Сульо, Пульо и финансовата криза

Наскоро мой приятел ми каза, че загубил няколко хиляди долара заради кризата. Бях изумена, защото той казва, че морално се противопоставя на използването на такси и обича да плюе консуматорството. Как да предположа, че купуването на ценни книжа е в хармония с житейската му философия?

Не инвестирам в ценни книжа, защото:

1. Не е лесна работа да прецениш в какво да инвестираш. Не знам достатъчно за естеството на различни браншове, нито пък имам идея накъде се движат краткосрочно и дългосрочно. Освен това си спомням един български филм, в който всички бяха садили лук и цената му падна, и един чичо каза: „Еееех, добре са сега тези, които са садили чесън!“ Вярвам и на един превъзнасян  американец, който казва, че когато дори таксиметровите шофьори заговорят за инвестиране в X, трябва да сме наясно, че не си струва. Големите, които вече са инвестирали в Х, сега вероятно са се насочили към нещо друго, за което някой ден ще чуем с толкова голямо закъснение, че няма да си струва.

Може би имате добър финансов съветник? Аз не. Не познавам такива, а и предполагам, че не  бих могла да си ги позволя. Не, не вярвам на съветите във вестника.

2. Ако си купиш козичка, трябва да имаш и гребенче. За да предвидя (ако приема, че е възможно) навреме какво ще се случи с ценните ми книжа и дали да ги държа или продавам, трябва да следя какво се случва по света – не само в света на бизнеса, а буквално всичко – от политиката до климата, през човешката психология, понеже вдигането и падането на цените зависи от всичко това.

За да разбираш сложните съвременни финансови инструменти е нужно да да си блестящ математик, но това няма да ти помогне да предвидиш дали таксиметровите шофьори ще инвестират в лук или чесън.

3. Макар че веднъж на 2-3 години пускам тото, принципно не разчитам да спечеля пари без да предложа продукт или услуга. Да рискувам е едно, а да дам друго. Предпочитам да платя за парите си с второто.

Скоро пак ще пиша за финансовата криза, вселената и всичко останало. Дотогава можете да прегледате:

1. Надхитрени от случайността

2. Надхитрени от случайността 2

3. Два противоположни начина за правене на много пари

Advertisements

9 thoughts on “Сульо, Пульо и финансовата криза

  1. Всъщност колкото и блестящ да е един математик няма никакъв шанс да разбере това което трябва да се разбере, а именно бъдещето. Мисля, че Уорън Бъфет беше описал финансовите игри много добре с един пример. Един милион души хвърлят монета, залагайки долар за ези или тура. Позналите продължават напред като взимат парите на останалите, които отпадат и така н-броя рундове. При всеки рунд отпадат приблизително половината. Накрая остават двама души с половин милион всеки (не си спомням точно примера, така че импровизирам). Тези хора издават книги от сорта на – „как станах милионер само с един долар“, което само по себе си е чудесен начин да станеш милионер, само един милион души трябва да ти дадат по долар за рецептата, и т.н. Има много такива книги и винаги ме е изумявало че някой ги купува… В общи линии поредното доказателство за всевишният Късмет. 🙂

  2. В днес.бг има подгрупа Инвеститор.
    направили са форум като слънце.
    като попрочете един два месеца човек какво си лафят, влиза в час с бг

    Тоже
    по въпроси като Как да си намеря борсов посредник
    който да ме регистрира в системата СОВОС
    Аз си избрах Елана, обаче тия не разбират от браузери различни от Експлорър

    после влязох в Амазон и си купих Трейдинг фор Дъмиз (като мен)
    Да четеш финансови отчети в момента е интересно

    Не ми се е отразило още на портфейла, но е интересно да се проучи
    Днес – като всичко останало – тази игра върви в интернет, ерго не си излизам от пантофите докато го правя

    Интересът е чисто макроикономически. Тази криза е различна, защото не е спирална.
    Банката ми също предлага инвеститорски съвет безплатно, но досега не сме говорили.

  3. сещам се за един виц в който хора с различни професии разказвали един на друг как най-лесно се печелят пари. само банкерът нищо не казал. попитали го „няма ли и ти да кажеш нещо?“, а той „а, аз само си изкарвам хляба“.

    при инвестирането в акции знам, че трябва добре да разчиташ счетоводните отчети на фирмите, които мисля бяха на тримесечие. предполагам и ред други неща, които да ти дадат инфо дали дадена акция е надценена или подценена. умният и търпелив инвеститор търси подценени акции. уорън бъфет е такъв играч. обаче е второ поколение финансист и е ученик на бенджамин греъм. въобще пил е от извора и освен това като малък още е почнал да печели пари с разни инициативи. от определен момент нататък инвестирайки в дадена компания той се стреми да има дял в управлението й или направо да дърпа конците, така напрактика се превръща в предприемач, а не просто в човек който си дава парите някъде и след това да чака дивиденти. пее добре и има големи уши. :):):) на мен ми изглежда добряк.

  4. забравих да кажа, че той препоръчва да се инвестира в не повече от десет компании, т.е. портфолиото да не се радробява прекалено.

  5. По-интересно е до какъв и колко траен нов световен ред (не късмет) ще доведе финансовата криза?

  6. Разбери и заложи. Ако спечелиш, то естествено се дължи на големите ти умения, но ако загубиш, няма спор, е виновен единствено късметът 🙂

    Колко заблудени хора бродят по таз земица…

  7. Според мен обикновените хора трябва да влагат парите си в банки, евентуално в имоти. Ценните книжа са опасна инвестиция, подходяща за малцина разбирачи, които могат да спечелят много, но нека си носят и риска. Намирам за ненормален американският обичай фризьорки и таксиджии да влагат парите си в акции, а когато кризата превърне спестяванията им в амбалажна хартия, да реват и да искат загубите им да бъдат покрити от останалите данъкоплатци.

Коментари са забранени.