Ум царува, ум робува, ум патки пасе

Тези дни Кака Сийка ми изпрати „За новия интелектуалец“, книга на Айн Ранд. Досега съм прочела само 60 страници, но вече имам доста неща за казване. Вероятно ще ги кажа на порции, а не в цялостно дълго ревю, защото би било хубаво да разгледаме поотделно аспектите на нейната философия.

Айн Ранд ми стана симпатична още с първия абзац:

„Когато един човек, търговско дружество или цяло общество вървят към фалит, те могат да предприемат два начина на действие: могат да си затворят очите за реалността на положението си и да действат слепешком, водени от нуждата на момента, без да имат смелостта да погледнат в бъдещето, с желание никой да не назове истината, но с отчаяната надежда, че все ще стане нещо което ще ги спаси; или могат да си дадат сметка за положението, да преценят всички обстоятелства, да открият скрития си потенциaл и да започнат да градят наново.“

След това тя споменава често споменаваната от мен приказка „Новите дрехи на царя“ и обявява, че ще играе ролята на детето.

В тази книга откривам част от себе си и почти целия Петър – такъв, какъвто го познавам от блога му, който не чета редовно и докрай, защото след първите няколко реда обикновено познавам какво ще последва. По същия начин чета и книгата на Ранд – не съм изкушена да я дочета, защото предполагам какво мога да очаквам. И все пак, ще го направя – заради Петър, какъвто го познавам от личната ни кореспонденция, и заради многобройните му (по)читатели.

Първият важен въпрос е РАЗУМЪТ – коронясването на интелекта. Спомням си един коментар на Петър по повод мои съмнения и допускания: „Ако нещо е бяло, с пера, казва па-па, изглежда като патица, най-вероятно е патица.“ Това превеждам като: „Вярвам на очите си и на интелектуалната си преценка, а не на някакви смътни съмнения и предположения, подсказани от чувствата.“

Светът на Петър-Ранд е осезаемата материална реалност, за която са пригодени сетивата ни. Тя ми напомня за Нютон, на чиято глава се стоварва ябълката, и който извежда от това толкова истинско и очевадно събитие закон. Вярващият единствено в нютоновата физика не може да промуши пръста си в празното пространство между субатомните частици, и това му дава пълната увереност, че то може да бъде пренебрегнато … ако изобщо допуска, че го има.

По същият начин Айн Ранд смята интелекта за цар на човешката психика, на когото трябва да се подчиняваме ако искаме да бъдем истински човеци, т.е. горди покорители на природата и създатели на материални блага и интелектуални продукти, които честно да си разменяме. Чувствата са нещо, което е по-добре да се научим да рзграничаваме от мислите, и да се стремим да пропъждаме като мухи. Интуицията е непозната, следователно несъществуваща в модела на Ранд за човешката психика.

Ето тук е ключът – нещата които не съм преживял или за които не съм чувал не съществуват. Ранд не си крие главата в пясъка като презираните от нея пилци – не е нужно, понеже така или иначе няма от какво да я крие, защото не вижда с очите си такова нещо.

Ето това ми е проблемът и с Петър, какъвто се представя в блога – отричането на нещата, които не познаваш и твърде силната увереност, че само с интелекста си, на базата на наличната информация, можеш да вземаш решения, които да те направят господар на материалния свят, което, вероятно, трябва да значи щастлив.

На мен ми е трудно да бъда толкова уверена, че това което прилича на патица е патица. Допускам, че би могло да се окаже лебед. Допускам и съществуването на жирафи. Подобно на презираните от Ранд учени съм се отказала от твърдите убеждения в полза на вероятностите.

Ранд и Петър се смятат за разумни същества. Струва ми се, че колкото си по-уверен в разумността си, толкова по-лесно е за чувствата, над които смяташ, че царуваш да дърпат конците на мислите ти. Чудя се дали Ранд е препрочитала книгата си, и ако е, дали е забелязала, че начинът й на писане е свръхемоционален – нещо твърде необичайно за, хм, религиозната литература, в която се зачитам почти ежедневно 🙂

Може би идеалът на Ранд е чистият интелект, но вероятно просто не е чувала какво се случва с хората, които след механична мозъчна травма се оказват неспособни да изпитват чувства. За всяко мъничко решение – дали, например, да си обуят червени или сини чорапи, те се впускат в подробен анализ и … са неспособни да вземат решение, защото решенията вземаме благодарение на чувствата – дори и тези от нас, които са подчертано рационални. А ако прекараш деня в опити да разбереш дали е по-добре да сложиш сини или червени чорапи, няма да ти остане време да завладееш света 🙂

Advertisements

41 thoughts on “Ум царува, ум робува, ум патки пасе

  1. Естествено.
    Това, което споменаваш според мен е комбинаторика.
    Преди да са ме погнили математиците, ще обясня, че според мен е комбинаторика, просто защото нямам по-подходящо определение.

    Иначе Лид, в политиката, икономиката и прочие подобни теми как точно можем да се влияем от чувствата си, при положение, че там се борави само с факти и данни?

    Смятам, че има моменти, в които е хубаво да си стриктно интелектуален.
    😉

    П.П. Гледам, че правиш интересни анализи на книги, защо не почнеш да пишеш в блога на Алекс „Аз чета..“?

  2. Това, че не можеш да видиш как се влияеш от чувствата си не означава непременно, че не се влияеш. Фактите и данните са информация, а после вземаш решение какво да правиш с нея – и в политиката, и в икономиката 🙂 Или смяташ, че те се движат сам-сами по някакви нечовешки закони?

    Може да допуснем, че е хубаво да си „стриктно интелектуален“, но дали е възможно?

  3. Смятам, че има насоки, в които е желателно.
    Например в хирургията.

    Иначе, да, естествено, че всеки се влияе от чувствата си, просто в някои случаи не мисля, че е полезно да не ги контролираш стриктно.
    Емоционалността има основен проблем, че пречи да си обективен или да обмислиш внимателно всичко.

  4. Гласувах, че вярвам най-много на интуицията си. През годините дълго време я бях подценявал. Вярвал съм и на очите, и на разума, и на сърцето си, но това което ти казва интуицията не те подвежда и ти дава много…Това което ни отличава от животните е също така е интереса и амбицията. Първо задоволяваме физическите си потребности, както животните, но оттук натам ние се различаваме от тях, защото ние вече търсим нещо повече… И го намираме в нематериалния свят. 🙂

  5. Струва ми се, че малко се разминаваш с това, което казва Ранд, а и с това, което се опитвам да показвам в блога си.

    Чувствата, сами по себе си, не са нещо лошо – дори напротив, те ни правят хора. Както сама забелязваш, Ранд е силно емоционална в писанията си (макар все пак да трябва да имаш пред вид, че тази книга е съставена от откъси от други нейни книги, т.е. цитираното го говорят героите в тях, т.е. те са под влияние на някакви емоции съобразно сюжета на тия книги).

    Ранд се опитва да определи Атила и Шамана като антигерои, противоположността на Интеелктуалеца, надявам се си стигнала до тях. Чувствата обаче не са определящата характеристика на нито един от тях. Атила е движен от първичните си желания, а шамана – от фантазиите си. И двамата налагат своето (желания-фантазии) като реалност за останалите хора, без да се съобразяват с тях.

    Интелектуалецът е човек на идеите, на фантазията, на мечтите, на погледа в бъдещето. Той обаче е закотвен в реалността, що се отнася до резултатите от работата си. Той се стреми да създаде нещо реално, а не да се преструва, че това, което е създал е реално.

    Интелектуалецът не отрича и чувствата си – просто знае, че те не създават алтернативна реалност, в която истинското е само това, което той чувства. Осъзнава, че това, което той иска, също не създава алтернативна реалност, в която нещо е истина, само защото на него му се иска да е така.

  6. Все още съм на чисто Айн Рандините писания – не съм стигнала до откъсите 🙂 Ще пиша и за паралелните вселени, в които ни вкарват чувствата… скоро 🙂 Както и за претенциите относно възможните начини да се познава света 🙂

  7. „Какво й пречи на интуицията да те подведе?“

    Честно да ти кажа не знам. За да си отговорим на този въпрос първо трябва да отговорим на другия въпрос: какво и кое поражда интуицията ни. Очите, разума и сърцето можем да ги контролираме, но не и интуицията. Тя идва от нищото, усещаме я и пак си заминава. Проявява се от самосебе си. Наистина някои може ли да напише, че може да контролира интуитивността си. Ще ми е интересно да сподели как е достигнал до това положение, въпреки, че имам резервен отговор, за които не мога да кажа, защото на практика не съм го тествал.

  8. Дали идва от нищото? Мисля, че тя може да се развива като всички останали елементи на психиката 🙂 Виж какво съм писала за една книга ето тук https://lydblog.wordpress.com/2008/04/11/blink/ Вече я има преведена на български под заглавието
    „Проблясък – силата на мигновените решения“
    Виж още и „Как мислят лекарите“, за която съм писала тук: https://lydblog.wordpress.com/2008/04/13/how-doctors-think/

  9. всъщност най-вероятно интуицията е резултат от някакъв сбор от незабележими информацийки, които сетивата ни несъзнателно приемат и подсъзнателно анализират.

  10. Интуиция е равно на подсъзнание + наблюдателност.
    В нея няма нищо свръхестествено. 🙂
    Иначе… чувствата са чудесни, емоциите също. Интелектът също е полезен.
    За какво си говорим тук? Че само едното без другото не върви? Знаем го.
    Че интелигентността сама по себе си е недостатъчна, както и чисто емоционалното поведение.
    Че няма начин да се даде рецепта за златна среда? И това го знаем. 🙂

  11. С оглед на всички неща, които съм усетила и разбрала сама, прочела, послушала и отново изпитала сама … мисля, че интуицията ни е нашата директна връзка с Вселената, с онова информационно поле, в което плуваме всички ние. Да, естествено, че можем съзнателно да развиваме тази наша връзка:) Проблемът с многото шумове обаче е налице. Понякога има твърде много заглушавания и замърсявания по канала. Трябва да се научим да си „изчистваме“ канала:) Винаги съм си го представяла като радиосигнал. Номера е да се настроиш правилно 😉

    А когато самата Вселена ни говори/ дава информация/ тя НИКОГА не ни лъже.

  12. Разполагаме с всичко, не знаем всичко! Готино е измислено! Съществува съзнателно и несъзнателно. Г-н Фройд доста е написал по темата. Кастанеда, който май доста харесваш също бая е писал. Материал има, но това далеч не значи, че си имаме и малка идея за какво става въпрос! Голям купон за хората, които не си гледат семействата и се отдават на философски размисли по темата. Аз по скоро съм на мнение, че чувствата на даден човек като цяло са константа. Ако ти се случи дадена ситуация, в която ти реагираш емоционално и бъркаш с реакцията си, т.е. след ден, два, година, пет си даваш сметка, че е можело да реагираш по по-правилен начин, движен от разума си не означава, че ще реагираш правилно в последвала ситуация от същия тип, напротив! Движен от чувствата си човек реагира общо взето по един и същ начин в дадена ситуаця. Ако се чувстваш отпаднал като настинеш, при следваща настинка няма да подскачаш от радост :))))). За мен отново бе удоволствие да те чета! 🙂

  13. Дали чувствата не могат да се „възпитават“? Моят скромен опит показва, че начинът по който реагирам емоционално се е променил доста в последните години.

  14. Според мен човек може да подтисне много от чувствата си, може да усети чувства, които не е усещал досега в себе си и т.н… Това опредлено променя емоционалната му реакция, но не мисля че променя самите чувства.

  15. Емоционалната реакция се основава на много неща – мислене, нагласи, минал опит и т.н. Тя се ИЗРАЗЯВА в чувства 🙂

  16. merry chi написа много хубав отговор с който съм съгласен. 🙂
    Според мен чувствата могат да се възпитават и това зависи от емоционалната интелигентност на даден човек и степента на израстването му. Едно от нещата на което главно се основава емоционалната реакция, освен изброените от Лонганлон е собственото ни его. Колкото е по-силно, толкова по-прибързана и необмислена е емоционалната ни реакция и действията, последващи от нея. 🙂

  17. @merry chi сещам се само за една реплика, която лично много ми допада.
    „Родих се! – казал човекът.
    „Това не предизвиква в мен никакви чувства. – отговорила Вселената“

  18. Айн Ранд е подценена писателка- не само у нас, но и по света. Несправедливо. При оценката на литературните и творби критиците силно се влияят от нейния личен живот, преизпълнен със секс, пиене и скандали.

    Работата е там обаче, че тук имаме случай на дисриминация. Пияндета като Хемингуей и Фитцджералд са герои, защото са къркали яко, а Айн Ранд е натикана в ъгъла, защото… и тя е правила същото. Но!… Тя е ЖЕНА! А жените не бива да правят такива неща, нали?…

  19. Има много идеи относно силата, с която човек действа на Вселената и силата, с която тя му отговаря. На мен тези неща винаги са ми звучали като приказка с красив край. Все пак това е нещо, което прави живота хубав и аз се старая да живея според него, по-лесно ми е така, предпазва ме от лоши мисли, с които понякога човек се ангажира. На скоро гледах един прекрасен български комедиен сериал, който се казва „Врабците през октомври“ http://zamunda.net/details.php?id=125787&hit=1. „Казано е просто и ясно! Радвайте се!

  20. Хееей, Енейа, мисля че Вселената не е казала това. 🙂 Тази реплика по-скоро е продиктувана от нечия грешна интерпретация на ситуация и чувства.
    Не съществува разлика /разстояние/ между човека и Вселената. Ние сме ЕДНО.
    Едно време в училище учехме „Природознание“, но за съжаление сега племенниците ми учат „Човек и Природа“. Позволяваме хора, които НЕ знаят да ни учат на знание.

  21. @eneya
    Цитираш не много добър превод на Стивън Крейн. Ето го оригиналът:
    A Man Said to the Universe

    A man said to the universe:
    „Sir I exist!“
    „However,“ replied the universe,
    „The fact has not created in me
    A sense of obligation.“

    Stephen Crane

    Това променя доста тълкуването 🙂

  22. Изкушавам се да вмъкна един цитат от Ригведа, в добавка на цитата от Крейн:
    Във вселената съществува безкрайна мрежа от нишки, хоризонталните са в пространството, вертикалните във времето. Във всяка точка, в която нишките се пресичат, стои по един индивид, а всеки индивид е кристално мънисто. Могъщата светлина на Абсолютното същество прониква в мънистата, тъй че всяко едно отразява не само светлината на всички други мъниста в мрежата, но и всички отражения в цялата вселена.
    …и това от мен: доколкото мънистата могат да изглеждат по различен начин /или да са различно нагряти/ според това откъде пада и колко интензивна е светлината /или отраженията/, това абсолютно по никакъв начин не влияе и не променя самата светлина.

    С пожелания за една ведра, усмихната и пълна със светлина седмица! 😉

  23. Разбира се, че интелектът е господарят на природата. Въпросът е, чий интелект и на коя природа точно… Когато рационални фанатици възхваляват интелекта, това никак не им гарантира място сред покорителите на природата. Чувствата пък няма защо да бъдат отделяни от интелекта. Те са част от него. Както температурата е част от физичната вселена и определя формата и. Не може да я игнорирате в прослава на физичните закони. Антинаучно е.

  24. абсолютно прав си!
    Диалога се разпростря върху доста широко поле за размисъл и обсъждане…
    За мен Вселената е Абсолют и не ни лъже.
    Ние с нашият интелект, емоции и интуиция имаме различни възможности за допир с нея. Интелекта може да ни лъже, може и да ни поднася истината. Емоциите могат да ни лъжат, но могат и да ни поднасят истината . Интуицията според мен има друг характер – тя е връзка с истината. И всичкия тоя бульон, от който сме забъркани ни дава възможност да се учим – да учим интелекта си, да възпитаваме емоциите си и да изчистваме от странични шумове канала си за връзка с Вселената. 🙂
    Казвам го като човек, който е свикнал да се люлее между разум и чувства по N-пъти на ден 😉 Което ме е провокирало да търся начините и възможностите да се люлея по-малко. Колкото е по-отворен ума и колкото е по-отворено сърцето, толкова колебанията са по-малки.

  25. Мислиш, че има нужда от доказателство?

    Нека опитам… Ако съм с бели дрехи и без да искам/или нарочно мина през някоя кална локва и стана черна от глава до пети, това ще промени ли светлината на Слънцето?

  26. „канала за връзка с Вселената“?!? тцтцтц, що не си направиш едн предаване по Канал2001 и да лекуваш ишиас и лумбаго през телевизора…

  27. ???
    Лечение? Нещо май грешно си ме разбрал, за което се извинявам. Сигурно не съм успяла да се изразя достатъчно ясно.
    А ако не я наричам Вселена, а Бог? Мислех, че разбирате перфектно какво имам пред вид. Та нали всички имаме интуиция. Нали й се доверяваме, нали за нея говорим и е част от нашето ежедневие…
    Признавам, че и Енея истински ме изненада с нуждата от доказателство.
    За мен така е устроен светът. Всички сме взаимосвързани и всички сме отговорни за това, което се случва.

  28. Не е оправдание. Но нали си говорим за общуване:) Достатъчно често се случва хората да не се слушат достатъчно внимателно или да не се разбират едни други. Както казва Камю – всичките беди и проблеми на човека идват от това, че не се изразява правилно. Когато не ни разбират правилно е редно да продължим да търсим начини да изразим това, което мислим или чувстваме по начин, достатъчно ясен за отсрещната страна, за да ни разбере. Това търсене си е наше, вътрешно и е до голяма степен творческо:) Да откриеш в себе си възможност да се „себеизразиш“ по нов начин:) Това отваря света към теб все по-широко.
    Признавам, че често не ми се занимава да пиша дълги обяснения. Шапка ти свалям за търпението да пишеш.

  29. 🙂 Да, така е… Но това, не означава да спрем да се изразяваме, нали?:)
    От тренировките съм свикнала да обяснявам едни и същи неща по сто пъти и почти толкова различни начини. И все някой ден идва мига, в който човека отсреща е станал достатъчно отворен за нещото и да го разбере – когато му е дошло времето. И тогава настава такъв кеф! и продължаваме нататък…

  30. С риск да ви убия задушевния разговор на тема интуиция……….. всъщност тя не е ли съвкупност от преценяване на ситуацията в момента с изводите от миналото и възможните варианти в един бъдещ момент. И всичко това преплетено в орбитата на „АКО“. Доста прозаично и практично, но както се казва 3 в 1. Съжалявам ако ви убивам ентусиазма за „великата вселана“.

Коментари са забранени.