Лесно е да си сам

Повечето хора се страхуват от самотата и не знаят какво да правят оставени сами със себе си. Когато човек се опитва да се спаси от самотата, той често приема безкритично компанията която му е достъпна. Когато си в неподходяща компания не се чувстваш кой знае колко по-щастлив, а когато панически се страхуваш да не я изгубиш, ставаш още по-нещастен. Ето защо смятам, че е важно човек да се научи да се чувства щастлив в собствената си компания.

Е, аз се научих и в момента съм си прекрасна компания.

Въобразявах си, че когато човек може да живее щастлив сам, той би бил щастлив и с други хора. Днес, обаче, осъзнах че не е точно така. Да бъдеш щастлив с други не е лесно, и очевидно затова съм го избягвала в последните години. Както казваше навремето Валя, обичта няма нищо общо с понасянето 😛 . Лесно е да обичаш отдалече – на един монах като Далай Лама е лесно да обича всички хора, защото не създава близки обвързващи взаимоотношения. На отшелниците им е още по-лесно, защото никой с нищо не ги притеснява.

Как, обаче, да запазиш спокойствието и любовта сред хора които непрекъснато предявават своите претенции към теб, непрекъснато се опитват да привличат вниманието ти. Това е не само трудно, но и доста изтощително. И отново няма нищо общо с любовта 🙂 Айнщайн казва, че колкото повече обиква човечеството и е загрижен за него, толкова по-малко се нуждае от взаимодействие с хора. Мдааа – когато си ангажиран с титанични мисли как да спасиш света, си по-продуктивен като си по-далеч от него 🙂 Сестра Уенди казва, че е пълен провал като личност и няма сили да общува с хора, и затова манастирът е най-подходящото място за нея.

Някои смятат монасите за безполезни, но всъщност много от тях работят повече от много други хора за да направят света по-добро място и са напълно отдадени на работата си, тъй като нямат семейства и любовни връзки, които да изискват част от енергията и вниманието им. Сестра Уенди е снимала доста филми и е написала книги, с които да направи изкуството достъпно за хората. Монаси строят болници, училища и университети и работят в тях. Може би си спомняте лекаря Отец Ередия от „Осъдени души“, който работеше в лагер за болни от тиф. Всички познаваме Майка Тереза.

Някои биха казали, че монаси и светски отшелници стават само хора с емоционални дефицити. Струва ми се че не е така, защото много от тези, чиито живот съм изучавала ми изглеждат истински щастливи, за разлика от повечето „нормални“ хора, които срещам.

Преди време Съзерцателят се чудеше дали всичко му е наред, при положение, че се чувства добре сам със себе си и няма нужда от компания.

Мисля, че и двата пътя са напълно легитимни. Важното е хората да се чувстват щастливи с това което са избрали. Вероятно е съвсем естествено интровертните натури да клонят към различни избори от екстравертните.

Мисля, че по-голямото предизвикателство, обаче, е за хората които избират светския живот, в който ще се обвързват с други хора. Такива са повечето, и за тях ме е грижа, защото не ми се ще до края на света резюмето на световната история винаги да гласи: „Те страдат“.

Интересно ми е как човек може да бъде щастлив и обвързан. Вече знам как може да е щастлив и необвързан.

Интересно ми е как човек може да бъде щастлив в шумотевицата на света. Как да запази равновесието между това да бъде себе си и да бъде отдаден и на други. Изглежда като ходене по въже.

Дали ще се науча някога? Тези дни ми се струва, че искам. И вече не ме е страх … или не чак толкова 😀

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

18 thoughts on “Лесно е да си сам

  1. Има начин човек да е щастлив и едновременно вързан за шумотевицата – като загуби идентичността си. Ходенето по въже винаги е страдание. Всеки цели вътрешния си мир, но всеки мир се постига единствено чрез война.

  2. А какво значи „сам“? Напълно изолиран от събратята си? Или само дистанциран?
    Доколкото си спомням въпросът за човешката самота в пълна изолация е обект на сериозни научни изследвания – започна при появата на перспектива за космически полети. И засега рекордът е малко под 30 дни…

  3. Lid, кой знае ащо, но докато чета поста ти в съзнанието звучи една песен на Емил Димитров? Ето текста:

    Ако си дал на гладния
    дори трохица хляб от своя хляб.
    Ако си дал на скитника
    дори искрица огън от своя огън.
    Ако си дал на милата
    от своето сърце.
    Ако си дал на чуждите
    живот от себе си.
    Ако си дал, ако си дал,
    ако си дал от себе си,
    не си живял, не си живял на празно.

    Припев: Никой не може да ти отнеме
    обичта, обичта на хората.
    Никой не може да ти я вземе
    любовта, любовта към хората.
    И никой и нищо не ще ти отнема
    вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

    Ти закъсняваш понякога истинно,
    но винаги идваш, идваш при нас.

    Ако си взел от славата на някой друг
    дори една частица.
    Ако си чул от клюката
    и я повториш
    дори една секунда.
    Ако си враг на подлия,
    но го послушаш
    дори един единствен път.
    Ако си ял от залъка на свой приятел
    и го забравиш

    Дали е трябвало /х3
    изобщо да се раждаш

    Припев:Никой не може да ти отнеме
    обичта, обичта на хората.
    Никой не може да ти я вземе
    любовта, любовта към хората.
    И никой и нищо не ще ти отнема
    вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
    Ти закъсняваш понакога истинно,
    но винаги идваш, идваш при нас.

  4. Всъщност монасите са много социални животни. Има някои ордени/групи, които са контемплативни и откъснати от света, но повечето (и тези, чиито дейности в грижа за света изброяваш) те са непрекъснато сред хора. Има разлика обаче в обвързването им в сравнение с другите хора: те влизат в отношения, в които самите те са в позиция на власт. Да, разбира се, те служат… но служението им е по техните условия. Те са учители, управители на сиропиталища, социални проекти и подобни, в които се грижат за някого, който е достатъчно уязвим да има нужда от тяхната грижа и който не им поставя условията за това. Те са дали обет за послушание, но послушание пред своя орден/Църквата и дори и да приемат инструкции, го правят от своя игумен/лидер на група/етц. Линията на послушанието/обвързването тече в една посока само. Сестра Уенди може да е намерила баланса за себе си в общуването, защото тя общува със света, но на свои условия, отдалечено, long distance, неинтерактивно. Лесно е човек да е щастлив по този начин за обвързване и самотата е само негoв вариант. Ако обаче са обвързани с някой в положение на равноправни, в положение на уязвими и самите те имащи нужда от него и неговото общуване, би било нещо различно – тогава властта на отношението няма да е на тяхна страна, а ще има някаква динамика. Да, такъв тип отношение е изключително труден и за такъв тип несамота има смисъл да се учи човек как да бъде щастлив.

  5. Всяка река тече еднопосочно – от извора към морето. Не вярвам да се научи на обратното. Не вярвам изворът да има нужда от море… Изворът е чист – морето е планктон и медузи.

  6. И живот, neuromantic. Морето имам предвид, изворът е стерилен, задачата му е само да прибавя чистота…

    То и аз ги бия, lyd. Само с „малко“ по различни условия на експеримента. 😉

  7. Самотата е нещо много полезно. Не винаги и не тоталната. Някои хора имат наистина повече необходимост от самота, други панически бягат от нея. Мисля, че разбирам втория тип хора, въпреки че са доста далечни от разбирането и усещането ми за самота, за удединение, за тишина, за концентрация…

    Случвало се е да не ме свърта в къщи и да търся компания. Понякога обичам да съм сред голяма компания, да не участвам в повечето им приумици, но да съм сред тях. Друг път нямам желание да виждам нито един от тях.

    Просто е въпрос на пренасищане в някакъв всмисъл. Комуникацията с хората е необходимост подобно на тази от храната. Понякога ти се яде повече, преяждаш, друг път изобщо не ти се яде. :Р

  8. „…Е, аз се научих и в момента съм си прекрасна компания.“
    Това е още ниска степен, когато започнеш да си идваш малко в повече тогава може би става и по-интересно. като оня виц дето един ту се смеел, ту псувал и като го попитали какво става, той отвърнал че си разказва вицове наум и се смее. Ами тогава защо псуваш? Защото се сещам, че знам вица.

  9. @neuromantic: „Всяка река тече еднопосочно – от извора към морето. Не вярвам да се научи на обратното. Не вярвам изворът да има нужда от море… Изворът е чист – морето е планктон и медузи.“

    хи-хи-хи …

    вода идва от небе облаци испарение големи водни обеми езера реки айзберк муре окиан отива в земя там почива малко си и после се пак намира на разни места

  10. лид защо искаш да си щастлива? аз искам ли да съм щастлив? не! не искам. искам да съм заразно болен. обсебен. незадоволен до края на живота си. искам да имам фобии. искам да се измъчвам от угризения. искам да съм стресиран. не искам спокойствие. искам да съм аутсайдер. не искам универсални отговори. искам съзнанието ми да червяса от въпроси. искам да съм луд.

  11. Ами щом искаш, значи ще го получиш 🙂 Стискам палци. Когато обясниш защо го искаш, и аз ще се опитам да обясня защо искам да съм щастлива 🙂

  12. благодаря, че ми пусна палците та да напиша и аз нещо. здраво стискаш. на въпроса. защо? защото това ме кара да се чувствам жив. 😦 🙂

Коментари са забранени.