Любовната инвестиция

Не вярвам в теорията за разделените половинки, които се търсят и биха били щастливи единствено ако се намерят. Понякога убеждението ми, че човек носи потенциал да бъде щастлив с различни хора се проявява екстремно и ми изглежда, че бих могла да бъда щастлива едва ли не с всеки. Фактът, че съм се разделила с толкова много мъже дотук показва, че не е точно така, и макар че някои мои близки да смятат, че съм твърде непретенциозна към мъжете, напоследък се улавям, че пиша за това с какви мъже не бих могла да бъда (например с глупави). Ако Бардът не беше толкова зает с математика, гръцки и дисекция на котки, щеше да грабне новата си електрическа китара и да изпее песента за Принцесата на граховото зърно, която се преструвала на Майка Тереза.

Предавам се и признавам, че от всяко дърво свирка не става (нито от всеки метал топки за петанка). Очевидно е, че някои от любовните ни инвестиции са несполучливи. Ето защо е хубаво да им правим предварителна оценка. Знам какво ще кажат праволинейните романтици: че любовта те връхлита, помита и бла-бла, и каква съм пресметлива, неспособна на истински чувства. Аз пък ще им разкрия една тайна за себе си: и аз съм човек, и аз се влюбвам, понякога обсесивно. Аз също нямам власт над собствените си влюбвания, но пък имам свободата да се интересувам от  хората, както и свободата да се разделя с някого, за когото ми е станало ясно, че няма потенциала да ми даде това, от което имам нужда.

Да направиш тази преценка и да намериш силите да се разделиш е акт на любов и към двамата – спестявате време и излишни преживявания. Правиш го преди отношенията ви да са се скапали дотам, че да станат невъзможни под каквато и да е форма и дори можеш да спечелиш приятел.

Ако не го направиш, се започва това, което поетът е нарекъл керван от мъка – искаш нещо, което не може да ти бъде дадено, и после се сърдиш, че не искат да ти го дадат.

За да оцениш дали любимият ти има потенциала да отговори на потребностите ти, трябва първо сам да си наясно с тях. Всъщност, ако не си се научил да се вглеждаш първо в себе си, едва ли ще успееш да научиш нещо за друг. Най-вероятно за теб ще е като бяло платно, върху което прожектираш нещата, които не виждаш в себе си. Батко Фройд би нарекъл това проекция, а аз, пресметливата – неразумна инвестиция.

Още по темата:

Влюбеният Шекспир

Единственият / Единствената

В радост и мъка

Advertisements

5 thoughts on “Любовната инвестиция

  1. откъснат плод от райската градина
    е моята любов към теб.
    едва съм вкусил на половина
    и устните ти казват не.

    ти каза не и слава богу,
    повярвай ми така е по-добре.
    пред твоята невинна строгост
    забравил бях че си дете.

    за себе си твърдях нескромно
    „о, колко съм нещастен“.
    бълнувах за живот задгробен
    без болка и без страсти.

    но някой ден когато болката угасне
    и нищо тленно не пожали в мен,
    за тебе ще съм минала опасност.
    обичам те и казвам не.

    ето така преодолях една несподелена любов. след време разбрах, че всъщност съм го написал за себе си, а не за обекта на любовта. съжалявам, че не станах приятел с момичето. но от друга страна може би така е по-добре защото мисля, че нямаше какво да и дам. нямаше да е равностойно. само аз щях да намажа.

  2. сега се сетих, че бях изпуснал един куплет. все пак доста години минаха от написването.

    откъснат плод от райската градина
    е моята любов към теб.
    едва съм вкусил на половина
    и устните ти казват не.

    ти каза не и слава богу,
    повярвай ми така е по-добре.
    пред твоята невинна строгост
    забравил бях че си дете.

    за себе си твърдях нескромно
    “о, колко съм нещастен”.
    бълнувах за живот задгробен
    без болка и без страсти.

    но има ли частица разум
    спасила се от мен,
    на тебе ще я дам в награда
    държах те твърде дълго в плен.

    и някой ден когато болката угасне
    и нищо тленно не пожали в мен,
    за тебе ще съм минала опасност.
    обичам те и казвам не.

  3. та да продължа по темата. да добре е да можем да преценяваме предварително дали си струва да започнеш връзка или да поддържаш настояща такава. обаче май има и други фактори които понякога преобръщат нещата. в случая с горецитираната несподелена любов интересното е че аз предварително знаех, че нищо няма да се получи, че сме от различни планети и т.н. но обстоятелството че аз никога преди това не бях имал гадже изглежда разруши всяка моя защита. а още по-разрушително въздействие имаше и фактът, че преди това влюбване аз никога не се бях почувствал истински уязвим. не казвам че това е целта на едно влюбване или още по-малко на едно любовно инвестиране, но в конкретния случай бях безпомощен като малко дете. всеки аргумент против започването на връзка, изнамирането на всякакъв тип недостатъци с едничката надежда, че този път несподеленото влюбване ще ми се размине (защото преди това имах вече две несподелени влюбвания, но с по-леки последствия) катализираха още повече влюбването. на практика за мен нямаше изход. и се предадох. влюбих се с такава сила, че не можех да се храня нормално. буквално загубих усещането за реалност. до момента в който момичето ми каза че въобще не иска да ходиме заедно и т.н. а бях толкова непохватен. най-голямото дърво в историята на любовните обяснения. дори не съм убеден, че успях да й кажа, че я обичам. обаче не съжалявам. след всичко което мина това за мен лично си беше приключение и се чуствам богат с това преживяване. съжалявам единствено, че вероятно съм я накарал да се чувства некомфортно отказвайки ми. след време и на мен ми се случи да откажа. усещането е ужасно. все едно убиваш някаква част от човека срещу теб. истината е че и в двата случая не бях готов за връзка. бях ужасно слаб човек. във втория дори бяха намесени твърде много социални обусловености, защото момичето-жената беше разведена майка с дете. всичко беше много романтично до момента в който си представих реакцията на моите роднини. но дори тази представа беше заглушена от собственото ми егоистично чувство, че на мен неопитният се е паднал такъв тежък жребий. поне не съм се правил на мъж и не съм давал празни надежди. след това дори не искам да си спомням неуспешните опити за започване на връзка.

    накрая просто се случи. ние сме от различни планети и въпреки това имам усещането, че това е моята половинка. харесва ми че се дракаме за глупости. харесва ми че не таим напрежението в себе си за дълги периоди от време. има още какво да инвестирам във връзката си с нея. все пак тя ме направи мъж. не казвам че съм завършен такъв въпреки 35-те си години, но тя е човекът който ме кара да се чувствам уверен. понякога и тя ми е казвала същото за мен.

  4. „Неспособността да се задържи една връзка е индикация за често подценяван особен вид морална смелост, защото само хладнокръвните и готини хора са в състояние да бият дузпата на някого. “
    Ник Хорнби

    🙂

Коментари са забранени.