Светът е оцелял, защото …

Очевидно е минало доста време преди хората да осмислят връзката между сексуалния акт и раждането на деца. Как в жената по някое време се заражда нов живот е било мистерия. Това ме накара да си задам въпроса как хората са се научили, че трябва да прерязват пъпната връв и да почистват плацентата и пр. Ако това е било резултат от интелектуално откритие, си е доста удивително, че сме оцеляли 🙂 Тогава се сетих, че всички бозайници се справят с това – инстинктивно.

Вероятно и при нас е било инстинкт. А сега ни учат на това – ако не в училище, то знанието се предава от поколение на поколение в домашна обстановка. Чудя се дали ако мъж и жена заченат дете и никой не им е преподал знанието за зачеването и раждането преди да заживеят изолирано от социална група, ще се справят инстинктивно с прерязването на пъпната връв.

Дали е достатъчно да си лишен от предадено ти знание за да се събуди инстинктът или някои инстинкти са съвсем закърнели у човека? Дали и първоначално не сме били доста по-слаби в инстинктите за сметка на интелекта – нещо като мъничък хитър Давид сред големите силни животни и стихии.

Опит за изследване на подивяването можеш да разгледаш в романа „Повелителят на мухите“ (Lord of the Flies) – какво се случва с група момчета, които остават без възрастни на самотен остров.

Ето и моят текст за дивите деца.

Advertisements

5 thoughts on “Светът е оцелял, защото …

  1. Здрасти , Лид!
    Има още две книжки по тази тема /писани са горе-долу по едно и също време/: „Революция на пеперудите“ от Уилям Бътлър и „Благослови животните и децата“ на Глендън Суортаут.
    Четох ги и трите още когато бях 7ми -8ми клас. И трите са ми особено любими, но може би последната най-много… Потърси ги – ще ги харесаш. И аз бих ги препрочела с удоволствие за кой ли път.
    Всъщност не точно подивяването е темата, а това че при децата връзката с дивата им същност е в пъти по-къса и ясна, докато при възрастните е по-отслабена. Възрастните са сякаш по-цивилизовани, по-тежка им е веригата на морала и културата… Децата са истински и първични 🙂

  2. Хъм, тая революция на пеперудите ми звучи много познато … струва ми се, че я имам и съм я чела като студентка или в края на гимназията, но нещо не си я спомням. Мерси 🙂

  3. Мисля, че поначало инстинктите ни са били по-слаби за сметка на интелекта. Това е обща насока при гръбначните – за разлика от безгръбначните, които разчитат почти изцяло на инстинкти и вродено поведение, гръбначните се учат, при това колкото са по-сложни, толкова повече разчитат на наученото за сметка на вроденото. Специално при приматите повечето видове живеят на групи и младите научават много от старите. Не знам как би се справила сама маймуна майка в природата (вероятно би загинала дълго преди да стане майка), но Джералд Даръл описва доста непохватни маймуни майки, израснали в зоопарк без по-възрастни наставници.
    Пак Даръл споменаваше някаква дива котка, която задушила първите си малки, явно като се обърнала върху тях насън. Предполагам, че при бозайниците първото поколение често загива поради неопитност на майката – един вид, „първа бука за наука“.

  4. Допълнение към Майя М –
    За хората и маймуните…в
    „Тhe Third Chimpanzee“ – Jared Diamond,
    professor of physiology at the UCLASchool of Medicine,
    as well in Chapter 9 -Zebras,Unhappy marriages,and the Anna Karenina Principle from „Guns,Germs, and Steel“
    Джаред Даймънд описва the instinct vs. the intellect
    и разглежда проблема в процеса на опитомяване
    на домашните животни. Сходна аналогия с „опитомяването“
    на децата в училище и възрастните в обществото.
    Годишна статистика на САЩ за 2006 -детска смъртност
    при новородени в следствие на задушаване от неопитни майки
    по време на кърмене и на спане…1300+. ( от 301 милиона)
    Д-р Бенджамин Спок също разглежда тази тема.

    Светът е оцелял защото е имал късмет!?!

Коментари са забранени.