от други свят съм аз

Чета „Мартин Идън“. В момента М.И. работи в пералната на хотел в Калифорния. По терасите дами и господа си почиват и разхлаждат с напитки. В пералнята, където е горещо като в Ада, Мартин пере, колосва и гладите белите им дрехи. Поне по 14 часа на ден. Плановете му да чете поне по 2-3 часа преди да спи 5 се провалят, защото е преуморен.

Днес, в България, повечето работници и обслужващ персонал не работят толкова дълги часове в толкова тежки условия. Ако искат да четат и да се самообразоват като Мартин, бих могли да опитат. Докато последно работех по 10-12 часа на ден, бях успяла да преместя ставането сутрин от 5 в 4.30, за да мога да чета, мисля и пиша по 3 часа.

От няколко месеца внимавам да не минавам покрай един магазин за дрехи. Там работи моя приятелка. Не знам какво се случва когато има клиенти, но когато няма, седи като сфинкс и гледа напред. Няколко пъти съм се опитвала да завържа разговор – в магазина или на улицата. Тя отговаря механично и кратко. Ако е в магазина, усещам че трябва да си тръгна. Ако е  навън, питам „Как си?, а тя отговаря „Добре съм. А ти как си?“ и без да дочака отговора отминава. Някога обичаше да говори. Сега имам чувството, че е болна, че страда много или че е полудяла.

Никога не съм общувала кой знае колко с нея, но бяхме близки – както могат да бъдат близки млади, красиви, претрепващи се от работа самотни майки, живеещи в съседни апартаменти. Когато К. се раздели с приятеля си и се премести да живее при родителите си, ходех на гости – рядко, но за мен това няма значение. Хората не ми стават по-малко близки когато ги виждам рядко.

Сега се чувствам като натрапник – пришълец от друг свят, където има повече късмет и пари, където животът тече в други коловози, които отвеждат по-далече.

Не знам как се измерва късметът. Имам по-образован баща, но пък отсъстващ от по-голямата част от времето докато завърша гимназия и напусна дома. Имам по-амбициозна майка, но пък далеч не толкова интелигентна (меко казано) като нейната. Не е работила през по-голямата част от детството ми, така че ми е отделила време да ми помогне да напредна с четенето и смятането и да се науча да танцувам валс и танго, да започна да рисувам, но пък е толкова властна и досадна, че на 5-6 мечтаех да живея сама като Пипи, по-късно мечтаех да се разведе и да ме дадат на татко, а на 18, докато беше в болница, се надявах да умре. Майката на К. й е приятелка.

С К. сме от едно поколение, но тя е учила в техникум, а аз в езикова гимназия. Вероятно от нея се е очаквало да вземе занаят и да приключи с образованието. От мен се очакваше да бъда блестяща в каквото си избера да правя – или не толкова се очакваше, колкото се подразбираше. Е, в някакви граници, но за това друг път.

На 25 бъдещето на К. е било пълно с надежди да се запази красива, стройна, за да продължи да работи като продавачка в престижни магазини и да бъде забелязана от някой Принц.

На 25 аз все по-болезнено осъзнавах колко малко знам, исках да изградя бизнес-империя и не че не исках Принц, но не се надявах да го срещна.

Сега вървим към 40. В изминалото време нямах топлината и емпатията на семейството; нямах под, но нямах и таван. Нямах сигурност, но нямах и безнадеждност. Вероятно така ще си умра.

Дъщерята на К. завърши гимназия и стана сервитьорка. Години наред предлагах да я уча на английски безплатно. Все нещо се случваше и тя не дойде нито веднъж.

След години ще ви кажа какво става със Стоян. Засега се надявам че му давам това, което прави разликата между мен и К.:вярата, че човек има право да поиска и да опита да бъде каквото му хрумне. Знам, че животът налага обективни ограничения във всеки момент, но се старая да ги различавам от самоограничението.

Advertisements

17 thoughts on “от други свят съм аз

  1. ммм, честно да ти кажа, тактиката на приятелката ти ми се вижда изначално погрешна, даже за съвсем скромните цели, които си е поставила – а именно, май принцовете рядко забелязват продавачки, колкото и стойни да са.

  2. В таговете си пропуснала един много важен: „дъщери“;)
    Иначе не можеш да си представиш колко добре разбирам точно за какво говориш тук
    Чета една книжка Тhe Mother Factor: How your mother’s emotional legacy impacts your life и мисля, че там има някои отговори на въпросите, които задаваш. Майките определят до голяма степен късмета на децата си в тази връзка и това какви ще бъдат те. Понякога дори и властни, мисля, че са от голяма полза, голяма работа са. Дано успея в ролята си на майка, че голяма философия се оказва тази работа.

  3. хм…седнах пред комп. с цигара и чаша мляко в ръка, спрях музиката, защото в главата ми и без това беше прекалено шумно… с идеята да накарам мислите ми да потекат в друга посока, далеч от усещането за полепнала мръсотия по мен. заредих твоя блог, защото някак все намирам нещо тук , което да ме накара да се чувствам по-различно. нз дали ще съм много в темата сега, освен, че отглеждам сина си сама и не искам да се примирявам. не исках да се примиря и преди малко, когато лелката от магазина ме гледаше лошо, защото съм решила за поред път да върна развалена храна, купена преди час оттам. защото не мога да свикна с мисълта, че е редно да се примирявам. но усещането за унижение и мръсотия, след краткия диалог и отправянето на обвинение, че явно нещо не съм в ред, щом толкова често връщам стоки…някак си не отминава бързо и от самосебе си. сега седя и се чудя дали си заслужава цената, която плащам, за да бъда постоянно в тази битка нещата да си дойдат на мястото и дали не е дошло времето да спра да не се примирявам. ако спра обаче, вече няма да съм аз…:(

  4. Напиши книга! Справяш се прекрасно с контраста! От едната страна ти, която не се ограничаваш и се стремиш към още и още знания и от друга страна К. и нейната майка! Чудесно за четиво :). Ти мислеща за това, какво мисли тя, а тя не мисли, защото не може, а и не иска. Принцове и двете чакате, ти вярваш, но тя е загубила явно надежда. Защо ги няма принцовете? Нужни ли са принцове? За какво биха служили те? Защо хората предпочитат да са сами? Какво правят /искат/ мъжете /не принцовете, другите нормалните/ и не сте ли вие двете идеала за повечето мъже и това, което те търсят? След това децата в стил „На изток от рая“, за тази цел, ако тя все още няма дете може да го измислиш, но задължително щастлив край с много стойностни истини по-темата. Щастие и истини, възможно ли е? Добре нека да е щастие намерено в каквото и да е, може и да не е истина, няма значение… Благодаря ти за добрия текст!

  5. Защо не, ако си спряла да правиш империи? Аз съм на 25 и все още оптивам с империите, защото е интересно? Като игра на плейстейшън е. Печелиш, губиш, създаваш екип от хора, с които ти харесва да печелиш и губиш и някакси живота е прекрасен, работейки това, което искам с хората, които искам. В свободното си време се опитвам да накарам талантливи хора да пишат книги :), но само ако им е скучно вече да се занимават с империи. Ти имаш какво да напишеш, обичаш да пишеш, хората обичат да четат това, което пишеш, не виждам някакви пречки. Освен това обичаш да създаваш а не да рушиш. Какво по хубаво от това да създадеш текст, който да се харесва и чете? Не съм издател, което е жалко, но ако бях определено бих искал да издам нещо, което ти си написала. Мисля, че треябва да е роман да…. Прекалено добри персонажи има около теб, които са достойни да бъдат увековечени в един съвременен български роман. После може и да го филмират! 🙂

  6. С удоволствие чета написаното от тебе. Имам две големи (на 28 и 25) деца, с които съм много горда, и си мисля, че твоят Стоян не би могъл да мечтае за по-добра майка!

  7. Вие действително сте от един друг свят. Свят, който принадлежи на миналото и май там ще си остане. Защо мислите, че повечето смислени, съдържателни книги излизат в тираж от около 500 екземпляра?…

  8. Наистина много жалко за приятелката ти. Може би никога няма да разбера точно този тип хора, живеещи живота просто хей така, „за спорта“ – защото майките им са създали живот.

  9. Рони, хубав текст, прочетох го, но нямам сили да коментирам, пък и то всичко е казано там. Ще призная, че и аз искам да сваля едни 12 килограма,но хич не се старая 🙂

    Майя, не, не се страхувам. Преживявала съм го – когато бях в гимназията майка ми откри тайните ми дневници. Имаше буря, но оцелях 🙂

Коментари са забранени.