онлайн vs. офлайн

Един мой приятел често казва, че за да завладееш света, трябва да си онлайн. Аз често с пяна на уста се възмущавам колко малко хора наоколо са онлайн и се притеснявам, че все още не съм овладяла някои насъщни онлайн инструменти и платформи и че ми се изплъзват важни тенденции.

Миналата вечер пийвахме и жизнерадостно си говорехме глупости, когато в контекста на виртуалната реалност споменах думата „аватар“. Един приятел ме погледна изумено и каза: „Аватар или аватара означава земното въплъщение на божество. Идва от индуизма.“ Разсмях се гръмогласно и обясних на останалите, че нашият приятел, като типичен офлайн човек не е наясно с онлайн значението на ежедневно употребяваната от теб, читателю, думичка. Ето това е то, „the digital gap / divide“ (1) в действие.

Винаги съм подхождала драматично (да не кажа истерично) към този проблем, защото съм смятала, че достъпът до и умението да боравиш с информационни и комуникационни технологии е не просто въпрос на преуспяване, а на оцеляване. Като че по подразбиране говоря и живея така, сякаш е възможна само една култура – виртуалната, и е въпрос на време другите да изчезнат. Уж съм привърженик на културното разнообразие, но в контекста на някои културни категоризации май ме избива на културен снобизъм, който би могъл да прерастне в културен геноцид, точно поради убеждението ми, че само една е жизнеспособната (а може би подсъзнателно ((а може би не само)) считана от мен за „правилната“).

Минава време и аз изумено и притеснено наблюдавам хората наоколо и предричам скорошното им изчезване ако не се приспособят, ако не приемат моята култура, за която повечето от тях дори не подозират. Засега същите хора са живи и здрави, и като се замисля, те са мнозинството по целия свят. А аз често казвам, че мнозинството определя правилата.

Тъй като вземам еднакво насериозно и Първия и Втория живот, и за мен лично е трудно да ги разделям, но пък поддържам близки отношения с хора, които не познават Втория, чудя се:

* дали силата на онлайн културата не е силно преувеличена?

* дали ще се стигне до сблъсък между двете култури и коя ще победи?

* дали ще е възможно и двете да съществуват без напрежение?

* доколко се модифицират взаимно?

Тези въпроси ме връщат към размишленията по въпроса какво да правя и ми подсказват, че бих могла да стана футуролог – като Алвин и Хайди Тофлър – обичам да откривам модели и тенденции и да ги показвам на хората.

––––––––––––––––
Бележки под линия:

(1) Разминаването, разделението между тези които имат достъп и умения да използват информационни и комуникационни технологии и тези които нямат

Опит за сериозни размишления по домашно произведени културни категоризации

Културата на благоденствието vs. културата на бедността

Първият vs. Втория живот

Категорията „Културно многообразие“

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

8 thoughts on “онлайн vs. офлайн

  1. Що за ежедневна интерпретация на аватар? И то от теб, засрами се. Разбира се, че аватар е земното, било то и онлайн, въплъщение на божество! Ето, дори аз пиша тук чрез моя аватар. Как иначе би могла да се докоснеш до божествената искра? Хаха.

    Извод: искри се обменят чрез аватари. Дори оффлайн 😉

  2. Sister Wendy,
    Sister Wendy,
    „….колко жакло е да си някой,
    и като жаба мокра,
    да казваш цял ден свойто име
    пред изморена локва.“ – Е.Дикинсон/Ц.Ст./
    Орисия и призвание –
    вашето наказание.

  3. Странно, и аз разпознах Лидия в сестра Уенди… Предполагам името на манастира изпреварва репутацията на обитателите му…

  4. @ Neuro – много ми хареса това за искрите и аватарите… чак ме е яд, че няма за какво да се заям в този ти коментар! 😉

    Лид, пробвай една футурологична прогноза за Третия живот – в манастира.

  5. Е, животът в манастира го обмислям, както предполагам че знаеш 🙂 Но засега няма да споделя нищо 🙂

Коментари са забранени.