новите родители

Това не е първият текст, за който съм вдъхновена от новата ми муза, Haz, но чак сега обявявам официално.

Винаги съм подкрепяла безусловно разводите и не съм приемала никакви възражения от рода на „Да почакаме заради децата.“ Ако партньорите са добри родители, те си остават такива и след раздялата. Ако не са – какво полза от тях така или иначе?

Когато самотен родител попадне на готов за сериозна връзка и съжителство партньор, хората смятат, че е извадил голям късмет, а ако партньорът се покаже и добър родител на заварените деца, той бива героизиран, за разлика от биологичния родител, защото благородно е приел да отглежда „чужди“ деца.

Какво, обаче, се случва между новия родител и децата ако се разпадне съжителството?

Като че у нас е социално приемливо този вече бивш родител да не поддържа връзка с децата на бившия си партньор.

Първо, вероятно е следващият му партньор да не одобрява интереса му към „чуждите“ деца. Ако са негови (биологични или осиновени) е ОК, но ако „не са му никакви“, буди подозрение – най-безобидното е, че е запазил тръпката към бившия партньор.

Второ, бившият му партньор има законното право да му отказва срещи с децата ако не са припознати / осиновени и е твърде вероятно да го направи ако е бил наранен.

Трето, бившият временен родител може просто да не се интересува от децата, защото не се интересува и от родителя им.

Четвърто, дори и да не са верни първите три, поддържането на връзката с децата у нас май изглежда просто … необичайна, меко казано.

Интересно ми е как това се отразява на децата, пък и на възрастния ако са били наистина близки.

Advertisements

2 thoughts on “новите родители

  1. Pingback: новите родители « полетът на костенурката

  2. Отразява се зле. Имах наблизо точно такава история. Живяха заедно няколко години, без да се женят. Тя имаше малко дете – може би три-четири годишно – от предишен брак. Той ужасно се привърза към „не неговото“ дете, както и то към него. 3 години по-късно те се разделиха и на мъжа му беше ужасно криво заради детето. Вече нямаше как да го вижда, защото макар да го беше отглеждал и обичал като свое, нямаше никакви формални права. Детето също страдаше много.

    Ако бях на мястото на майката мисля, че нямаше, дори и след раздялата, да лиша детето си от контакта с човек, който го обича, грижи се за него и му дава сигурност и подкрепа.

    А иначе – аз съм дете на разведени родители, защото някога майка ми е разсъждавала, слава Богу, точно като теб. Както и аз разсъждавам сега. Не бих стояла с някого „заради детето“, това е просто оправдание. Децата усещат всичко, което се случва между родителите им, дори и да не го разбират напълно. Убедена съм, че е по-добре да имаш двама щастливи и разделени родители, отколкото вечно напрежение, скандали или дори безразличие в едно иначе цяло семейство. ,

Коментари са забранени.