Различното семейство

Дали детето от „различно семейство“ ще се чувства ОК на улицата и в училище, днес у нас зависи най-вече от това как семейството се чувства по отношение на себе си.

Стоян (15г.) беше на 2 години, когато се разделихме с баща му, с когото след това са се виждали общо 4 пъти досега.

Доколкото ми е известно, Стоян никога не се е чувствал неудобно поради факта, че не поддържа връзка с баща си, че не знае какво работи баща му и че родителите му никога не са били женени.

Предполагам, че се дължи на факта, че аз не съм възприемала ситуацията като необичайна, срамна, болезнена и пр.

Иначе съм внимавала да не натрапвам тези факти на учителките, за да не възприемат Стоян като проблемно дете от проблемно семейство. Сега, обаче,  си давам сметка, че това изобщо не ми е било от полза, тъй като така или иначе и без да знаят нищо за семейството, повечето му учителки досега са ме смятали за проблемен родител на проблемен ученик тъкмо поради факта, че и двамата гледаме прекалено спокойно на живота.

Тъй като доста родители или не знаят как да се справят със ситуацията или не се интересуват, а повечето учители също като родителите, време е да се помисли за нещо … нещо „да се спусне отгоре“ в училището, а?

Advertisements

2 thoughts on “Различното семейство

  1. Поздравления за коментара. Аз отдавна се старая да не правя такива, тъй като ми бе обяснено, че така само привличам вниманието към себе си и „проблемността“ си и на детето си. Настояването за елементарна толерантност или, за Бога, дори непукизъм, някак не се възприема добре от околните.
    Иначе по темата – не може да се спусне „отгоре“. Това е манталитет. Онзи, който дава право на учителките в училище, градина, ясла, на съседките, на случайните лелички в магазина и прочее достолепни дами да вярват, че са оторизирани свише да разясняват на едно дете кога и как се чувства щастливо. Реплики от типа „тя е болна от грип, защото майка й е разведена“ са колкото абсурдни, толкова и реални и страшни…

Коментари са забранени.