средната възраст

Кротък и понатежал, на средна възраст човек може:

* да мине през рояк оси и ограда, на която пише: „Военен обект. Влизането забранено. Стреля се без предупреждение!!!“ – с неясна цел и лекотата на обстрелван в „Матрицата“ Нео

* да пътува хем с цел, хем без цел, бавно с бърза кола, за да се озове след  ** години в необичан някога град и да открие красотата му

* да се целува на пейка в центъра на града без да (се) притеснява (от) майките с деца

* да пуши колкото си иска хубави скъпи цигари от кутията, с която му е услужила непозната очарователна горска сервитьорка

Advertisements

3 thoughts on “средната възраст

  1. Прекрасно, невероятно как си представила този сладур (далеч над средната възраст) който въплъщава всичко от моето поколение – от пристрастието към предателството, от аристократизма към простащината, от бохемството към бродячеството, от отговорността към непукизма, от ореола към дяволската опашка…
    И все пак достигнал висини, за които много мечтаят, а още повече даже и не подозират (че ги има)…

    Обаче, за всички нас, каквито и да сме – sic transit gloria mundi !

  2. Е, аз всички тези неща ги направих на млади години. 🙂
    Без да се замислям минах с кола по фронтовата линия…
    Шест часа висях в минно поле с италианците и се напихме като скотове, докато ни изтеглят 🙂
    Целувах се по пейки, без да ми пука от възмущението на стари госпожи и майки с деца…
    Винаги откривах красотата, дори в места, към които съм бил предубеден и с лоши чувства…
    Хващах си шапката и заминавах нанякъде без цел и посока на стоп…
    Подаряваха ми циари и препушвах…

    Сега вече на средна възраст 🙂 някак си тръпката заглъхва.
    Струва ми се тъпо да застана между позициите на някакви малоумници, дето си мерят… оръжията 🙂
    Или пък да се хвърля да целувам страстно някое момиче, без да ми пука за околните…
    Преди с едно гадже се случи да се засечем на кръстовище, на сфетофар- награбихме се по средата на платното, без да се замисляме. Светна зелено за колите- 2 минути ни свиркаха с клаксони 🙂

    Май при всички е различно…
    Някои с възрастта разкриват потисканите си емоции и страст, а други, които вече са ги поизхабили (страстта и емоциите де)- стават по- улегнали и трезви. 🙂
    Но явно всички трябва да ги изживеем рано или късно.
    На мен вече тези неща ми изглеждат нереални.
    Не изпитвам нужда да ги правя. Няма я тръпката.
    The Trill is gone!
    В края на краищата не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.
    Сега си имам нови емоции- улегнали, но интересни, защото усещанията ми са нови…

Коментари са забранени.