Преведох речта на Обама

Като се събудих, продължих да чета „Майстора и Маргарита“, което ме изпълни с тъга и въпроси дали светът става все по-циничен и безсъзнателен и как да живея по-нататък. После започнах да си върша работата. Когато отворих Yahoo, ме посрещна новината за победата на Обама и гледах видеото Obama victory speech. Плаках, плаках, плаках. И после реших да го преведа на български. Така че тази сутрин не проверявах есета и не работих за кандидат-студентската кампания на моите ученици, които мечтаят да спечелят стипендии в САЩ.

Когато слушах за 106 годишната американка, която е гласувала, след толкова промени които е видяла, отново за промяна, си спомних баба ми, която по същата причина отказа да гласува. Докато търсех подходящо изпълнение на песента „We shall overcome“, си мислих за моя най-добър приятел, който една вечер ми каза: „Ще дойде и нашето време.“ Спомних си за Пламена, която каза, че като бедна страна България ще има нужда от разбиране и съчувствие, а аз снощи й оставих коментар, че е имало времена, в които всички са били бедни и не е имало ЕС който да ги разбира и да им съчувства.

Нуждата да се излекуваме от собствения си цинизъм е по-голяма от нуждата някой да ни съчувства.

Ето речта на Обама. Това е подаръкът ми днес. Ако преводът ви харесва, препечатвайте без специално разрешение – аз съм публичен домейн 🙂

Здравей, Чикаго!

Ако има някой, който все още се съмнява, че Америка е място, където всички неща са възможни, който все още се чуди дали мечтата на бащите на Америка все още е жива днес, който все още поставя под въпрос силата на демокрацията, тази нощ получава отговор.

Този отговор дадоха опашките от хора, които се виеха около училища и църкви, толкова многобройни, каквито тази нация никога не е виждала, от хора, които чакаха три часа, четири часа, много от тях за пръв път през живота си, защото вярваха, че този път може да бъде различно, че техните гласове могат да го направят различно.

Този отговор дадоха млади и стари, богати и бедни, демократи и републиканци, черни, бели, испаноговорящи, азиатци, индианци, хомосексуални, хетеросексуални, инвалиди и здрави. Американците, които изпратиха към света послание, че ние никога не сме били просто сбор от идивиди или от червени и сини щати.

Ние сме, и винаги ще бъдем, Съединените Американски Щати.

Това е отговорът, който накара тези, на които толкова дълго и от толкова много хора беше казвано да бъдат цинични, да се страхуват и да се съмняват в това което можем да постигнем, да сложат ръце върху дъгата на историята и да я огънат още веднъж в посока на надеждата за по-добри дни.

Мина доста време, но тази нощ, заради това което направихме на тази дата, на тези избори, в този определящ момент, промяната дойде в Америка.

Малко по-рано тази вечер получих необикновено мило обаждане от Сенатор Маккейн.

Сенатор Маккейн се бори дълго и упорито в тази кампания. И той се бори дори по-дълго и по-упорито за страната която обича. Той е пожертвал за Америка толкова, колкото повечето от нас не могат да си представят. Нашият живот е по-добър заради служенето на този смел и безкористен лидер.

Поздравявам го; поздравявам Губернатор Пейлин за това което постигнаха. И очаквам да работя с тях в следващите месеци за да съживим обещанието на тази нация.

Искам да благодаря на моя партньор в това пътуване, човекът който правеше кампанията с цялото си сърце, и говореше от името не мъжете и жените, с които беше израснал по улиците на Скрантън и возил на влака към дома в Делауеър, новоизбрания вице-президент на САЩ, Джоу Байдън.

Не бих стоял тук тази нощ без непоколебимата подкрепа на моя най-добър приятел в последните 16 години, скалата на нашето семейство, любовта на живота ми, следващата първа дама на нацията, Мишел Обама.

Саша и Малия, обичам ви повече отколкото можете да си представите. Вие си спечелихте новото кученце, което идва с нас в Белия дом.

И макар че вече не е сред нас, знам, че баба ми гледа, заедно със семейството, което ме направи това което съм. Липсват ми тази нощ. Дългът ми към тях е неизмерим.

На моята сестра Мая, моята сестра Алма, и всички останали мои братя и сестри, благодаря ви много за подкрепата която ми дадохте. Благодаря.

На мениджъра на кампанията, Дейвид Плауф, героят в сянка, който направи най-добрата политическа кампания в историята на САЩ.

На моя главен стратег Дейвид Акселрод, мой партньор по целия път.

На най-добрия в политическата история екип, който някога се е събирал да прави кампания.

Вие направихте това което се случва, и завинаги ще остана благодарен за това, което пожертвахте. Но преди всичко, никога няма да забравя на кого принадлежи тази победа. Тя принадлежи на вас. Тя принадлежи на вас.

Никога не съм изглеждал като вероятния кандидат за този пост. Не започнахме с много пари и подкрепа. Нашата кампания не беше замислена в залите на Вашингтон. Тя започна в задните дворове на Де Моан, във всекидневните на Конкорд и верандите на Чарлстън. Тя беше изградена от трудещите се мъже и жени, които отделиха от малките си спестявания 5, 10 или 20 долара за каузата.

Тя набра сила от младите хора, които отхвърлиха мита за апатията на своето поколение, които напуснаха своите домове и семейства за да се захванат с работа, която им предлагаше малко пари и още по-малко сън.

Тя набра сила от не толкова младите хора, които не се страхуваха в студ и пек да чукат по вратите на напълно непознати, и от милионите американци, които се включиха като доброволци и организираха и доказаха, че след повече от две столетия от земята не е изчезнала властта на  народа, от народа, за народа.

Това е вашата победа.

Знам, че не го направихте просто за да спечелите избори. И знам, че не го направихте за мен.

Вие го направихте, защото разбирате, че ни предстои да свършим огромна работа. Макар че празнуваме тази нощ, знаем, че предизвикателствата, които ще ни донесе утрешният ден са най-големите в историята на нашето време – две войни, застрашена планета, най-лошата финансова криза в последните сто години.

Докато стоим тук тази нощ, знаем, че има смели американци, които се будят в пустините на Ирак и планините на Афганистан за да рискуват живота си за нас.

Има майки и бащи, които ще лежат будни, след като децата са заспали и ще мислят как да се справят с ипотеката, да платят сметкита за лекаря или да спестят достатъчно за колежа на детето.

Има нова енергия която трябва да овладеем, нови работни места които да създадем, нови училища които да построим, заплахи които да посрещнем, съюзи които да възобновим.

Пътят ще бъде дълъг и стръмен. Може да не стигнем за година или дори един мандат. Но, Америка, аз никога не съм бил по-пълен с надежда, че ще стигнем, отколкото тази нощ.

Обещавам ви, че като народ, ще стигнем там.

Да, ние можем! Да, ние можем! Да, ние можем!

Ще има пречки и фалстартове. Ще има много които няма да се съгласят с всяко мое решение или политика като президент. И ние знаем, че правителството не може да реши всеки проблем.

Но аз винаги ще бъда честен с вас за предизвикателствата с които се срещаме. Ще ви слушам, особено когато не сте съгласни. И преди всичко, ще ви помоля да се включите в работата за да преобразим тази нация, по единствения начин, по който това се е правило в Америка в последните 221 години – тухла по тухла, мазолеста ръка след мазолеста ръка.

Това което започна преди 21 месеца посред зима не може да свърши в тази есенна нощ.

Тази победа, сама по себе си, не е промяната което искаме. Тя е само шансът ни да направим тази промяна. И това не може да се случи ако се върнем към стария начин.

Не може да се случи без вас, без нов дух на служене, нов дух на саможертва.

Затова, нека призовем нов дух на патриотизъм, на отговорност, в който всеки от нас решава да се включи и да работи по-усърдно, и да се грижим не само за себе си, но и един за друг.

Нека помним, че ако тази финансова криза ни е научил на нещо, то е, че не можем да имаме процъфтяваща Уолстрийт, ако обикновеният човек страда.

В тази страна ние се издигаме или падаме като нация, като един народ. Нека устоим на изкушението да се върнем към партизанщината, дребнавостта и незрелостта, които тровиха политиката ни толкова дълго.

Нека помним, че от този щат е човекът, който пръв отнесе знамето на Републиканската партия в Белия дом, партия, основана върху ценности като индивидуалната свобода, разчитането на себе си и националното обединение.

Това са ценности които ние всички споделяме. И макар че Демократическата партия спечели велика победа тази нощ, ние запазваме своята скромност и решителност да изцелим разделението, което толкова дълго е спирало нашето развитие.

И както Линкълн е казал на нация, далеч по-разединена от нашата, ние не сме врагове, а приятели. Макар че страстите може да са изпълнили с напрежение, те не бива да прекъсват това което ни свързва.

Обръщам се към американците, чиято подкрепа ми предстои да спечеля. Може да не съм спечелил вашия вот тази нощ, но чувам вашите гласове. Имам нужда от вашата помощ. И ще бъда и ваш президент.

Обръщам се към всички, които гледат отвъд нашите брегове, от парламенти и дворци, към тези които се се събрали около радиоапарати в забравени кътчета на света, нашите истории са различни, но споделяме една съдба, изгрява нова зора на американското лидерство.

Обръщам се към тези, които искат да разрушат света: Ние ще ви победим. Обръщам се към тези които искат мир и сигурност: Ние ще ви подкрепим. Обръщам се към всички тези които се чудят дали факелът на Америка все още гори ярко: Тази нощ ние доказахме още веднъж, че истинската сила на нашата нация идва не от силата на нашите оръжия и размера на нашите богатства, но от устояващата мощ на нашите идеали: демокрация, свобода, възможности и неугасваща надежда.

Това е истинският гений на Америка: умението на Америка да се променя. Нашият съюз може да бъде усъвършенстван. Това което сме постигнали ни дава надежда за това какво можем и трябва да постигнем утре.

По време на тези избори много неща се случиха за първи път и много истории ще се разказват поколения наред. Но това, за което мисля тази нощ е жената, която пусна своя вот в Атланта. Тя много прилича на милионите други, които се наредиха на опашки за да бъде чут гласът им в тези избори. Единствената разлика е тази: Ан Никсън Купър е на 106 години.

Тя е родена само едно поколение след робството, във време, в което е нямало автомобили по пътищата или самолети в небето, когато тези като нея не са можели да гласуват по две причини – заради това че са жени и заради цвета на кожата си.

Тази нощ мисля за всичко това, което тя е видяла през своето столетие в Америка – болката и надеждата, борбата и прогреса, времената в които са ни казвали, че не можем и хората които са продължавали напред с това американско кредо: Да, ние можем.

Във време, в което гласовете на жените са били заглушавани и когато техните надежди са били отхвърляни, тя е била жива за да ги види да се изправят, да говорят високо и да вземат бюлетината. Да, ние можем.

В отчаянието на сушата и депресията на 30те по цялата земя, тя е видяла една нация да побеждава страха с програмите на Рузвелт, нови работни места и ново чувство за обща цел. Да, ние можем.

Публиката: Да, ние можем.

Когато бомбите са падали върху нашето пристанище и тиранията е заплашвала света, тя е видяла едно поколение, което се издига до величието и една демокрация, която е била спасена. Да, ние можем.

Публиката: Да, ние можем.

Тя е видяла автобусите в Монтгомъри, маркучите в Бирмингам, моста в Селма, и проповедника от Атланта, който каза на хората „Ние ще победим.“ Да, ние можем.

Публиката: Да, ние можем.

Един човек кацна на луната, една стена падна в Берлин, един свят беше свързан от нашата наука и въображение.

И тази година, на тези избори, тя докосна с пръст един екран и даде своя глас, защото след 106 години в Америка, преминала през най-добрите времена и най-тъмните часове, тя знае, че Америка може да се промени. Да, ние можем.

Публиката: Да, ние можем.

Америка, ние стигнахме толкова далеч. Ние видяхме толкова много. Но има още толкова много да се прави. Затова, нека тази нощ се запитаме – ако нашите деца доживеят да видят следващото столетие, ако моите дъщери имат късмета да живеят толкова дълго колкото Ан Никсън Купър, каква промяна ще видят?

Колко ще сме напреднали?

Това е нашият шанс да отговорим на призива. Това е нашият момент.

Това е нашето време, да върнем нашите хора на работа и да отворим вратите на възможностите за нашите деца, да възстановим благоденствието и да прокараме каузата на мира, да си върнем американската мечта и да утвърдим тази основополагаща истина, че сме едно цяло, че докато дишаме, ще се надяваме. И когато срещнем цинизъм и съмнения и ни казват, че не можем, ние ще отговорим с това вечно кредо, което обобщава духа на един народ: Да, ние можем.

Благодаря. Бог да ви благослови. И нека Бог да благослови Съединените американски щати.


Advertisements

30 thoughts on “Преведох речта на Обама

  1. Pingback: Преведох речта на Обама « полетът на костенурката

  2. И аз приех много емоционално новината за избирането на Обама, костенурке. Благодаря ти, че си превела тук речта на Обама.
    Да, ние можем!

  3. Позволявам си да те препечатам в сайта към шоуто на Слави и в сайта на голямото четене. Разбира се, с препратка към твоя блог.

  4. Благодаря Ви, Лидия,
    Благодаря за превода, за това, че ме направихте съпричастна на казаното от новия президент на САЩ, в който аз повярвах от самото начало и ще вярвам до самия край.
    Благодаря Ви и за мъдрото предисловие.
    С уважение
    Иглика

  5. Като прочетох тази реч разбирам че Буш май ще е последния президент на Съединените Американски Щати.

  6. Как ми се иска да вярвам, че от този човек зависи нещо … Добри оратори имат в Америка, някакси ми е тъжно за добрите оратори в България. Как би звучала подобна реч от нашият президент…!?

  7. Pingback: Yes We Can « dEtails

  8. Ако екстравагантността е световна практика, то коментар 7 е точен!

  9. Za uvoda bih iskala da poqsnq… v post-a si nqmah v predvid che EU trqbva da ni sychuvstvat, a che nie edva li ne tova ochakvahme/ochakvame ot tqh, zashtoto mnogo dobre znaeha vsi4ki che ne sme oshte za tam ot 2007-ma… zashtoto imashe dosta neshta s koito sami trqbvashe da se spravim predi vlizaneto si. Vmesto tova, nie umelo uspqhme da prikriem polojenieto na stranata ni po tova vreme…

    A za Obama… ot 12 p.m. do 6 sledqh vsi4ko, koeto se sluchva i nakraq prosto ne se sdyrjah da ne poplacha malko i az…dano letvata, koqto ochakva Obama ne e veche tvyrde visoka…dori i za chovek kato nego…

  10. Поздравления за превода – много в хубаво човек да прочете речта на хубав български!
    Големи вълнения са, да. А аз си мечтая за подобна надежда тук, в България.

  11. Благодаря ти от мое име, и от името на всички, които приемат Обама не просто като поредния президент на САЩ, а като свой много близък и скъп, макар и непознат приятел!

  12. Pingback: Краят на W.A.S.P.? « Борислав Георгиев

  13. Чудесен превод! Поздравления както за превода, така и за отношението и емоцията в текста Ви. Доста еднакво сме реагирали: вижте, ако имате желание, в профила ми във facebook.com.

  14. ХАхаха, не мога да разбера защо всички така силно са се трогнали от тази реч. Ами че комбинацията политик + красиви думи е добре позната на света от много години насам… Въпроса е да видим дали тези думи ще се превърнат в реалност. А колкото до това „Ние можем“ , „Моите братя и сестри“ , думите за промяна и т.н. той се обръщаше към американците, струва ми се … а все пак американците не са целия свят… 😀

  15. Ами вероятно защото такива речи липсват в нашето политическо пространство? Навремето Горбачов почна „перестройката“ с аналогична реч…Време е и в САЩ да има „перестройка“ – не мислите ли?

  16. offtopic

    komentara mi e konkretno za prevoda na Native Americans kato indianci

    lyd, kak mislish e nai-pravilno da se prevede Native Americans?
    Indians e duma, koqto se upotrebqva greshno zaradi India, s koqto otkrivatelite na Amerika sa obyrkali mqstoto, koeto dostignali, zaradi koeto narekli mestnite indians.
    Ward Churchill analizira populqrnite imena na sportni otbori kato Cleveland Indians, v koeto sravnqva podobni emblemi http://www.sportslogos.net/images/logos/53/57/full/738.gif i imena s tehniq ekvivalent za drugi rasovi grupi i kazva, che e ednakvo rasistko i ignorirashto da narechesh otbor The Indians kakto da go narechesh The Honkies ili The Niggers.

    Kak da prevedem Native Americans hem politicheski korektno, hem da ne e dvusmisleno (ako prevoda e prosto „mestni amerikanci“)?

  17. Додо, аз не съм от най-политически коректните хора. Превеждам така, че да не звучи странно на български. Повечето хора тук казват „индианци“. Сетих се как се чудихме с Радина за онова есе за Пипи, чийто баща е негърски крал 🙂 Как да го преведем на английски, а? Щот той даже не е в Африка, ами на Борнео 🙂 Накрая се спряхме на Borneo King след като хвърлихме няколко американци в почуда 🙂

    Ники … твоят коментар е лека циничност в действие 🙂

  18. Men naj-mnogo me porazi izbiratelnata aktivnost.Tova e svidetelstvo za budnost na nacyata.A nie se prevrashtame v hodeshti martavci.
    Dano ne sam prava!

  19. Не знам с какъв патос е произнесъл речта си Обама, но докато я четях си мислех за реакцията ни ако това го беше казал бг политик. Мисля, че никога нямаше да му повярваме и най-много да ни беше позабавлявал истински.Дали това е разлика само в политическата култура или в цялостното обществено самосъзнание?

  20. Реч на речите – големият й патос и в писмен вид се усеща! Olé!

    Обама обаче се кани да увеличава данъците (или така поне твърди млад, семеен българин в Ню Йорк: по думите на брат му – един от малкото неподвластни на чара на Обама… ) Това със сигурност би разстроило повечето от феновете на новоизбрания президент.

  21. Благодаря ти за превода.
    Аз съм от циниците и си признавам, че го четох до момента с „най-голямата икономическа криза през последните 100 години“. Все пак сме чели по малко история, да не говорим за „Гроздовете на гнева“, „Гордост“ и „Кентавърът“, та знаем нещичко за кризата от 30-те.

  22. Благодаря за превода!
    Дори и само реч да е ако някой и повярва и промени едно свое решение в положителна посока е нещо.
    Пожелавам на България будна личност не като Обама, а като речите му – за да имаме държавник, което е равносилно на България.

Коментари са забранени.