Православието и аз

Години наред презирам това, което някой сполучливо нарече „войнстващо Православие“ – откриването на магазини с водосвет, църковните сватби, масовите кръщенета (за да кръстиш дете, е нужно да кръстиш родителите и кръстниците), четенето за успех на изпити, масовото строене на параклиси, показното издигане на големи кръстове за назидание на Мюсюлманството, великденската тълпа, „ако не си православен, значи не си българин.“

Нито съм православна, нито пък ме интересува дали съм българка; слушам с удоволствие езаните от съседната джамия, играя ориенталски танци и при всеки удобен случай защитавам Исляма. Вкъщи има доста религиозна литература, но тя е предимно източна. Имам и една купчина със западна, но тя съдържа предимно Ислям (повече Суфизъм), малко Християнство (никакво Православие ако не броим Библията) и съвсем мъничко Юдаизъм. Като малка харесвах богомилите, но те пък се смятат за еретици.

Вероятно не е учудващо, че в света на Православието бях въведена от католик на има Хайнц Нусбаумер :). На българите ще припомня, че да си православен може да означава с голяма вероятност че си руснак, сърбин, румънец или грък 😛 .

Докато светът живее в интересни времена – световна икономическа криза, Сара Палин и компания, докато хората се борят за свобода на словото по блогове и площади, а четецът ми в Google тъмносинее и показва 20 непрочетени текста само от Пейо, аз танцувам, рисувам, готвя, целувам, мечтая за бебе, кроя тайни планове с Георги, измислям бъдещето си, чатя си с Музата, радвам се на Владо. Чудесно време за преоткриване на

Това е книга, която притежавам от миналата година, но реших да прочета миналата седмица, когато осъзнах, че монахът в мен си иска своето – ранно събуждане, четене, размисъл, писане – неща, които хранят духа и укрепват ангела ми 😉

Още когато прочетох първите трийсетина страници реших, че това е чудесен подарък за рожден ден. В „Пингвините“ отново не си купих книга от Христо Стоянов, а той, както обикновено пожела да види какво съм си купила, и този път се стресна, а после се смя.

Сега смятам да препрочета книгата бавно и да пиша за нея. Всъщност днес  щях да напиша ревю и да го пратя на един човек, който харесва ревютата ми и смята, че е добра идея да публикува мое ревю за провокативна книга. Чудя се достатъчно или прекалено провокативен (каква странна дума 🙂 ) е моят избор.

Advertisements

17 thoughts on “Православието и аз

  1. Само да спомена, че за да кръстиш дете не е нужно да кръщаваш и родителите му. Няма такова изискване и не би могло да има. Верно е, че на официалните кръщелни пише „дете на православни родители“, но то е по-скоро недоглеждане. Ами ако детето е сираче? Или ако не познава родителите си? Виж, кръстниците естествено, че трябва да са кръстени. Как ще ставаш кръстник, ако самият ти не си кръстен? А църковните сватби и други ритуали нерядко са вследствие на убеждения и трудно могат да се приемат за войнстващо Православие. Разбира се, има и такива, които се правят заради шоуто, но не всякога случаят е точно такъв. А когато пък се правят заради шоут също не могат да се нарекат „войнстващо Православие“ или „православен талибанизъм“, както също обичам да казвам. Тогава си е просто… шоу.

  2. Хубаво е, когато човек знае какво иска, знае какво прави и се съмнява във всичко прочетено:). Личи си, че четеш много и знаеш какво искаш. Успехи с книгата, сигурен съм че ще се получи чудесна критика /ревю/:).

  3. knigata sam q 4ela i e dosta interesna (v po-golqmata si 4ast). razkriva edin svqt, za koito si mislim, 4e znaem dostata4no, a sled pro4ita na „Monahat v men“ se okazva, 4e vsa6tnost ni6to ne znaem. i tuk ne stava duma edinstveno za religiq, no i za vatre6nata naglasa da jivee6 izvan dne6noto vreme.interesna e i polezna 🙂

  4. А мен най-много ме дразни изразът „България е православна държава“ в което се корени обвинение и заплаха да покръстим всичко наред. Ще четем книжи…

  5. Sister Wendy,
    Sister Wendy,
    Heloise,
    “For soule is forme, and doth the bodie make.“
    -Spenser,Hymne in Honour of Beautie
    1596
    Why do We allow to be printed ?
    Partly weakness, partly vanity.
    Few people can resist the opportunity of airing their opinion.
    Fewer, to share the naked beauty of their imagination – the nude.

    The vague image “Sister Wendy“ projects into the mind of The „Полетът…“
    is not of huddled and defenseless body of ideas.
    It is a balanced, prosperous,confident body
    central subject of conception of Her Humanity.

    So Lid,
    пиши.

    To be nude

  6. Хипар, този израз за православната държава наистина е дразнещ. България е светска държава и се надявам искрено да остане такава. )))

    Тъй или иначе, за мен православието е най-нетолерантния и нетърпящ различността вид християнство.

  7. sanite vi izkazvaniq do tuk govorqt za netarpimost i netolerantnost.s kakavto arshin merish s takav shte te merqt
    ako pravoslavieto ne vi e po sarse ne se zanimavayte s nego

  8. Православието е най-толерантната форма на християнство.
    Православието допуска развод и позволява повторен брак при развод например.
    Католоцизмът не допуска развод, освен такъв със специално разрешение от Папата. Не допуска също повторен брак дори при вдовство е желателно жената да остане вдовица.
    Протестанството също категорично забранява разводът.Както и повторният брак. Това са само примери. Отношението към хомосексуалните също е най-толерантно при православието – то допуска чрез покаяние да бъдат излекувани хомосексуалните, докато католицизъм и протестанство са твърди – този тип хора трябва да бъдат низвергнати или унищожени.
    Православието е най-толерантния вид християнство, а и религия, мили хора.

  9. Смотаняци, изключително дразнещо е, когато в желанието си да се направи на интересна, знаеща и свръх интелигентна някаква си мизерница исказва компетентно мнение. Тъпанарко смотана, според мен си сексуално незадоволена и в своите извратени сънища се сънуваш в джамия как те препускат неколцина миризливи тъпоглавци с резани патлаци.

  10. Лидия, защо робуваш на клишета? Какво лошо има да се направи водосвет? От хора, които по никой начин не ощетяват теб.
    Какво лошо има двама млади да се венчаят в Църква и да изпросят Божие благословение за себе си и потомството си, особено ако го правят истински? Защо хората да не се кръщават само защото теб това те дразни? А наистина е добре родителите да се кръстят, защото кръщението е духовно раждане и по тази причина е правилно родителят да е преди детето си, нали? А как кръстникът ще поучава кръщелника си без сам да е запознат с истините на вярата?
    Когато следвах наистина отивах в храма за благословение и досега не съм бил късан на изпит нито съм вземал изпит за по-малко от 5.00. Това много ли е лошо? А не съм зубрач! 🙂
    За християните кръстът е най-свещеният символ и няма лошо той да се издига на повече места. Ти като не щеш, не го гледай.
    Великденската тълпа често пъти не знае какво прави в храма. Повечето са пияни и говорят глупости. Християните остават след това. Не смесвай двете неща. И на нас пияните са ни дошли до гуша, но ги търпим, няма да ги изпозастреляме я!
    Изобщо Православието е много хубаво нещо, но за да говори човек за него трябва добре да го познава. Отвътре. И преди Хайнц Нусбаумер прочети нещо по-малко чуждоземно – някоя от книгите на архимандрит Серафим Алексиев, например „Нашата любов“. Ако пък държиш на чуждия опит и понеже гледам, че не си съвсем празноглава, препоръчвам ти иеромонах Серафим Роуз. Той ще бъде много приятна изненада за теб и мисля, че ако си честна в подхода си, ще получиш много. У нас се намира както Животът и учението му, така и много книги писани от него самия. Бил е американски монах, а преди това китаист и… богоборец. Аз лично го обичам страшно много и за много православни по света той е истински Божи дар.

  11. На кои клишета робувам? Може би ти робуваш на клишираната представа за мен, след като след всеки текст, в който споменавам християнството се втурваш да приписваш на текста неща, които ги няма там. Защо не вземеш да погледнеш текста ми за религиозните символи и да видим за него какво ще кажеш 🙂

    Доста е забавна ситуацията – религиозните ме обявяват за неверница, а атеистите за вярваща. Вероятно и едните и другите виждат това, което искат 🙂

    Това, че смятам нещо за ненужно и глупаво за себе си, не означава че настоявам и се боря да бъде отнето от други, които му се радват. За мен четенето за успех на изпити може да е суеверие и да няма нищо общо с чистата вяра, но за теб може да е проявление точно на тази вяра. Не съм компетентна да преценя кой е прав -просто и двамата вярваме в едно, но не вярваме в друго. Проблемът е да не се хванем за косите 🙂

  12. Как на кои клишета? Нали с тях започваш? Водосветите, четенето преди изпит и прочие. Не се измъквай!
    Що се отнася до вярата, да, вярваща си в някаква степен, защото няма невярващ човек. Но въпросът е в какво вярваш и как вярваш.
    И на мен не ми се ще да се хванем за косите. Вижда ми се безмислено.

  13. Не подкрепям логиката „за нас кръстът е свещен и искаме да го виждаме на повече места, а на когото не му харесва, да гледа в друга посока“.
    Архитектурната среда засяга правата на всички хора. Затова комунистите осеяха България с петолъчки и шмайзери, а швейцарците гласуваха срещу не по-малко свещените минарета.

Коментари са забранени.