Синьо

Годеницата на Мартин Идън го напуска. Приятелят му се самоубива. А той е зает да довърши разказа си. Толкова е откъснат от света.

А какво е светът? Нужно ли е да сме свързани с това, което повечето хора смятат за света, за да заслужим правото си да живеем?

Не може ли човек да е ценен сам по себе си? Дори ако няма кого да обича и от кого да бъде обичан? Дори ако не работи нищо? Дори ако прекарва времето си като яде сам сладолед в кварталната сладкарница?

Може ли действията ти да са легитимни ако не си сигурен дали са продиктувани от сърцето и са все още нерационализирани от ума? И още повече – ако сърцето ти не е съвсем уверено, че само един е начинът? Тогава, когато (както профанно биха го нарекли) „не знае какво иска“, заслужава ли човек търпението на другите? Заслужава ли онази любов, която?

Скъпа Непозната,

Благодаря ти, че ми напомни за този филм. Оказа се, че прическата ми не е точно тази, която имах през март, но останалото … 🙂 Тъкмо навреме 🙂 Благодаря!

Advertisements

4 thoughts on “Синьо

  1. „Нужно ли е да сме свързани с това, което повечето хора смятат за света, за да заслужим правото си да живеем?“

    Не. Животът е игра. Ако ти харесва да си усамотен, значи това е твоята игра. Друг е въпросът, че човек никога не може да бъде сам.

  2. За добро или за зло, в наши дни човек бива оценяван по резултатите от неговата дейност. Казано другояче, днес човек е това, което върши. Останалото са празни приказки.

    Мисля, че времето ще покаже, доколко тези капиталистически максими са правилни, верни, полезни…

  3. Ето, няма случайности, щом те върнах към този филм в подходящ момент. Така си те представям – като нея. Бъди щастлива!

  4. Самото понятие цена се определя от търсене и предлагане. Откъснат от средата си човек просто не съществува… За съжаление. Божията Любов той може да носи със себе си винаги, но за нея няма значение неговата форма, дали ще е човек или шепа пръст в нечия саксия…

Коментари са забранени.