Писна ми от свободата на словото. Честно!

Докато надзъртах надолу от прозореца на кулата си от слонова кост, забелязах, че някои хора се вълнуват от действията на ДАНС. Доколкото схванах, притеснението е за свободата на словото.

Всъщност и преди да чуя за това, винаги съм се автоцензурирала като оставям следи в Интернет. Защо? Елементарно: защото не искам да си навлека неприятности от хора с власт и изолация от страна на хора без.

Сега защитниците на свободното слово ще скочат и ще кажат: ето това е възмутителното – че живеем в държава, която ни кара да се страхуваме да говорим, и по този начин важна информация не достига до хората, а те имат право да знаят.

Принципно съм съгласна, че е по-добре да не се страхуваме да говорим, отколкото да се страхуваме, но проблемът е, че тук, в България, да знаеш какво се случва, не означава да се опиташ да поемеш отговорност и да го промениш. Всъщност, изглежда, че хората знаят доста. Медиите бълват негативни новини, а от сергии и книжарници книгите за мафиоти и политици се купуват като топъл хляб. Всеки е наясно за обръчите от фирми, корупцията, източването на ЕС фондове и т.н. Е и?

Как хората използват тази информация? Опитват ли се да променят нещо или по-скоро просто си чешат езиците и на практика приемат статуквото, т.е. по този начин просто изпускат парата и добавят тухли в стената на ситуацията, която не харесват. Всеки ден „истината“ им помага да затвърдят усещането, че са малки, жалки и безпомощни, така че е по-добре да са хитри и да се спасяват сами, поединично, като играят по установените мръсни правила, от които се възмущават.

Честно казано, за мен няма да стане по-зле, когато медиите спрат да показват къщите на Доган и репресиите над журналисти. Може пък тогава хората да насочат интереса си към нещата, за които са непосредствно отговорни – здравето си, децата си, работата си. Може пък да поискат да се погрижат истински за тях, а оттам и да се противопоставят на всички практики, които се изпречват на пътя им. Така може да започнат да създават и изискват качество.

В това време, поради липса на свобода на словото, журналистите могат да си вадят хляба с позитивни новини и да показват личности и организации, които се опитват да правят света по-добър. Ако ли пък показват такива, които успяват с ум, сърце и труд, хората може да започнат да вярват, че е възможно да поемат отговорност и да създават живота, който (уж) искат.

Ако бъдем реалисти, ще си признаем, че със или без „свободни“ (т.е. негативни) медии, народът ще продължава да си мрънка, да поддържа легенди и разпространява слухове, които имат същия ефект. Дали журналист е заснел сараите на Доган или не, не би имало никакво значение. Важното е, че хората вярват, че ги има и прекарват дните си във възмущение вместо в радостта да си вършат работата и да не позволяват на когото и да е да им пречи. Ако беше обратното, пречките щяха да бъдат недопустимо недоразумение, което трябва да се отстрани своевременно, а не норма, с която да съобразяваш целия си живот.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

27 thoughts on “Писна ми от свободата на словото. Честно!

  1. и как средностатистическият идиот гласувал за червените боклуци да разбере че не трябва да го прави? след като очевидно и след Виденовото падение гласува за същите стари муцуни, жалко е че интернет е все още далеч от тях

  2. Ето това вече е манифест! 🙂

    Изпрати го до всички главни редактори.

    Няма да променят нищо, но ще живеят с вината си.

  3. Струва ли си да обяснявам колко фундаментално погрешно и национално безотговорно е такова мислене?
    То е смислено единствено в контекста на оцеляването на дребно: „защото не искам да си навлека неприятности от хора с власт и изолация от страна на хора без“.

  4. Автоцензурата е едно, свободата на словото е друго. Нека не ги смесваме, защото е жалко.

  5. макар че е доста комплексно, разбирам те.
    живееш в бг

    Ето кво ми се случва вчера
    отивам да пратя писмо до бг
    Две вече не са получени (март и април)
    Жената зад плота заявява че :там се краде

    Пращаме запитване по фактура – отговор от бг няма

    Първата загубена поща е честитка до най добрата ми приятелка, за рождения й ден
    Втората картичка е за майка ми, много лично послание, отново за рожден ден
    Некфъ ДАНС седи и ми сортира контактите
    Бърка с мръсни пръстета в най-личното
    Не го бъркай с автоцензура
    това ми мнение е свободно

    Ако имаше начин, утре бг бе вън от ЕС. С моят глас.
    Страни с ДАНС нямат място в ЕС
    Е – Африка. Либийците отдавна искат африкански съюз. Даже са чували, че в тероризма с кръвна плазма бг сме световни лидери. Приемането ще стане без много много изисквания за Свобода на словото, Правова република и още такива капризи…

  6. Здравейте! Обожавам „Приказка без край“. Не бях поглеждал нещата от този ъгъл. Много смисъл има в написаното от вас.

  7. Днеска сме я почнали, хайде и още едно излишно нещо да затворим.
    доказано е, в бг филм не се прави
    да обаче съществува Съюз на бг филмови дейци
    Егасиму сайта, егасиму титлите
    Да ма пичовете не фелат много много от писма. Даже хич
    Запиташ нещо, никой те не бръсне за круша
    Предлагам
    да ес забрани правенето на бг филм в бг
    Съгласни ? Въздържали се ? Против ? Прие се.
    От утре Съюза на филмовите дейци минава в нелегалност.
    щото са тикви

    За каква свобода на словото изобщо говорим. Това са бездарници, но със съюз. Ако и с кино не можеш направи свобода, с кво друго ?!

  8. „Норма, с която да съобразяваш целия си Живот“
    В кулата си от слонова кост
    Пред екрана на Съвеста и Любопитството –
    Собствени и колективни,
    Това е въпроса …
    Lid Hamlet
    „…Or not to be
    Whether’tis nobler in the mind to suffer
    The slings and arrows of outrageous fortune,
    Or to take arms against a see of troubles,
    And by opposing end them ?
    To die, to sleep…
    and by a sleep to say we end…
    There’s the respect
    That makes calamity of so long life
    For who would bare the whips and scorns of time…..
    The prangs of disprized love, the law’s delay
    The insolence of office…..
    The undiscovered country…
    No traveller returns….
    And makes us rather bear those ills we have
    Than fly to others that we know not of ?
    Thus conscience does make coward of us all….
    And lose the name of action.“
    Lid Hamlet – a child born of struggle
    To balance a diversity of metaphors
    That have no agreement with one another.
    So, be it
    И Лети.

  9. Най-лесно е да се плъзгаш по повърхността на събитията и да бягаш от реалността като не я виждаш незасимо, че тя е пред теб. Това е страх от действителността – такава каквато е, и може да е продиктувано от факта, че това, което виждаме не ни харесва. И разбира се хората реагират различно. Но след като ти е „писнало от свободата на словото“, може и от други неща да се наложи да ти писне в бъдеще. Защото процесът е бавен и мъчителен и започва с липсата на свободно словоизявление. После и други събития ще започнат да се случват, а хората вглъбени в собствените си „лични проблеми“ няма да ги видят докато не настъпи часът, в който действителността отвън нахлуе в собствения им личен свят. Тогава, ще бъде твърде късно, за реакция. Тогава няма да има значение дали ти е писнало или не от „свободата на словото“, защото няма да има кой да те чуе или отрази твоята лична драма.

  10. Блестяща реторика! Свободата изисква да се плаща най-голямата цена за нея, която може да си позволи един човек. Не трябва да се натоварваме с такова непосилно бреме. Трябва да си живеем живота. Търпи, кожата да ти одере звяра и кръвта ти змии да изпият… Пък нека ония, другите да му мислят. Живи и здрави да сме. Имуществото ни и паричките да не бъдат малко. Да можем да обръщаме по една ракийка на вечеря, докато гледаме някое вечерно шоу. Да бръмчим с някоя колица, която може и да не е втора(и т.н.) употреба. Щото иначе какво се получава?-пием, пеем и се зъбим на тирана… докато изтрезнеем. Даже най-добре да върнат „прима нокте“ и зъбния данък. Свободата, ами тя е една мръсна уличница. Трябва да лежиш в калния окоп вместо в топлото лего заради нея. Трябва да лееш кръв вместо вино в чашата си. Трябва да си създаваш неприятности вместо да си пълниш търбуха. Какво добро ни носи тя? Само страдание и мъка. Пуста му и свобода, че тя насищане няма, все е за кръв жадна. Нейните плодове все под земята лежат. Колко майки е почернила тази мръсница? Ами онези боклуци дето, все врява вдигат, че се опитват хората да бунтуват срещу неправдата. Че тя, тая последната я има откак свят светува. Няма сега да я унищожим я! И на мен ми писна от тези мрънканици в нета. Преди ги пишеха на позиви и книги, сега пък тука. Благодаря, че все пак някой им го каза на тези пискливци. Наведена главица я сабя не сече…

  11. Не съм съгласна с теб, Лид. За мен оправянето на собствения живот и гражданското общество са съвсем отделни неща и така трябва да бъде. И медиите трябва да се занимават с гражданското общество. Не желая последните останки от гражданско общество да бъдат обвити в мълчание, та там да бъдат достъпкани спокойно, без никой да ги вижда. И не желая медиите да ми пеят мажорни песнички и да ми дават за пример хора, почнали с две пишещи машини и понастоящем собственици на преуспяващо издателство. Може животът ми да не отговаря съвсем на витрината за преуспял човек, но това е моят живот и нямам нужда от гуру за него.
    Ти питаш какво помагат сегашните негативни новини. Е, не помниш ли времето, когато новините бяха все позитивни? (Имам предвид преди 20 и повече години.)
    Позитивни новини се прокрадват и сега по простата причина, че новина е необичайното. И докато в нормалните държави необичайни са главно лошите събития, в България често доброто е необичайно. И това не ми харесва.
    И ако не е хубаво хората да са малки, жалки и безпомощни, то още по-лошо според мен е да са малки, жалки и безпомощни, но напомпали самочувствието си с разни „позитивни“ илюзии и удобно забравили неудобните факти, за да се чувстват големи, силни и можещи.
    Нима ти харесват местата, където се ограничават „неудобните“ новини? Напр. на руснаците не им пука за побои (и убийства) на журналисти – и много ли са прокопсали от това?
    За сараите на Доган ще ми омръзне да чета тогава, когато ДПС падне под 4-процентната бариера. Не по-рано. Разбира се, политически по-коректно е за вгорчения вкус в устата ни да се обвинят неколцината журналисти, показващи сараите на Доган, вместо стотиците хиляди иначе добри хора, които гласуват за Доган. Но аз подкрепям журналистите, защото техният подход е и мой (а според мен и на всеки учител, включително твоя милост). А именно да казваш всеки ден, че две и две е четири, и никога да не се уморяваш. А дори и да се умориш надвечер, да си готов на следващия ден отново да започнеш от нулата. Един ден трябва да проработи. Ако не, тежко ни и тук никакъв позитивизъм няма да помогне.

  12. Май няма как „да си вършат работата и да не позволяват на когото и да е да им пречи“, защото някои “пречещи” неща не можеш да ги махнеш сам, ами е нужно съвместно действие , комуникация между много за уточняване какво и как махат, за което.. им трябва “свобода на словото” – медия – инструмент за масова комуникаця, защото по телефона (и Нета все още) не става. Но грешката е вярна, защото, атакувайки “свобода на словото”, която не е такава, искаш всъщност истинска такава – дебат между поробените за позитивни решения как да махат пречки – това, на което усърдно пречи бясното /но и дозирано!/ вадене на далавери, което трябва да спечели доверието на недоволните и не допускайки дебат помежду им да ги прати в пета глуха с масираното им заливане с псевдо-решения – “нови” лица, “опозиционни” партии и “НПО”, пседо-промени. Така че хм… някоя и друга кавичка може да оправи работата. Няма свобода на словото в Бг, а ни е крайно нужна – за да станем народ. Без нея сме атомизирана тълпа.

  13. Въпросът е отгоре или отдолу ще дойде и какво следва от едното или другото

  14. @vselena
    „Пуста му и свобода, че тя насищане няма, все е за кръв жадна.“

    Такава ли е Вашата свобода, все жадна за кръв? Благодаря, не я искам.
    Свободата на Ганди беше ли жадна за кръв?

    Обикновено свободата я разбират така – като правото на маминото синче, получило по наследство всичко даром, да застреля умиращия от глад несретник, откраднал ябълка от двора му. И за тая свобода са готови да леят кръв, обилно.

Коментари са забранени.