или сме над тези неща, а въпроса си остава една тренировка за мозъка и за нас самите. Опитваш ли да мислиш някой ден може и да измислиш нещо! В най-лошия случай поне си опитал… Въпросът е прави ли те щастлив факта, че намираш отговори всеки ден, които те карат да се чувстваш и има ли значение дали са посредствени или не при положение, че предизвикват емоции в теб? Важно ли е какво мислят другите? Важно ли е какво правят другите? Всичко е от значение … 🙂

    Не прегръщам все още дърветата, но определено намирам красотата в тях и мога да им се възхищавам винаги съзерцавайки ги. Аз съм един посредствен човек в голяма част от ежедневието си, но мога да намеря красота и в себе си. Пр: Стояйки и показвайки мускули пред огледалото
    хахаха! 🙂

    Да си посредствен е лесно и приятно, когато си се натоварвал прекалено дълго време да бъдеш уникален извън посредствеността, както я разбират заобикалящите те. По някое време разбираш, че посредственост или няма или се проявява по уникален начин във всеки, а това е красиво и интересно…

    Ода за посредствеността ли ще пишеш Lyd?! Разбрахме се за роман май последно? 🙂

  14. мекото побеждава твърдото.

    как точно се познава, че пикасо не е посредствен?

  15. Зависи от контекста, кой говори и на кого. И коя част е точно посредствеността в едно проявление, ако речем, че то е топка от нишки. И какво е точно посредствеността по принцип.

    Или може би възхищението е non-issue. Сещам се за филма Born into Brothels (документален), където известна фотографка учи група деца от червения квартал в Калкута как да правят фотография. Без да се възхищава на нищо тя ги окуражаваше невероятно, карайки ги да анализират снимките си. А доста от тях бяха страхотни снимки. И посредствеността е non-issue когато става дума за учене. Но проблемът е другаде. Проблемът в българското образование е, че винаги има някакъв отговор, единствен, който учителят знае и който ученикът трябва да даде. И възможната реакция е или плоско възхищение, или възмущение. И всичко в обществото е на тази основа.

    От възхищението на не-посредствеността също няма никаква полза, защото не стимулира за развитие.

Коментари са забранени.