Как избираме

След победната реч на Обама, познатите ми се разделиха на две групи: едните споделиха възторга и надеждата си, а другите попитаха за какво е целият този шум и заявиха че не вярват на красиви думи изречени от политици, че политиците като цяло са „маскари“, че участието в избори е безсмислено, а някои казаха че няма да гласуват докато политиците не ги убедят че има смисъл.

Оптимистичните, възторжени гласове долитаха по-често от САЩ, а циничните обезверени по-често от България. Разликата в реакцията на настоящите ми ученици и завършилите или учещи извън страната е показателна. Ето репортаж на Никола от двора на Йейл в победната нощ:

Hey,

Vidqh 4e si pisala za Obama. Re4ta mu naistina e vpe4atlqva6ta. O6te po-vpe4atlqva6to e kolko mnogo hora vqrvat v ideqta za promqna. Ima tolkova malko cinizym 4e e trudno da povqrva 4ovek.
Eto ti nqkolko snimki ot Old Campus, sled kato razbrahme 4e Obama 6te e prezident – http://picasaweb.google.com/nikola.chonkov/YaleLovesObama#
Eto i edno video, koeto e prili4no tymno, no vajnoto e kakvo se 4uva – http://www.youtube.com/watch?v=3UO6Swn_wYA

We know we can change. – YES WE CAN!

Ето и коментара на Ники от блога:

ХАхаха, не мога да разбера защо всички така силно са се трогнали от тази реч. Ами че комбинацията политик + красиви думи е добре позната на света от много години насам… Въпроса е да видим дали тези думи ще се превърнат в реалност. А колкото до това “Ние можем” , “Моите братя и сестри” , думите за промяна и т.н. той се обръщаше към американците, струва ми се … а все пак американците не са целия свят… 😀

Мисля, че очакванията ни към политиците оформят политиците. Това се случва още преди изборите. Ако очакваме политиците да са невежи и корумпирани, такива ще ни се явят – по закона за търсенето и предлагането. Различните от този модел най-малкото биха пробудили подозрение.

Ние избираме такива, които разбраме – т.е. такива които приличат на нас. Ако сме простовати, избираме простовати. Ако сме по-сложно устроени, смятаме, че управлението на страната не е проста работа и гледаме да не избираме прости хора да я вършат.

Ако не се появяват сложно-устроени и добронамерени кандидати (или пък ако имат минимална подкрепа) то е защото не се е събрала критична маса избиратели която да ги желае и да вярва че са възможни. Трудно е да вярваш в съществуването на нещо което не си срещал, особено ако не прилича на теб.

Честит 10 ноември! Когато дойде Онзи, бях на 18. Разбрах с два дни закъснение и отначало мислех че е шега.

Advertisements

9 thoughts on “Как избираме

  1. А не е ли възможно простоватите избиратели да избират политици, които им се виждат умни и приказват хубаво?

  2. В Америка всичко е частно! Президентите следват интереси на големи бизнесмени и чат пат воюват тук там… Аз не мога да разбера какво зависи от този президент. Ако е удобен и слуша ще се задържи на поста, ако не, ще бъде свален по някакъв начин. Политика няма… Има интереси… За справка, всичките филми на Майкъл Муур, както и http://video.google.com/videoplay?docid=8802696147414279893&ei=zIzoSOLtAqbU2gKtnL2nCw&q=Zeitgeist%2C%2BThe%2BMovie%2B|%2BFinal%2BEdition%2B%3A%2BPART%2B2%2B-%2BBulgarian%2BSubtitles&hl=en. Тъжното е, че това не са просто филми. Никога не бих си и помислил да живея в Америка…

  3. Спомням си избирането на Симеон Сакскобургготски. Какви надежди, какво чудо. Аз си седях и се чудят какво толкова очакват, а ми казваха.. ще видиш…После тези, най-ентусиазираните го плюха най-много. Вярвам в добрите намерения и желанието за промяна. Но системата за избори е толкова гротескна, че само на смях ме избива. Цирк, песни. Рим пасти да яде.

  4. Реакциите на българите спрямо Обама говорят повече за българските политици, отколкото за каквото и да било друго.

  5. Тъжното е, че циници в България не са възрастни хора, а млади, 25-35 годишни. Има някакъв поне за мен необясним екстремизъм в позициите им, сякаш са способни да приемат един човек или като абсолютния спасител или като абсолютния антихрист. Това, което се случва в момента в Америка е просто една промяна, според мен към по-добро, когато във властта влиза човек, млад, с отворен поглед върху света, който не е спрял да се развива. Да, той е също в някаква степен заложник на корпоративни интереси. Но политиката е именно това, поне където се прави една идея по-цивилизовано – търсене на баланс в сложната плетеница на интереси. А поляризирането е признак на липса на критическо мислене, според мен.

    И аз бях на 18 на онзи 10ти. И си спомням всяка минута от предишния (Берлинската стена) и този ден…

  6. Не, екстремизъм няма. Просто повечето млади, които тогава бяха на „барикадите“ и най-вече на студентските стачки от 97-ма, се убедиха на свой гръб, че промяната не винаги води до по-хубаво.

    На „онзи“ 10 ноември бях на 13. Помня ликуването на тази наша позната (преподавателска в СУ), която ни го съобщи, буквално танцувайки от радост. Помня и декемврийската обсада на парламента и битите, помня невероятния юнски митинг на Орлов мост, както и лъвчето с двете ръце вдигнати с познатия знак на сините. Помня как ставах в ранни зори, за да се добера до малкото налични екземпляри на „Демокрация“ и „Свободен народ“. Много неща помня, но какво от това? Помня как крещяхме за промяна. Е, промяната дойде. Колко хора могат с ръка на сърце да кажат, че именно за такава промяна са се борили?

    Да, само за сведение на тези, които обичат да хвърлят етикети, и досега продължавам да гласувам. По съвест. Но все повече съзнавам, че всяка промяна може да бъде опорочена от хора без морал – и колкото и Обама да ми изглежда като нещо добро за Америка, то ясно съзнавам, че след Буш дори и начервеният женски питбул от Аляска би ми изглеждал по-добър. Да видим какви ще ги свърши, пък тогава да го съдим. Съжалявам, че трябва да го кажа, но в повечето случаи дори речите не са писани от самия него, а от членовете на екипа му, които знаят как да поднесат нещата, за да вдъхновят хората.

  7. Pingback: Продавач на надежда (non-profit) « Размишльотини

  8. Как избираме? Като ни покажат пътя по който да тръгнем, автоматично. Обама просто е отворил врата с надпис Надежда и всички нейни фенове са поели в тази посока. Не се уточнява в какво точно се състои тази надежда – освен в промяната, но специално тя няма никаква нужда от вяра, защото дори при краен цинизъм промяната е неизбежен факт, освен ако не изгасне Слънцето. Може би Обама иска да повярваме в Слънцето?

Коментари са забранени.