Станишев в Харвард – истинското мнение на Росица

Тези дни във Фейсбук постнах линк към блога на Лиско – отзиви за посещението на Станишев в Харвард. Crimson беше цитирал Росица, и сега тя се чувства задължена да отговори. Още не съм я питала дали разрешава, но препечатвам тук. Надявам се да няма нищо против. А вие коментирайте при нея – там вече има няколко коментара.

Ето какво казва Роси:

Никога не съм била привърженик на крайните позиции и може би затова уча религия – в търсене на диалога, а не на едностранчивостта. Ето защо не съм доволна, че след лекцията на Сергей Станишев в Харвард името ми се свърза на няколко сайта с едно банално изказване, което не рефлектира възгледите ми, но удовлетвори изискването на медиите за драматичност и опростеност.

Свързах се с автора на статията след като разбрах съвсем случайно от приятел за публикуването и изтъкнах, че съм била цитирана неправилно. Отговориха ми, че след като цитата не съдържа фактически неточности няма да бъде редактиран. Значи манипулацията е разрешена при запазен словоред. Затова сметнах за нужно поне тук да публикувам позицията си.

Казах на представителя на Harvard Crimson, че много от присъстващите българи реагираха остро на лекцията на премиера, защото те все още не виждат възможности в родината и път назад, докато той изтъкваше положителните промени в България през последните години. Добавих, че смятам, че Станишев отговори смислено и адекватно на емоционалните нападки отправени към него.

Нямам интерес да оплювам премиера, нито да го хваля. Нито работата му, нито тази на воденото от него правителство. Нито твърдя, че положението на България и в България е розово. Да, искаме в България да получаваме възможностите, които имаме тук и да не се налага да правим компромиси и да сме далеч от близките си. Но нещата, както винаги, не са така прости и не искам да соча с пръст. Прекалено лесно е да обвиниш. Какъвто и да е приноса на сегашното правителство за състоянието на страната, за мен посещението на Станишев беше положително изживяване. Хареса ми, че изнесе лекцията на много добър английски. Може ли американският президент да се похвали с подобно постижение? Хареса ми, че говори интелигентно, стегнато и с адекватна аргументация, което публиката оцени. Хареса ми, че такава визита и обмен на идеи изобщо имаше. Само преди двадесет години и неговото и моето присъствие тук биха били немислими. Хареса ми, че завърши като каза, че България е нашата страна и ако искаме нещо да се промени трябва ние да го направим. Разбира се, че изтъкна положителното. Това е политически дълг. Но в случая и етичен. Как биха се почувствали всички присъстващи българи ако премиерът бе приел една такава покана само, за да им каже колко зле е страната им и как за нищо не струва?

Гражданско общество в България има, но е време да го извадим от форумите и блоговете.

Advertisements

6 thoughts on “Станишев в Харвард – истинското мнение на Росица

  1. България, во истина, е нашата страна. Росица, абсолютно вярно е че промените ги правим ние. За което се налага да не живеем в бг и изобщо да избягваме всеки възможен контакт с бг институции.

    Това дето Дмитриевич управлява съвсем не е бг; това е неговата картина, градена в Москва. В Москва е учил английски.. един специален, стегнат, положителен език. Момчето няма поглед към бизнес света или европейските институции, щото е учило..хм, вече го споменах – не в ЕС.

    ЕС не е неговата територия. Партията му, семейството му, обкръжаващите нямат европейски дух или релации.
    Най-доброто което Сергей може да направи е – добро впечатление.
    С дипломна работа за униформите на червената армия, тоз възпитаник би се реализирл чудесно под Путин; но избра София.

    Ех пак дивия ни късмет !

    Положителното от цялата дандания, както го виждам, е че студенцията не упражни политическа коректност. Вече ви мислех за умрели, честно ! Всяка революция в най новата ни история е почвана от академията (изобщо да не те заблуждават че свинари са правили промени в бг)
    Само младите имат причина да искат по-добър живот. За себе си и децата си.

    Дмитриевич няма представа какво е Харвард и как се стига до там ако си на 20. Не му се е налагало да си го представя. Той бе извикан, от храстите, да застане начело на държава с паралелна ДС структура, управлявана със страх. И до днес едничкото дето знаем за него е, че носи червен нишан на ръката си, вързан там от мама дето не дава да се жени за хубавата Елена, облича се като хипи щото ПР му мисли как червените баби си падат по мотоциклетисти и се страхува от румен Петков. В тази комбинация, всяка ЕС медия би го направила малко нещо популярен. В бг – кхъм, му направиха движението чичовци.

    Гражданско общество има, където има държавност.
    Територия и държавност не е едно и също.

    Facebook няма и никога не е имала шанс с мен, иначе щях да ти отговоря там

  2. Моите искрени поздравления за преждеговорившия: говори самата истина.

    Интересно е, впрочем, че някои хора и блогъри тия дни, след като разбрахме, че има достойни български студенти в Харвард, които са проявили морален жест и са поставили на мястото му този самонадеян московски хамстер, та някои хора у нас се чувстват задължени да направят нещо, та да реабилитират недоразумението, което е шеф на правителството. Аз считам това за морален дефект…

  3. Грънчаров, блогърите не са ли хора? 😆 А останалото можеш да го кажеш на авторката на текста – това тук е само препечатка от блога и, връзката е дадена в началото.

  4. Не съм съгласен, че изтъкване на положителното е да наречеш черното розово. Като иска да е толкова положителен да изнесе лекция, когато наистина е розово!

  5. Алекс е прав. Ингелигентните думи на добър английски са хубаво нещо, но ако бяха подплатени с дела, цена нямаше да имат. Омръзна ми от хубави и интелигентни думи и никакви дела. Жената е права да се възмущава, че са изкривили позицията й, съгласна съм, но не съм съгласна с тази позиция.
    Наистина трябва да изкараме гражданското общество извън интернет – тук така и така скоро ще ни запушат устите с новите мерки.

Коментари са забранени.