за глупавите мъже

Тези дни нямам сили да пиша за блога. За да не тъгувате, публикувам нещо от личния си дневник – нецензурирано.

Опитвам се да изследвам въпроса дали бих могла да бъда щастлива с глупав мъж ако ме привлича сексуално и е мил, добър, емпатичен и пр. Разбира се, първо трябва да дефинираме Глупака. Първият, за когото се сещам е Форест Гъмп, а вторият Бениньо от „Говори с нея“ на Алмодовар.

Не че психолозите са единодушни по въпроса що е интелигентност, но аз ще избера онова, което повечето хора схващат като рационалност – логическото мислене, и ще добавя способността да се вижда голямата картина, както и дълбочината – тази малка част от ума, която може да е недоразвита поради израстване в нестимулираща среда или пък да е невъзможно да се развие отвъд определени граници поради вроден дефицит.

Както знаем, интелектуалният дефицит не пречи на хората да се развиват успешно в различни насоки – изкуства, спорт, професии, родителство и т.н. Хора със слабо рацио биха могли да са силно интуитивни, емоционално-интелигентни и пр. Източната философия ме оставя с впечатлението, че те биха могли да бъдат духовни и мъдри.

Въпросът ми, обаче, е дали хора с твърде различно ниво на интелектуални способности е възможно да образуват щастлива двойка.

Имала съм връзки с не особено интелигентни мъже. Очевидно е, че вече ги нямам. Би било лесно да изследвам точно тези връзки, ако не беше една подробност – тези хора са имали и емоционални дефицити, което, може би е по-важната причина за раздялата. В такъв случай ще се наложи да си представя 😀 – да изследвам фикционални мъже – като Форест и Бениньо, и да си помагам и с образите на някои жени които познавам лично.

Когато общувам с глупави хора, съм способна да изграждам хармонични взаимоотношения ако въпросните са добронамерени към мен и общото ни начинание. Проявявам завидно търпение и мога мило и напоително да обяснявам, по различни начини, докато ме разберат – ето защо съм добра учителка и писателка на информационни материали. В такива случаи въпросните хора, отворени за мен и начинанието, научават неща и се развиват.

Когато, обаче, нискоинтелигентните хора са у дома, нещата изглеждат съвсем различно. От снизходителността ми не остава много; губя и търпение. И все пак дали е така? Като че никога не ме е било яд на когото и да било само заради това, че не е достатъчно умен. Имало е по-скоро други причини – егоизъм, желание да доминира, прекомерна суета, незагриженост, безотговорност и пр.

Да се върнем на Форест и Бениньо. И двамата са пълни с добри намерения, положителна нагласа, любов и емоционална интелигентност. Имат и свои интереси извън любовните си връзки. В такъв случай и двамата отговарят на насъщните ми изисквания към партньора: да ме обича не по-малко от себе си, да иска да ми подари целия свят, и да не скучае сам със себе си. И все пак …

Джини обичаше Форест; той беше най-добрият й приятел. Ако Алисия не беше в кома, също би обичала Бениньо, и той би бил един от най-добрите й приятели. Джини, обаче, не можеше да допусне идеята с Форест да бъдат двойка, както и Алисия, предполагам, не би допуснала идеята за Бениньо като интимен партньор.

Дали не се получава така, защото в главите ни от детството ни е имплантирана идеята, че мъжете ни трябва да са по-интелигентни от нас? Май много от нас са израснали с модела „Тя – красива; той – умен.“ Това е моделът на родното ми семейство. Познаваме много такива семейства. Интересно ми е дали са щастливи.

Разбира се, в семейното щастие се намесват куп други личностни особености освен ума и красотата, затова нека изберем за изследване онова семейство, в което хората са позитивни, добронамерени и любящи по природа и, да не забравяме, имат свои интереси така че не са скучни сами на себе си.

Ако бях мъж, щях ли да бъда щастлива с женския вариант на Форест Гъмп?

Сещам се за типичните американски семейства от средната класа през 50те, както и за типичните викториански семейства. Всъщност там, когато жените са били твърде интелигентни в било твърде вероятно мъжете им да не забележат, тъй като май не е имало контекст, в който да бъде възможно. Жените априори не са били смятани за кой знае колко интелигентни, и като че това не е имало значение за мъжете. Дори май жените, на които им е личала интелигентността, чество са се възприемали като мъжкарани и, може би, част от тях точно поради тази причина са оставали госпожици.

Стереотипът за 50тарското и викторианското семейство, обаче, е далече от щастието. На какво се дължи това? На липсата на общ контекст за мъжа и жената извън масата за хранене и леглото. В тези времена най-пълноценните връзки май са били хомосексуалните, защото са били изградени от хора, които могат да споделят целите си светове.

Връщам се към Бениньо – той в продължение на 4 години споделяше света на Алисия – интереса й към балета, нямото кино. Той самият признава, че това са били най-пълноценните години в живота му. Но дали щяха да бъдат пълноценни за Алисия ако беше будна? Бихме могли да си кажем, че той е черпил от нейния свят, но не е имало какво да й даде. И все пак май не е точно така. Не само заради собствения му интерес, който разви към далечните земи, след като Марко му подари няколкото написани от него пътеводителя. Макар че Бениньо се потопи в света на Алисия – чрез балета и нямото кино, не можем да го определеим като консуматор. Той изследваше всичко сам, и го разказваше на Алисия. Да си представим ситуацията, в която Алисия е будна, но прикована на легло и Бениньо се грижи за нея така добре, както и докато е била в кома. Да си представим и че Бениньо изглеждаше сексуално привлекателен за Алисия. Щеше ли да е възможно тя да се влюби в него? Може би. Ако се чувстваше достатъчно самотна. На мен ми се е случвало на младини.

И все пак, скъпи приятели и съседи, струва ми се, че дори и ако въпросните мъже бяха най-милите същества на света, ако отговаряха на насъщните ми изискваниея, с тях щях да се чувствам сама през солидна част времето – защото голяма част от моята същност се върти околко рационалния ум. Макар че ценя не по-малко емоционалността, интуитивността и дори сетивността, ако изключа интелектуалното общуване от връзката, в нея май зейва огромна яма.

Ако мъжът реши да ме последва там? Чудесно. Да си представим Бениньо – всеотдайният любознателен Бениньо, който с жар ще се хвърли да изследва всичко което ме интересува. Веднага се сещам за разговора му с учителката по балет за бъдещата й постановка. Въпреки искрения му интерес, на Бениньо му липсваше дълбочина.

В обичайния си егалитарно-учителски дух бих могла да кажа, че всеки може да достигне много голяма широта и дълбочина в изследването на нещо ако попадне в стимулираща среда, при добри учители – освен разбира се, ако няма някой остър дефицит, за който вече съществува диагноза. За това, обаче, е нужно време и търпение.

Аз имам търпение и желание да преподавам на любимия каквото мога ако той иска. В този процес и аз и той ще станем по-умни 🙂 , но изобщо не съм сигурна дали имам търпение да се занимавам с обучението на някой, който има, хм, специални образователни потребности. Това бих могла да правя извън дома.

Ами ако имах дете като Форест или Бениньо? Щях да бъда добра майка – щяха да имам търпението. Но има разлика между мъжа и детето, нали? От мъжа очаквам някаква равностойност. И я очаквам най-вече в главата. Всъщност никак не ме притеснява да имам интимна връзка с мъж с тежка физическа инвалидност, но ако мъжът ми се превърне в умствен инвалид, просто вече няма да ми е мъж, а дете. Мисля, че същото се отнася и за емоционалните дефицити, но това е друга тема. Както казваше Миряна Башева:

… ела горе да се целуваме
аз не мога да сляза долу

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

27 thoughts on “за глупавите мъже

  1. М-дааа… Как ли може да се разбере дали някой е ‘умен’? Какво точно означава да си умен в контекста на логическото мислене? Моята логика може да е съвсем различна: това каква ме прави – повече или по-малко умна?

    Лесно е да се види дали е с физически недостатък. Умен ли си, ако не го отчиташ, или е по-скоро обратното?

    Емоционалността също е забележима – освен ако човек не се е научил да я прикрива с непроницаемост… Последното би ли означавало, че все пак е умен, нали? Ала как да разберем дали наистина прикрива емоциите си?? А и как да разберем пък, че е наистина емоционален, ако не го показва?? Ако пък ги показава – глупав ли е?

    Можем ли изобщо да ‘контролираме’ себе си и да обичаме ‘заради’ дадена характеристика у партньора, а не ‘въпреки’ някоя такава? Такова чувство истинска любов ли е и какво става, ако характеристиката, която ценим, в един момент изчезне поради някаква причина (деменцията може да обезличи и най-умния човек, например)?

  2. Продължавам размислите на Val – и ако любовта е наистина истинска, ще спрем ли да обичаме само защото някой се е превърнал във възрастно бебе?!

  3. Да обичаш е едно, а да възприемаш като равностоен партньор, както и да харесваш е друго 🙂

    Аз обичам много хора – някои от тях ИЗОБЩО не ми харесват :), още по-малко пък желая за партньори 🙂

    А вие вместо да теоретизирате, защо не споделите дали сте имали нискоинтелигентни партньори и как сте се чувствали с тях? Особено ме интересува СЪЖИТЕЛСТВАНЕТО с тях 🙂

    А логиката … си е логика, Вал. Няма как да бъде различна в чистия й смисъл на логика 🙂

  4. Всички връзки се развиват в контекста на доста комплексната реалност и ежедневие, където социалната среда и заниманията оказват понякога и решаващо въздействие върху повечето ни връзки 🙂
    Че, не изключвай възможността някой тъпак да ти открадне сърцето, пък и ума 🙂
    И живота е кратък и не-стандартен, докато се усетиш, той може да мине в компанията на тъпак и това да ти харесва много 🙂 /нямам предвид секса/… И хората със слаби умствени способности могат да бъдат зверско предизвикателство, особено когато са смелчаци 🙂 …
    Та, никога не знаеш къде ще е интересно довечера 🙂

  5. Тежко ми е да си го призная, но стигнах до следния извод: не взех много умен мъж. Ше кажете, че това си е мечтата на всяка жена, но мен определено ми бърка в гъза. Проблемът е, че аз пък от своя страна съм доста интелектуална, та когато се съберем на едно място става манджа с грозде.

    Мъжът ми е спортист. Отначало си виках – ОК, ще внесе свежа кръв в семейното потекло, пък и го харесах като физика, като сексуален потенциал. Но извън последните две качества, си е кръгла нуличка.

    Аз си падам по изкуства, по източна философия и Ошо. Неговите интереси се ограничават до ремонт на двигатели с вътрешно горене. Оставете другото, ама вече ме е срам да го взмемам с мен при приятелите ми. Ми излага ме – само за коли и за жени говори, и на всеки 2-3 минути – някоя солена коньовичарска простотия на сексуална тематика.

    Викам си ОК – аз произхода не мога да ти го залича, ама Цонка да не се казвам, ако не ти смачкам фасона докато те рафинирам. И се тръгнаха едни мъки – да правя от маймуната човек.

    Много ядове бера с тази си амбиция. Оня ден за малко да го изгоня от къщи. Бях му казала: „Върви да купиш билети за театър, ше започнем с театъра“. Заръчах му да търси някоя класика по Шекспир. Връща се вкъши и ухилен ми подава билети за „Още веднъж отзад“. Имало и за Шекспир, ама тва му харесало повече.

    Преди седмица бяхме на гости у един приятел режисьор, който ще поставя Брехт в провинцията. Две седмици съм го подготвяла за четири реда по Шекспир, като му казах: „Изтананикваш ги и да не си си отворил устата до края на вечерята!“. Започна без грешка: „Да бъдеш или да не бъдеш това е въпросът….“ и след края устата му изсра следното: „Ееееех как хубаво го е казал тоя Брехт“. Прехапах устни до кръв, а вкъщи му постлах да спи в коридора.

    От изкуствата гледа само балет, ама подозирам, че е защото балерините си вдигат високо краката. И като стана дума за секс – нека ви кажа, че и там ми прави сечено.

    Понеже, както казах съм предимно интелектуална, не понасям простотии и в секса. Пред месец, когато все още му пусках (преди да станат фаловете с Брехт и „Още веднъж отзад“), една вечер тръгнахме да правим секс. Започнах да си изпълнявам съпружеските задължения и коленичила под двуметровата му снага се приготвях за френска, когато той се изцепи в превъзбудена нега: „Цокай ми куро“. Така му се разкрещях, че моментално му спадна за има-няма половин минута. Аз съм коленичила да му правя френска любов (ТАКА СЕ НАРИЧА), а той с това „Цокай ми куро“ ше ме принизява до нивото на клозетна шантонерка. То и аз като съм превъзбудена ми иде да крещя: „Тъпчи в дупките!“, но вместо това го питам :“Искаш ли да се любим?“.

    И понеже този злополучен сексуален акт отпреди месец беше последният до момента, с акъла си на пиле, моят идиот решил, че щом месец след това не му пускам, се нуждая от сексуално разнообразие. ОК, ама когато ми се появи на вратата облечен като принц със 7 полуголи, еректирали авери от казармата, които ме поздравиха със: „Здравей, мила Снежанке“ , изпаднах в състояние близко до клинична кома. Само те си знаят какво са ме правили докато ме светстяват….

    Не знам дали има връщане назад и дали си струва. В момента мъжът ми е в другата стая и се бори с един етюд на Рахманинов, който искам да обсъждаме на вечеря с мой приятел – композитор. Дали ще успея да го приобщя към нас – интелектуалците или ще си остане завинаги тялом и духом в Коньовица?

    ПП: Мисля и за развод

  6. Ето ти пример за различна логика, Лид:
    наричаш нискоинтелигентния мъж глупак и не искаш да живееш с такъв. Не обясняваш, обаче КОЕ точно е признак на ниска интелигентност…
    Foo дава примери – за мен някои от тези примери не са за глупавина, а за простащина, и то не заради грешката с Брехт!
    Това за снежанка, обаче, ме срази и умили – мъчил се е да мисли, човекът, постарал се е да я сюрпризира с нещо ‘оригинално’! 😀

    Сетих се за един супер интелигентен познат (т.е. начетен интелектуалец), който в очакване на гаджето си у дома се бил съблякъл чисто гол, само по вратовръзка, с шампанско и ягоди в хладилника… Отваря той вратата, гол-голеничък, с роза между зъбите, а пред него – слисано гаджето му – заедно с една от най-добрите си приятелки! 😉 Щял да счупи вратата докато я затръшвал и викал “ момент, момент!“…

    Глупавото държание на един мъж може да ме накара да се разсмея и да го заобичам дори повече. Често се е случвало някой да се държи глупаво пред мен – поради факта, че ме харесва. Понякога това ме е дразнило – ако човекът не ми допада. Ако обаче е държание на партньора до мен – струва ми сем че глупавината е по-скоро повод за умиление.

    Ето пример за подобна ‘глупавина’ в дадено съжителство: партньорът на моя приятелка отива на пазара и решава да купи ‘много евтин’ праз. Огромен. Стар. Обаче – евтин! 😉 Приятелката ми отначало хукна да го ругае – не е ли чувал, че празът, колкото е по-дебел, толкова е по-стар и дори кух – за нищо не става. След секунда с виновни погледи от негова страна, всички се усмихваме – човекът беше изпълнил инструкциите да бъде ‘икономичен’ в крайна сметка: потърсил бе най-изгодната оферта!
    На следващия ден го пращаме за боб. Познай какъв боб донесе… Ситен като едра леща! Естествено, базиран единствено на принципа на ЛОГИКАТА с праза – колкото по-дребно, толкова по-младо и по-качествено! 😀

    Коремът ме заболя от смях тогава!

    Не съм съжителствала с простак, или поне не се сещам за такъв сега… а може и да съм им прощавала… но някои със сигурност са били в ролята на глупаци – от време на време, за да ми напомнят, че им прощавам тезьи грешки, защото ги обичам.

  7. Валя, не говорих за простак, а за човек с недоразвит интелект. Във втория параграф обяснявам какво имам предвид. Айде да го кажа по друг начин – неумение за аналитично мислене 🙂 Само това мъничко нещенце имам предвид, а не ерудицията и обноските на човека 🙂

    Примерът ти с Марто показва не че му е нисък интелектът, а че му липсват домакински познания и опит. Наличието или липсата на знания си не показва непременно наличие на висок или нисък интелект. Нали правим разлика между ерудиция и интелект също така? Аз, например, не се смятам за ерудирана, но пък смятам, че не съм нискоинтелигентна. Познавам, обаче, доста ерудирани, но твърде глуповати хора 🙂
    Простащината пък е съвсем друга тема 🙂

  8. Невероятно и точно! Даже и да се насиля, не мога да се обидя на „мъж“. Пък и Миряна е мой кумир (малко такива съвременни творци има). Изобщо, права си и го казваш вселенски!
    Мисля си дали в живота можем да си избираме родителите, роднините, приятелите, колегите, скъпите на сърцето ни… Дали не те са ни избрали по техни си критерии? Какви ли сме ние в техните очи?
    Животът е съобразяване с останалите около нас. Иначе всичко друго е само вопъл – на това се гради изкуството.

  9. Ама така излиза, че ниско-интелигентни са хората с официално регистриран ‘дефицит’ – дебили, олигофрени и т.н.
    Всички останали имат капацитет за развитие… е, всеки според способностите и интересите си.

    Във втория параграф пишеше за лигическото мислене – аз просто исках да подчертая, че в житейски план логиката на един човек е една, а на друг – друга… 🙂

    Така е, ерудитите също изпадат в глупави ситуации – първият ми пример целеше да покаже това – те забравят, че понякога хората са непредсказуеми и… могат да доведат приятелката си, без да те питат, примерно. 🙂

    Аз на времето отрязах един англичанин, който беше дошъл да ми иска ръката – уж, защото е заявил, че Еверест е в Шотландия… истината, обаче, беше, че той не ми допадна, всъщност… и че предишният ми приятел – англичанин се бе завърнал да работи в британски съвет и непрекъснато ме търсеше, знаейки, че имам гос-кандидат… 😉

  10. Социалната среда изгражда всяка личност, а от интелекта зависи до какви висоти може да се развие. Простащината, според мен, е най-малкият проблем от засегнатите в поста, защото се контролира най-лесно. По-важна е ценностната система, защото обуславя така наречената „различна логика“. Най-важното, обаче, за една връзка са чувствата, които изпитват двама души един към друг, другото са сметки…

    Наздраве за глупавите мъже и глупавите жени 😉

  11. Един напълно логичен въпрос: къде е фиксирана обективна отметка за интелектуално ниво, от която мерите?
    ………………..
    Не ви ли се струва, че написаното от foo е тест за четящия? Елементарен тест – кой е положителният и отрицателният герой. Е, кой е – разказвачката или героят на разказа? 😉

  12. Pingback: За Умните мъже « Кутията за всичко

  13. Хей Лид… защо нямаш сили? Пращаме ти малко високоенергийни вълнички 🙂
    Ами да – на мен ми се е случвало да имам ученици/студенти, които са ме преследвали и съм си мислела, че никога (отделно от всички останали причини) не бих имала връзка с такъв, просто защото съм го учила на нещо 🙂 Дори независимо от интелигентността и другите интереси, те вече са влезли в представите ми в ролята на детето. Не че не бих учила някого, с когото вече имам връзка – но отношенията вече са поставени на друга основа.

  14. Съгласна съм с Лид. Ще добавя, че учени, изследвали коефициента на интелигентност и зависимостта му от наследствеността и средата, са открили „съвсем ясна хомогамия“ по този белег. Казано на нормален език – хората си подбират партньори, които да им приличат по коефициент на интелигентност.
    Разбира се, коефициентът на интелигентност съвсем не е цялата интелигентност… но все пак е показател за нещо. Аз дори мисля, че Лид и другите участници в дискусията придават твърде голямо значение на различните типове интелигентност. Не вярвам например, че без аналитично мислене можеш да имаш висока „емоционална интелигентност“. Моя позната блогърка, която иска да докаже, че хората с умствено изоставане могат да имат същото чувство за справедливост като нормалните хора, веднъж писа: „И двегодишно дете разбира кога е жертва на несправедливост“. Така е. Но двегодишното дете рядко разбира кога друг е жертва на несправедливост. И никога не разбира кога то причинява несправедливост на друг. Емпатията изисква разум и въображение.

  15. Pingback: възможно ли е да съм идеален мъж « Eдин аматьор пише

  16. Тези размисли за Форест Гъмп и Говори с нея – и последвалите откровения на жени,които живеят с глупави мъже са банална класика в жанра. Защото повечето жени на младини,колкото и да са умни и образовани се подлъгват по-хубави мъже и после започват екзистинциалните им страдания. Вместо да проплакват по форуми и пред приятелки и да четат Маргарит Дьорас, да си намерят интелектуалец за любовник или приятел и да мирясат.

  17. Здравейте,
    Набързо препрочетох разсъжденията във форума и само в част от тях открих темата,която ме интересува-а именно физическите инвалиди.
    Имам връзка с мъж, който е инвалид-с ампутиран крак от коляното надолу и е спротеза вече 18 години.Той е човекът ,с който аз си виждам живота,интилигентен,симпатичиен,финансово добре подсигурен,мил,добронамерен,контактен и всички суперлативи,които могат да се произнесат за един добър човек му отиват и са верни за него.Обаче…точно този недъг оказва влияние на връзката ни.Той се чувства непълноценен като човек, съмнителен, винаго леко песимистичен и се е хванал за мен като удавник за сламка.Постоянно ме ревнува и го е страх да не ме загуби,понякога и ме задушава с присъствието си,това е само и защото чувста несурност в живота и в мен като една може бъдеща жена той вижда светлината, той иска да ме хване ,за да не си помисля аз че той е непълноценен,че мога да си харесам някой нормален мъж.Основно затова са ни проблемите-за доверието,а сме вее почти година заедно.
    Искам да попитам какво мога аз да сторя за да продължа с този човек,който изключително ммного уважавам и ценя,как мога да пренебрегна себе си и личния си живот и дали си стува да си жертва цял живот,заради нечий нещастие?

  18. Да, говорила съм относно ревността му..но за недъга му директно не бих могла да му кажа,защото си мисля че е достатъчно наранен.Не знам как да подходя и как да му кажа, че причината поради която не искам да съм с него е точно този недъг..Може би не се изразих правилно – следствията от случилото се ме карат аз да не мога да преодолея някои негови качества-песимисъм,ниско самочувствие,ревност и т.н.

  19. Не искаш да си с него заради самия недъг или заради нещо друго свързано с него? И все пак …има ли значение защо не искаш да си с него? Да не се чувстваш щастлива само по себе си е достатъчно добра причина да се разделите. Как мислиш?

Коментари са забранени.