Тигър или листо

Казват, че дали вярваш в (или поне допускаш) следващ живот или не, определя начина, по който живееш сега – ако, разбира се, си даваш ежедневно сметка за това, в което вярваш.

Да вярваш в следващ живот на пръв поглед изглежда предпоставка да не се престараваш в този, защото каквото и да направиш сега, ще може да бъде поправено … винаги имаш следваща възможност. Вярно е, че човек който вярва в отвъдното има някакво спокойствие и не толкова силно чувство за спешност като този, който смята, че има един живот и точка, но това е вярно само донякъде.

Вярващите в следващ живот вярват и в причинно-следствените връзки, в кармата, или най-просто казано в това, че рано или късно ще сърбаш това което си надробил, така че си отговорен за благополучието в следващия живот. Когато, обаче, смяташ, че следващ живот няма, си уверен, че каквото и да надробиш, може да не се наложи да сърбаш, защото смъртта може да те спаси. В този случай самоубийството може да се окаже очевиден избор. За вярващия в следващия живот, то е опит да избягаш от отговорност, за който по-късно така или иначе ще платиш.

Често се приема, че вярващите в следващ живот са пасивни хора, които чакат да умрат, за да заживеят истинския си живот. Това е вярно само за някои, особено за някои от тези които са убедени че животите са само два: един фалшив сега и един истински после. Тук се намесва и друго вярване – доколко сме творци на съдбата си. Докато едни са убедени,че с действията си в голяма степен творят следващия си живот, други вярват, че не то действията им зависи нещо, а от милостта на Бог. В такъв случай естествено е първите да внимават за действията си, а другите не.

Може би начинът по който действаме не зависи от това дали формално вярваме в следващ живот или не, а доколко се възприемаме като фактор в собствения си живот. От една страна са Тигрите (спомни си „Мечо Пух“), които смятат, че всичко може да се подчини на тяхната воля, сила и умение. От другата страна са тези, които се носят като листа от вятъра. Между двете крайности са онези, които знаят, че има неща които зависят от тях и такива които не зависят. В най-добрият случай те правят най-доброто на което са способни и приемат че може да се случи какво ли не; макар че се надяват на най-доброто, ще приемат и най-лошото – без да проклинат нито себе си, нито другите хора, нито Бог, защото знаят, че все пак всеки, дори и Бог, независимо дали си дава сметка или не, винаги прави най-доброто на което е способен в момента. Come what may.

Кой знае защо се сетих за тези текстове за:

Супермен и сестричката на Супер Марио

Тигърът и Монаха

Свръхочвекът и Слабакът

Advertisements

3 thoughts on “Тигър или листо

  1. Pingback: Един или девет живота? « Помисли върху това

  2. Браво, много хубаво си писала. Аз смятам, че човек, Бог, карма, сега, после и въобще всичко е едно и също. И, освен че Бог прави най-доброто, на което е способен в момента, той прави иточно това, от което имаш нужда в момента. Добро или лошо, от това си се нуждаел и си можел да понесеш. Няма нищо случайно. Всичко е урок за научаване и осъзнаване. Нали? 😉

  3. До голяма степен споделям възгледите, които си изложила в началото – че за обикновените хора като мен вярата в продължаване на съществуването под някаква форма след смъртта може да има по-скоро отрицателно влияние. Но преди месец-два прочетох тази статия:
    http://www.stevepavlina.com/articles/life-after-death.htm
    където човекът разказва за своите размисли по въпроса. Вярно, че ми заприличаха на вариант на облога на Паскал ( http://en.wikipedia.org/wiki/Pascal's_Wager ). Но идеите в статията изглеждат хем по-привлекателно, хем по-вероятно (разбира се, целта й не е да привлича хора към някаква кауза). Вече друг е въпросът, че нямам волята да се променя към малко по-добро, независимо дали смятам, че това ще ме подготви за някакво неясно бъдеще.
    А защо ли пиша това – ами за да насоча вниманието към още нечий поглед към този въпрос, вълнувал хората, откакто са станали хора (има признаци, че неандерталците не са се интересували от такива неща).

Коментари са забранени.