Високото vs. домораслото изкуство

още малко снимки тук

а тук вече има видео

виж и най-любимото

Вчера, докато безгрижно се смеех на леещата се лекция на Георги за райхианството и се почудвах дали все пак ще отидем на панаира, на няколко метра от нас, кметът откриваше изложба – картини от колекцията на Димитър Инджов: Цанко Лавренов, Златю Боядживев, Майстора, Жул Паскин, Жорж Папазов, Иван Милев и т.н. На пет минути път от нас в едната посока щяха да танцуват момичетата на Нешка Робева, която пиеше нещо на съседната маса, а на пет минути в другата посока, щеше да пее Лили Иванова и да танцува Алфредо Торес. На площада се разхождат индиански вождове и свирят на флейти, а скоро ще се появи и изложбата на Доньо Донев – това е част от пограмата за празничната седмица на Хасково.

Доскоро бях бясна, че общината пилее ужасно много пари за да плаща на национални звезди да участват в празниците, да не говорим за пищните половинчасови фойерверки. В началото на лятото, обаче, докато течеше семицата на театралните празници, си дадох сметка, че работата на общината не е да се грижи пряко за всички граждани, а да създава среда, в която те да се грижат все по-добре за себе си. Освен това, винаги съм смятала, че е по-добре да пораснеш в красива среда, отколкото в грозна, пък и по-здравословно да живееш в такава ако и да си вече пораснал. Ето как съвсем лекичко се пропука онова мое отношение към кмета, което някои определят като цинично.

Тъй като практически не излизам от града, за да видя истински картини или за да гледам театър, заслугата е на въпросния кмет. И все пак…

Общуването с високото изкуство е нужно, най-малкото за да пробуди у нас копнеж по красивото и вдъхновение (за по-подробна пледоария в негова защита, виж и чуй Сестра Уенди). Ние, хората, обаче, имаме нуждата не само да консумираме красота, ефикасност, майсторство, гениалност, но и да творим.

Колкото повече от нас творят, в толкова по-красива и ефикасна среда ще живеем, защото ще има повече от тези, които са движени от порива сами да посадят дръвчета до блока, да почистят боклука наоколо, да изринат снега, вместо да чакат всичко да бъде свършено от Кмета и Държавата. Колкото повече творчески порив и майсторство има сред нас, толкова по-качествени ще са услугите и продуктите.

Ето този творчески порив и майсторство искам да насърчаваме. Той ражда самочувствието, че можеш сам, без посредник да решиш проблем, да създадеш нещо ново (Георги, може би това е по-адекватното обяснение на мистицизма отколкото онова, с което те приспах снощи. Мистичното е директното преживяване „направи си сам“). Малцина сред нас ще се окажат новите превъплъщения на Леонардо, Моцарт и Тесла, но ние се нуждаем от тях – защо да не ги подкрепим като им създадем среда, в която да се проявят?

Майсторите се нуждаят от добри чираци, а никой не би могъл да стане добър чирак, ако в него не тлее увереността, че върви по пътя на майстора. Така че всеки може да бъде  майстор в своя малък контекст, и дори ако работата му е да мете училищния коридор, да има куража и вдъхновението да изпробва  ново движение с метлата, което ще остави по-малко прашинки и ще накара сърцето му да пее (американците биха го нарекли „лидер“).

Ето защо предпочитам да гледам Майстора в Google  и Лили Иванова в YouTube, но да могат повече деца да свирят, рисуват и танцуват. Защото докато по време на откриване на изложба нашенските дами се спират пред картина и въздишат: „Той е христоматиен!“, ми се надуват бузите от смях, а когато гледам тромавите дечица на самодейните концерти плача – всеки път.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

3 thoughts on “Високото vs. домораслото изкуство

  1. Ами да наблегнем и на творчеството в училище, мисля че ще е добре. Ще отгледаме по-готини деца.
    А иначе съм на 100% съгласен с теб за поовечето творящи и по-приятната среда за живот. Изкуството да се прави долу сред народа!
    Не знам как е с другите изкуства, но с поп и рок музиката става така, че колкото по-професионални музиканти я правят, толкова по-зле звучи и няма никаква тръпка в нея. А друга работа си е ъндърграунд групата от момчета, които работят по цял ден, а вечер свирят в някой клуб.
    Айде, жива и здрава!

  2. Сега разбирам какво си мислила, докато обяснявах за Вилхелм Райх… но щом си с чудила дали ще се метнем да Дамата, значи все пак смепът ти хич не е бил съвсем безгрижен 🙂

Коментари са забранени.