„Мелодрамата съществува“

заяви мелодраматично Ален Делон в началото на евтиния 60тарски трилър, а ние се смяхме чак докато успее да го докаже на неверника в края на филма.

Всъщност и аз му вярвам. Мелодрамата е навсякъде около нас, защото страховете ни непрекъснато я създават. Ако те не успеят, нескопосано се опитваме да я създадем по рационален път – за да има тръпка, да оцветим сивотата.

Мелодрамата винаги е съшествувала и навсякъде й е отдадена почит – в митологията, религията, изкуството, психотерапията. С нея са пълни легендите за Артур и книгите на Айрис. Психотерапевтите я изтръгват от несъзнаваното. Дори циникът Оскар Уайлд не пропуска да се позабавлява за нейна сметка.

Но в какво се превръщаме когато ни я вземат, когато я извадят на светло и тя клюмне като повехнало цвете? Как се чувстваме когато ни кажат, че смисълът на живота е 42, когато открием, че дамата само се е правила на загадъчна и всъщност няма никаква тайна (вж. „Сфинкс без загадка“ на О. Уайлд).

Ние имаме нужда от тайнства. Болезнена. Джъд Лоу в „Мъдростта на крокодилите“ е магнетичен – нищо че основното му занимание е да колекционира собственоръчно извършени убийства на жени. Коя от нас би се отказала от него за да бъде с простичкия мил Форест Гъмп, който живее в светлото и би искал да ни носи на ръце и да ни бере цветя преди да се събудим?

Мисълта да бъда с Васко ми изглеждаше абсурдна и затова се шегувахме с нея. Такава изглеждаше и на Дорето по-късно, когато й го препоръчвах. А това е единственият мъж, когото баща ми досега е харесал – единствения, с когото се запозна сам и се отприщи да разговаря, докато ми помагаха да се местя в новото си жилище, след като приключих поредната си нелишена от мелодрама връзка 😛 Мдааа – Васко е твърде светла личност, а оттам значи – безинтересна.

Далеч съм от мисълта, че само жените си падат по мелодрамата. Кай предпочита Снежната царица пред Герда. Одисей се забърква с разни нимфи години наред, докато Пенелопа тъче платно у дома. Чуждите мъже въздишат по мен, понеже пия с тях и им разказвам приказки. Своите въздишат от отегчение докато готвя, чистя и мисля за плащане на сметки.

И двете с Анчето бяхме твърде разочаровани от Далай Лама на първо четене – много простичък и земен ни се видя. Друго нещо е авторът да се казва Ернст Теодор Амадеус Хофман и да ти подари видение, което никога няма да забравиш и споменът за него всеки път ще те кара да онемяваш като студента Анселмус, докато наблюдава пълзенето на трите златисто-зелени змии в бъзовия храст и чува шепот през звъна на хилядите кристални камбанки.

Събудих се след като сънувах как един познат делово и ефикасно убива огромна шарена змия, а после веднага се размислих за змиите и смятах да пиша за влечуговия мозък, когото и ние носим като основа на всички по-висши мозъци в черепите си, за това че няма загадка, а само страх, след който идва светкавичното решение за борба или бягство. Но после се питах – коя съм пък аз, че да знам със сигурност дали е само това?

Простичките хорица като Далай Лама, Буда и Исус смирено приемат, че има тайни, които май не ни е дадено да проумеем. И все пак, точно те живеят така, сякаш няма тайни – далече от тръпката на мелодрамата, или поне успяват да излизат от нея бързо и цели.

Но как да живеят всички останали хора без мелодрама? Рационалността им не позволява да вярват в тайнството на живота, така че ако им отнемем мелодрамата, ще повяхнат от скука.

Мелодрамата е … сапунката на магията. Предпочитам истинското нещо. Ето защо едни ме смятат за прозаична и лишена от романтика, а други за твърде мистична и лишена от рационалност. Може би това е съдбата на всички които не се страхуват от мрака, в който се спускат, за да вадят съкровища и да ги оставят на светло. А дали долу има чудовища? Каквото търсиш, това намираш.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

6 thoughts on “„Мелодрамата съществува“

  1. тва дали е като продължение на темата за мъжете, които трябва постоянно да ги ръчкаш иначе стават мързеливи лигльовци? 🙂

    забелязал съм, че във всяка връзка има нужда от малко (или повече) мелодрама, иначе нещата стават леко скучни. какво да се прави, всички ние имаме нужда от фантазиите си, за да поддържаме пясъчните кули на съзнанието и съществуването си 🙂

  2. Пясъчните кули им е хубавото това, че могат да станат реалност. От нас зависи. Относно мелодрамата, по красивото и покривало се крие истината, която също е красива в своята многостранност. Просто понякога от истината боли. Всеки сам прави своя избор и има изконното право на такъв. Относно мрака мисля, че не можеш да слезеш в него без да срещнеш чудовища. Работата е там да не се „сприятеляваш“ с тях.

  3. Около 6 ч. тази сутрин с цялото недоумение на ума си попитах един Б. защо му е нужна всичката тази (мело) драма в отношенията му с една Ц. Той говори. Безумец. Видях, че не само се беше сприятелил с „чудовищата“, а самия той се беше превърнал в един от тях. Бяха го погълнали. Не виждах лицето му. Той беше пристрастен към тези (мело) драматични взаимоотношения и се държеше като зависим, на който му отказват дозата. Стояхме там, на спирката, в 5 ч. с цялата абсурдна мелодраматичност на ситуацията четерима … Б , Ц и публика от двама . Стоях нервно, пушех…и питах защо. Защо сме тук. Защо театъра, по дяволите, не свършва. Поне за днес. Изморени сте. Сме. А те само си усещаха, че са опрели дъното на мрака в тях. И пиеха един от друг. И беше страшно. Докосна ме истината, че тя, Мелодрамата, можела и да покварява. Вече не беше просто тръпката от нея. Някак си, по някакъв начин, бяха преминали линията и се бяха гмурнали надълбоко. Ръка за ръка. И сега единия искаше да откъсне ръката на другия. Драма. О,да! Дали я искам в живота си? Е, нека ме отмине тази чаша…

  4. http://metallica.com/index.asp?item=601231

    В момента на навлизане във Вашите териториални води в черепната ми кутия вече пускаше корени един магнетичен „All nightmare long“. По новата коренова система постъпи живителната влага на думите Ви.

    Потъвайки, стоя вцепенен в очакване на следващото си прозрение … … … … … … … …
    … …

    … … … … … … … … няма ДЪНО … … … … … …

  5. Мелодраматизмът не е ли свързан с възрастта и жизнения опит?
    Мисля си за съпоставянето младост – старост, и за зрелостта на средната възраст, когато си позволяваме да бъдем истински и безкомпромисни.
    Прекрасен текст, моите поздравявления!

Коментари са забранени.