Връзката е изпитание за любовта

Вдъхновено от вчерашния чай с един приятел и снощния чат с една приятелка, и писмото, което ми донесе облекчение. Благодаря и на тримата.

Ако трябва да дефинирам любовта, бих цитирала Св. Павеловото писмо до Коринтяни – онази част, която се нарича Химн на любовта – чистата, безкористна и безхитростна любов, която ми е лесно да изпитвам към всички живи същества. Най-лесно от всичко на света ми е да давам на онези, от които не искам нищо. Ако не ги познавам – още по-лесно.

Както казва любимият ми Лама Йеше, „Не искам нищо от теб – значи нямам проблеми с теб.“ Нямам проблем с повечето хора и институции, понеже не искам нищо от тях. Това изобщо не ми пречи да давам.

В интимните си връзки, обаче, искам. В седми клас, когато бяха на мода лексиконите, измъдрих първата си самостоятелна дефиниция – за любовта, в смисъл на интимна връзка: „Приятелство, към което е добавен егоизъм“ (Досущ като: „Човекът е двуного без пера“, а?). И досега се чудя как ми е хрумнало, при положение, че към онзи момент бях имала само една връзка – с Митко  в първи клас, от което си спомням само, че имахме наглостта да се целуваме посред класната стая пред публика. После изгубих интерес към Митко, но пък той и най-добрият ми приятел, Асен, бяха влюбени в мен и в прогимназията и ми подаряваха общи подаръци, заради което съученичките ми ме ненавиждаха, но аз пък не забелязвах нито любовта, нито ненавистта, докато не бях светната от една съученичка и от майката на Асен via други лелички и майка ми … аз пък си мислех, че хората просто така обичат да правят красиво опаковани подаръци, понеже и аз обичам.

И така – цял живот се влюбвам, искам ( в повечето случаи без да признавам), не получавам, страдам, отивам си … и после пак и пак. Или пък от мен искат, а аз не мога да дам точно това. Или пък ми писва да давам, пък да не получавам и започвам да пресмятам. Ето как се стига до гимназиалния стих: „Любовта ми към теб е гладна.“ – това пък е от първата ми споделена любов след онази с Митко.

Когато започнах да се завръщам към същността си на костенурка, обаче, под влиянието на будизма стигнах до въпроса дали прекрасната връзка може или не може да съдържа егоизъм, т.е. да искаш или да не искаш от партньора си.

Това ми помогна да приключа някои връзки така, че да запазя любовта и да се радвам на хубаво приятелство, да не тая лоши чувства и да съм готова да давам без да искам – т.е. всичко онова от Химна на любовта.

По въпроса, обаче, засега давам отговора на Ортега-и-Гасет: щом съм в интимна връзка, имам изисквания, а ако моят рицар се стреми да им отговори, може просто да стане още по-добър, по-силен и смел.

Ако ли се опитвам да нямам или да са съвсем мънички, както се е случвало досега, помагам на мъжа да става все по-лигав, безгръбначен и слаб, докато го превърна в бебе, което започвам да презирам.

В същото време, за да е прекрасно, ще трябва да запазя истинската си безкористна и безхитростна любов, описана от Свети Павел.

Знам, че звучи парадоксално, но за мен истината обикновено е в парадоксите. Как ще изглежда всичко това на практика? Ще продължа да съм си аз: ще го глезя и ще бъда топла като вода, в която му е най-приятно да плува, ще му напомням, че е свободен като птичка. Няма да тропам с крак и да казвам: „Ако не направиш това, значи не ме обичаш!“, но някак ( и аз не знам как) ще показвам ясно, че да е мой рицар, означава да иска да ми подари целия свят – точно както и аз искам да му подаря целия. Танто за кукуригу.

Всъщност, за да се получи това, просто трябва да започнеш връзка с рицар, а не с бебе. А как срещаш рицарите? Когато не си отчаяна дотам че да си готова да бъдеш и с бебета. Научи се да обичаш себе си колкото всички живи същества, на които си готова да даваш. Научи се и да получаваш.

И все пак, нека бъдем снизходителни – на всеки от нас му се случва да бъде бебе от време на време 😉

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

7 thoughts on “Връзката е изпитание за любовта

  1. мда, наистина да нямаш никакви изисквания към мъжа го превръща в нещо, с което не искаш да си. аз съм прекратявал връзка точно заради това, щото започнах да се усещам как се превръщам…

    дали важи и за жените?

  2. Боже, колко си права. Особено предпоследния параграф. В крайна сметка е важно да знаеш какво искаш и какво търсиш. Така ще е много по-лесно да го намериш.

    Една връзка си иска работа и от двете страни – когато само единия бута, се получава тъпо. По-добре да кажеш какво искаш; така шансът да го получиш се увеличава многократно. Мъжете рядко се досещат сами, а и не трябва да очакваме от тях да ни четат мислите.

  3. рицарят е рицар, заради теб и това автоматично го прави отдаден на каузата повече от теб. естествено и обратното го има. но въпросът е в тази ситуация е, как ще премериш кой дава повече и кой е по-големият егоист?

    затова друг вариант: какво става, ако ти нямаш никакви изисквания към мъжа и обратното, той към теб, но двамата имате самостоятелно и абсолютно независимо един от друг към самите себе си някакви изисквания и се стараете да си ги спазвате? в същото време си имате връзката с всичките и салтанати естествено 🙂

    става ли така или е абсолютно невъзможно?

  4. Ех, чак пък никакви изисквания … нали за да си в романтична връзка с някого го харесваш – това само по себе си означава, че отговаря на някакво твое изискване 🙂

Коментари са забранени.