Да си говорим или да не си говорим за пари

– Ако един ден забогатея, ще ти дам пари да си стъпиш на краката, но ако ти забогатееш вече няма да сме приятели.
– Защо?
– Защото няма да сме в равностойно социално положение.

За този разговор между мои състуденти се сещам като размишлявам над написаното преди няколко дни от Яна: тя намери смелост да разкаже за собствените си ( и то настоящи ) преживявания с бедността и описа механизма, по който с изтъняването на портфейлите губим територии от социалния си живот. Чела съм, пък съм и наблюдавала и обратния процес – как дори само симулирането на финансово благополучиие отваря врати.

Тъй като винаги съм познавала по-бедни и по-богати от мен, съм съгласна, че общуването между хора с различни финансови възможности не е безпроблемно. На няколко пъти в този блог съм се опитвала да покажа, че ситият не вярва на гладния, но и че гладният не вярва на сития.

Съгласна съм с Яна, но не смятам, че описаното от нея изчерпва възможните сценарии. Това лято се видяхме с една приятелка, която откакто се помня живее с твърде малко пари и непрекъснато прави сметки за мънички неща. В същото време и тя, и съпругът й обичат да ме черпят когато се видим навън. Тя ми предложи да отидем до кафето Х, защото там било доста евтино. На мен ми се ходеше другаде, нямах идея кое къде колко струва, и нямаше да е никакъв проблем да платя каквато и да е сметка, така че а-ха да я помъкна към моето място и да почерпя. Просветна ми, обаче, че тя няма да се чувства спокойна дори само при мисълта, че за някаква символична почерпка ще се похарчат толкова много пари. Така че просто отидохме там, където искаше тя. Сигурна съм, че има и други хора, които правят същото заради приятелите си.

Да разговаряме за пари, обаче, е още по-трудно. На мен не ми е неудобно, нито неприятно да говоря с приятелите си за техните финансови затруднения и да се включа с информация и стратегии, които биха могли да им бъдат полезни – да спестят или да спечелят. На някои това им харесва, а на други, разбира се, не – когато от мен се иска да съчувствам, а аз предпочитам да съветвам. Трудно ми е да се въздържам, при положение, че виждам някаква възможност, която човекът не вижда.

Не на последно място предлагам и директна парична помощ, понякога безвъзмездна. Някои приемат, други не, а трети сами я искат.

Как стои въпросът с това аз да споделя за финансовите си затруднения? Ами … по-трудно. Получавала съм добри съвети, заеми и безвъзмездни помощи: ценя и съм благодарна. Струва ми се, че да си позволя да говоря за тези неща поставя приятелите ми на изпит по емпатия, състрадателност и свобода. Тъй като не обичам да подлагам хората на изпитания, избягвам да го правя. Мисля, обаче, че би било чудесно хората да можеха да говорят свободно за това табу – парите. Вероятно някой ден ще се научат, така както започнаха да говорят по-спокойно за секса.

Спокойно ми е да общувам с хора, с които можем да обсъдим кои видове отопление са по-икономични от другите, кой какво сирене си купува, и как е успял да сготви икономична манджа. От известно време обмислям рубриката „Икономична домакиня“, с която да обявя снемането на табуто или, айде, част от него 😉

Виж още „Секс и пари

Advertisements

11 thoughts on “Да си говорим или да не си говорим за пари

  1. Вярно са табу парите, никой не коментира. Ето малко включване от мен.

    Демонстрирането на финансово благополучие в последните години е по-важно от самото благополучие. Един познат ми обясняваше, че всички ставали все по-богати и аргумент бяха новите коли на съседите му. В рамките на същия разговор спомена, че същите тези съседи масово се отказват от парно. Обаче броят на включените радиатори и комфортната топлина в дома не е нещо, с което лесно да се фукаш, за разлика от лъскавата кола.

    Тоест фокусът е върху нещата, които се виждат и които смятаме за достатъчно важни, за да отделим пари за тях. Съответно общуваме с хора, които имат сходни приоритети с нашите и чак на второ място сходни „възможности“ за реализацията им:)

  2. Това са глупости … Хора, които са част от някакво общество не могат ей така да станат част от друго общество независимо доходите им. Ако някои хора си купуват кола, за да се фукат, а не за работа примерно, изобщо няма какво да ги коментираме. Ако имам един милион това означава ли, че няма да ми е приятно да пия една ракия в селската кръчма с приятели, които не съм виждал, а много искам да видя?
    Не е важно човек колко пари има, а колко пари харчи! Още по-важно е да знае как да ги харчи!
    Ако се случи ситуация да нямаш пари в даден момент това означава ли, че хората, които обичаш ще те изоствят? И ако те изоставят тези хора заслужавали ли са обичта ти? Парите дават някакъв стандарт на живот, но е страшно, когато стандарта ти на живот определя живота ти. Мисля, че никой разумен човек не бива да допуска стандарта му да определя живота му, някакси е скучно и ограничаващо, а живота е хубав!

  3. Оооо… разбира се, че това, което съм описала, не е всичко. Просто е това, което ми хрумна, четейки други публикации за Blog Action Day из родните виртуални пространства. Това, което ми се стори, че липсва при другите и малко от моя експириънс, понеже прави нещата да звучат по-достоверни.

    Колкото до въпроса в заглавието ти, отговорът според мен е „зависи“. Зависи с каква цел се говори и как. Понякога е неизбежно, понякога е лесно, понякога се получва точно така, че поставяш другите на изпитание или пък те теб… Адски си зависи от конкретната ситуация и конкретните хора и степента на близост. Понякога пък изобщо не се налага да говориш. А понякога да приемеш предложената помощ е важно колкото за теб, толкова и за този, който я предлага.

    Но като цяло си е шит, понеже често хората са по-тесничко скроени и не им се ходи в кафето Х…

    Митко, идея си нямаш какво става с хората, когато внезапно (или не толкова) се окажат в друга социална прослойка и колко бързо стандартът започва да определя живота, особено ако не внимаваш. Животът е хубав, но не винаги 😉

    Оф, май нищо съдържателно не казах с тоя коментар.

    Лид, кефиш 🙂

  4. Яна, имам някакви идеи, особено когато внимавам! 🙂 Тези, които не внимават просто не заслужават каквото и да е материално положение. Не може да си приятел с някого само защото имате еднакви доходи, това е абсурдно…

  5. Амииии… не можеш да съдиш по себе си за другите. Тука няма смисъл сега да дефинираме „приятел/ство“ и доколко е абсолютна величина и т.н. Реално дългогодишни приятели на мъжа ми вече не си общуват с нас, защото им е неловко или не можем да си позволим техните развлечения и това им скапва плановете, така че избират да се събират без нас. Те сигурно биха казали, че чувството им за близост не се е променило, но на практика все повече губим допирни точки. И аз не разбирам защо не можем да си седим на уютно у дома с чаша вино и да ни е приятно, но и разговорите вече не са същите – борсата и прочее, нали разбирате 😉 Глупаво е, защото още не сме ги почерпили за раждането на бебето дори…

    Пък аз не виждам да ни има нещо, да сме оглупели или заразни, примерно :)))

    Така де, разбирам какво искаш да кажеш, но то важи за теб. Да можеш да се държиш нормално с хора в неравностойно социално положение, без да се сконфузваш или да ги караш те да се чувстват неловко, си е достойно за адмирации.

  6. Преди 10-ти, 89-та, западните немци на плажа само за пари говореха. Сега това правят живещите на изток от тях…:-) Що така бе джанъм?

  7. Няма нужда да се дефинира думата приятелство, започне ли да се прави, нещо не е наред. Хората имат различни трудности, различни виждания за забавления и т.н., но това няма много общо с приятелството. Аз примерно прекрасно се забавлявам с непознати или с хора, които току що съм се запознал, в повечето случаи е по интересно, не е като да си знаете всички маймунджолъци! На маса, на чаша, на манджа всеки е приятел, но това не е важното в случая. Важно е като си в безизходица дали има някой отсреща…
    Яна задължително да ги почерпите, срамота е :)))) … Да ви е живо и здраво детенцето!

  8. Важно е какъв човек си и доколко си еснаф /както и до каква степен приятелите ти толерират последното/.

    Яна, имаме приятели дето „само“ за пари говорят, но едва ли е от социалното положение при тях. И по-малко и повече и колкото нас да имат, все за пари говорят. Аз пък не говоря за пари и това ме дразни. Ако едната страна иска помощ, обсъжда се нещо – ОК, но „купихме .. за …лв. „десет пъти за 1 час ми е много… а не са лоши хора…. но защо ме занимават какво и как са купили? И аз много неща купувам, но не виждам смисъл да го обсъждам, много ми е консуматорско…и това, а не кой колко има може да ни раздели, но засега се държим. Черпете, черпете иначе. Да е живо и здраво детето!

Коментари са забранени.