Вместо да си заслужа хляба

Вярно е, че животните всеки ден си търсят храна и доставянето й е основната им работа, но … те вероятно нямат памет за вчера и притеснения за утре – неща, които превръщат живота в агония. Те започват всеки ден нов живот и живеят единствено сега, в настоящия миг. Това означава да живееш като птичка божия. Не помня кога и на кого го казва Исус: птичките не се притесняват какво ще ядат утре и Господ се грижи за тях; защо мислиш, че по-малко го е грижа за теб, човека, отколкото за птичките?

Проблемът е, че птичките са някак завършени – като че Бог е измислил до последния детайл живота им и те инстинктивно знаят как да живеят. А ние, хората, сме недоизмислени (като самия Него, както изглежда, нали Митак?). Или може би сме – това, което ни прави хора е точно тази незавършеност, чието друго име е свобода.

Достатъчно ли е да се научим на свобода – т.е. да се усещаме винаги отговорни за избора си. Не, трябва да се научим и на смирение, иначе бихме били смазани под тежестта на света върху арогантните си плещи. По-леко се диша когато знаеш, че не си еднолично виновен за всички катаклизми и страдания. Има и още – нужна ни е мъдрост – за да правим разликата между това което можем и това което не можем да променим.

Вероятно човек може да спре дотук и да бъде щастлив. Аз, обаче, искам да знам мислите на Бог / законите на Вселената (избери каквото си харесаш – за мен е едно и също). Този стремеж май е някакво табу – поне така показват митовете – за Прометей, за Фауст, за Райската градина. Този за Буда, обаче, показва ясно, че историята може да има щастлив край 🙂 Но не заради това че знам за Буда си мисля, че Той всъщност не иска да запази Тайната за себе си, че не е ревнив и суетен. Може понякога да е съвсем мъничко самотен докато чака и се моли Джак да се изкатери по фасула. Но, както знаем от приказката, Джак не е готов да бъде щастлив, защото иска да има снасящата златни яйца гъска само за себе си. В баснята на Лафонтен гъската дори бива заклана от собственика, който иска да се снабди с всички яйца веднъж завинаги.

Той не иска да разваля покоя си и да помрачава настроението си с такива като Джак – така или иначе ги вижда отвисоко и няма нужда да ги извика при себе си за да ги огледа по-добре – иначе би направил така, че всички бобени стъбла да стигат до небето. Вече е научил урока си.

И все пак от време на време ни побутва да пораснем като милостиво ни праща по някой знак или учител. Предполагам, че в софтуера на света е заложен стремежът към развитие, иначе и знаците и учителите не биха имали никакъв смисъл.

И вярвам – че все още вярва в нас. А ти?

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

13 thoughts on “Вместо да си заслужа хляба

  1. Pingback: Вместо да си заслужа хляба « полетът на костенурката

  2. * Не зная кой ме е създал, нито какво представлява светът, нито какво съм самият аз; в ужасяващо неведение съм за всичко; не зная какво представляват тялото ми, сетивата, душата и онази част от съществото ми, която обмисля думите ми, която разсъждава за всичко и за себе си, но се познава толкова малко, колкото познава всичко останало. Съзерцавам всяващите ужас простори на всемира, които ме затварят отпред, и съм прикован в едно кътче от тази необятна шир, без да знам защо точно тук, а не другаде, нито защо за малкото време, отредено ми за живот, е избран този миг, а не някой друг от вечността преди и след мен. Накъдето и да се обърна, виждам само безкрайности, които ме заграждат отвред като нищожен атом, като мимолетна сянка, пробягваща безвъзвратно. Зная само едно, че скоро трябва да умра, но от всичко най-малко ми е позната именно смъртта, която не мога да избягна.

    „Блез Паскал – Мисли“,
    Наука и Изкуство,
    София 1978 г.

  3. Интересна аналогия забелязвам между началото на Библията и историята на Джак – и той и Адам са имали шанс да останат на небето, но са били изхвърлени, след което бобените стъбла подрязани така, че да няма връщане, освен евентуално за желаещите да отгледат растение стигащо до небето 🙂 Рецептата за тази магия обаче обикновено се предлага от разни шарлатани…

    От друга страна, Бог е накарал и доматите да се катерят нагоре към слънцето вместо направо да ги пресели горе, но катерейки се те обикновено свършват в нечия чиния, нарязани. Или да си припомним Вавилонската кула – не бобено стъбло, а цяла кула издигнали хората, за да стигнат до Него, а какво получили – гръмовен шамар. Изводът, който може да се направи е, че Бог виждайки огромната кула си е казал – тази пасмина вече идва не един по един с искрата си подръка, както съм разпоредил, а вкупом, при това не виждам никакви искри. Не златната кокошка, златният ми трон ще откраднат тези копеленца, цяла пирамида построиха в бъдещето, един трон ли ще ги спре? Ще взема мерки… Втори извод – винаги носете искрата си. Бог не е милостив и не вярва, че ще я върнем. Не вярва в нас.

    Като цяло целия пост намирисва на мистицизъм. Искрата, дадена ни от отвъдното, трябва да бъде пречистена и върната в лоното си (катерейки боб). Там откъдето е дошла. Гностицизъм в чист вид. Познание без рационалност. 🙂

  4. Концепциите на древните ни предци разкриват красноречиво и точно естеството на същия Цар и Господар, за Който всички хора по света знаят, че Е сътворил световете от Собственото Си естество, Който е дал в Своето съвършенство Спасение, чрез Неговото Свято Име и Саможертва , а на нас Е дал с ЧИСТИ СЪРЦА да приемем и облечем вътрешния и вечен човек с Него и Неговото.
    Разбира се това са основополагащи елементи и всеки УВАЖАВАЩ себе си човек би трябвало да знае и употребява това знание в живота си. Разбира се винаги ще се намерят нежелаещи да приемат Великите Божи Дарове и с неверието си ще повлекат и неукрепналите. За щастие вече е настъпило времето, когато всеки получава това , което сам е пожелал. Тук мнозина ще възкликнат – ееех тоя пък сега. Ок, който иска може сам да провери: в молитва пред Него може да опита да Му разкрие мислите, чувствата и желанията си.
    И така за онези, които са устояли дотук можем заедно да преминем към по-твърдата Храна. Като начало пред драгия читател, ще въведа древната концепция за момента, в който всеки човек бидейки творец на собствения си живот “влиза” в света, онзи който той със сърцето си e пожелал и със сетивата си видял, а с езика си описал или с други думи твореца облича нечия роля временно и така продължава на небесни и земни места нечия история. И така става главния герой в собствената си историята/да, защото тя вече е и негова/ съчетание от знания, започващи от семейството, преминаващи през училище и т.н. – всичко натрупано през досегашния му живот. А това е повече от съществено предвид факта, че във всеки епизод от своя живот историята се дописва с Нов Елемент. Но, за да го има този Нов Елемент е необходимо ВИЖДАНЕ, което освен Алфа е и Омега и така се затваря, завършва един жизнен цикъл. Именно в един такъв момент човек осъзнава как съвършенството и завършеността му се явяват чрез мнозината Верни Приятели – “многото води” и всеки допълва “празнината” в другия, а така и в себе си.
    Благословени влизащите и излизащите из Едемската градина, благословени стъпващите в “невидимите” стъпки на Всесилния и Всевиждащия.Аз съм готов за Алфа и Омега, а ти?

  5. Един човек искал да познае пътищата на Бога и сам Бог му пратил Ангела Си. Тръгнали на път и вечерта Ангела похлопал на нечия врата. Там баща и син ги подслонили за през нощта. Докато се хранели бащата споделил, че би желал сина му да изучи занаят. В отговор Ангела предложил той да го научи. На сутринта тръгнали тримата – Ангела, сина и човека. Едва излезли от селото и Ангела хванал сина и го хвърлил в реката. И тъй като била зима и сина не можел да плува последния се удавил. В същия момент човека възмутено се развикал на Ангела: “какво прави!” А той само отговорил, че “пътищата Господни са неведоми.” Когато седнали да вечерят в странноприемницата на следващото село Ангела казал:
    Виждаш ли, бащата на този момък е унил и мрачен и сина му щеше да стане убиец. Затова бях принуден да постъпя така, за да може и сина да се спаси и бащата, който в мъката си ще открие Покаянието и отново ще обикне живота.

    След като отговорих на въпроса ти, Графе, е жизненоважно да помислим заедно и върху „твоята“ формулировка, а именно: “отново намирисва силно на грандоманство”.
    Винаги, във всяко време неизменно стои въпроса за сетивността и свръхсетивността.
    Изключително интересен е факта как свръхсетивността за даден отрязък от историята след известно време се приема за нещо “нормално”, т.е. свръхсетивното вече “преминава” в сферата на сетивното, на “нормалното”от мнозината, за разлика от Посветените в Тайните на Живота…
    Уви, нещо подобно винаги е ставало с по-революционните открития и е редно това да се приветства от всеки свободомислещ и интелигентен човек.
    Днес въпроса ми към читателя и особено към Графа е: Вие, изпитахте ли, онова което ви, посъветва Тиракхът. И не за друго, а защото мнение по даден въпрос може и е редно да има човек, който върви по Пътя или с други думи казано Вярата е дело и нищо по-малко от това?
    От “сладък в устата и горчив в стомаха” опит бидейки преди всичко практичен човек избирам да се влагам единствено в такива общества/ и именно поради тази причина с това съм решил да приключа и не за друго, а защото не зная вашите намерения/, където се твори, където както каза Тиракхът е поканен Новия Елемент, Който всъщност е изключително древен, Елемент-Идея-Образ, за Която в единомислие се намира подходящата нова и съвременна Дреха, като нареждането на Мистичен Пъзел, като връщане към Изначалните ни корени.
    За най-любознателните това е малка, но може би една от най-значимите частици от “първобитно” знание завещано и предадено ни от поколение на поколение от траките-орфици, които с първата открита досега писменост, културност, литературност в ролята си на страна – факлоносец е “оплодила” стара и съвременна Европа, Египет…Дали това ни дава място за гордост, определено да, а дали това прави отговорността към бъдещите наши поколения/така, както са я виждали собстевните ни предци – траките/ още по-голяма – за мен аблосютно ДА.

  6. Не, многолики приятелю, нито изпитах това, което ме посъветва Тиракхът, нито получих отговор от IstenRol. Всъщност, аз изложих своето мнение (нищо, че не вървя по Пътя) и не претендирам за отговори…

  7. @istenrol: В този случай Бог можеше да направи така, че детето изобщо да не се роди, и това би било в пъти по-добро решение.

    @Lyd: Сетих се за един много уместен за темата цитат:

    „В науката има еволюционност, както в самата нея, така и в света, който тя описва. Религията говори за инволюция, за нуждата от връщане на човека обратно при своя източник. Религиозният свят не търпи развитие, той деградира, идеалът е в началото, от което е тръгнало всичко, а не някъде напред по пътя.“

    (г-н Гюров в тема за будизма от блога на Григор, в която си участвала…)

  8. Нека бъде така, щом желаеш. Можеш да ме наричаш Многолики – това е чест за мен, както и това, че получих искрен отговор.

  9. Деградират непразните г-н Жилов – както и е казано, а на изпълващите се с Бог-Словото, воюващите на страната на Логоса – Исуса Христа… това е трудно да се опише и думите човешки и съвременни не достигат – може само да се изживее. Едно е сигурно и то е, че в Божествените Светове има развитие и разгръщане, като разгръщането на “Древен Свитък.” Така е повелил Баща Ми човека да бъде недостатъчен сам по себе си, а да Го търсим през целия ни живот. И това постоянно се случва – мнозина са, които без дори да се обръщат към Него и без да извършват Древните Мистерийни Тайнства, са опазили в сърцата си Думите на Сила и Го познават – иначе не би имало никакво развитие в света, нали, а такова явно има, особено днес – в ерата на интернет комуникациите, благодарение на свободния достъп до многобройни източници.
    Сигурен съм знаете г-н Жилов, че който търси намира, а щом “В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога”, та питам ви, То – Словото сега къде е? И ако То сега е у мен, с Него аз не съм ли в началото!

  10. Pingback: Отново за нас | Графът

Коментари са забранени.