Задължителната музика

Преди няколко дни початихме за кратко с Митака, който подготвяше домашната си по музика и беше доста притеснен. Задачата му беше да слуша някакво грегорианско песнопение и с помощта на нотния текст да се ориентира и да разпознае четирите му гласа.

Беше успял да хване само два от тях и се чувстваше фрустриран. Митакът познава нотите, но няма много практика, така че все още не може да изпее непозната мелодия по нотен текст. Ако можеше, може би щеше да му е по-лесно да разпознае и останалите гласове, тъй като щеше съзнателно да потърси мелодията. Нали съм хитра като стадо лисици, веднага му предложих cheat mode – да намери някое онлайн софтуерче, с помощта на което да изсвири мелодията 😉

Тъй като обичам да си говоря с Митака за неща, които все още са му непознати, а на мен съвсем малко познати, като да речем познанието без участието на рационалния ум, и тъй като той учи в любимия ми колеж, заедно с любимия ми поет, реших да напиша нещо за изучаването на музика – нещо, което да убеди хората, че си струва да бъде задължителна част от образованието и да помогна на Митака да не се чувства тъп.

Все още, обаче не съм готова с Апологията на музиката, защото искам да се получи много, много хубава, а още не ми е бистро в главата. Ето защо каня всички професионалисти и аматьори, любители и мразители на музиката тук на разговор на тема:

ЗА И ПРОТИВ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ИЗУЧАВАНЕ НА МУЗИКА

Добра идея ли е дори музикалните инвалиди не само да изучават теория и история на музиката, ами и да практикуват? Защо? Какъв е смисълът?

Веднага се сещам за двама професионални музиканти: Графа и Муниконтин, една певица-кекерица, една красиво мислеща и пишеща нова блогърка, която носи музиката в кръвта и душата си, както и Музата, която онзи ден ми каза:

Информацията не е знание.
Знанието не е мъдрост.
Мъдростта не е истина.
Истината не е красота.
Красотата не е любов.
Любовта не е музика.
Музиката е най-доброто.

Хайде, помaгайте! А аз в това време ще подготвя представяне на начина по който в любимия ми колеж се изучава музика (задължително от всички) и ще се опитам да оправдая тази практика. Което пък има връзка с изучаването на природни науки в НГДЕК 😉

Advertisements

32 thoughts on “Задължителната музика

  1. Изучаване на каква музика точно? Ако ще се изучава хип-хоп е ок, ще се анализират ритмите, ще се докаже че негрите са маймуни и ще има някаква полза… Аз в часовете по музика направо подивявах от скука, учебниците бяха майсторски направени, така че да убият всеки интерес към музиката още в зародиш, сигурен съм, че биха уморили и Бетовен, а той е страдал много през живота си… Единственият учител, който успя да предизвика някакъв интерес в нас беше този, който ми показа нотите на две-три парчета на Юръп, та после забавлявах целия клас с раздрънканото ни пиано… Най-близкото ми изкуство беше внедрено в най-ужасния за мен предмет.

  2. Мисля, че това видео обяснява почти всичко за това дали трябва да се изучава задължително музика от всички.

    http://www.ted.com/index.php/talks/benjamin_zander_on_music_and_passion.html

    На мнение съм също че всеки трябва започне да свири на музикален интрумент, дори и да не продължи мисля че ще усети че не само е започнал да харесва класическата музика, но започва и да я усеща.

    Смятам също че има смисъл да се изучава класическата музика без тя да се натрапва прекалено много, защото всеки има право на своя избор за това каква музика да слуша.

  3. „The more You love Music
    the more Music loves You.“
    I would paraарphrase it:
    „The more You love Lid …“

    Каква чудесна тема.
    С благодарност към Пламен за линка към
    Benjamin Zander

  4. размишльотини ти правиш ли разлика между учене на танци и изучаване на теория на танците? Ако ти се танцува на теория е друг въпрос. Shake those brain cells, baby.

  5. „Музиката е Езикът на Душата. И понеже тя с единия крак е във Времето, а с другия във Вечността, е като мост, свързващ настоящето, миналото и бъдещето. Но това говоря за Небесната Музика. Музиката е в Човека, и движението на Живота в Него е Музиката на Сферите. В Нея намират Мир и Разрешение всичките Гласове на Всемирния Потоп“ – акад. Цветан Гайдарски „Тракийския Орфизъм 1 – за напреднали“

  6. …живот и цвят изпълват Гласа и така последния, като следстие на вътрешната Мисъл и Образ, като поток напоява душевните копнежи и отваря сетивата за другата, невидима действителност, от която произлиза видимата. Ето как в основата на песнопеенето, като творчески процес, стоят мисленето и съзерцанието…

  7. Може да се отбележи по темата, че в питагорейския съюз, като един от ранните представители на европейска научна общност, образованието е било основано на изучаването на математика, астрономия и теория на музиката. http://valtcheva.com/index.php?Itemid=27&id=57&option=com_content&task=view
    Известно е, че Питагор е говорел за т.нар Музика на сферите, която по-късно се идентифицира със силата на гравитацията. Преподавателката по пиано на моята дъщеря винаги повтаря, че музиката, това е математика….
    Теорията на музиката е една от най-трудните теории. И сигурно няма да се види веднага мястото й в сферата на познанието, но тя със сигурност дава четириизмерност на представите за света (най-малко). Както казваше една моя преподавателка, метафизичното знание не е храна, не е първа потребност, но от момента в който човекът е излязъл от пещерата, той вече е започнал да задава въпроси за всичко, което не може да се възприеме чрез сетивата.

  8. Изключително много се радвам за теб, Valshebna, и твоя интерес към питагорейството, музиката, метафизиката… и в тия твои търсения ще ти дам Вълшебен Амулет – никога не забравяй нещо изключително важно: има много извори на познание, уви много от тях са вече силно замърсени и смъртоносно токсични и само Един е, Който е чист, бистър и Водите Му утоляват духовната жажда на човека и всеки, който пие от Него – сам става извор на жива вода. В тази връзка е съществено важно да отбележа и това: ЗНАНИЕТО Е ХРАНА… самата ти не би имала храна на масата, ако преди това не бе приела Храната на Познанието, нали:)

  9. Ци(н)тирам „…Музата, която онзи ден ми каза:
    Информацията не е знание.
    Знанието не е мъдрост.
    Мъдростта не е истина.
    Истината не е красота.
    Красотата не е любов.
    Любовта не е музика.
    Музиката е най-доброто. “

    Т.е. след като еди какво си не е еди що си, КАЗАХ и:
    „Музиката не е добро.
    Доброто не е информация.“
    По този начин пак зе връщаме в началото. Това е нещо като броеница и може да помага при безсъние (вместо да се броят овце, кози, пари, или каквото там се броеше). ДРУГ ПЪТ ДА МЕ СЛУШАШ ВНИМАТЕЛНО И ВЕДНАГА ДА СИ ЗАПИСВАШ И НАЙ-ВАЖНОТО ДА НЕ ЗАБРАВЯШ КЪДЕ СИ ЗАПИСВАШ! :-)))

  10. Срещнали се Вълшебството и Музата. Музата погледнала към небето, а после към земята, където мъничка тревичка бе пробила пътната настилка и жадно прегръщаше слънцето.
    – Може ли да се промени една книга при прочитането й?
    Музата бе озадачена. Въобще не бе очаквала това.
    – Да, защото ние включваме себе си в книгата!
    – Преди малко срещнах едно приказно същество – наричат я Ti`Shery… – сподели Музата.
    – И я “победи”, нали?!? – лека усмивка прошари очите на Вълшебството – а какво знаеш за Нея, знаеш ли коя е? – благородна строгост чертаеше лицето на Вълшебството, когато продължи – Тя е била благосклонна към теб. Сигурна съм, че е заради онова, което е в теб, което е необяснимо, ако и мнозина да се опитват да го обяснят. Иначе не би те срещнала. Ti`Shery е сред Посветените в Книгата на Двойносъществуващия. Кажи ми, каза ли ти нещо?
    – “Колкото е горещо сърцето ти когато помага – толкова студено да бъде след помощта” – Гласът, както тревичката проби силата на гравитацията нейде дълбоко в нея самата.
    – Добре…. в такъв случай е време за малко вълшебство.
    Случваше се нещо неописуемо. Веднага си спомни думите изречени само преди секунди – за необяснимите неща. Ставаше свидетел на самозапалването на жарптица, превръщането й в пепел и възкръсването от “нищото”. В миг птицата я погледна. Сърцето на Музата заби “лудо” – миг на вечност, миг на озарение… в миг чертите на птицата приеха тези на Ti`Shery, а в следващия – нейните собствени очертания, в миг срещу нея стоеше птицата, а в следващия самата тя.
    Събуди се и първата й мисъл бе, че това е истински, прорицателски сън. Също толкова истинки, като онова, което се случваше и сега – дори по-истински: човешки гласове, птичи песни, цветовете на светлината, които си играеха по стената с цветето с красноречивото име ”Меч”. Всичко си бе на мястото, всичко бе същото, ала “като, че ли” странно чувство се събуди в нея – здравословен страх примесен с невъобразима радост, като да се върнеш Там, където изпървом си роден.
    Тя стана, намери “стар” бележник, отвори го и написа: Ден първи – Новородена. Усмихна се…

  11. Пуснах коментар, който, кой знае защо, не излиза. ще проверя по-късно и ще го пусна отново – сега ми отказва повторно пускане.

  12. След Апология на музиката ще има ли Апология на математиката и Апология на литературата? А апологии на рисуването и танца? 😀
    Шегата настрана, но въпросът за и против изучаването на музика (рисуване учи ли се още? 🙂 ) ми прозвучава като въпрос изобщо трябва ли да се учи нещо друго освен необходимото за тясна специализация. Трябва ли човекът да има обща култура (казано най-елементарно). И какво би станало с него, ако не. Което не е преувеличение – вече е поставяно твърде сериозно (научно обосновано!) намерението обучението в училище да се профилира още от първи клас…
    Всъщност, ако се задълбаем в това, какво трябва да учи човекът, лесно ще стигнем до заключението, че и изучаването на писмеността (азбуката) все повече става излишно. За какво ни е да пишем и четем? Информацията масово започва да ни се поднася в аудио-вид. Я погледнете даже из блоговете масовизацията на видеоклиповете. Не само с музика!
    И все пак, защо точно за музиката? Явно, защото тя е най-сложното нещо от познанието ни. Съдържа в себе си всичко – от чувствата до точните науки. При това не теоретично (т.е., от хората измислено), а и в практическите си въздействия. Вече е известно, че даже животните и растенията се променят под нейно въздействие. На всичкото отгоре в музиката е визитната картичка на единственото универсално свойство (закон?) на цялата ни позната видима Вселена – ритъмът. Не този, бумта-лумта от убийствените тон-уредби, а онзи – на който е подчинено дори и това, което наричаме хаос.
    Като е толкова сложна за разбиране, не може ли да не я учим? Който го интересува да си я учи! 🙂
    Тук се споменава „Теория на музиката”. Искам да уточня: теорията на музиката е за професионалистите. Както теориите на математиката, литературата и т.н. Тя няма място в аспекта на темата.
    В един коментар не може да се каже всичко, за което има изписани томове. Дано да съм успял да предам насоката на разсъжденията си.
    Колкото до Митака – музиката очевидно е съществена част от това, което е избрал да учи. Късно е да го терзаят съмнения. 🙂 Трябват усилия – щом се е захванал. Между другото, за домашното му нещо не е ясно. Вероятно става дума да може да пее отделните гласове, а това изисква да може да солфежира нотите (в партитурата гласовете са изписани отделно). Което не е лесна задача – затова мисля, че музиката е съществена част от обучението му. Не го ли е знаел?

    Тези мои публикации имат допирни точки с темата тук:
    http://vascont.wordpress.com/2008/06/25/izkustvo/
    http://vascont.wordpress.com/2008/01/08/vse_pak/
    http://vascont.wordpress.com/2008/09/12/pesnite/

  13. и преди съм ти писал че музиката ми е най на сърцето от всички изкуства. не знам дали въобще трябва да има задължаващ елемент. ако е някаква игра която да те увлече неусетно в музиката май ще е по-добре. иначе не помня откъде съм научил че музиката развивала абстрактното мислене.

  14. часовете по пеене не бяха мястото което ме запали по музиката. бийтълс и металика обаче успяха.

  15. О, Митакът изобщо не се терзае, че трябва да учи музика. Терзанията му са, че не се справя. Музиката е съществена част от това което учи, но не е нито най-съществената, нито единствената – тя е едно от либералните изкуства, които учи в либерален колеж 🙂 Наравно с математиката и всичко останало 🙂

    Графе, коментарът ти е бил задържан заради линковете, но вече го освободих 🙂

    А иначе … ако ми стигнат силите, бих написала още бая апологии 🙂

    А защо теорията на музиката да няма място в темата?

  16. lyd, да не си помислите, че имам нещо против апологиите! 😀
    За теорията на музиката ще поясня малко повече. Професионално под теория на музиката се разбира всичко за нея до подробности. Като се почне от броя трептения на отделните тонове и се стигне до отношенията между тях, метрични групи, инструменти, творчество и т.н., и т.н. – всичко онова, за което се казва, че е тежко за четене, предназначено е за специалисти. Както в другите науки и изкуства. Между другото, много хора, които свирят на някакъв инструмент, не са запознати с теорията на музиката. Сравнително пълно тя се изучава в Музикалната академия – в серия от предмети. И даже там пълно я овладяват единици, които имат намерение да става теоретици. Поне по мое време беше така.
    Това имам предвид, като пиша, че няма място в темата – тук не става дума за професионално изучава на музиката.
    ……………
    За коментара снощи стана нещо, за което нямам обяснение. Първият ми опит да пусна коментар беше неуспешен и написах бележката в 7,16 часа. Два часа по-късно опитах отново като тогава прибавих трите си линка – за да има разлика. И веднага нормално си излезе при Вас. Няколко часа по-късно Муниконтин твърдеше, че при нея го няма и №№ 15 и 16 са на vitaminko, докато аз в същото време го гледах при мен в този вид, в който е и сега! 🙂
    Интернет духчетата се бяха разиграли. 😀

  17. Първият ми спомен бе за най-хармоничната мелодия, която някога бях чувала през моя живот. И в нейния най-драматичен момент, когато като че ли безброй невидими очи бяха вперени, за да “проследят” случващото се, тя “премина” в още по-красиво и възвишено съчетание. Звуци и светлини отново и отново изпълваха сетивата ми. Не исках да отворя очи, не исках да пусна “сънят” да си отиде, ала наближаваше отреденото за това време. Трябваше да разкажа на всички за печатите, които бяха разпечатани. Защото IstenRol бе избран да ги разпечата, а аз да облека историята в думи. За да могат предопределените от Провидението, онези на които са отворени очите и ушите на сърцата, сами да открият Мостът на посвещението и обновяването, Тайнството, което ги прави…

  18. Би било интересно теория на музиката да обясни защо европейците използват такива приятни дроби в ритмите си като 2/4 или 4/4 а балканците такива като 7/9 и 9/13. Обаче дори утвърдената засега теория не се учи в училище. Въпросът всъщност е не дали да се учи а какво точно да се учи. По мое време учебниците се състояха предимно от досадни исторически факти. И докато в нас четях с интерес една голяма книга с биографии на големите композитори, учебникът по музика ме убиваше с посредствеността си. Разбира се учехме и нотите – никой не ги научи, понеже нямат смисъл без музиката. Наистина музика в часовете по музика просто няма. Не знам дали сега е по-различно, но да слушаш и да отгатваш написаните пред теб ноти е идиотщина.

    Ако пък говорим за благото всяко дете да се докосне до магията на музиката като се упражни върху някой инструмент, смятам че ще е малко нечестно спрямо музикалните деца – не виждам смисъл от тяхното страдание в компанията на въоръжени музикални инвалиди.

    Графе, защо бумта-лумта да не е част от Вселената ни бре? Да не мислиш, че черните дупки припяват на Емил Димитров? Има музика в сърцето на вселената и тя е зловещо стържене и писъци на агония…

  19. Може би следващият текст за музиката ще е програмата на Митака, а чак тогава ще дойде Апологията 🙂

  20. Стържене в стомаха ми! Като няма друго за ядене, уви… само nеuro + кафе “romantic”. Но, какво е това? Късметче: „ако търсиш вечното страдание, ето ко(а)мпанията на зловещите музикални агонисти“.
    Дневен отчет на net-полицай: часът е 18:55. Върху радара за свръхпревишение на скоростта за около 7/9 от секундата засякох… нло. След проведеното разширено глобално търсене открих момченце и момиченце, излезли като от любимия филм на синът ми: Властелинът на пръстените. Ще се опитам да бъда максимално точен и кратък – приличаха на елфи. След като им зададох стандартния въпрос, впредвид на стеклите се обстоятелства момченцето ме погледна с ясните си сини очи и попита:
    “- Г-н n-полицай, видяхте ли накъде отиде той?
    – На Там – отговорих компетентно аз.”
    Часът е 19:30. Върху радара за свръхпревишение на скоростта за 7/9 и 9/13 от секундата – в това вече съм абсолютно сигурен засякох 2бр. нло.

  21. neuromantic, на нечии вселени със сигурност е част! Тия, в които на едната страна на везните е тумба-лумба, а на другата Емил Димитров… 😀

  22. Точно така е, Графе, човешкото същество е многоизмерно – и колкото са световете вън от него, толкова са и в него. Сигурен съм, че си добре запознат с типологията на Юнг за интро и екстровертните типове, т.е. двата механизма пред човека, за да може да познае творението, в което сам живее. За съжаление/или за добро/ малка част от хората са познали голяма част от тях – съществуващите светове. Но защо казвам за добро – ами ето на последния Толкин фест за някои там имаше доста посетители и участници, ала за други, които виждат и които вярват на онова, което виждат очите им и чуват ушите им там имаше елфи, хора… и орки/за щастие малцинство и ако имаше агресивни, то по-скоро бе насочено към тях самите/ точно така, както е нагледно представено и в Матрицата – там някои хора не бяха точно такива, а бяха “преоблечени в човешка плът агенти”. И в този ред на мисли, ако приемем, че в началото на всичко, което същуствува и ни заобикаля е музика, то изключително важно е каква е тая музика, защото казано е, че “каквото посее човек, това и ще пожъне”. И ако в сърцето на нечия вселена или в сърцето на нечия душа е зловещо стържене и оркски писъци, то вече всеки се досеща какъв ще е плода. Онова, което всъщност с идването си направи Мечът е, че раздели световете в човека, защото пак е казано, че не може човек да стои на два стола, а идва момент, в който трябва да избере единия и няма уравновесяване и няма везни в това. Но разбира се преди избора е осъзнаването на възможността – а за него на някои им е нужно дълго време, докато за други времето е винаги сега.

  23. От Муниконтин:

    Lyd, извинявай. но не успявам да вляза в “Задължителна музика” с коментар. Отговарям ти кратко: да, музиката трябва да бъде задължителна. Теорията – също! И колкото в по-ранна възраст, толкова по-добре! Поднесена в подходяща форма, естествено. И подкрепена с мнооого муз. литература (слушане на музика). Тогава и григорианският хорал ще бъде “смилаем” 😉

  24. O ,My Lid.
    O My Gog.
    O, bladi, blada…
    The choir of your menagerie
    fills my ears with splendid music.

    Винаги съм харесвал мъжете във Вашия разговор.
    В тази дискусия започнаха да ми харесват и жените –
    включително и Графа с неговото свенливо повествование
    и непосредствена добронамереност.
    Sorry, Графе – това е Вашият чар.
    Valshebna-та партитура на Lid,
    окестрира „питагореийски съюз“
    на съзвездее от талантливи интерпретатори
    на равноделни и не чак токова равноделни тактове.
    Очарова ме либретото на IstenRol , on the spot,
    което е в хармония с
    neuromantic-цизма на темата.
    Задължителна ли е Музиката ?
    Who knows ?
    Може би „всеки се досеща, какъв ще е плода“
    на музикалното познание
    ако „човек стои на два стола“ ,TiShery,
    преди да се е появил Мечът
    “ и раздели Световете в Човека“.
    His Holiness Benedict XVI may give You His blessing, my child.
    Бъдете благословенни!
    …в полета Ви със Костенурката.
    О, blabi, o, blada !

  25. На същата тема,
    на друга страница.
    My Journey in the World of Music recently.
    Съвместимостта на Задължителноста и Жанровете
    със представата ни за самите себеси – The Ego.
    Няколко примера – вместо коментар.

    Кварталната Опера откри новия сезон
    с две премиери този уйкенд.
    Много видимо несъвместими,
    маклко видимо,…. Thanks God.
    http://www.laopera.com

    „The Fly“ 2008
    Composer Howard Shore- Oscars for the trilogy
    „The Lord of the Rings“, Grammys, Golden Globes.
    Director David Cronenberg – „The Fly „1986 , 5 time Academy Award nominations.
    Conductor- Placido Domingo

    „El Trittico“ / „The triptych“ –
    -“Gianni Schicci“
    -„Sister Angelica“
    _“The Cloac“
    Composer – Giacomo Puccinii
    Director – Woody Allen -„Gianni Schicci“- yes,The Woody Allen…..
    Director – William Friedkin- „The Exorcist“1973, „The French Connection“1971,…

    Artistic Director – Placido Domimgo and His Ego.
    Made with genereuse grands of private foundations
    which moto and Ego says
    „Giving money away
    brilliantly
    is much harder work
    than making it“.

    In the case of giving
    Knowledge
    of Music or Wisdom
    brilliantly
    is much harder work
    than making it.

    It is A Fly,
    Fly of a Turtledoves.

    http://www.laopera.com

  26. Хм, честно казано, на мен ми е по-лесно да раздавам пари и знания, отколкото да ги правя … или просто ми е по-забавно 🙂

  27. Това е една излишна тема, но все пак беше интересно да я прочета. Работата ми в момента няма нищо общо с музиката, т.е. не е музика, но всичко, което аз влагам в нея до голяма степен беше възпитано в мен от факта, че съм изучавал музика. Музиката променя мозъкът, чувствата, възприятията на човек, прави го много по-добър, променя свтогледа му, моделира го без това да бъде съзнавано. Сега lyd и една тема дали трябва да се чете в училище, защото тази тема ми звучи точно така:).

Коментари са забранени.