Академията в Китай

По Нюзуик:

Китай се опитва да привлече обратно своите „морски костенурки“ (hai gui) – изтеклите навън мозъци и ако е възможно да подмами и западняци.

Повечето от тях изтъкват като основна причина приключението и шанса да направят нещо значимо. Преподавател в магистърска бизнес програма казва, че студентите му в САЩ са на по 24 години, докато в Китай 2/3 от тях са шефове на компании. Примамливо е да влияеш директно върху начина на вземане на управленски решения. Достъпът до ключови бизнесмени е много по-лесен отколкото в САЩ.  Да преподаваш политическа философия, обаче, звучи рисковано, но пък си струва, тъй като можеш да събереш материал за следващата си книга, а до този материал американските ти конкуренти нямат достъп. Ако се изучаваш политически и социални промени, Китай е подходящо място.

И все пак липсата на свобода на словото, политическата намеса и пасивните, привикнали към зубрене студенти са фактори, които не могат да се пренебрегнат лесно. Някои преподаватели, обаче твърдят, че никак не им липсва академична свобода, че съставят сами курсовете си, включително по теория на демокрацията, и че пасивността на студентите се изпарява, когато открият, че от тях се очаква да спорят.

Примамливи са и грантовете за изследователска дейност, както и шанса да оглавиш изследователски екип, да получиш веднага професорска позиция, но пък заплащането е ниско. Ако си китаец, от теб ще поискат да се откажеш от чуждестранното си гражданство, за да гарантираш, че инвестираното в теб ще има възвращаемост. Ако пък смяташ да се върнеш на запад, репутацията ти зависи от публикациите, за които пък в Китай имаш повече време, тъй като не си толкова натоварен с преподавателска работа.

Изглежда, че макар и рискована, работата в Китай е доста примамливо начинание за някои от академията. За мен лично не е особено примамливо, откакто преди няколко години кандидатствах за работа там и след като ме харесаха, се оказа, че бъдещите ми шефове (китайски собственици на  франчайз на голямо американско езиково училище) са против свободата ми на избор на жилище и партньор, с когото да съжителствам.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

8 thoughts on “Академията в Китай

  1. Може нещата със свободата отпреди няколко години да са се променили. Може би хората с местни корени знаят как да лавират в системата или да не дават такова голямо значение на неща, на които пък ние държим. А може просто костенурките да намират стимули за връщане, които Нюзуик да недоглежда (например някаква национална гордост, усещането да си част от някаква историческа вълна, етц) които да компенсират емоционално или практически другите пречки. Но отделно моето мнение за Нюзуик е такова, че е доста подлъгващ. Не че непременно дава лъжлива информация, но статиите по сложните въпроси са до голяма степен щипване на разнородни данни и хвърлянето им накуп, опростяване и не уточняване важни детайли и контекст, без задълбочаване и без в края на краищата да се стига до същината на нещата. Може да са направили уговорката (като по въпроса за американските университети в UAE) за нещо реално съществуващо, но без да са го обяснили то остава неясно и изводът отива в друга посока. Пазят ли се да нарекат нещата директно, самите те ли пишат за трендове без да разбират много, но като чета при тях за много въпроси, които познавам, ми става очевидно как претупват и в края на краищата не помагат за постигане на разбиране.

    В Китай имаш повече време за публикации? Защото не си натоварен с преподавателска работа? Това например ми звучи странно.

  2. O, da, spomenavat kitaiskite motivi kato nacionalna gordost i pr., no az ne pravia pylen prerazkaz na statiata, a nabeliazvam samo ne6tata, koito biha interesuvali nas, pyk nie ne sme kitaici 🙂 Ne e li estestveno kato ima6 po-malko prepodavatelski 4asove da ima6 pove4e vreme da pi6e6? Kakvo mu e strannoto? Sorry za latinicata, ama niamam druga opcia v momenta 🙂

  3. Because You still cont.

    Personification
    on the subjects of global education
    may have some appeal to some regional complexes
    in some semi open/ semi secluded societies.
    However, in the free world that attitude
    does not fly very high.

    For example
    the Bill of Rights / the First Amendment of American Constitution
    guaranty freedom of expression – religion, speech, assembly .
    …in the public life only.
    In the private institutions such e personifications as –
    „….ca против сбободата ми на жилище и партньор, с когото да живея“,
    are simply dismissed.

    Opening the pandora box of private parts
    is a marketing strategy
    of questionable quality .

    I admire your individuality.

  4. Споменаването на teaching load ме озадачи силно, защото Китай никак не се слави с по-малък брой часове на преподавателска глава в сравнение със САЩ, а по-скоро с обратното. Прочетох и статията и ми се струва, че просто са пропуснали да уточнят някои детайли – че такива леконатоварени (откъм преподаването) позиции са предложили на най-апетитните хора, макар че в замяна на това са им дали други лидерски отговорности, които си искат даже повече време, etc.

  5. „Примамливо е да влияеш директно върху начина на вземане на управленски решения.“

    А дали пък в Китай на такива магистърски курсове не ходят повечето управители, които просто търсят контакти с други себеподобни с цел бизнес, като преподавателят ни най-малко не им ‘влияе’ на управленските решения – обратното, те биха могли да влияят върху качеството на такъв тип курсове, като си ‘купуват’ дипломите. 🙂 (изкривено ми е мисленето, к’во да се прай)

    Що се отнася до спора – навсякъде ‘хваща дикиш’. Обичам този метод на ‘съживяване’. 😉 … ама е особено рисковано, ако навикнеш да го прилагаш по време на фирмени съвещания, организирани от шефа, а още по-рисковано е да навикнеш да го прилагаш директно върху шефа… води до постоянна смяна на работните места. > което за някои може да се окаже полезно, в края на краищата… еййй, почти опровергах твърдението, че:
    Верните слова не са красиви,
    красивите слова не са верни.
    Мъдрият не спори,
    спорещият не е мъдър …

    Какво значи са против ‘свобода на избор на жилище и партньор, с когото да съжителстваш’ – те плащат и ти не можеш да избираш, или ти си плащаш, ама те ти казват кое точно да избираш? Не ми стана ясно…

  6. 🙂 И аз съм преподавала на executive MBA‌ (не по бизнес, естествено…) и ми е ставало ясно как слушат само с едно ухо, уморени след работа, опитващи се да се доберат до хартийката, т.е. дипломата. Нямам представа как е в Китай – може там да е различно, точно в този момент. Просто тяхната вселена е по други природни закони 🙂 Но не бих и ги смятала за модела на бъдещето, защото и на Япония са били залагани такива надежди преди няколко десетилетия, а днес са забравена история…

  7. Не мисля, че зубренето е голям проблем на китайците. Според мен то си е много важно и е лошо, че се занемарява по нашите краища. Един руснак, преподаващ във Франция, изрично хвали китайците за ученолюбието им:
    http://nauka.relis.ru/05/0412/05412020.htm
    Често зубренето се противопоставя на „мисленето“. И се забравя, че за да мислиш, трябва да имаш някакъв багаж от знания не само в библиотеката си или в Интернет, а и в самата си глава. През Средновековието хората смятали, че таблицата за умножение не може да се назубри, и я използвали като справочник или просто цъкали със сметала. Не се учудвам, че тогава мисленето е било доста закърняло.
    Мои познати, работещи заедно с китайци, се оплакват от друго – че им липсва интелектуалната етика, която в нашата култура се подразбира. Например ако английски или български изследовател спешно се нуждае от резултати за някаква статия, той или ще се напъне да ги получи честно, или ще ги поизмисли, но „с отвращением“. А много китайци ще си ги измислят, без изобщо да допускат, че вършат нещо нередно.

Коментари са забранени.