За рога на еднорога

И тази книга на Трейси Шевалие е „периодна“ – подобно на книгата за Блейк и „Момичето с перлената обица“, разказва за нещо истинско – за гоблена „Дамата с еднорога“ – романна хипотеза за създаването му. Като останалите й книги е написана на лесен английски, който дори Стоян чете, но за съжаление той вече отказва да чете повече нейни книги – намира ги за твърде „лелчини“. Мда, предполагам, че не са като книгите на Дан Браун, не и като на Артуро Перез Реверте – няма тайни, мистерии и загадки, още по-малко криминална тръпка. За сметка на това, обаче, има движенията на душата – онези несъзнателни движения, които обикновено не разнищваме, понеже на са ни научили какво да мислим за тях. И Трейси не ни учи. В книгите й няма нищо нравоучително, нито пък пояснително – просто влизаш в поредния свят и се чувстваш свой.

Може би Стоян е прав – може би това е женски свят – мога да видя Никола дьо Иносенс само от кръста надолу докато се намирам под масата – аз съм там, защото съм жена и мога да присъствам в мъжкото пространство само скрита. Не че нямам съвсем никаква власт в него, но тя е невидима – никой не вижда как галя крака му докато показва картините си (проектите за гоблена) на баща ми и неговия търговец, но все пак това е начин да въздействам в мъжкия свят. Само аз, скрита под масата виждам как се издуват панталоните на Никола, и не само виждам 😉

С Никола, обаче, сме съучастници. Имаме си своя тайна. Той не разказва на никого за мен. Не само защото се страхува от баща ми, а защото съм специална, и защото имаме общ свят. Всъщност, Кенет Кларк смята, че това е нещо ново, което се появява в нашите готически времена, че е било непознато на Античността и пр. Според него, в Античния свят рицарската любов би предизвикала недоумение. Хм, ами какво означава Троянската война? Наистина ли преди нас не е имало човешки взаимоотношения между мъжете и жените? Все ми се струва, че е имало такива между Одисей и Пенелопа, поне след като се е завърнал от пътешествията си. Съмненията ми се подсилват от това, което Саполски казва за поведението на бабуините – сред тях има мъжки, които далеч не са мачовци, а емпатични приятели на женските.

И все пак, докато се чудех какво да пиша за тази книга, в ума ми се натрапваше словосъчетанието „новият мъж“ – идеята, че се появяват първите вестители на чувствителните, нежни, разбиращи мъже, а жените им дават шанс – дори и на тези, които не са от изкусителния Дон Хуан де Марко тип 🙂

Всъщност, тези мъже продължават да бъдат подценявани от повечето жени, май във всички общества. Така сме навикнали с мачото, който или не умее да говори или го прави за да се самоизтъкне, че другите не ни се виждат достатъчно мъжествени.

Вероятно свързваме мекотата с нерешителност, липса на сила и инициативност, на енергия и, както казва Музата, „присъствие“. А за нас, жените, които са свикнали да се справяме с всичко сами и да не се оплакваме, не е лесно да усетим някого като силен. Дори когато сме на ръба на умората и отчаянието не е лесно да минеш за силен покрай нас. Номерът не е да  сграбчиш и да демонстрираш сила. Номерът е да се погрижиш за жена, която е свикнала да се грижи сама за себе си, да дадеш, а не да вземеш, независимо от начина и контекста.

А това, скъпи приятели и съседи, не е в никакво противоречие с мъжествеността, с кадифеното обгръщане, което е различно от наелектризираната възбуда, която можеш да контролираш с дрехи, жестове и думи. То е не е нещо, което предизвикваш – просто е там, у мъжете, които могат да обичат и да се грижат. Разпознава се, например, по това, че те се грижат не само за жените в които са влюбени, а за всичко което е в орбитата им. До тях се чувстваш като в пухкаво одеало, и  някой ден можеш да си дадеш сметка, че винаги си се чувствала така, дори и когато почти не си ги забелязвала.

Когато им дадеш шанс, можеш да откриеш, че за разлика от мачовците са наистина уверени в себе си. Затова не правят излишни жестове и  не казват излишни думи. Драма няма, но пък има douceur de vivre (сладостта на живота), която позволява между виното и сиренето, както и в неделното легло да разговаряш за всичко – от акварела до болния пръст на майка си, от проблемите на децата до Древна Гърция и Рим.

Всъщност, искаше ми се да спомена за Свети Франциск, но май е излишно в това ревю. Не че религията отсъства от тази книга, но все пак сюжетът на гоблена е светски, и толкова много се върти около рога на еднорога 😉

Advertisements

10 thoughts on “За рога на еднорога

  1. „има мъжки, които далеч не са мачовци, а емпатични приятели на женските“

    и това, ако си спомням правилно анималпланетските филмчета, са точно мъжкарите, които никога не правят секс, защото той е запазен само за мачовците в стадото 🙂

  2. хех, запазен?! просто са си изградили имунитет против секс и оставят тъпкачите да свършат черната работа, докато те се наслаждават на залеза и чистия въздух над саваната. 🙂

  3. Някои емпатични, мили мъжкари се издигат до алфа благодарение на интелигентността си 🙂

  4. Не е напълно вярно – интелигентността не прави мъжа привлекателен за жената. Не и като мъж, много повече като приятел… (Не в смисъла „хайде да си останем приятели“, който всички знаем какво означава). Тъжно, може би, но докато не привлечеш вниманието на жената, трябва да се държиш като мачо, след което тънко да балансираш на ръба – хем да си интелигентен, хем да не ти личи много-много 🙂

    Що се отнася до „издигането до алфа“, може би просто не съм попадал на подходящите жени, но обикновено преценката дали един мъж „става“ става още в самото начало. Рефреймингът е нещо хубаво, но се случва рядко. Освен ако имаш желание (и безскрупулност) да си играеш с емоциите на другия и да изнасяш собствено „представление“, демонстриращо те в „необходимата“ светлина.

    В общи линии, без драма няма интерес, а без интерес няма връзка. Ако цитираме една не особено оригинална реклама, „повечето хубави неща са скучни“. Тъй че трябва да си иачо, че и гадняр от време на време, ако не искаш гените ти да отмрат безславно.

  5. Разбрах Ви, lid. Точна сте, благодаря за женската гледна точка! Добре е мъжете да я знаят – иначе „представленията“ им ще са напразни или поне не за тази публика, която търсят…

  6. Има различни жени, Аспарух. Познавам такива, които се възбуждат единствено от интелекта 🙂 Или поне така казват. Без да претендират да са интелектуалки. А има такива, които се смятат за иинтелектуалки, и могат да ти опишат само телесните части, които ги привличат. Познавам и такива.

  7. Аз познавам такива, които са си възбудени по принцип … :). Всякакви жени има … За едно си права всички жени искат … искат мъжа да се съвършен! 🙂

  8. Pingback: Пилгрим | полетът на костенурката

  9. Pingback: Пилгрим | полетът на костенурката

Коментари са забранени.