Ярко сияние ( Burning Bright)

Понякога за да направиш любимия щастлив, играеш с огъня, танцуваш с дявола, сам ставаш дявол. После живееш с тайната и се надяваш да я запазиш, защото иначе рискуваш да бъдеш презрян. Не това, обаче те плаши, защото това което най-много искаш е той да бъде щастлив. Дори и без теб. А дали ще може, след като те прогони завинаги?

Да можеше да разбере и всичко да се оправи. Но не може. Остава в собствения си океан от мрак, готов да унищожи всичко красиво за да запази егото си. Не всеки притежава смелостта, великодушието и щедростта да получи.

На сцената се появяват и изчезват излишни и приятели … понякога точно навреме.

Вчера с един приятел говорихме за Стайнбек, и днес в книжарницата попаднах на тази малка книжка. Побързах да я прочета, за да мога да му я дам.

Жанрът е “повест пиеса” – лесна за четене повест която би могла да се постави на сцена като се използва само диалогът – като при “За мишките и хората”.

Advertisements

2 thoughts on “Ярко сияние ( Burning Bright)

  1. Tiger, Tiger, burning bright
    In the forest of the night,
    What immortal hand or eye
    Could frame thy fearful symmetry?
    In what distant deeps or skies
    Burnt the fire of thine eyes?
    On what wings dare he aspire?
    What the hand dare seize the fire?
    And what shoulder and what art
    Could twist the sinews of thy heart?
    And, when thy heart began to beat,
    What dread hand and what dread feet?
    What the hammer? What the chain?
    In what furnace was thy brain?
    What the anvil? What dread grasp
    Dare its deadly terrors clasp?
    When the stars threw down their spears,
    And water’d heaven with their tears,
    Did He smile His work to see?
    Did He who made the lamb make thee?

    Tiiger, Tiger, burning bright
    In the forests of the night,
    What immortal hand or eye
    Dare frame thy fearful symmetry?

    Нямаше как да не асоциирам с тази картинка и това заглавие 🙂

Коментари са забранени.