Погледни на изток

В момента мой ученик, който скоро ще кандидатства в университет в Европа, е на гости на родителите си в Дубай. Разменяме писма и обсъждаме евентуалните училища. Тези дни, след като четох в Newsweek специалното издание за образование, го попитах дали е обмислял да кандидатства в Дубай. Ето какво отговори той:

„От коментарите за тукашните университети, които съм чул, не са много на ниво. Въпреки, че наемат скъпо платени учители, материалът които преподават, е няколко степени зад нашето в Бг даже.“

А ето какво казва Newsweek:

Регионът, който най-силно се конкурира със Запада в областта на висшето образование е Персийският залив, тъй като е МНОГО богат и сравнително стабилен. Емирствата са отделили $ 20 милиарда за културни и образователни проекти – симпозиуми, независими медии, изложения на изкуствата, панаири на книги, филмови фестивали и други прояви вече са типична черта за региона. Генералният директор на кампуса на Сорбоната в Абу Даби го описва като „модерна Андалусия“, оприличавайки го на великия интелектуален център, който процъфтявал в Испания преди хиляда години, като пресечна точка на западната и ислямската култура.

Парите привличат престижни университети да октриват свои филиали. Катар започна тенденцията като примами Корнел, Карнеги-Мелън, Джорджтаун, Тексас и Нортуестърн. Абу Даби – Сорбоната, Ню Йоркския университет и подготвя съвместни проекти с Масачузетския технологичен институт и Джон Хопкинс. Дубай партнира с Харвард, Лондонското бизнес училище и Бостънския университет и строи кампус за Мичиганския щатски университет.

Катар, с население по-малко от милион, започна да харчи по $ 1.5 милиарда на година за образование и изследвания в областта на точните науки. Държавният глава на Дубай стартира фондация с $ 10 милиарда за „да развива знание от световна класа“ в региона. Строят се мултимилиардни научни и технологични паркове. Абу Даби налива милиони в амбициозен издателски проект, като се надава да утрои броя на книгите публикувани на арабски всяка година и превежда околко 500 заглавия годишно.

Насилието и нестабилността като цяло са пощадили тази част на света, а добронамерените му и напредничави лидери контрастират с автократите, управляващи Египет и Сирия.

Емирствата като цяло позволяват широка свобода на словото и изразяването, особено сравнени със съседите си от Саудитска Арабия и Египет. Правителствата им дават големи социални свободи на чужденците, с почти нулеви ограничения по отношение на облеклото, алкохола и ролите на мъжете и жените.

Огромните инвестиции в авиолинии и хотели правят тези страни необичайно достъпни, както и визовите режими, които са сред най-либералните в света ( за всички освен за граждани на Израел). Някои места дори предлагат на редовните си посетители електронни карти, с които да преминават без да показват паспортите си. Ето как стават възможни събития като миналогодишния „Фестивал на мислителите“, който събра в Абу Даби 16 нобелови лауреати и повече от 160 интелектуалци от целия свят. Миналата година само в Катар бяха проведени около 140 конференции.

Етническото и национално разнообразие днес в Залива е още един стимул, с който биват привличани американските университети.

Твърде хубаво за да е истина? Всъщност слуховете, които са стигнали до моя ученик са верни. Според Newsweek основният проблем е липсата на значителен брой наистина добри студенти. Преподаватели споделят, че след като се съобразят с нивото на студентите, се налага да преподават „леки“ версии на курсовете си, тъй като на местните младежи им липсват основни академични умения, навици, а и знания.

И все пак днес в университетите учат повече хора отколкото сбора на всички студенти през цялата история на човечеството. Така че Персийският залив ще се конкурира с Америка за най-добрите кандидати. Може би е въпрос на по-кратко време, отколкото можем да си представим.

* как е правилно да се пише: Сорбон, Сорбона или Сорбоната?!?

Advertisements

6 thoughts on “Погледни на изток

  1. Фантазия, но ако бях на мястото на твоя ученик, бих записал да следвам в университет в ОАЕ. Сега е модерно западняците да си купуват жилища в тези емирства.

  2. Зависи каква му е целта. Ако иска да развива бизнес свързан с Емирствата или да живее там…

    Иначе на мен ми е ясно, че всички тези американски университети откриват филиали там за да си вземат хапка от тортата студенти с висока покупателна способност. Самата традиция на образованието в UAE е несъвместима с техния модел и студентите биха били действително облагодетелствани само ако бяха получили американската си диплома след учене в Америка и и омесване с друг начин на мислене и друга среда. Това там сега е просто комерсиална операция. 😦

  3. На френски се чете [Ла Сорбон], но това не значи, че и на български трябва да звучи така. Мисля, че и Сорбона и Сорбоната е еднакво коректно.

  4. Да, UAE е супер. Само дето никой не разглежда въпроса с плащането на сметки.
    1. Дубай е Супер място за учене, ако искаш да се потиш 90 % от времето в температури от 40 нагоре.
    2. Някой да има 20 000 $ за семестър?
    3. Местните винаги имат право, ако не ти изнася как ги образоват- се изнасяш.

    Учителите най-вече може би предподават на по-ниско ниво заради местните, които имат достатъчно пари и власт, да контролират какво се преподава на тяхните деца. Пример: някое место момиче, което се е записала в тукашен университет в UAE може да си купи цялото образование, защото техните имат парите и властта да го направят.
    На Toefl курсовете, които ходих месец, видях какво е положението. Учителя даже не можеше да направи сериозно забележка на някой от местните момичета, защото знаеше, че ако ги понатисна малко повече да учат (а те едва-едва проявяваха интересе) родителите им, веднага биха могли да се погрижат да си загуби работата.

    Наливат доста пари за образование, но местните не са заинтересувани много, тъй като имат достатъчно ресурси да си жевея живота и без да са карали някакво специално образование.

    „Сега е модерно западняците да си купуват жилища в тези емирства.“- Тhe best joke ever. Единствените хора, които могат да си позволят жилище, Да го купят (от милион нагоре) са богати индийци, пакистанци, местни и иранчани. Тези „западняци“ едва успяват да си наемат жилище, за около 200 000 $ на година.

    Може би след някоя друга година, ще се подобри нивото на обучение, но засега е по-добре Europe, England и други страни. Btw- местни, които искат найстина да се образоват, ходят в Англия да учат.

    „Насилието и нестабилността като цяло са пощадили тази част на света“- 7 убийства на година, 0 кражби на каквото и да е, почти 79 % от хората не си заключват входните врати.

  5. Съгласен съм с Румен. Преподавателите са добри, но местните студенти много свалят нивото… Макар че напоследък има прогрес.
    Имаше един, дето се оплака, че преподавателя не използва цялата титулатура, когато споменава пророка Мохамед. 🙂 Там- „Аллах да го благослови и смир да го дари…“ Представяте ли си това да се прави всеки път.:) Преподавателят отговори, че в края на краищата се преподава история, а не богословие.
    Много от парите, които се влагат в образование се разхищават типично по български.
    Иначе имат амбиции и може да успеят.
    Там половината неща са в комплекса и амбицията.
    Не знам що Саудитска Арабия похарчи почти два милярда, за да докаже, че може да отглежда жито. А то беше една реколта- ум да ти зайде. Сигурно това беше най- скъпото жито произвеждано в историята. 🙂

Коментари са забранени.