Защо детето не учи в НГДЕК

Крайно време е да отговоря публично на този въпрос, след като две години подред преди времето за кандидатстване вдигах пушилка, че това е единственото подходящо за него училище, след като се готви за изпити и дори отидохме до София да подадем документи за кандидатстване. Защо се отказахме от НГДЕК два часа по-късно?

Причината не е, че ме е страх да го оставя сам в София. Побъркани шофьори си имаме и тук, в Хасково, а той от първи клас се движи сам. Не ме е страх и от „лоши приятели“, защото такива се намират навсякъде, дори и след като навършиш пълнолетие.

Ако живеехме в София, вероятно щеше да учи в НГДЕК, но докато аз съм в Хасково, издръжката му ще ми струва твърде много: не само защото бих искала да има нормални условия за живот (да не живее в ученическо общежитие, да не икономисва от отопление, да разполага със собствен компютър и Интернет връзка), но и достъп до любими извънкласни занимания и частни уроци. Ако бих могла да спестя разликата с Хасково и да я заделя за фонд, с който да разполага след завършване на гимназия (все пак е нормално да напусне дома и ще се радвам ако замине извън страната – да учи, пътува и/или прави нещо друго, което намира за смислено), бих избрала второто. Оказа се, че не съм чак такъв фен на НГДЕК, че да си позволя да похарча толкова пари.

Извънкласните занимания + частни уроци = не само много пари, но и много време, защото в София разстоянията са големи, докато Хасково можеш да прекосиш пеш от край до край за по-малко от час.

Предполагам, че повечето ученици в НГДЕК не се нуждаят от частни уроци, защото получават идеална хуманитарна подготовка, а това всъщност е единственото което искат от образованието. В такъв случай, вероятно се занимават допълнително единствено с живи езици, тъй като подготовката им по тях (с изключение на италиански и новогръцки за някои от тях) не е добра.

За мен е изключително важно Стоян да научи толкова английски колкото е възможно до края на гимназията. В противен случай би се лишил от най-важното средство за достъп до информация, пък и за комуникация. НГДЕК, обаче, май не смята така.

За мен е важно Стоян да бъде в досег с всички основни науки и хуманитарни области. В НГДЕК часовете по математика са символичен брой, а след първите 2-3 години този брой е нула. С природните науки положението е подобно. Не че в други училища тези предмети се учат сериозно – по мое подразбиране в България никъде нищо не се учи сериозно с малки изключения. Но в НГДЕК се смята, че ако имаш интерес и талант за природни науки и математика явно не си на мястото си. Поне така обясняват учениците във форума, в който прекарах доста време. Ако за някого е облекчение да се отърве от необходимостта да разбере някой аспект на света, за мен е осакатяване.

Не ми харесва и тоа, че май най-високата цел на учениците в НГДЕК е да влезнат без изпит в СУ. Като че твърде малко са тези, които гледат в други посоки, а в училището май липсва сериозна традиция за учене в чужбина (освен, може би в Италия).

Не ми харесва това, че учениците в НГДЕК не разбират смисъла на образователната философия на училището и приемат някои елементи от програмата (например древните езици) като неизбежно (не дори като необходимо) зло. Като че напомпването на усещането за изключителност е изместило стремежа към разбиране.

Това, което никое друго училище в България не може да даде, и от което ми е мъчно, че Стоян ще бъде лишен, е менторството – това, което моите ученици получават от мен. Не че Стоян няма да ми бъде ученик скоро, но все пак съм му родител, а това някак променя нещата. В НГДЕК преподават бивши възпитаници на гимназията. Както успях да се убедя от форума, някои от тях не само преподават, но и възпитават 🙂 . Те са готови да споделят свободното си време, хобитата и прозренията си с учениците. Бивши ученици на различна възраст и с различни занимания също участват във форума.

Менторството ми изглежда дори по-важно от другото ценно нещо на НГДЕК – отличното хуманитарно образование – култура и философия за мен са по-важните неща от програмата. Литература и история могат да се учат сносно и на други места, пък и съм малко озадачена, че НГДЕК не беше в първата десятка след като станаха известни резултатите от матурата по български език и литература.

Други плюсове на НГДЕК са образователните екскурзии и обмени, както и изграждането на общност, поддържането на специален дух. Не ми харесва, обаче, полъхът на снобизъм.

Това са моите субективни впечатления от НГДЕК, които се основават на изучаване на учебната програма, участие в Интернет форума и разговори с преподаватели и ученици. Надявам се да получа много коментари, защото НГДЕК е явление, което продължава да ме интересува. За мен това училище остава едно от най-добрите в България, но за съжаление е далеч от моите представи за добро училище – като всички български училища. И все пак ми е любимо 🙂 .

Advertisements

93 thoughts on “Защо детето не учи в НГДЕК

  1. Предполагам знаеш какво се случи на тазгодишните матури, в които и аз бях участник. Просто имаше поголовно преписване наляво надясно из училищата в София и провинцията. В НГДЕК, където на втората матура имаше предимно ученици от други училища такова нещо нямаше. Така че реалните резултати са нашите, а не на тези от ПГИЧЕ примерно или от Слаботоковия…
    И още нещо lyd. Спомням си още от времето, когато пишеше във форума на НГДЕК, защо си мислиш, че всички ги интересува какво се случва с твоя син и терзанията ти „за“ или „против“ НГДЕК. Правиш констатации от дистанция на време, на това че не си възпитаник на НГДЕК и от дистанцията на голямото разстояние между Хасково и София. Според мен колкото и да си запозната чрез форума, интернет и разговори с училище ти и детето ти никога няма да разберете какво всъщност е НГДЕК.
    Иначе успех на сина ти. Дано успее.

  2. Именно защото не съм възпитаник на НГДЕК искам вашите коментари 🙂 А моите терзания за сина ми и НГДЕК интересуват всички родители, чиито деца обмислят кандидатстване в НГДЕК – нали никой не е отишъл в НГДЕК без изобщо да е помислил за това, а колкото повече е наясно със своята мотивация и с това което му предлага училището, толкова повече ще може да извлече от пребиваването си там 🙂 Благодаря ти за коментара, Jolly, ще се радвам ако се сетиш и за други неща по темата и се върнеш за коментар 🙂

  3. Именно, защото тук най вероятно ще минат и други родители трябва да се обърне сериозно внимание на някои неща. Според мен не е добре да се създават излишни митове за НГДЕК, които обикновено рухват още на 15-ти септември, в най-лошия случай година по-късно. Но според мен не е добре и да се изтъкват неверни неща или да се омаловажава реалния успех на това училище. Има голям процент ученици, които не изкарват на изпитите от Кандидат студентската кампания достатъчно добри оценки, за разлика от децата от кварталните училища, заради пренатрупаното самочувствие което ежесекундно е било изграждано между стените на Класическата гимназия. Та някои от тези хора ( за разлика от тези които печелят европейски и световни олимпиади и състезания по история, философия, култура, старогръцки, латински… ) изкарват занижени оценки заради завишеното им самочувствие. Това също не е правилно. Но както споменах и по горе според мен неоспоримите качества и постижения на НГДЕК не могат да бъдат избегнати нито принизени в никакъв случай. Пиша това единствено за тези, които ще четат твоя коментар.

  4. Мисля, че ще ти е интересна една моя стара тема „Ученик и учител“ , която се разви като дискусия за НГДЕК –> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/02/blog-post_25.html

    Ще ми е интересно какво мислиш за нещата, казани там – ако искаш тук, в твоя блог, ако искаш там (активирала съм уведомюйяване по мейл, тъй че хващам коментари и в стари теми).

    За НГДЕК7

    Мисля, че донякъде (не много, но осезателно) я подценяваш, защото нямаш живи впечатления от нейни възпитаници. Децата на тая възраст, дори интелигентните и уравновесените, са склонни доста да позират, за което интернет форумите са благодатна среда – с което искам да кажакажа, че на база форум може да си съставиш доста по-адекватна относително адекватна представа за зрял човек, отколкото за тийнейджър. По стечение на различни обстоятелства познавам твърде много възпитаници на Класическата (най-възрастнвите наближават 45-те си години, най-младите учат сега), а имах и удоволствието да имам за колеги в групата си в СУ класици от първите випуски.

    Затова напълно разбирам и съм съгласна с JollyStomper, че „чрез форума, интернет и разговори с училище“ не можеш да разбереш кое е същностно различното и ценното на НГДЕК. Мисля, че аз съм го разбрала именно заради живото общуване – приятелско, колегиално, професионално, с нейни възпитаници.

    Което ме отвежда към същината (за която и говоря в поста си) – идеологията на НГДЕК е базирана на „неписаното знание“, т.е. на това, което не може да се предаде без човек, което не може да се формализира и репродуцира. Ти си усетила донякъде това (менторството), но го подценяваш. Искам да кажа, че атмосферата на свободно интелектуално търсене и съпричастие е най-стойностното в образователната технология в НГДЕК /баси, точно думата „технология“ в случая е най.-неудачната, ама не се сещам за друга, „методика“ ме нерви още като учех методиките в СУ 😉 /

    Както и да е, имала си основания за избора си и мисля, че си права – обаче не поради аргументите, омаловажаващи Класическата, а заради отдалечеността с разкъсването на всекидневната ти връзка с детето. за мен връзката на родителя с детето – особено през пубертета – е изключително съществена (разбира се, под „връзка“ нямам предвид непрестанен контрол, а духовна връзка, в смисъл може и само за 30 минути вечер, докато се прави вечеря и се хапва, да се видите, но в тия 30 минути той да има необходимост или желание да сподели с теб това, което му е приятно, интересно, важно или тревожно – май не го обясних добре, ама мисля, че ме разбираш.)

  5. Е къде пък омаловажавам каквото и да е? Обяснявам какво ми харесва и какво не. Едно устройва един, друго друг.

    Разчитах на конкретни коментари за НГДЕК, а не за това какво съм направила аз 🙂 Разчитах на това ако мое впечатление е погрешно, някой който познава гимназията отблизо да коригира, а не да ми обяснява колко не съм навътре – това си го знам, затова и каня „вътрешни хора“ за коментар.

    Дотук разочароващо 😦

  6. Грr… такива коментари наистина work me up…

    Обикновено излиза, че тези, които са дори малко критични към НГДЕК имат някакъв проблем. Ако не са учили в гимназията – те не я разбират, ако са кандидатствали и не са приети – гроздето е кисело, ако са ученици там – не им е мястото в НГДЕК, а ако са завършили – просто са минали между капките. Просто не може човек да е критичен към НГДЕК‌ 🙂 Затова и истинска дискусия по темата с „вътрешни“ никога не може да има. А НГДЕК си е просто едно училище като всички по-добри в България – прекалено специализирано, с умни и амбициозни ученици, които са убедени, че „американците са тъпи“, а българските деца са на второ място по интелигентност в света (а те, като техен връх, са още по), фанфарен речник, само че с една по-затворена култура.

    Вярно е това, че НГДЕК означава тясна жизнена насоченост и ориентация. Да, директорката и самите ученици ще се похвалят с успехите на свои възпитаници, но останалите училища нямат ли такива? Дори в същия процент? И как се е определило всъщност, че е най-елитното училище? Бих казала, че английската гимназия например не им отстъпва като развъдник на знание, култура и философия се учи достатъчно и в различни хуманитарни гимназии, атмосфера има и другаде, а технологията на интелектуално търсене си е най-добра в Американския колеж.

    JollyStomper, матурите бяха толкова фасулски, че „на собствени знания“ всички матуранти от НГДЕК би трябвало да заковат изпита по български дори и без да са учили, да не говорим за предмета по желание.

    Всъщност снобизма и надменността на възпитаниците на НГДЕК най-много им пречи и е достатъчна причина да обезсмисли доброто образование по философия и култура. Това пречи като качество не само на характера, но и интелектуално – защото за любопитството към света и изследването му, за оценяване на идеите на партньорите и вземането им под внимание, надценяването на себе си е постоянна спънка. Дори за ефективното общуване, по дяволите. Ако е насадена в най-бурните тийн години е доста жилава за отскубване.

    Лид, сигурна съм, че и по философия и култура има начин да се научи и извън НГДЕК – може би няма да е така систематизирано, но ти като ментор може да ориентираш Стоян. Дай му да прочете наръчника за птицечовката, а после сам да избира какво философско да учи, за култура – има достатъчно книги на английски. Със сигурност може да вземе от теб това, което може да му даде и всеки учител. Но най-важното. Решението ти е точно, защото е неоценим факта, че ще си до него през тийнейджърските години. Това е най-незаменимо, това казвам аз като education junkie.

  7. Пич, никога не съм говорил на фанфарен език. Нито съм се правил на по умен от другите. Всъщност повечето ми приятели са извън НГДЕК. И всъщност като че ли през цялото си обучение там достигах неколкократно пъти до идеята, че НГДЕК не е нищо особено… Но наистина.. просто няма как да знаеш за какво става дума ако не си минал през всичко. Изпитите, кандидатстването, 5-те години, бала, дипломирането И.. още неща. Чак тогава ще разбереш какво е НГДЕК. И това наистина не е просто училище и наистина не е просто място където хората които ти преподават са по различни и се обръщат към теб с „ВИЕ“. Не е само това. Не са и само екскурзиите, нито моментите с абсолютно нормалните като навсякъде другаде ученици. НГДЕК възпитава малко по различни неща от това да седнеш и да зубриш. Всъщност НГДЕК прави точно обратното и за това не е място за зубрачи и за деца на амбициозни родители. Колкото и странно да звучи на всички класическата гимназия е малко или много място за артисти.

  8. Би било по-удобно да направя моя коментар както във форум – чрез цитати, но тук това не е възможно и затова ще импровизирам в оформянето на моя текст.

    „Ако живеехме в София, вероятно щеше да учи в НГДЕК, но докато аз съм в Хасково, издръжката му ще ми струва твърде много“ – да, това е така, не всеки може да си го позволи.

    „Оказа се, че не съм чак такъв фен на НГДЕК, че да си позволя да похарча толкова пари.“ – тук според мен идва моментът с желанието. В НГДЕК учат много ученици, които идват и от по-далечни места и които са страшно мотивирани да учат в Гимназията. Аз например в VІІ клас имах съученик, който всяка седмица пътуваше от Елхово, за да се готви тук в София за НГДЕК. Да, има го моментът с парите, но според мен най-важното остава желанието. Най-вече на ученика. Би било интересно, ако той сподели своето виждане за нашето училище, за това какво е видял и с какво се е сблъскал. Никъде не се споменава какви са били неговите впечатления.

    „Извънкласните занимания + частни уроци = не само много пари, но и много време, защото в София разстоянията са големи, докато Хасково можеш да прекосиш пеш от край до край за по-малко от час.“ – не мисля, че времето е аргумент в случая, защото все пак София е и културна столица на България, а за едно стойностно образование е нужно да си в контакт с културата (музеи, книжарници, библиотеки) и културните събития (театри и т.н.). Освен това учениците в НГДЕК, които не идват от София, са най-облагодетелствани от времето, защото най-често квартирите са им на 10-20 минути пеша от Гимназията.

    „Предполагам, че повечето ученици в НГДЕК не се нуждаят от частни уроци, защото получават идеална хуманитарна подготовка, а това всъщност е единственото което искат от образованието.“ – не мога да си обясня този коментар, явно на незапознат човек. Нима в Гимназията не се търси и обща култура, а нима познанията по класическите езици не я дават (разбира се не само те)? Нима и входният изпит не е по „история и обща култура“? Нима с многобройните си пътувания не търсим например контакта с чуждите култури и нрави? Примери могат да се дават още.

    „В такъв случай, вероятно се занимават допълнително единствено с живи езици, тъй като подготовката им по тях (с изключение на италиански и новогръцки за някои от тях) не е добра.“ – да, не мога да отрека, че изучаването на живите езици не стои като приоритет пред останалите дисциплини, но НГДЕК разполага с преподаватели с дългогодишен стаж, които са достатъчно компетентни, за да вършат своята работа на превъзходно ниво. Неслучайно преподаватели по немски и английски бяха поканени на официалното закриване на Олимпийските игри в Торино преди две години. Постоянно се правят проекти с училища в чужбина най-вече на немски и английски, има и обмен на ученици. Така че и тук нещата отново опират до желание – възможност в Гимназията има. В VІІІ клас часовете по живия език са шест, през останалите четири години – по четири. Има и профили в ХІ и ХІІ клас – още шест часа допълнително обучение на седмица по съответния език.

    „Но в НГДЕК се смята, че ако имаш интерес и талант за природни науки и математика явно не си на мястото си. Поне така обясняват учениците във форума, в който прекарах доста време. Ако за някого е облекчение да се отърве от необходимостта да разбере някой аспект на света, за мен е осакатяване.“ – не знам кой в НГДЕК смята, че ако имаш интерес и талант за природни науки и математика явно не си на мястото си. Просто в Гимназията учениците имат интерес към хуманитарните науки, затова са и в това училище. А тези, които наистина имат талант за природни науки, отиват например в НПМГ или в СМГ (Софийска математическа гимназия). Обучението в Гимназията покрива общообразователните изисквания по всички предменти, а има и профил „Химия и Биология“ – доста лекари например са излезли от нашето училище. Учителят ни по химия също е възпитаник на Гимназията.

    „Не ми харесва и тоа, че май най-високата цел на учениците в НГДЕК е да влезнат без изпит в СУ. Като че твърде малко са тези, които гледат в други посоки, а в училището май липсва сериозна традиция за учене в чужбина (освен, може би в Италия).“ – ??? Наистина „май“, защото просто не е така. НГДЕК е лицей към СУ (както такъв лицей е и НПМГ), но влизането без изпит (ако, разбира се, при външната защита на дипломната си работа имаш 6,00) важи за определен кръг специалности в СУ, и то за профилите „Латинистика“, „Грецистика“, „История“ и „Философия и култура“. Ако искаш да учиш Право например, трябва да държиш изпит. Не разбирам откъде се прави извода, че „липсва традиция“ за учене в чужбина, бих казал напротив (да не говорим, че от 90 души випуск, горе-долу четирима-петима са тези, които не влизат студенти). Много и от моите съученици изявяват желание да учат в чужбина.

    „Това, което никое друго училище в България не може да даде, и от което ми е мъчно, че Стоян ще бъде лишен, е менторството – това, което моите ученици получават от мен. Не че Стоян няма да ми бъде ученик скоро, но все пак съм му родител, а това някак променя нещата. В НГДЕК преподават бивши възпитаници на гимназията. Както успях да се убедя от форума, някои от тях не само преподават, но и възпитават . Те са готови да споделят свободното си време, хобитата и прозренията си с учениците. Бивши ученици на различна възраст и с различни занимания също участват във форума.“ – това абсолютно е така и е правилно.

  9. Demetrius … топло 🙂 Ще се радвам и други да пишат – повече за НГДЕК, отколкото за моите съображения относно финанси и разстояния 🙂

  10. Lyd, въпреки че, като всеки възпитаник на НГДЕК в случая съм малко разочарована от факта, че сме останали с един „поддържник на каузата“ по-малко, не мога да не призная, че си взела правилно решение. Поне от доводите ти личи, че това е правилното решение за твоето дете.
    Само ми се иска да знам какво всъщност е мнението на сина ти за всичко това. Защото, ако има нещо, което да знам със сигурност след престоя си в НГДЕК е, че за да отидеш там трябва да го искаш самият ти. Не родителите, роднините, учителите и всички други доброжелатели, а ти… Понеже древните езици, културата, историята и останалите хуманитарни предмети са едно на ръка. Но желанието да знаеш, заради самото знание, да имаш достатъчно добра обща култура (което е смисъла на класическото образование), да мислиш самостоятелно – това е съвсем друга приказка, в която голяма част от хората не желаят да участват.
    Не ми се иска да се впускам в дебати „за“ или „против“ НГДЕК. За мен това е излишно. Или харесваш това училище и намираш ученето там за полезно или не. Средно положение няма. Основно, защото като всички „елитни“ училища и това ти дава точно толкова, колкото и ти взима. Даже понякога успява да ти вземе повече. Дава ти индивидуалност, престиж, среда и добър старт. Взима ти способността да живееш в настоящето, да се нагаждаш към обществото и възпитава у теб едно постоянно разочарование от хората.
    Така че, ако детето ти не е имало собствена причина да отиде в Класическата гимназия – можеш да бъдеш спокойна. Постъпила си правилно.

  11. lyd,
    няма да те убеждавам какво е НГДЕК и какво не е, въпреки че в момента съм ученичка в 10 клас именно там. Моят въпрос, който отправих към теб и във форума, е – Защо не остави избора на Стоян? Не мислиш ли, че на 14 години е достатъчно голям, за да прецени какво надделява в него. Не те критикувам като личност, но наистина чета блога ти често и, когато става дума за сина ти, се отнасяш крайно властно, а същевременно си почитател на приятелските взаимоотношения между дете и родител. Не го ли попита за неговото желание, неговите очаквания, неговите впечатления? Дори не го остави един единствен път той да се разпише във форума, да общува с нас, неговите връстници. Разбира се, че във форума сме по-различни, но с много от кандидат зайците съм разменяла лични координати, където купешкият език не е нужен, за да представиш училището си в добра светлина. В момента наистина не мога да си позволя да говоря по различен начин, защото публикацията неимоверно ще е отразена в търсачките, а аз изпитвам уважение към гимназията си, каквото и да означава това. Пак повтарям – повечето не сме снобари и интелектуалци, които не могат да проведат нормален разговор и не се интересуват от нищо друго освен от Цицероновите речи. Та от всичко, което пишеш, изглеждаш като една майка-орлица, зейнала над синчето си, което слуша и изпълнява, сбъдвайки всяка идея на майка си. Ако моята майка се беше занимавала толкова много с кандидат-гимназиалните ми изпити, което нямаше да позволя, а след това сама определа избора ми – това вече нямаше да простя. И каква е тази фикс идея синчето да посещава безброй много курсове, за да стане мегавелик? Не мислиш ли, че синът ти като всеки нормален пубертет е редно да е максимално неориентиран и занимаващ се с тотални глупости? Нима всеки, който не блика от амбиции, не се реализира. Отново за НГДЕК – втори чужд съвременен език в гимназията няма да науча, но няма и да пожертвам свободното време с хората в нея и извън нея, което, lyd, бъди убедена, не органичава развитието на един човек. Въобще това желание на сина ти или лична твоя приумица за това какъв трябва да бъде той?

    Относно провинцията, София и гимназията. Трета година живея на квартира тук. Ще помоля Demetrius, сега с добро, по-нататък обезателно с лошо, да спести налудните си аутистични квалификации за подобен начин на живот, защото не съм убедена, че може да си завърже обувките сам, че да знае стойността на парите. Да, парите са ужасно много. Не обичам да назовавам суми, затова няма да го направя, но за нормални условия се плаща много. Но това не е единственият вариант. Баща ми, подобно на мен или по-скоро аз подобно на него, също е учил в София на моите години, но в НПМГ, та тогава луксозни квартири със сигурност е нямало – е, и така може да се живее, стига това да е желанието ти. Отчасти Деметриус е прав, че столицата дава някои предимства, но като цяло мнението му продължава да е кретенско, сякаш в провинцията няма културни средища и сякаш във века на масовите комуникации не можеш да си осигуриш моментален достъп до какъвто си род дейност искаш.
    Относно връзката между дете и родител от километри – имам страшно силна връзка с родителите си и тя със сигурност не е рухнала от това, че живея далеч от тях. Напротив, при всяко прибиране (а сега си спомням как JollyStomper ме убеждаваше в 8 клас, че постепенно ще започна да се прибирам все по-рядко и по-рядко и макар да не вярвах, така и стана) изпадам в логорея, а в останалото време държим контакт по всякакъв начин. В едно съм сигурна – ако родител не може да си „пусне“ детето на 14, няма да го пусне и на 20. А майка ми ми бе казала, че ако го нямаше баща ми до нея, никога не би успяла да се примири с решението ми преди 3 години.
    А със София се свиква за отрицателно време.

    И в крайна сметка, да обобщя: през качествата на гимназията ли се формира погледа ти или пред огромните ти амбиции?

  12. Ами гимназията се подбира според амбициите 🙂

    Дали пък, Nadirre, не ти е хрумнало, че синът ми може наистина сам да се интересува от разни неща без да го бия по главата и да са му наистина важни? Някои пък ме критикуват, че му позволявам да си губи времето с куп неща вместо да си учи уроците 😀 Така че през погледа на едни съм майка-орлица, а през погледа на други не си поглеждам детето 🙂 То е като приказката за слепите, дето опипвали и описвали слона 🙂 Така и аз по отношение на НГДЕК 🙂

    Защо не чуваме неговото мнение – ами защото не съм му заповядала да седне да го напише 😀

    Аз пък се интересувам от образование. Това ми е работата. И щях да пиша за образованието и без да имах син 🙂

    А желанията на 14 годишните все пак се осъществяват през джобовете на родителите 🙂 Едно е да искаш, друго е майка ти да реши да плати 😛 В случая реших да не плащам 🙂

    Иначе си мисля, че поддържам каузата, но дали говорим за една и съща кауза?

  13. lid, ti li napravi izbora na stoqn, ili toi imashe podobni na tvoite vpechatleniq za uchilishteto i sam se otkaza? posta ti zvuchi vsqkash ti si shtqla da hodish tam?

    naqsno sym s finansovata strana na edno reshenie, i s tova che se syobrazqvat horata s parite. no ako gi ostavim na strana, stoqn li vze reshenieto ili moje bi izbrahte zaedno..

  14. Додо,

    Нормално е постът да звучи така – когато някой от вас избира колеж, звуча по същия начин 🙂 Питай тези, които са имали сериозни колебания 🙂

    Ами на практика, след като подадохме документите и седнахме „на кафе“ пред едно магазинче до НГДЕК и говорихме с разни ученици, отидохме на пица и говорихме за всички тези неща, които съм писала в блога си. Беше доста странно и неочаквано и за двамата, особено след като две години минаха под знака на НГДЕК и едно момиче от тяхното училище кандидатства и дори говорихме с майка й да им намерим заедно квартира и пр.

    Така че говорихме, говорихме, и после продължихме в Хасково. Както съм казвала, НГДЕК беше единствената гимназия която харесвам и предпочитах да отиде в съвсем обикновена и непретенциозна след това ( в „Левски“) и да има време да се занимава с всичко което го интересува. Разбира се, че се опитвах да го убедя – у нас е нормално да спорим 🙂 Но накрая той си плати изпитите, подаде документите за ПМГ и се записа, за мое голямо неудоволствие, след като бяхме чули мненията на ученици и учители и за двете хасковски училища.

    Доста лобирах и за езиковата в Стара Загора, но Стоян беше категоричен 😀

    Но, да, учениците в НГДЕК, колкото и да снобеят в някои отношения, са отворени и отзивчиви по принцип. Несравнимо е с това, което в момента, за съжаление се случва в родната ни гимназия. Да не говорим за сравнение между двата форума…

  15. Стига мъчила детето с бг.
    Латински и останалите умрели езици може да учи чудесно в чужд колеж, сред деца с интереси като неговите;навън хората са измислили стипендии
    ако покажа снимка на едностайната си квартира, с малка баня и кухня ще плачеш
    за библиотеката няма да ти разказвам пак, да не си метнеш въжето
    Аз порастнах, като затворих вратата на дома ни. Ден по-късно и никога нямаше да разбера какво искам.

    Ако сф бе толкова добра като място за учене, някъде щеше да го пише.
    Университетска атмосфера в бг има в Благоевград. Там се чуват и гърмежи, оттам тече академичен стил на описание на бъдещето..в сф – евентуално да видим видео как се вземат изпити във Факултета по журналистика. сф е загуба на време. Настрана, адски скучен град по близък до Анадола или Москва, отколкото европейската цивилизация.

    Дончо е описал как се става студент в Дания в блога си. стипендията все още е 1000 евро и се връща две години след вземането на последния успешен изпит. Ако продължиш да учиш, след края на новото ти обучение.

    Средното им се ядва. Има инвазия на пакистанци, китайци, индийци и всякаква азиатска кръстоска, заради шанса да си намериш бачкане по специалността. Или да продължиш в университет.

    А за почивките, ми имаш Скайп (неговия интернет освен че ще е по бърз, ще е и безплатен). За семестър септември 2009 се кандидатства през април.

  16. До студентство има още доста време 🙂 Както съм казала, за бг не давам и стотинка като дойде това време 🙂 За другото – стипендии, работа … но в крайна сметка човек сам си решава – аз мога само да излагам аргументи 🙂

  17. Здрасти, Lyd,
    Рядко успявам да изчета цяла твоя статия, но тук ми стана твърде интересно. Коментарите пък направо ме очароваха.
    Не съм възпитаник на НГДЕК, но съм завършила друго едно софийско училище с традиции. И от прочетеното до сега си мисля, че може би е трябвало още малко да помислите със сина ти, преди да зачеркнете тотално гимназията от списъка.
    Парите не са всичко, особено след като твърдиш, че даваш мило и драго за образованието на сина си.
    Нима вече не ти е жал, като виждаш какви деца учат там? Къде другаде 15-16 годишни ще имат такъв богат речник и перфектен стил? Така добре ще аргументират позициите си? Някой ден, ако имам деца, ще им говоря за това училище – дано го изберат за себе си.
    И ще приключа със следното – НГДЕК очевидно те прави част от общност, която винаги ще ти носи дивиденти и ще бъде зад гърба ти. Запознава те с традициите и те превръща в традиция. И смятам, че именно това е една от главните цели на училището – да събуди у теб интереса към света, а не непременно да ти натъпче главата със знания.
    П.П. И за какъв дявол трябват частните уроци? Съмняваш се в способността на децата да се справят без непрекъснато нахъсване „още, още, още“? Те са деца, по дяволите! Защо обществото и свръх амбицираните родители все по-рано им отнемат детството?

  18. Богатия речник, перфектния стил, аргументирането на позициите лично според мен са си избор на самия човек и нещо, до което може и сам да достигне с повече желание. Струва ми се малко изкривено да искаш от 15(!!!)-16 годишен човечец да има тези качества, а все пак самата ти казваш „те са деца, по дяволите“ няколко реда по-надолу…
    Иначе е факт, че НГДЕК по-скоро се стреми към събуждане на знания, но останалото пак си зависи от теб. Тогава въпроса е какво е различното, ами различното е, че получаваш достатъчно силна мотивация и то не само чрез достатъчно добрите учители. Откакто влязох в тази гимназия се убедих, че и съучениците имат огромно значение за развитието на ученика; например при мен в 8 клас „пробуждането“ беше да осъзная, че повечето хора имат някаква основа(сега ми се струва смешно да я наричам така, по-скоро бяха някакви елементарни знания, но както и да е) и че учителите ни говорят като на студенти. Ами добре, казах си аз, щом е така – да пробваме, всъщност тогава много се промених и започнах да се интересувам повече от литература, история, култура и тн. Мотивацията, отношението на учителите, съучениците и самия дух на гимназията – ето това е различното.
    lyd, казваш, че искаш повече коментари за НГДЕК, обаче да получиш достатъчно добър коментар за това училище е невъзможно. Защото всички от там сме склонни да изпадаме в дълги обяснения за това, че разликата е в атмосферата примерно, нещо, което няма как да разбереш, без да минеш през тези 5 години. А всички, които не учат/не са учили в нгдек, и понятие си нямат какво точно представлява това училище… 😉 шегувам се де, надявам се да не се разбере криво като високо самочувствие или нещо такова :о)

    С.

  19. Лид, тази кауза е малко като патриотизма – и има същия дискурс, същата мистика, същата принадлежност. И същия отказ от саморефлексия.

    Аз не виждам възпитаниците на НГДЕК писали тук да имат кой знае колко по-различен речник и стил от други ученици, които съм чела по блогове. С това не искам да омаловажавам техния речник и стил, а просто да гледаме на нещата down to earth. За съжаление обаче не виждам и повече критическо мислене от тяхна страна.

    Nioba, аз исках да те питам нещо несвързано с темата и въпросът ми не е предизвикателство, а само информативен. В какъв смисъл учениците губят способността да живеят в настоящето, да се нагаждат към обществото и постоянно разочароват от хората. Питам само защото ме интересува класическото образование, голямата любов на сина ми е латинския.

  20. към размишльотини : Искаш ли един отговор по темата, в който няма да разбереш и дума, понеже се мислиш за голяма работа ? Ако желаеш само го покажи 🙂

  21. Ако човек иска да напредва с математиката, но учи в НГДЕК, дали има начин да се справи без уроци по математика? Ако иска да кандидатства в САЩ и учи в НГДЕК, дали може да се подготви за SAT с подготовката от НГДЕК? Е, не може. Това, разбира се, не омаловажава всичко хубаво, което се случва в НГДЕК. Просто обяснява какви са нещата, които биха липсвали на един конкретен ученик. Не написах „Не пращайте децата си в НГДЕК.“ Напротив, казах, че ако живеех в София, синът ми би учил точно там 🙂

    Интерес към света пробуждат и други учещи общности. Там се изграждат умения за критично мислене, анализ, саморефлексия, добро писане и пр. В центъра на една от тях съм аз. И целта ми не е да направя учениците си неспособни да живеят в настоящето, а тъкмо обратното; освен това се старая да им помогна да разбират все по-добре все повече хора и да се стремят към мъдрост и хармония със света, а не към предвзето мрънкане в кули от слонова кост.

    Айде, Джоли, давай с неразбираемия отговор 🙂 Ние с Размишльотини ще се помъчим с помощта на речник, Google и приятели да разберем. Предлагаш нещо като схватка между НГДЕК и простолюдието? Давай 🙂

  22. От писанието на lyd не разбрах най-важното: какво иска Стоян? Той има ли мнение по въпроса?
    Когато Васко (внукът ми) трябваше да кандидатства за гимназия, той реши: класическата и английската. В този ред. И имаше основания – традиционно в семейството не сме от сферата на точните науки. 🙂 Съвсем в последния момент (2 дена преди последния срок за документи) реши да кандидатства и в Американския колеж. От къде му хрумна така и не разбрахме. Баща му се усмихна и каза „да опита като иска, няма лошо”.
    Приеха го навсякъде, той избра Американския.
    Разказвам това не заради хвалба, а за да наблегна: какво мисли Стоян?

  23. Lyd, един от близките ми приятели излезе от НГДЕК и отиде в УНСС с изпит по математика. Изкара го с отличие. Имам позната, пак от моя випуск, която в момента учи медицина. Това трябва да е достатъчно.

  24. Виж, проблема май е, че търсиш перфектното училище, каквото в България все още няма и няма да има още дъъълги години…
    Със същия успех мога да попитам как ще се справят възпитаниците на СМГ с матурата по български език и литература? Ами какво ще правят хората от техникума по едвикаквоси на изпита по история? Специално тази критика е неоснователна. Ясно е, че няма училище, което да подготвя учениците си на еднакво ниво по всички предмети. Естествено говорим за след 7ми клас… Въпреки че напоследък има много училища, които от съвсем ранна възраст наблягат на изкуства или езици, но това е съвсем друга тема.
    И по същия начин, по който езиковата гимназия ще подготвя по езиците за сметка на историята например, математическата ще подготвя по точни науки за сметка на литература и български език, така и класическата гимназия подготвя по хуманитарни науки за сметка на точните. Не виждам смисъл да се оплакваш, че има специализирани училища – нали това им е идеята все пак… Да не говорим, че в действителност ако се преориентираш към някоя точна наука, както спомена Джоли, с малко повече желание и уроци ще стигнеш и до там, без значение, че излизаш от НГДЕК. И понеже медицината се спомена, да, има едно момиче, което се подготвяше само от профил Химия и биология в училище и най-обикновени кандидатстудентски курсове, не й е било по-трудно отколкото на всеки друг в тази специалност…

    С.

  25. Ами да де, с желание И уроци 🙂 Това обяснявам от самото начало, когато някои се опитваха да ми кажат, че уроците са ненужни – или неправилно съм разбрала 🙂

    В повечето гимназии не подготвят по нищо – това съм го казала, така че аз и не очаквам кой знае какво от което и да е училище по принцип, но това пак е друга тема. Най-важното за мен И Стоян при избора на НГДЕК беше АТМОСФЕРАТА, и както казах, тази липса си остава 🙂 При отказа от НГДЕК изиграха роля други съображения – описани са.

    Отново мнението на Стоян: атмосферата. Още не е ориентиран какво иска. Всички области са му интересни – и точни науки, и хуманитарни. Ето защо за нас е важно да не се ограничава на този етап. Може би по-ясно ще стане, ако добавя, че хуманитарно образование получава и вкъщи, но не и по точни науки. Така че сега разчитаме училището да поддържа у него погледа върху точните науки, а хуманитарното ще е домашно производство.

    Осъзнавам, че пишейки поста в първо лице оставям читателите с впечатление, че вземам решенията вместо Стоян. Поне в моите очи нещата стоят по друг начин: показвам му възможности, за които все още не подозира. Не крия предпочитанията си. Обсъждаме. Изборът е негов. В случая учи там, където не исках да учи. По собствено решение. Въпреки, че направих всичко възможно да го убедя да отиде в непретенциозна гимназия.Мисля, че това прави нещата ясни.

    А въпросът за специализацията е тема, по която ще пиша друг път – защо не си падам по специализацията в средното образование. Тук тя е само маркирана.

    Текстът не е замислен като оплюване на НГДЕК. Не знам защо някои го схващат така. Той просто дава някакви рационални и ирационални съображения на нашето семейство 🙂 за тези, които са ме питали.

  26. Да де, нали и аз това казвам – че навсякъде се искат уроци, ако искаш да учиш нещо, на което не се е наблягало в училището ти.
    Никой не схваща текста като оплюване на НГДЕК, не мисля, че има обидени, просто разговаряме, нали така.))

  27. Самуела, коментарът е изграден върху виждането ми за статията, а то е – непознаване на ситуацията в и около НГДЕК. Понеже знам, че много добре разбираш смисъла на частта за мястото на НГДЕК в София, недей определя мнението ми като кретенско. Тъй като не смятам, че извън София не се гради и няма култура – не съм и го написал. Но в отговор на твоето твърдение – не виждам как през интернет ще присъстващ на постановка на „Крал Лир“ или ще обиколиш археологическия ни музей. Гимназията ни все пак е национална и мястото и е в София.

    И аз не схващам текста като оплюване на НГДЕК – просто съжалявам, че въпреки многобройните си усилия Lyd не е разбрала някои съществени неща от Гимназията и съответно публикува грешни съждения. Иначе подкрепям изцяло този интерес.

  28. Иска ми се и аз – подобно на Demetrius – да споделя с Lyd някои впечатления от обучението в НГДЕК , като внимавам конкретиката да не загрози ПЕРФЕКТНАТА СТИЛИСТИКА :)))
    Lyd, кое те кара да мислиш, че подготвоката по живи езици не е добра? Броят на часовете ли? Той едва ли би могъл да се увеличи, без да пострада друга дисциплина. Така или иначе, обучението по съвременни езици се осъществява в групи по 10-12 (с отсъстващите това прави примерно 8). Не знам дали в езиковите гимназии се предлагат такива екстри, би било полезно. По-същественото обаче е, че заниманието с класически езици представлява неоценима основа за овладяването на който и да е западен език: заради общата езикова поготовка, познанието на граматични структури и парадигми, които после без проблем (и с удоволствие) се разпознават в съвременните езици; заради лекотата, с която се усвоява правописа им (в немалкото случаи, когато той е етимологичен); заради латинската и гръцка лексика, съставляваща голяма част от речника на английския например, да не говорим за романските езици и новогръцкия. И най-вече заради възможността да гледаш на езика като на явление, което се променя по свои закони или произволи, и да опиташ да надникнеш в бъдещето му.
    Не познавам завършил НГДЕК, който да не ползва свободно английски, немски, френски и руски. Вероятно има такива изключения, които да подчертаят правилото.
    Мисля, че и оскъдно застъпената математика (това не се отнася до другите природни науки, които се изучават по програмата на общообразователните училища) не попречи на 50 % от моя випуск да държи изпити като SAT и да продължи образованието си в западни, предимно американски, университети с добри стипендии.

  29. В отговор на един въпрос на размишльотини:
    Проблемът, ако може да се нарече проблем се крие в класическото образование. Основата, върху която се гради то е „знание, заради самото знание“ и „вечно търсене“ – две неща, които в днешно време не са особено „ценени“. Слагам ценени в кавички, защото нямам предвид, че знанието и търсенето са неща, от които никой не се интересува, а че днес се набляга повече на тясното профилиране, отколкото на енциклопедичните знания. А това към, което се стремят в НГДЕК е да дадат на възпитаниците си точно класическо образование в традиционната му форма. И като оставим настрана точните науки, които наистина не са особено популярни нито сред учителите, нито сред учениците в това училище останалите дисциплини се изучават така, че да можеш да вземеш участие в произволна дискусия по произволно избран проблем. Това си има доста предимства, но като цяло е остарял метод за обучение, който не позволява на учениците да се впишат достатъчно добре в „новата среда“. Днес хората искат просто да им оправиш мотора на колата, а не да им изнасяш лекция за създаването на първия двигател с вътрешно горене.
    Колкото до разочарованието от хората – малко ми е трудно да го обясня. Ще пробвам така: когато бях в 12-ти клас, вторият срок ми се случи да прекарам повече време в кръчмата до училище, отколкото в класната стая. Един ден, докато пиехме по едно с учителя ми по литература (Лека му пръст!) се заформи разговор относно „предназначението“ на възпитаниците на Гимназията. Повечето излизащи от НГДЕК наистина се изживяват, като висша категория хора. Някои от тях наистина имат сериозно покритие на претенциите си и определено създават впечатление за „възвишеност“. Като казах това на учителя си той каза в отговор: Ако наистина живееш с идеята, че хората около теб са стадо то имай предвид, че основната цел на класическата гимназия не е да те превърне в овчар, а в куче-пазач. Ти не командваш стадото и не наказваш при неподчинение. Работата ти е да пазиш и да се грижиш възможно най-малко овце да напуснат правия път. Т.е. мисията ми е да съм просветител, а не главнокомандващ. Всичко това изглежда доста добре, но когато излезеш извън пределите на училището реалността е малко по-различна. В нея хората упорито отказват да бъдат просвещавани. Упорито нежелаят да бъде разширяван хоризонта им. И за мой ужас в един момент осъзнах, че имат право. Самоограничаването прави живота по-лесен. Колкото по-тесен е хоризонта, толкова по-постижими са мечтите…

    P.S. Lydia, съжалявам, че бях толкова многословна на чужда територия. Но реших, че трябва да отговоря, когато ми задават въпрос.

  30. О, територията не е чужда 🙂 Всички са добре дошли да коментират, така че ще се радвам на още коментари по темата.

    В България може да се цени специализираното знание, но немалко хора по света ценят общото знание, либералното образование. А аз, понеже го ценя ужасно много, затова и мрънкам … иска ми се в България да има наистина либерални училища … по възможност всички да бъдат такива, и да не ограничават откъм която и да е страна на знанието.

    И когато човек излезне от „балона“, в твоя случай този на НГДЕК, и се сблъска с масите, няма начин да не му стане тъжно. А който иска да просвещава, тъгува повече сред хората, които не искат да бъдат просвещавани. Важното е да не ставаш арогантен, и ако наистина те е грижа, да опитваш всеки ден – по един или друг начин. Мисля, че към всеки човек може да се намери път … просто не знаем и можем достатъчно, затова не намираме път към всички. Но понякога се изкушаваме да кажем, че повредата е в техния телевизор. Важното е да не затънем в това и да не се отказваме да търсим пътя към хората, каквито и да са те.

    Разбира се, не можем да помогнем на всички. Няма учител, който да е успял. Иначе светът щеше да е друг – още от времето на Исус, не … от времето на Буда … или още по-рано 🙂 Просто е нужно търпение и … радост 🙂

  31. След прочита на Погребалната плочка от Точиларе, Пловдивско от д-р Стефан Гайд представено в книгите му от поредицата „Тракийското писмо декодирано“, от епохата на енеолита/халколита 5000-4500 г.пр.н.е, която на съвременен български звучи така: О, Боже Дион-Исусе (Слънцедатен Исусе), Господарю на световете, аз идвам/ при Теб/ с поклон и Принос за Примирение, Ти, Който си Господ-Бог на Вечността, и (те моля) Ти да премериш сърцето ми, според Правдата(Праведността Твоя) става ясно, че още преди 7000 год./с най-старата в света писменост, литературност, култура, традиции…/ предците ни са познавали същия Исус Христос – много преди ученията на Буда, Кастанеда или кое да е др. нюейдж учение, които при по-внимателен ПРОЧИТ за прозорливия изследовател ще стане ясно, че всъщност са тънки клонки от Вечната Лозница/ разбира се без самата Лозница/.

  32. Това е толкова вярно, колкото това, че „“Библия Бесика““ е тракийска.

    Извинявам се за коментара, който не е на място, но нека се пазим от подобни псевдоучени.

  33. Pingback: Класическото образование « Размишльотини

  34. Nioba, благодаря за отговора – беше ми интересно, защото това, което казваш ти за класическото образование в България (НГДЕК) и това, което аз наблюдавам за същото в САЩ e толкова различнo. Предполагам, че разликата е заради различните обществени очаквания за образованието изобщо. Писах цял дълъг ферман по темата в моя блог и ако ти е интересно, виж го…(линкът по-горе).

  35. Точно. Начинът на употреба на образованието зависи в голяма степен от предварителните очаквания, идеята за цел и критериите за качество 😉

  36. НГДЕК наистина е добро училище, но много от нещата, които се изтъкват тук в негова полза, ги има и в други училища. Аз съм завършила английската гимназия и съм доволна от образованието, получено там. Както и в НГДЕК, учителите ни говореха на Вие и винаги успяваха да направят разграничение между уважението си към нас като към индивиди и между оценките, които даваха на работата ни. Много бивши ученици на гимназията се връщат там като учители, някои дори имат докторски титли от университети в чужбина. Аз съм хуманитарист и безспорно образованието по литература, философия и езици в гимназията ми е било от голяма полза. Но съм убедена, макар да звучи парадоксално, че това, което ме направи добър хуманитарист, е добрата ми гимназиална подготовка по математика. Уменията за абстрактно мислене, придобити в часовете по математика, според мен са причината да не се препъвам в дисциплини като теория на литаратурата или social theory например, които са трудни за много хуманитаристи. Снобизмът за съжаление също е присъщ на английската, както и на НГДЕК и на много други училища, в които се влиза (или се влизаше) след щателна селекция. Но този снобизъм преминава, когато човек общува с хора от повече училища. Когато в университета учих увод в теорията на литаратурата, увод във философията и други предмети, които събираха заедно студенти от всякакви хуманитарни специалности, едни от първокурсниците с най-широка обща култура бяха възпитаници на руски гимназии. Нищо че ние от английската, френската, класическата и пр. се смятахме за по-специални от тях.

  37. Ена, благодаря за споменаването на математиката. Подсеща ме за нещо, което трябва да напиша 🙂 Ще се радвам ако тук коментират не само въпитаници на НГДЕК – все пак говорим и за гимназиалното образование по принцип 🙂

  38. Това за липсата традициите на НГДЕК, свързани с образование в чужбина, хич не го разбирам.
    Познавам поне 6 „класика“, минали през Оксфорд.

  39. Малко късно видях темата, но мисля да се включа и аз.
    Признавам, че не прочетох статията подробно, защото още след първите 7-8 изречения някак си ми се стори, че има нещо не както трябва… Не ми харесва идеята „Ако за някого е облекчение да се отърве от необходимостта да разбере някой аспект на света, за мен е осакатяване.“ и другите написани неща в този дух, по повод „облекчената и почти нулева програма по природните науки“.
    Тук не става дума за „осакатяване“, а за приоритети (по принцип нормалните хора следват някакви приоритети в живота си и не се стремят да разбират от всичко, не е здравословно). Всяко профилирано училище набляга на едно нещо, за сметка на друго, то затова е и профилирано. Ако искате детето Ви да изучава всички науки, запишете го в обикновено СОУ в общообразователна паралелка.
    В НГДЕК се дава ХУМАНИТАРНО образование, набляга се на него. В НПМГ се набляга на математика, биология и химия примерно, което пък е за сметка на хуманитарните науки литература и история. Но това не е осакатяване. В съзнанието на българина обаче, се шири едно погрешно рзбиране, че всички трябва да разбираме от всичко, за да имаме повече шанс в живота едва ли не.(по-скоро за да имаме повече теми на които да празнословим и дърво-философтсваме…).
    Всеки, който кандидатства в НГДЕК би трябвало да е наясно, че в бъдеще ще се развива в сферата на хуманитарните науки като философия, история, литература, филология, право, журналистика и т.н….логично е в този ред на мисли да предпочете като ВУЗ Софийския университет(или някой друг в който има хуманитарни дисциплини), а не УНСС или УАСГ. Същото важи и за възпитаниците на НПМГ, СМГ и т.н.
    Средното образование поне според мен е много по-важно от висшето. В това отношение НГДЕК предлага повече плюсове, отколкото минуси.
    Изобщо да се критикува НДЕК (защото конкретно за него пишете) е някак си перверзно и безхаберно. На фона на това, че в 90% от останалите гимназии цари масова безпросветност и профанщина, останаха прекалено малко „елитни“ гимназии, в които децата могат да получат освен солидно образование и солидно възпитание. И това го казвам без да голословнича, защото работя с ученици от първи до 12 клас от всякакви училища и мога да направя сравнение.

  40. Скъпа Бианка, аз не нападам НГДЕК, а излагам собствената си философия за това какво трябва да бъде средното образование. Приела съм да вярвам, че предлага блестяща хуманитарна подготовка и не го оспорвам. Би било хубаво да имате търпението да четете внимателно и докрай преди да коментирате върху казаното – съвсем в духа на доброто хуманитарно образование и възпитание 🙂

  41. Проблемът за средното образование в България е глобален. За съжаление НГДЕК, НПМГ, СМГ и други елитни гимназии (не знам според какви критерии им лепват това определение „елитни“, но да кажем,че са такива) са капка в морето на ширещото се целенасочено безхаберно отношение към образованието. В някакъв смисъл, ширещата се простотия и профанизация сред младите хора, неминуемо се отразява и в НГДЕК, все пак Гимназията не е бастион на елитарните науки.
    Въпреки това, тази гимназия остана един от малкото Донкихотовци, който се бори с вятърните мелници.
    Просто процесът на образование е преди всичко публично задължение и след това взаимен. Дълго време бях склонна да обвинявам децата и родителите, но сега си давам сметка, че цялото общество е виновно, а държавата е напълно неадекватна.
    Тонът в който съм написала горния пост, може да Ви се е сторил рязък, но е нормално, като възпитаник на Гимназията, да не се съглася с много от Вашите заключения, които обаче са направени на базата на външни впечатления, впечатления от форуми, впечатления от други възпитаници на НГДЕК и т.н.
    Вярно е, че в гимназията има заложени много здрави и силни традиции, които понякога се превръщат в негласни и неписани правила за учещите се там. Вярно е, че НГДЕК е преди всичко общост и след това гимназия. Вярно е, че има преподаватели, които насаждат в главите на новодошлите осмокласници, че едва ли не са „избрани“ и, че са „бъдещият елит на обществото“, а негласните и неписани традиционни правила допълнително помагат на тези „идеи“ да покълнат в мозъците на децата. Ето защо НГДЕК е голяма отговорност. Отговорността до каква степен ще повярваш, и дали ще съумееш да не прекрачваш границата на оправданото самочувствие. Отговорността да защитиш с дела самочувствието, че си възпитаник на класическата гимназия. Отговорността да оправдаеш авторитета, който Гимназията ти дава.
    Тези неща, аз (а предполагам и повечето ми връстници и съученици) ги осъзнах чак след като завърших НГДЕК. Когато отидох в университета, преподавателите веднага разбираха, че съм завършила класическата гимназия. И да, вярно е, че изпитваш чувство на задоволство, когато ти кажат „ааа да вие сте учили в класическата, да да, вие имате солидно образование и част от нещата в университета вече ги знаете“, но с тези думи идва една огромна отговорност да защитя, както името на гимназията, така и собствения си авторитет. А това не е никак лесно, повярвайте ми, особено, когато летвата е толкова високо. Именно този момент бих определила повече като минус, отколкото като плюс.
    Другият голям минус на гимназията е по-скоро прагматичен. И то не толкова самата гимназия е виновна, колкото образователната ни система. Когато ми се наложи да кандидатствам се сблъсках с първото си разочарование извън класическата общност. На практика, грубо казано, дипломата ми от НГДЕК не струваше повече отколкото ролка тоалетна хартия и веднага казвам защо. Защото излиза, че пет години аз съм се бъхтила да зубря хилядите времена, склонения, пдежни окончания и други извратени неща от старогръцкия и латинския, пет години съм се борила с Аристотел, Цицерон, Цезар и Атила, накрая излизам с диплома 5.50 (преобладаващите дипломи на съучениците ми бяха 5) и се сблъсквам с Иванка селянката (примерно), която е завършила „Месото“ и има диплома 6.00. Разликата е, че моята диплома е реална, а нейната шестица не, но истината е, че на никой не му пука. Ето това е първото и най-голямо разочарование на хората излязли от „елитни“ гимназии. Но за това не са виновни гимназиите, а образователната ни система. Въпреки това е обидно да се конкурираш с човек, който в 12клас пише думата „чуства“ и говори за писателя Ботев, вместо за поета Ботев. Ето от тази гледна точка, бих се замислила къде да запиша детето си да учи. Защото има ли смисъл да насърчаваме любознателните и умни деца, след като обществото всячески се стреми да ги демотивира?!

  42. За пореден път ще се съглася , че без да си имал истински досег с НГДЕК не можеш да го разбереш. Но си мисля , че не може да се упрекват учениците (като мен) и възпитаниците на гимназията , защото я защитават и не търпяли критика срещу нея. Всъщност точно ние сме най-ревностните и критици. Да отречем обаче предимствата и е просто глупав инат и истинската снобария. Колкото до критиката към малкото изучаване на математиката и природни науки , то тя е безпочвена и сега ще напиша защо. Защото абстрактно и/или логическо мислене може да се възпита не само от безумни (признавам за мен) задачи , но и по много други начини ( ако щете дори с цялата парадигма на глагола logizomai – хехе , класическият хумор , основният ни недостатък) .А да се достига в еднаква степен до всякакви области на познанието и особено твърде далечни една от друга е повърхностно и затова безпредметно. Най-доброто в НГДЕК-а е именно , че те учи на собствена мисъл , вярно невинаги възвишена или значима , но промислена и собствена.И сравнявайки една такава мисъл с пълната липса на каквато и да е в болшинството глави на милото ни отечество – как да не станеш мъничко самодоволен? Вярно , повечето класици остават в България – но това дали е избор на по-лесния за тях вариант или на по-трудното , но ценно дело (защото САЩ,Британия,Франция,Германия и т.н. си имат и свои мозъци , нека не бъдем гадни към тях).Как нашата наука и въобще държава да се развива като са и останали предимно дърти мумии, които са се заинатили на своето.В интерес на истината аз се интересувам точно от тези науки (история,култура,археология и др.) и мога да кажа , че в България , дори да звучи безумно и непопулярно , те имат бъдеще , защото има и много кадърни български специалисти , признати и в чужбина. Още по-хубаво за тях , че повечето са(сме-?) от НГДЕК…
    Относно решението на lyd да не остави сина си в София сам ще кажа , че това е изцяло техен и личен въпрос.Аз имам съученик , който дойде сам от Елхово , а след една година цялото му семейство се премести в София(и сега готвят и сестра му за НГДЕК).Мисълта ми е , че в такова положение всеки сам за себе си трябва да прецени и смятам , че всеки взима това решение , което е правилно за него.

  43. Привет на всички! Аз съм възпитаник на НГДЕК (випуск 1989). Сама избрах да кандидатствам там. Никога не съжалих за избора си. Не забравих първото литературно есе, което дълбоко уважаваната от мен Стамена Димова ни постави като задача „Едно камъче, което…“ Ние, зайците от 8 клас, се втрещихме: „Ама за какво камъче да пишем?!?“ Отговорът беше: „За което почувствате и поискате.“ Не забравих и безсънните нощи, в които учех стотици думи, правила и изключения. Не забравих полъха на вятъра край Акропола и мисълта, че вървя по стъпките на Ариадна в лабиринта на остров Крит. Не забравих и съучениците си, които не издържаха на напрежението и ни оставиха по един или друг начин. Не забравих искреното си удивление, когато разбрах, че ненавижданата от българите тогава думичка „симпозиум“ всъщност означава „място, където хора пият заедно“ :-). Не забравих, че завоевателните народи всъщност живеят в равнинни местности и се стремят към хоризонта, а „планинските“ се стремят към космоса… Не забравих простото правило, че езикът е висша математика, защото има строги правила за прилагане и не по-малко изключения, които препращат към член 3-ти, алинея 2-ра например от съответния лингвистичен закон. Не забравих, че едно от най-важните неща в този живот е да уважаваш себе си не по-малко от хората около теб. Не забравих факта, че всъщност повечето преподаватели се отнасяха към нас като към свои деца и приятели едновременно. Не забравих способностите да записвам бързо огромни потоци от информация на каквато и да било тема (по повечето предмети нямахме учебници) – нещо, което беше от изключителна полза по време на следването ми в СУ. Не забравих и първата си тройка в университета, когато някакъв професор ми обясняваше, че етимологията на думата театър била френска?!? Не забравих и какво му отговорих: „Е, да, те гърците построили няколко амфитеатъра и си казали, че засега няма да им дават езиково определение, защото ще оставят това на французите, които ще се появят няколко века по-късно.“ Не забравих, че честичко в този живот ще срещам трудности, именно защото получих образованието на НГДЕК. Не забравих обаче и всеки вълшебен миг на съприкосновение с мъдростта и наивността на древните хора. Не забравих и как понякога оставахме при преподавателя си доста минути, след като е бил звънецът за приключване на часа. И не защото преподавателят не ни пускаше – ние искахме още, и още, и още… А към днешна дата мога само да добавя: дейностите, с които се занимаваме ние, „класиците“, покриват целия спектър на обществения живот. Ще ни срещнете и като лекари, и като политици, и като режисьори, и като IT спецове, и като рекламни консултанти, и… т.н. И навсякъде сме много добри. Не на последно място ще добавя, че тази култура я предаваме на децата си, още докато са малки – културата на собствения осъзнат избор. Последното е може би най-важният урок, преподаден от НГДЕК.

  44. Случайно попаднах на този пост, който е поредният плод на безсмислените размишления на госпожата, уповавани на догатки. Като възпитаник на НГДЕК съм научен да ценя свободното изразяване на менние и няма да коментирам критиките относно учебния процес.
    Не разбирам и метафората в заглавието на статията, определено не отговаряща на неуверения стил на изложение и изкаването на бегло субективно впечатление. От вашя текст комплексно установявам, че нито вие нито синът ви сте свързани с НГДЕК.
    Когато отравяте критика към една институция с дългогодишна история и традиции, мислите ли че най – удачният базис, от който трябва да черпите информация са форомите в интернет ?

  45. Стилът ми е неуверен, защото се опирам да догаТки и информация от форОми 😉 Бих се радвала да коментирате критиките относно учебния процес, наистина 🙂

  46. Темата е доста стара и до голяма степен изчерпана вече,но попаднах на статията чрез гуугъл и няма начин да не изкажа мнението си.Предварително се извинявам за прекалено дългото мнение,което ще излезе.
    Така или иначе синът Ви вече е направил своя избор и е тръгнал по собствения си път,желая му успех.Ще се опитам да коментирам подробно всяка една „критика“ отправена към гимназията.
    Относно материалната страна на нещата:всеки човек сам си преценява с колко пари разполага,колко би заделил и струва ли си.
    НГДЕК е гимназия,в която се учат предимно хуманитарни науки.Както в Английската,Немската,Френската,Испанската отиваш,за да учиш език или пък в НПМГ и СМГ за природни науки и математика.Всяка „елитна“ гимназия е с някаква насоченост.Класическата е място за изучаване на предмети като история и литература.Това разбира се не значи,че не можеш да учиш и природни науки.Доказателството е,че много възпитаници на гимназията са завършили медицина или се занимават с точни науки.Някъде беше споменато по коментарите,че литература може да се научи и в други училища.Така е предполагам,но например тази година(10 клас) другите училища ще вземат 7 автора,а ние ще изучим 31.Не знам някъде да учат „Декамерон“ на Бокачо или „Медея“ на Еврипид,или „Електра“ на Софокъл.А колкото до древните езици:Всеки,който кандидатства за гимназията е наясно,че се изучават,следователно той прави своя избор да ги учи.Едно от задълженията на всеки тийнейджър е да се оплаква и да мрънка. 🙂 Иначе,ако толкова ги мразеха,досега щяха да са се преместили.
    Обучението по живите езици:ако никога досега не си учил немски или френски,но се запишеш такава паралелка според мен може за 5 години да усвоиш езикът на едно доста прилично ниво.Повечето,даже почти всички в английски паралелки предварително вече имат едно доста добро ниво на езика.Но това не значи,че не се учи.Напротив работи се по учебници,на различни нива,правят се упражнения.За изключително добро овладяване на езика си има гимназии като Английската,Френската,Немската,Испанската.Но не трябва да се подценяват латинският и гръцкият.Те помагат много за цялостното разбиране на понятието език,както и на граматичните модели.
    Нормално е много Класици да се стремят към СУ,все пак е най-добрият български университет.Ако всичко живо замине за чужбина,тук кой ще остане? 😦 Но знам за много възпитаници на гимназията,които са учили в чужбина или поне са карали магистратури там.Това отново е строго индивидуално и според решението на човека.
    Сигурно има и нотки на снобизъм,но тогава щяха ли най-близките ми приятели да са от други училища?
    Няма да казвам,че НГДЕК е най-великото или пък най-елитното училище.Ще кажа просто:НГДЕК е това,което е.Някои откриват своята малка вселена на това място,други го презират,хора и мнения всякакви.Това,което на мен ми дава училището е незаменимото усещане,че съм на мястото си,сред свои.Че съм някъде,където ме ценят и уважават.Че съм някъде,където се мисли.Във випуска,а и в цялото училище всички се познават.Чувстваш се като част от голямо семейство.Сутрин обикновено отивам малко по-рано в училище.След мен започват да идват и останалите.Любимо ми е,когато се събираме в нещо като кръг и просто си говорим,всички заедно и за всичко.
    Щом синът Ви още не е сигурен дали да се насочи към хуманитарни или точни науки,като че ли е по-добре,че не е дошъл в НГДЕК.А и доколкото разбрах от разказа Ви не е бил много убеден,че му се учи тук.А в Класическата мотивацията е всичко. 🙂 По-голямата част от учениците сами сме си я избрали дълго преди самото кандидатстване.Аз си знаех,че това е мойто място от 4 клас и нито веднъж не се отказах от него.Сама си проучих всичко,сама се справих.И си спомням,че след като ме приеха и отидох да се запиша, на оградата срещнах разни хора явили се на поправителния изпит в същия ден.Започна се с дежурните подмятания:“не влизай тука,ще съжаляваш“(това си е бъзик към кандидат зайците).Тогава се обърнах и казах:“Е,аз ако толкова лесно се откажа от това училище,значи просто не съм за тук“.С две думи мотивация…
    И не съм сигурна,че синът Ви би получил същите знания и на 10 частни урока да го запишете,дори и да му отделяте по 10 часа на ден,за да му преподавате.Изключително ценно е да можеш да обсъдиш някоя книга например или определена тема,която занимава съзнанието ти от учебната материя,с твои връстници.Да минете през някакво обучение заедно.Това изключително сплотява.Защото знам,че като отида и кажа:“Леле тоя Aorist цяла нощ не съм спала заради него и пак не го научих“,отсреща ще ме разберат,защото и те са в същото положение.

  47. Здравейте на всички,
    аз съм майка на настоящ ученик в 8 клас на НГДЕК. Искам само да споделя с няколко изречения какво се случи с нас.
    На въпросите, с които питате авторката на статията какво всъщност е мнението на сина й , аз така и не прочетох нейния отговор…искам да кажа: НАЙ-ВАЖНО Е ЖЕЛАНИЕТО НА МЛАДЕЖА!!!
    Миналата година сина ми св изправи пред мен и каза- НГДЕК, там ще уча. Попитах го кои ще са следващите му желания на второ, трето място, АКО не стане в НГДЕК…Той ме прекъсна и каза само НГДЕК, няма нужда от другите желания…и влезе с 5,50 на изпита миналата година…Аз го подкрепих, аз благодарих на Учителката му от школа Софроний, която ме извика още в началото на учебната година и ми каза, че сина ми е определено за НГДЕК. Те двамата бяха говорили, тя му бе разказала и той прегърна идеята…
    Това е с 2 думи..Нямаше по-щастлива майка от мен – сина ми имаше мнение, положи труд, влезе и до ден-днешен говори, че учи в „най- страхотното“ училище, и как неговите приятели от Испанската, от НПМГ му завиждали…
    Ей такива ми работи…подкрепете сина си , госпожо в неговия ЛИЧЕН избор! Няма по-прекрасна гледка от пламъчето на задоволство и желание да виждаш детето си как ходи с желание на училище, как чете повече, как се инетресува и как ще „изненада“ класа с различна и нова информация по…
    Този пламък пожелавам на сина Ви!

  48. Синът ми избра математическата гимназия, въпреки че бях против кандидатстването му там. Не мога да се похваля, че виждам у него такъв пламък, нито пък желание да ходи на училище. Така че нито го подкрепих, нито го възпрях. Дадох му свободата да реши сам. Което идва да покаже, че самостоятелният избор не винаги води до кой знае колко благополучен завършек, но пък когато човек го прави, се научава да носи отговорност за решенията си.

    Не мисля, че синът ми е създаден за НГДЕК, нито пък че е създаден за математическата гимназия. Мисля, че всяко дете заслужава повече от това, което се предлага и на едното и на другото място, но това са моите субективни виждания за това какво би трябвало да е образованието.

    Желанието е едно, информираността е друго, способността да направиш добра преценка за себе си е трето 🙂 Радвам се, че има деца, които ходят с радост на училище.

  49. Здравейте. Случайно видях коментара Ви и макар да е стар не мога да не отговоря. Предварително се извинявам ако повтарям мненията, изразени преди мен, но не съм прочела всички коментари. Уча в 10 клас в НГДЕК. От 5-ти клас бях решила, че ще уча там и сега благодаря на Бог за решението си. Разбира се, като всеки ученик, при всяка трудност съм се ядосвала и често съм писала гневни коментари във форума, ето защо не Ви препоръчвам да черпите информация от там. От първия Ви коментар съдя, че сте си извадили грешен извод за атмосферата в Гимназията. Смея да твърдя, че НГДЕК е единствената гимназия в България, където ако имаш желание, можеш да постигнеш нещо повече от знание – можеш да постигнеш мъдрост. Там всички сме екип, разбираме се, познаваме се и често осмиваме самите себе си. Там се допираме до изворите – за да науча урока си за Старогръцката митология ми се наложи да прочета освен Овидий („Метаморфози“), Есхил, Софокъл, Еврипид (голяма част от преведените трагедии), така й Николай Кун и още много други. Само за сравнение в други училища този урок е с обем двадесет изречения в тетрадката. Преценете сама какво може да получи един ученик от НГДЕК и какво от всяка друга гимназия. По отношение на математиката – 10 клас съм, както казах, и все още имам по три часа седмично – така че грешно сте разбрала, че се изучава само една година. Класическия дух, класическата общност – тях няма да ги обсъждам изобщо, защото никога не бихте ги разбрали (просто защото не сте учили в Гимназията), дори аз все още съм само на брега на необятната традиция, оставена от онези преди нас. Що се отнася до „снобизма“ – това е криво разбрано неразбиране от наша страна на всеки, който поглежда с недоумение щом споменеш нещо от типа на „… като в мита за Дафна и Аполон“ или „… както смята Питагор“…

  50. Ще ми се коментиращите от НГДЕК да четяха по-внимателно. Надявам се на дипломиране да са събрали толкова мъдрост, че да не бързат да отговарят преди да са осмислили репликата да събеседника.

  51. Здравейте Lyd,
    Попаднах случайно на Вашия форум и мненията на участниците в него ме подтикнаха да се включа.
    Завърших гимназията през 1991г. Споменавам го съвсем съзнателно – минаха доста години и, смятам, няма да ме заподозрете, че изразявам „телешкия“ възторг на тъкмо завършила ученичка.
    Това, което мога със сигурност да потвърдя е, че гимназията е страхотно училище, което ми даде всичко и не мисля, че ми е отнела нещо.
    Ходех на училище с огромно желание, знанията, които получихме, ми служеха до 5 курс в университета (без преувеличение), помагат ми и до днес в преподавателската практика. Преподавам падежен език и класическата подготовка се оказа много ценна. Винаги съм била убедена, че за да научиш успешно дадено правило, трябва да знаеш отговора на въпроса – Защо е така? Е, благодарение на хуманитарната си подготовка съм в състояние да давам отговора на такъв въпрос!
    Дори смятам, че висшето си образование получих именно в гимназията.
    Мнозина, като чуят словосъчетанието „Класическа гимназия“, веднага реагират на това с реплики като тази, че само надувки без покритие идват от нея или че това са хора с лайняно самочувствие. Не бих го твърдяла – достатъчно е да погледнем списъка с известните личности, завършили гимназията (от моя випуск са поне 5 – В. Садовски, И.Радоев, Г. Къркеланов, Ал. Пелев, М. Божилова).
    Най-голямото ми удовлетворение беше, когато един уважаван от мен доцент, по-късно професор, през последната година от следването ми се извини за подобна реплика и каза, че не бил прав (не беше човек, които лесно казва такива неща).
    Колегите, коментирали по-горе, са много прави по отношение на едно – на атмосферата, която създава гимназията, чувството и самочувствието, че си част от една общност, гордостта от успехите на съучениците, от това, че си учил с такива хора.
    Ще добавя още един щрих – всичко, което представлявам като преподавател, дължа на гимназията. Преподавателите ни бяха невероятни – интелигентни, вдъхновени, начетени, страхотни педагози. Доброто, полезното и творческото, което мога да предложа на студентите си, има своята основа точно там – в гимназията.
    Сама взех решение къде ще уча след 7 клас, сама си подадох документите, приеха ме, завърших и продължих нататък. Никога, никога, никога не съжалих за избора си. Ако можех да се върна назад, пак бих учила в НГДЕК. Гимназията наистина е за хора, които съзнателно искат да учат точно там и точно това.

  52. Здравейте! Когато миналата година моята дъщеря реши да кандидатства в НГДЕК, след като потърсих информация в интернет попаднах на комнтарите в този блог. Сега пиша, за да е всичко от полза на други родители като мен, които ще четат това, търсили като мен мнения в интернет, изправени пред решението на детето им да учи в НГДЕК.
    Първо е много важно вие и детето да сте наистина наясно с представата за гимназията и образованието което ще получи. Моето дете смяташе, че в това училище ще се чувства на място, в свои води и сред хора като нея. Въпреки че беше приета и в езикова тя си знаеше че ще учи тук. След като беше минала първата седмица от учебната година в класическата гимназия я попитах дали смята че изборът й е правилен. Беше сигурна че е направила най-правилния за нея избор. И наистина, никога не съм виждала такъв възторг, това желание с което се става сутрин и се ходи на училище, удоволствието което тя изпитва да се забалвява учейки, приятелите които открива, невероятните учители за които говори… Да ходиш с удоволствие на училище, за мен е най добрия показател за училището и избора на детето. Дори факта че има часове като математика и физика в които едва връзва тройките не са в състояние да помрачат ежедневието й. Дъщеря ми наистина се чувства на място и е щастлива. За съжаление на първата родителска среща се сблъсках и с това – недоволни родители на недоволни деца. Родители които са искал на всяка цена детето им да учи тук, без да се съобразят с желанието му, както и деца които много трудно се справят. Така че преди всичко уважете желанието на детето. Това е гимназия в която трябва да се влезе най-вече с желание за знания.

  53. Благодаря! Имменно това мисля и аз – че човек трябва да е съвсем наясно какво може и какво не може да му даде едно училище. Вярно е, че някои неща могат да се усетят едва по-късно, когато вече си там, но има и много други, за които човек може да узнае ПРЕДИ да се запише.

  54. Здравейте , пиша сега когато вече темата е „изстинала “ ,но пък попаднах на този блог и дискусията която се води тук и като човек „от кухнята“ , настояща ученичка в 11 клас в НГДЕК реших да споделя неутрално мнението си след обстойно прочитане на статията. Аз мога да се определя като мързелив ученик , неамбициозна ,неорганизирана и т.н …истински кошмар за учители и родители, даже аз не мога да се понасям . На 16 съм …лудее ми се :Д …та както и да е ..въпросът е , че много харесвам гимназията , атмосферата и обществото което се създава но до тук ..или по-скоро идеята за такова ,защото в момента нивото е страшно паднало , (в тази част съм и аз ) , масово хората остават на поправителни изпити и ги взимат с преписване и т.н . Някои учители са пълни кукувци … ПЪЛНИ ..то това не са педагози а мъчители , те де мотивират и най-любознателния и добър ученик под предлог ,че искат да го стимулират. Има страхотни хора с които не съжалявам ,че се запознах , всъщност не бих могла да си представя да не ги познавам ,но това на цената на много нерви и преписване по латински ,гръцки и т.н … а защо стана така – не влязох в гимназията по свое желание , на са ме насилвали ,но много настоятелно ме убеждаваха ,записаха ме на уроци …взех изпита без почти никакво учене с 3.70 и бях сред резервите …по интересните за мен предмети имам много добри оценки и то напълно заслужени , а по останалите за жалост винаги 3 ки . Аз бях подлъгана , казаха ми -ще има История , Литература , Психология и без математика(т.е не се зачита много -НЕ Е ВЯРНО …до 10 ти клас имаш по 4 часа седмично интензивно обучение , повече от история което е смешно) подочух и за латински ,за археология и ми се сториха интересни не лесни ,но все пак интригуващи предмети ..сега ги ненавиждам , главно заради преподавателите .Та както и да … дипломата ми няма да е висока заради предмети които обаче не ми трябват със сигурност . Аз все още не знам какво искам да уча и какви мечти ще гоня … Гимназията е чудесна ,но за хора които имат конкретен интерес към тези предмети и са любознателни -тогава учителите откликват положително и влагат енергия в този ученик …иначе е глупаво.Сега ми остава да се облагодетелствам от традициите и духа на гимназията . И въпреки своите недостатъци като ученичка , НГДЕК ми даде много …аз много мразя боклук , ама много ! Събирам го като го видя , чистя пред нас , правя акции , пиша жалби до Общината с голям успех , съорганизатор съм на благотворителното дружество към НГДЕК и съм обиколила знакови места по света , видяла съм и съм научила(въпреки нежеланието си бая неща влизат) все пак неща които ми дават по-широк кръгозор , развила съм артистичен дух , намерила съм истински събеседници за лични теми които са били много съкровени и дълбоки , философски не по отношение на нещо друго , а на самата мен и въобще … ходя по обмени и семинари , справям се чудесно с английския , общувам с много чужденци и съм голям приключенец, объркана , луда ,но търсеща и в голяма част от това и НГДЕК има пръст. + възпитава се родолюбие …не див патриотизъм , а родолюбие което е толкова липсващо за българските деца …те и за това не се опитват на да направят каквото и да е било :/ Аз напук обаче много обичам България и се стремя макар и в аспект чистота да я променя 🙂
    ПС-снобизъм поне в моя випуск НЯМА …има 2 ,3 но такива има във всяко училище + това зависи от самия човек .

  55. Благодаря за добросъвестния опит за обективност 🙂 Темата никога не изстива, така че заповядайте пак 🙂

  56. Аз съм седми клас и смятам да кандидатствам в НГДЕК. Обичам чуждите езици е философията. Искрено се надявам да ме приемат там. Не съм чела другите коментари, а само вашата публикация. Проявявам разбиране към всичко, но не и към това защо смятате,че ако даден човек завърши НГДЕК има много малко възможности да учи в чужда страна. Според мен, ако някой юноша завърши НГДЕК, и то успешно има доста възможности. Защо смятате, че е необходимо след завършване всеки един човек да напуска България?
    Както може да има деца отличници, така може и да има и двойкари. както може да има богати хора, така може да има и бедни. Аз не смятам, че училищата са виновни за някои деца, които са се провалили в живота. Всеки човек изгражда сам своя път. Ако желаеш нещо много силно и се мъчиш да го постигнеш, то то благодарение на усилията ти има невероятно голяма възможност да се случи.

  57. @ Жаклин: надявам се НГДЕК да е наистина добър избор за теб и стискам палци да те приемат! Щом така разсъждаваш в 7 клас, вероятността да успееш е ОГРОМНА! 🙂

  58. Аз също ,,случайно„ намерих вашия форум .Сега съм 7ми клас и благодаря,че сте създали този форум! :)Вдъхна ми увереност и сега знам-ще се боря за да изпълня една моя мечта!Дано успея!Най-важното според мен е да вярваш в себе си ! 🙂 🙂 🙂

  59. Здравейте!:)Много ми харесва вашия форум!Аз съм 7ми клас и още от малък имам като мечта да уча в НГДЕК.Още като чух,че в това училище се учат езици и история просто вече знаех къде искам след 7ми клас.Макар и математиката и физиката да ги боря аз обичам историята и сега ще се явя на областния кръг в София.Според мен с желание,любов и упоритост всичко се постига!Така,че аз вярвам в себе си ,че ще успея и успех на тези като мен! 🙂 🙂 🙂

  60. Здравейте, lyd!
    Попаднах на вашата статия покрай едно съвсем различно търсене в google, но изчетох с интерес както нея, така и коментарите отдолу. Няма да крия факта, че доста от нещата, които мисля, съучениците ми вече са изписали – впечатлението, което оставяте у човек по отношение на мнението на сина си, всичко това с преминаването през петте години и преживяванията, емоциите и т.н… Излишно е и да пиша за всичко, което НГДЕК значи за мен. Иска ми се просто да допълня, че през тази учебна година, която ми е последна (имам бледи спомени, че покрай своето седмокласническо ровене из форума съм попадала и на Ваши постове, така че допускам, че синът Ви ми е набор), та през тази учебна година първо се замислих за това колко бързо и неусетно минаха петте ми години, после се натъжих за всичко, което съм могла да получа от НГДЕК, докато съм спрягала глагола „моткам се“ и съм предпочитала да прекарам един или друг час в кафенето до училище вместо в клас, но накрая всъщност се замислих за това що за човек бих била, ако в седми клас не ме бяха приели, например…
    Да, НГДЕК категорично от години не е най-престижното училище в страната, да, НГДЕК малко или много почива на стари лаври, особено след административните промени в близките години, да, в програмата на НГДЕК има много пропуски, да, разликата в изискванията по различните предмети е осезаема, но НГДЕК дава нещо, което Вие наричате „полъхът на снобизъм“, а аз наричам семейство. Там за пръв път се почувствах достатъчно уверена, за да се занимавам с нещата, които наистина са ме вълнували като това да пея, да участвам в театралната трупа(като и с двете сме имали участия в не една и две държави на международни фестивали – нещо, което също много променя мирогледа на едно 15-16 годишно дете), да пиша и т.н. Това, което повечето смятат за „високо самочувствие“ е просто увереност, в което, смея да твърдя, няма нищо лошо, а именно обратното. В НГДЕК имаш свободата да откриеш себе си – нещо изключително важно за възрастта, в която са гимназистите, за да можеш после, на финалната права, където съм аз в момента, да знаеш накъде да поемеш. Това, че „в училището май липсва сериозна традиция за учене в чужбина (освен, може би в Италия)“, е абсурдно. През последните 3 години повече от половината завършили заминаха за държави като Франция, Германия, Холандия, Швеция, Румъния, Полша, САЩ, Канада и да, Италия. Да не говорим за това колко много има във Великобритания, накъдето се е засилила и забележителна бойна група от моя випуск, включвайки и себе си в това число.
    Последното, което искам да добавя е, че в моя клас от 5 години учи момиче от Хасково, откъде съм и аз наполовина, и нито веднъж не съм я чула да недоволства от неудобството, което й създава ученето в НГДЕК и съответно в столицата. Не, че нямаше премеждия с квартири и т.н., просто желанието и любовта й към Гимназията надделяваха.
    Радвам се, че Вашият син е открил своя път в математическата, може би наистина е било за добро да предпочетете този вариант. Интересно ми е накъде се е насочил сега?

  61. Благодаря за коментара 🙂 Познаваме се с момичето от Хасково – бяха съученици със сина ми 🙂 Радвам се, че НГДЕК се е оказало ВАШЕТО място и стискам палци за кандидатстването!

  62. Скъпа госпожо, lyd, на всички стана ясно какво харесвате и какво не. Аз обаче не разбирам каква е целта на дискусията, която поставяте за недостатъците и приоритетите на НГДЕК. Не случайно абревиатурата на названието НГДЕК означава Национална гимназия за ДРЕВНИ езици и култури, така че синът Ви, който така и не разбрахме има ли лично мнение и изобщо дава ли му се право на такава екстра, би трябвало да е наясно къде отива и какво ще учи. В класическата гимназия се учат класически езици и интензивно се изучава културата на древните народи, но не самоцелно, просто за да не учим математика и английски, а защото това е идеята на гимназията – чрез изучаване на миналото да живеем, да осмисляме и разбираме настоящето. С извинение, но именно НГДЕК е мястото, където човек може да получи знания в различни области. (Един реторичен въпрос – в НПМГ или в някоя езикова гимназия по колко часа латински, старогръцки, старобългарски, култура и история на философията изучават, като имаме предвид и останалите предмети, които по принцип са задължителни за основното образование!) А относно това, че най-амбициозната цел на учениците в НГДЕК е да влязат в СУ без изпит – нищо подобно. Влизането в университета без изпит е РЕЗУЛТАТ от дългогодишна подготовка, постоянство и сериозна база знания. Без изпит учениците от нашата гимназия се приемат при успех 6,00 на защитата на дипломната работа за завършване на гимназия, а този резултат от защита е в някои случаи по-труднопостижим и от отлично представяне на кандидатстудентски изпит. (Всички влизат в иниверситет с изпит, но колко завършват гимназия със защита пред университетски преподаватели!!!) Но така или иначе, дори да отделя цяла нощ в обяснения какво е за мен НГДЕК, пак няма да ме разберете, защото просто не сте прекарали и един ден в училището. Това не е снобарско, нито надменно, нито прекалено високо самочувствие. Това е ИСТИНАТА.

  63. Благодаря за коментара. Не съм поставяла дискусия, а съм изложила своето лично и субективно мнение, оформено въз основа на личен и субективен опит. Съвсем не е снобарско да заявите, че колкото и да обяснявате, няма да Ви разберат 🙂 Риторичният Ви въпрос не е релевантен – тук писах за НГДЕК, а не за НПМГ. Допускам, че Вие имате капацитета да разберете моите разсъждения, но предполагам, че не сте имали достатъчно веме да четете внимателно.

  64. Едно от най-важните неща, които ти дава НГДЕК, е универсалността. Човек, който е завършил това училище, има огромна обща култура, която се явява основата за по-нататъшно развитие, в която и да е област. Да, аз уча там и училището ми е вдъхнало кураж, че мога да продължа навсякъде. УАСГ или СУ, Медицинския университет или чужбина. Завършилите влизат без проблем в Англия, САЩ, Шотландия и т.н.
    Боли ме при всеки неграмотен коментар за моето училище, че било ограничено и снобарско. Нищо подобно. То е напълно либерално. Влизат деца от цяла България, които се интегрират навсякъде с лекота, и са посрещани топло във всякакви среди, без да се изтъкват.
    След десети клас се сформират профили, тоест допълнителни часове по някой предмет, по желание на учениците. Рядко, но факт, се сформира и профил математика. Дори тази година, по желание на ученици, може да се сформира и профил теология. Въобще всичко, което учениците пожелаят. Могат да се развият във всяка една посока, било то хуманитарна или не.
    Освен това, бих желала да подчертая подготовката по западни езици. Ежегодно поне тридесетина човека взимат матурата по английски, голяма част с 5,90 – 6,00. Изказаха се много безмислени критики и като възпитаник на Класическата гимназия се чувствам длъжна да я защитя.
    Успех на всички загрижени за българското образование хора 🙂

  65. Здравей! И аз със закъснение попаднах на темата и реших да споделя нещо от моите впечатления – аз завърших Класическата през 2008 г. Със сигурност не трябва да съжаляваш, че синът ти не е учил в НГДЕК. За повечето ми съученици, които не бяха от София, беше истинско оцеляване, гонеха ги от квартири разни ненормални хазяи и вместо да учат или просто да бъдат тийнейджъри, те търсеха обяви, пресмятаха сметките за ток, вода и пр. Знанията от Класическата са много полезни, но могат да се научат и от други места, ако ти е интересно и четеш книжки. Менторството отдавна е със съмнително положителен характер, по-скоро е промивка на мозъка и снобщина има – колкото по-прост възпитаник на гимназията, толкова по-голямо самочувствие. Лошото там е, че наистина гимназията те прави ограничен. Много неадекватен излизаш от там и много нетолерантен. Ако срешнеш класик, който не те обвинява, че си на различно мнение от неговото, снимай го и публикувай тук…Синът ти си има нещо много по-важно от Класическата – истински родител, а това е по-важно, за да станеш човек. По-добре е, че не сте изгубили тези години заедно 🙂

  66. Елена, дали бихте ми посочили от кои други места мога да уча латински, старогръцки език и старобългарски език? Защото някак не се сещам. И в коя гимназия или къде изобщо на този свят колкото някой е по-прост, толкова самочувствието му не е по-високо? По отношение на съучениците Ви, за които пребиваването в София е било въпрос на оцеляване – кой е казал, че животът е лесен? И че ще бъде такъв? Щом са дошли да учат тук и имат желание да го правят, значи са готови да поемат всички рискове и да се борят за каузата си. Не зная някъде във „великия Запад“, който винаги взимаме за пример, някой лесно да получава образованието си. Честно казано до гуша ми дойдоха обясненията от сорта „не идвам на лекции, защото трябва да работя, за да се издържам“. Ако това го каже някой студент в реномиран световен университет, любезно ще му посочат вратата. Крайно време е да се научите, че ако искате да постигнете нещо, трябва да си го спечелите. А борбата, както казват, е безмилостно жестока. Жалко за „изгубените“ от Вас 5 години в гимазията, явно нищо не сте научили от материала извън учебниците. Дано да не пропилявате така останалите години от живота си.

  67. Ще бъда много кратка. НГДЕК е единствено по рода си- няма друго такова училище. Ако не си го завършил не би могъл да знаеш какво всъщност е то. Латинския, старогръцкия, старобългарския и културата при Огнян Радев не биха могли да се учат в университета така както в НГДЕК. Повярвайте ми когато Тончева е казала „сключихте брак, който не може да бъде разтрогнат“ наистина е искала да каже нещо важно. За мен НГДЕК вече не е същото училище след г-жа Тончева, но все пак си остава НГДЕК….

  68. Драга моя lyd,
    НГДЕК е гимназия, която въпреки трудностите си заслужава. Вярно, трудно е понякога, но накрая, когато завършиш и виждаш през какво си минал, чувстваш удовлетвореност.
    Колкото до изучаваното – дори от самото наименование на училището се разбира за какво иде реч – древни езици, а не природни науки. Да не говорим, че столицата си има и такава гимназия, но предполагам, Лозенец е прекалено скъп квартал за Вас.
    Само единият контакт с учениците не е достатъчен, за да се запознаете напълно с гимназията. Пък и, честно казано, мисля, че сте прекалено фанатична що се отнася до това къде ще учи синчето Ви; дори няма и да коментирам това, как общежитията са си напълно наред, а интернетът е осигурен, при това на добро ниво. Но здраве да е.
    „Полъхът на снобизъм“ е реплика, която ми се щеше да подмина, но просто избожда очите ми. Откъде – накъде ще осъждате нещо, което дори не познавате добре? Щом учениците са решили да се държат по даден начин, няма какво да ги спре, дори и учителите, които „възпитават“ (май и за Вас няма да е зле да посетите един възпитател, ей така, „за спорта“).
    Темата наистина е доста поизчерпана, но всяко мнение е важно, както ме научи не какво да е, а именно НГДЕК.

  69. Алекс, за мен общуването с учениците е изключително важно, а иначе се запознах и с учители. Темата може и да не се изчерпи толкова бързо ако повечето коментари не са от типа „Нямате право да обсъждате, понеже не познавате от първа ръка“ 🙂 То и възпитаниците на НГДЕК не познават от първа ръка древността, ама аз не го правя на въпрос 😀 Темата има потенциала да се разгърне нашироко и надълбоко, но това просто не се случва – дали е защото в дискусията участват твърде много възпитаници на НГДЕК? А можете ли да ми обясните какво означаа „прекалено фанатична“ относно образованието на сина си?

    Анонимен, Стоян влезе в ПМГ Хасково и го завърши наскоро.

  70. Някои предишни коментари ми припомниха нещо: завършила съм езикова гимназия; учителите ми обичаха да почертават, че подготвителната година, в която интензивно се учи език е уникална – само в България имало такова напредничаво нещо. След това се дивях как се случва така толкова много холандци да боравят толкова добре с английски – много по-добре отколкото възпитаниците на нашенските езикови гимназии 🙂 Относно латинския и гръцкия – мисля, че всеки би могъл да ги изучи (дори съвсем сам) не по-зле от възпитаник на НГДЕК – стига да има желание. И всеки възпитаник на НГДЕК, който приема латинския и гръцкия за неизбежно зло, може да премине някак без да научи кой знае какво. Ама какво разбирам аз?

  71. Да, името казва ДРЕВНИ ЕЗИЦИ, но то често е заблуждаващо за хората. Учат се древни езици, но това въобще не е основното нещо, заложено в програмата. Малко хора в България знаят, че класическите езици развиват логиката в пъти по-добре от математиката – затова и повече от половината училища до 45та година у нас са били класически, а по света все още има много. Плюсът е, че покрай тази логика човек научава неща, които другаде няма как да научи. Важното е обаче мотивацията, която гимназията създава – не може да ти набият в главата ораторските речи на Цицерон, ако сам не проявиш интерес към тях – именно това се цели тук. Глупаво е обаче да смятаме един вид специализирано образование (хуманитарното) за по-достойно и възвишено от друго (природо-математическото например), всяко си има своите плюсове. Да не забравяме, че такова брутално разделяне и разчленяване на науки, поднауки, микронауки и тн различни специалности съществува само в западната цивилизация. На Изток например цялото човешко знание е обособено в една наука и не се дели на хилади части и частички. Т.е знанието и мъдростта са едно, а към тях има хиляди различни пътища, като всеки един от тях е еднакво верен. Това е полезно да се разбере от хората.

  72. Много е интересно, че хората все още се интересуват от образование в НГДЕК. Аз съм завършил това училище през далечната 1983 и тогава то имаше характер на експеримемтално училище и беше пълно с разглезени деца на професори, художници, артисти – всички тия, които въведоха нещо, която тук наричате „снобизъм“, а аз наричам чувство за нереална гордост. Истина е, че мнозина от моите съученици живееха в един измислен свят, но може и това бе доброто, че в реалния живот пробваха да са различни и някои успяха…Повечето от учителите през първите години имаха понятие от това как се прави истинска наука и това бе доброто, а по-късно бившите възпитаници станаха учители и кръгът се затвори, нещо, което аз оценявам като негативна черта, тъй като така постепенно изчезна академичният дух. Какво от това, че сега се нарича академичен лицей, като го няма онзи дух на „търсачеството“. Може и да греша, от доста време не живея в България, но все пак смятам че класическото образование е важно, ако искаме да разберем откъде сме и да бъдем по-човечни и по-търпими към другите, които се отличават от нас. Чудно ми е защо още никой от възпитаниците не е сторил нищо, щото това средно училище да има свои филиали в други наши градове. Когато аз ходих на училище там, сменихме няколко сгради, тъй като нямаше място за нас. Може някой по-заможен да дари някоя по-уютна сграда или комплекс в София, в Пловдив и т.н. Радвам се обаче, че за това училище се говори, независимо какво, значи пулсира и има живот в него!

  73. Майко, ти колко си тъпа и заблудена. Като не си запозната си затваряй големия грозен плювалник и не говори за неща, с които не си наясно. А твоятСтоян да си седи в Хасково и да си учи природните науки

  74. Не защитавам НГДЕК, защото не уча там, ама няк’ва си там леля да се обяснява и да блещи насам, натам, че едно от най-престижните училища в България не става, давайки тъпи, малоумни причини за това, някак си не ме КЕФИ.

  75. Ето и по-кратък линк към същото: http://tinyurl.com/cebvppp За мен си остава въпросът каква част от учещите в НГДЕК се опитват да осмислят значението на класическото, как го разбират. Впечатли ме и вторият текст … не мога да проумея как е възможно една силна и сплотена общност, със здрави ценности, да бъде буквално съсипана за една година от новия директор. Дали наистина е била толкова силна и сплотена и дали наистина е споделяла такива ценности?

  76. Повярвай ми, „новият директор“ е човек, който може да съсипе всяка сплотена общност. Изпитахме го на гърба си в Езиковата преди известно време.

  77. Става въпрос за училищния хор. До ден днешен, ти може би знаеш, десетки бивши ученици на езиковата от цял свят се събират на именния ден на Стефка Младенова. Сплотеността си остана, но не в рамките на училището. Ще ти разкажа някой път.

  78. Значи говорим за различни нови директори 🙂 Ако става въпрос за Стефка и хоровата общност, не мисля, че е сравнимо. В случая нямаме съсипана сплотена общност, а и Стефка вече е пенсионер. Не съм в течение с това, но ми се струва, че аналогията не е съвсем на място. Оставам си на мнение, че ако има истинска общност, тя не може току така да бъде съсипана. Чудесен пример: хоровата общност на езиковата 🙂

  79. Да, но говорехме за общност на територията на училището, там където може да се намесва директорът. Общността така или иначе беше по-широка извън училището, тъй като повечето хористи отдавна не са ученици. Проблемът е, че общността най-лекомислено се съсипа за идните поколения в езиковата. Това се случи, защото директорът не подозираше за общността. А Стефка, ако не ме лъже паметта, разбра че е била пенсионирана едва на първия учебен ден(!). Но както и да е. Може и да не е правилен аналог, не съм запознат с НГДЕК.
    Поантата беше просто, че директорите имат други разбирания за училищната среда, които комай нямат много общо с действителния опит с учебната култура на едно училище, опитът който учениците получават всеки ден.
    Формално погледнато хор все още има, в действителност обаче това никога няма да е същият хор. Казакова, която го води сега, също е голям професионалист и чудесен човек като Стефка. Те са учили заедно и се познават много добре. (Което означава, че Казакова също ще се пенсионира скоро) Но директорът можеше да се отнесе по-деликатно към тази общност. Просто не му се е занимавало.

  80. Ами не е правилен аналог. НГДЕК говорят за уволнени учители, интриги и пр., което не е случаят с училищния хор в Хасково.

  81. Радвам се че пишете за тези неща. Всяко едно учебно заведение си има своите плюсове и минуси, затова не можем да кажем кое е най доброто и кое не е всеки родител има своите критерии.Но имайки предвид какво е движението в София напълно и разбирам защо не сте го пуснали да учи в него, понеже ако не си свикнала то първите месеци ще бъде доста стресиращо.Но все пак след известно време идва и тежкият избор на университет,който вече спокойно може да избере и в София.Продължавайте да ни пишете.

Коментари са забранени.