Може ли мирът да бъде извоюван?

спомняте ли си храбрия рицар Туше?

Макар че съм по-скоро пацифист мисля, че отговорът е „Да“. Понякога не само че е по-ефикасно, но и няма алтернатива.

Казвала съм, че съм способна на хладнокръвно убийство, и никой не е в състояние да ме убеди, че в резултат ще се лиша от здрав сън и усещане за чиста съвест. Напротив, има ситуации, в които по-скоро бих се самообвинявала, че не съм се възползвала от възможностите на действам със сила.

В крайна сметка, силата е част от живота. Съгласна съм, че има случаи, в които истинската сила е в решението да не я използваш, но щом съществува, логично е да има и добри поводи да бъде използвана срещу някого или нещо.

Понякога няма друг начин (или поне не ти е известен) да спреш насилник освен като го обезвредиш чрез сила, а в някои случаи това означава единствено физическото му унищожение. Да, впоследствие може да се окаже, че е имало и друг начин, но не ти е дошъл на ума, или пък си унищожил неправилния човек. Предполагам, че такива грешки не са необичайни в полицейската практика, например.

Да, хубаво е да ставаме все по-добри в преценките си, но животът си тече и изисква от нас действия. Ако те е страх от мечки, не ходи в гората.

Убийството може да е символично – да сложиш край на връзка, да уволниш служител и пр.

Политически коректно е да се питаш: „Кой съм аз, че да съдя, да решавам нечия съдба?“ А за какво ти е даден живот ако не го живееш от страх да не престъпиш някой закон? Да не забравяме, че част от рицарите са били монаси, както и къде са изворите на източните бойни изкуства. Прекален светец и Богу не е драг 😉 .

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

3 thoughts on “Може ли мирът да бъде извоюван?

  1. разбира се, че мирът може да бъде извоюван – точно това се случва от хиляди години насам в човешката история

    може дори да си говорим в чисто личен план – ако оставяш да те мачкат в работата, непознати и т.н. никога няма да имаш спокойствие и сигурност, но ако им се опънеш, ще те оставят на мира

    исторически и на държавно ниво, разбира се, войната е единственият начин за налагане на мир. налагане, защото винаги има някой, който да иска нещо, което не е негово и силата на оръжието е единственото, което може да го разубеди.

    тук обаче не си говорим за убийства – целта на войната не е да убива хора, целта й е да ги подчини на волята ти. дълги, кръвопролитни войни без победител е имало много, но те не са постигнали нищо, освен смърт. войните, които са доказали неоспоримото превъзходство на едната страна (не само военно) са водили до мир. спомни си pax romana – римската империя е наложила никога невижданият преди мир в европа, африка и малаазия не само защото е била безспорно най-силна военно, но и защото е доказала превъзходството си в социалната сфера, науката, изкуството, общественото устройство.

  2. Подозирам, че не си била свидетелка на насилие. 🙂 Щеше да си на друго мнение…
    В теорията на международните отношения се смята, че всеки въпрос може да бъде решен с помощта на дипломацията. Това е възможно да стане и на личностно ниво, защо не? Скромният ми опит сочи, че е по-добре да поговорим с някой и това винаги ни спира да го ударим. Странно ще прозвуча, но мисля, че хората не са склонни осъзнато и на трезва глава да вършат злини.
    Покрай убиването ти препоръчвам да гледаш филма The Truth about Killing, можеш да го изтеглиш от zamunda.net.
    Поздрави!
    Христо

Коментари са забранени.