Гаджетата се броят наесен

„Изми ли си зъбите, Пег?“ е любимата ми реплика от „Женени с деца“. Произнася се със сбърчен нос. Отговорът е жизнеутвърждаващото „Не. А ти?“.

Всеки има право на собствена дефиниция на личната хигиена, обаче когато двама души с твърде различни идеи заживеят заедно, с появяват проблеми.

За един мой състудент се разказваше историята, че по време на обмен в СССР съквартирантът му заявил, че ще влиза след него в тоалетната чак когато нашият човек се научи да сере цветя. Въпросният колега носеше лидерски потенциал и плам, но като че уханието му държеше настрана последователите му. Така май никой не му беше достатъчно близък, за да имаме днес единна версия за смъртта му. Дано се е зарадвал, когато ни е видял иззад облачето да събираме пари и да издаваме посмъртно стихосбирката му. Почивай в мир, приятелю!

Още по-голямо изпитание е да си в интимна връзка с човек с твърде различна идея за лична хигиена. Притеснението е двупосочно.

Сигурно гнусливите биха заявили, че първо на първо е невъзможно да се влюбят в човек, който мрази да се къпе. Истината е, че докато го разберат, може да е твърде късно 😀 На мен, например, ми се е случвало да започна връзка през лятото, когато доста хора се къпят ежедневно по-скоро за да се разхладят, и едва през зимата да открия, че на любимия по принцип му е омразно да се къпе през студените месеци, независимо колко е отоплено жилището. Нито хитрости, нито молби помагат. А да поставям условия ми е чуждо.

От другата страна пък, обидно е да ти намекват (камо ли да ти заявяват направо) че си нечистоплътен.

Може би е време за следващото ми будистко упражнение: да си представя, че не съм се къпала с месеци. Защо да не си представя, че месеци наред съм сред немити хора? Ами защото уж не съм гнуслива по отношение на хората, с които нямам интимен контакт – не ми е проблем да почиствам чужди фекалии (не само бебешки), да препобличам трупове (не, това не съм си го представяла, а съм го преживявала, неведнъж). И все пак, продължавам да изтръпвам при спомена за уханието на съседката, след чието посещение отварях вратата на терасата и после часове живеех с усещането, че самата аз смърдя (най-интимният контакт е със самия себе си).

Това е само един от начините, по които материалното ни приземява … гравитацията понякога чак ни сплесква като мухи.

Advertisements

6 thoughts on “Гаджетата се броят наесен

  1. Ех, средновековие… Носталгия голяма. Веднага се сещам за героя на Тери Пратчет, Ноби Нобс от градската стража, който се оплакваше: „Омръзна ми вече! На всяка Прасоколеда ми подаряват гъби, люфи, сапуни и соли за баня. Ама тия хора не разбраха ли, че аз не се къпя!?“

  2. Една жена на средна възраст идва при мен, клиент. Показва ми един двупосочен френско-български речник малък формат и ме моли да потърся друг екземпляр. Взимам го в ръце, разлиствам го. Струва ми се съвсем нормален, нов, добър… Питам, какво му има на този. Тя ми отговаря – „ето тук има едно петънце“.

    Заглеждам се внимателно и виждам – действително има едно малко петънце, което явно още от борсата седи там. Като от кока-кола, върху твърдата корица. Петънце, което с една салфетка се премахва. Отговарям, че мога да почистя петното и ще е напълно чист речникът. Тя упорито ме моли да потърся друг, не можеше да си представи, че този ужасен дефект може да бъде премахнат. Ужастното е, че в случая ни беше останал единствено този екземпляр. И не че другия би бил харесан твърде лесно…

    Така или иначе го забързах и й го дадох. Беше почти принудена да го вземе, независимо, че не е нейният съвършен френско-български речник и ме остави с чувството, че съм я излъгал. Разбира се бях докрай вежлив с нея. Жената беше достатъчно възпитана, за да заслужи подобно обгрижване. Не че някой простак би обърнал внимание на едно петънце и би направил от това проблем, но по-скоро би извадил мокрите и смачкани банкноти от някой джоб и би ги метнал на касата…

    Понякога се отвращавам от всички хора. Гнусни са ми. Отблъскващи. Не говорим вече за хигиена, въпреки че и това е изключително важно. Говорим за присъствие, за излъчване… Някои хора просто предизвикват погнуса, дори да са се епилирали и изкъпали в скъп парфюм.

  3. Виж, това вече е гнусно – сестра ми се е постарала да ми потроши носа, та сега доста аромати и неаромати са ми чужди. От доста парфюми ме боли глава, но незнайно защо направо ми се гади от дезодоранти, миришещи на сапун.
    Има го и обратното. Една колежка се парфюмира в работата, ама ей така – пред всички си вади нещото и си пръска, нищо че в момента шефът се опитва да ни говори нещо. Ами… става ми противна от самото действие, нищо че всъщност не съм усетила нито добра, нито лоша миризма.

  4. „Най-интимният контакт е със самия себе си“
    Solo Con Solo

    Аз и белия лист – чист.
    Сияеща страница.
    Непорочна в първите редове на пролетното опиянение.
    Потръпваща под напора на хормонални идеи.
    Влюбване. Гаджета. Кеф.
    Ново гадже.
    Страница нова.

    В полигамията на темите вълнуващи съвокуплението
    подлагам на изпитание интимната връзка със
    страници с твърде различна идея за хигиената
    на езика на езичниците.

    Думи -теменужени,
    Палавници шляпащи в локвата,
    Като летен дъждец румолят по овала на венерини хълмове.
    „Аз съм толкова млада,
    а Вий, вий сте Поет…“
    Стенание на опиянена плът.
    Потно безмълвие блести в зенита на зачеващо безсмъртие.
    Моливът ми подострен дефлурира неоплодена страница.
    Пегас сред цъфнала ливада.
    Някой с някоя веднъж.
    Пчела.
    Опрашване.
    Разлюляна ръж..
    Страниците се разлистват от щастие и болка.
    По редовете си усетили топлотата на атавистично проникновение.

    Младоста на идеята ухае на грях,
    Загатва с формата на буквите,
    Гали с парфюма на думите,
    Възбужда с кръшната снага на фразата.
    Анонимноста на мъжествени хормони
    Танцува в ритъма и овалноста на овулираща девичност.
    Оргия в пролетно тайнство.
    Ухание искрящо в мрака на прелюбодеяние
    без дефиниция .
    Енергия размножаваща генетичен заряд.
    Мелодия – полет,
    пролет.
    Мелодия – песен.
    Инстинкт за превъплъщение.
    Вкус и мирис на лъст.
    Есен.
    Преброяване на всички интимни желания.

    Бяла страница.
    Моя страница бяла.
    Сияеща от оплодена женственост.

    Solo con solo.
    Сбогом, Великий…..

    In Memoriam на Константин Павлов 1933-2008
    По теми от
    Константин Павлов
    Гео Милев
    Мина Тодорова
    Н.Й.Вапцаров
    „Парфюмът“ на Патрик Сюскинд /Patrick Suskind 1985/
    Vaughan Williams -Fantasia on „Greensleeves“
    Puccini- Madama Butterfly- „Vogliatemi bene“
    и в сянката на „Полета на Костенурката“ Lid

Коментари са забранени.