Самотнически манифест

Женските списания постоянно ни учат как да изберем, привлечем и задържим партньор. Всички знаем, че е прекрасно да си обичан, и то по начин който ти харесва, от човек когото харесваш. Това те кара да се чувстваш ценен и уверен и да се справяш по-леко с неприятните страни на живота.

Ами ако си сам? Ако наоколо няма хора, в които би могъл да се влюбиш, или пък има, но те са заети или не се влюбват в теб? Ако живееш с някого, но не можете да сте щастливи заедно?

Задължително ли е да бъдеш нещастен докато не се появи Той или Тя? Защо списанията не ни учат как да бъдем щастливи без да зависим от други? Да, може и да е вярно, че сме „обществени животни“, но също така е факт, че много от нас са сами.

Може да ГО / Я срещнем, но може и да не. Може и да сме щастливи заедно, а може и да не. Може да остане, а може и да си тръгне. Отказвам да се съглася, че от това зависи щастието ни.

Advertisements

17 thoughts on “Самотнически манифест

  1. абсолютно се съгласявам с теб! мас-медиите ни поставят в кутийки относно кога и как трябва да сме щастливи, в кого да сме влюбени и как да изглеждаме, с какво да се храним и тн до безкрайност. и ето ти стереотипи, ето ти и повод милиони човечета да се чудят, всичко наред ли им е, ако нямат или не правят еди-какво си.

  2. За съжаление И от това зависи щастието. Или поне пълноценното-пълно-идеално щастие. Разбира се човек намира други сфери, в които да се чувства щастлив, да му носят позитивни емоции и следователно чувство за удовлетвореност. Ала в един момент човек, както се казва, остава наистина САМ. Той има нужда не просто от сексуална близост, а от любов. И ако нея я няма, тогава неминуемо изпитва нещастие. Няма друг вариант… Може доста успешно човек да бяга от липсата на любов и нещастието, но то си остава. Може да си въобразява, че всъщност любовтта е зависимост, което е вярно, но в живота си човек има толкова много необходими за него зависимости (необходимости)!…

    Нека човек бъде самостоятелен и самопълноценен. Да постига целите си и да се бори за щастието си. Но щастието все си мисля, че не се постига. То или се случва, или не…

  3. Цаката е хората да се чувстват нещастни. Все нещо трябва да им липсва. И внушението не е само за конкретния случай. В подобни пасквили човек може да намери съвет за това как да си изкара ваканцията (иначе пак ще му е кофти), какво да си купи (иначе пак ще е нещастен), каква кола да кара, в кои кръчми да ходи и т.н. Щатливите хора не купуват. Затова трябва да се чувстват нещастни, за да са слепи консуматори. Това си е целта на лайфстайл списанията… И в тези списанийца никой няма да те учи как да си щастлив.
    Христо

  4. Анчет и Лидия – вие не знаете какво е самота. Може да сте физически самотни в даден момент, но блоговете ви се посещават от доста хора, които ви четат, мислят за вас, пишат ви и т.н. И аз съм опитвал подобен род самота и – да, чудесна е. Всички са там долу някъде, а ти грееш в небесата самотен и озаряваш бедните душици с искриви откровения. Трябва да се измисли нова дума за такъв тип егоистична самота, в която ти играеш самотно-самодостатъчен пред останалите, но те не могат да ти отвърнат със същото, те са просто поданици в блог-кралството, а изтерзаните им душици правят опити да докоснат краля/кралицата-Слънце, като раждат по някой стих, скръстили ръце пред олтара с клавиатурата…

    Опитайте обаче истинската самота – изключени от всички жици и антени…

  5. Нали ти казвам – бил съм виртуален гуру. Имах предвид времената в които сте блогъри, понеже говориш за самотата в сегашно време. Как си се чувствала преди двайсет години не знам.

  6. 🙂 наистина интересно. подобна глупост не бях чувала наскоро, извини ме за грубостта. ама знаеш ли, виртуално гуру, ако мислиш, че моят блог или този на лидия е смисълът на нашия живот и начин да демонстрираме колко сме си самодостатъчни. и какви бедни душици и какви озарения, ограничаваш мисълта си в една измислена от тебе рамка. айде помисли пак 🙂

  7. Ами как да ти кажа за самотата … все пак темата беше да си имаш или да си нямаш гадже най-просто казано. Не ставаше въпрос за да си отшелник или не.

    Да си имаш блог не е като да си имаш гадже 🙂

    Освен това, когато започнах да пиша, нямах предвид чрез блога да си намеря хора, с които да общувам. Коментарите са отворени не толкова заради мен, а заради читателите – за да могат да коментират ако им идва отвътре и да обогатяват темите, което пък отново е в полза на читателите.

    Моята полза е по-скоро съвсем друга – няма нищо общо със самотата или несамотата.

    Така че човек може да има блог и да се чувства самотен – по приницип. Може да е сред много хора (дори офлайн) и да е сам / самотен / самодостатъчен и пр. Може дори да си има гадже и да е самотен / самодостатъчен.

    А иначе, да – да си направиш блог има нещо общо с това да се свържеш с хора – но това е ако искаш 🙂

  8. В списанията се поместват материали, за които се предполага, че ще продават добре списанието. Повечето хора, които са сами, предпочитат да не бъдат сами. Или поне така се смята. Затова списанието ще се продава по-добре, ако се адресира към тези, които предпочитат да не бъдат сами, отколкото към тези, които нямат нищо против да бъдат сами.
    Има и още нещо: Когато не искаме да сме сами, ние сме зависими от друг човек – от търсения партньор. Искаме да го намерим и да му се харесаме, за да поиска и той да е с нас. И не сме сигурни, че сами можем да измислим как да му се харесаме (особено ако търсенето продължава вече години без успех). Затова гледаме да си сверим часовника с други източници – питаме приятелки дали тази рокля ще ни отива и си купуваме женски списания. А ако не търсим партньор, не сме зависими от друг освен от себе си. Трябва ли списание да ни учи как да се харесаме на себе си?

  9. А защо не? Толкова много хора имат нужда да се харесват и обичат 🙂 Освен, че така ще се чувстват щастливи и без партньор, когато се научат да го правят, имат огромни шансове да бъдат харесвани и обичани и от други, и да си намерят много по-лесно партньор 🙂

  10. Винаги търсенето на съвет – „отива ли ми”, „какво мислиш за новия ми приятел”, „как изглеждам, кажи някоя диета”, какво да слушам, какво да чета и т.н. – говори за лична несигурност и „недостатъчност”. Ако трябва съвет за нещо, то това е как да станем по-уверени в себе си, как да приемаме съветите само за сведение, подсказка. Това, което Майя М казва.
    И още нещо. Позата на „самодостатъчност” съвсем не говори за увереност. Увереният човек не е нито егоистично самодостатъчен, нито напълно всеотдаен нито…изобщо, той знае кое от колко. Това е всъщност самоувереността (в положителния смисъл на думата).

  11. Добре де, защо темата се казва самотнически манифест? 🙂 Явно не съм разбрал, че въпросът е да си имаш гадже или не. Много ежедневно, самотата е къде-къде по-дълбока тема… Исках само да добавя, че аз също съм нямал предвид, че правите блогове за да намирате хора. Явно не ме разбрахте. Няма значение защо го правите – важен е резултатът. Смисълът на животът ви може да е да пускате хвърчила например, но резултатът от блогването е, че забравяте какво е значението на думата самота (специално ти Лидия, Анчетката все още я движат стадни инстинкти и ще разбере в бъдеще). И да, според мен това има връзка с имането на гадже. Ако приемем, че гадже е човек не просто за секс, то лично аз докато съм се „раздавал“ на хората не съм имал нужда от гадже, просто защото едно гадже винаги ще иска най-голямото внимание за себе си, ще иска да ме отърве от някои ми лоши мисли и т.н. Защо да се лишавам от свободата, която ми дава самотата? Но самота ли е това?
    А когато имаш цялото внимание е лесно да охулиш бедните списанийца опитващи се да помогнат на хората без хора (гаджета).

    Нека направим експеримент – спрете интернета си за месец. Ако имате нужда да се изразявате правете го на хартия, която после изгаряйте. После пак ще поговорим за самотата. 🙂

  12. О, сега няма да даваме дефиниции на самотата. Нито списанията са темата 🙂 А щом съм написала ТОй и ТЯ с главни букви, би трябвало да е ясно за какво става въпрос 🙂 За това, че е прието хората да се смятат за нещастни когато си нямат гадже 🙂

    Самотата и сродните й понятия са дълбока тема – всички знаем 🙂

    А човек може да има свобода и когато е с гадже, но това е друга тема. Аз, например, си имам и усамотение, и гадже, и свобода 🙂 Ето затова пиша тук – за да видят хората, че може 🙂

    Иначе пиша много повече. Мога и да не публикувам. Мога и да горя. Но благоволявам да хвърлям конфети от кулата си – за вас, читателите 🙂

    Кой като мен … и Анчето 🙂

  13. Колко хубаво е да си някой
    и като жаба мокра
    да хвърляш цяла нощ конфети от кулата си
    над възхитената си локва
    „защото не искаш да си навлечеш
    неприятности от хора със власт
    и изолация на хора без“.

    Залез.
    Любимата на Шрек след залез
    залоства вратата на кутийката си
    и крои мечти
    „как да избере, привлече и задържи партньор“
    от медиен пропизход
    Няма значение защо го прави –
    важен е резултатът.
    Недостатъчната самодостатъчност,
    казва един благородник ,
    е нейното очарование.
    Изгрев !

  14. Интересно е да се анализира именно блог писането… Доколко е самотен човек, когато има достъп до интернет? Дали интернет допринася за търсенето на своята половинка?… Интересни въпроси, които ще се опитам да разнищя…

Коментари са забранени.