за нуждата от постоянни припадъци

Една приятелка се влюби – по обичайния страстен и неудържим начин, както се случва дори на флегматичните рационални типове, дори и когато външно не им личи, дори когато се съпротивляват. В такива случаи вниманието е окупирано от нашественика и широкият свят (почти) изчезва от полезрението ти. Някои хора оглупяват дотам, че не са в състояние да се занимават дори с неща които преди за намирали за значими и вълнуващи.

След известно време приятелката ми беше попарена от пробуждането на обичайната си интелигентност и тъжно ми сподели, че иска отново да полудее. Излизането от фазата на първоначалната влюбеност за нея беше знак, че любовта си отива. Нормално. От малки четем приказки за влюбени и гледаме романтични комедии. Всички те свършват до „три дни яли пили и се веселили“. А после накъде? Киното, литературата и фолклорът мълчат. И така, за милиони влюбени любовта си отива с края на сватбеното пътешествие.

За да оцелеят, доста хора приемат циничната позиция, че любовта угасва с последните фойерверки на оглушителното влюбване. Добросъвестните запретват ръкави да изпълняват съпружеските си задължения, и много от тях стигат до тихата ненавист, която поражда всяко нещо което възприемаме като задължително. Романтичните, пък, разочаровано гаснат и / или истерично се опитват да запалят предишния огън и / или сипят огън / кофи студена вода върху главите на партньорите си, които все по-често им се привиждат като свидливи студени садистични типове. Така, повечето хора успяват да убият крехкия ембрион на любовта.

Тези които възприемат „философската“ поза, успяват да надмогват досадата като се занимават с други неща. Някои от тях се пазят да не повторят опустошителното упражнение. Романтиците, обаче, се справят трудно с абстиненцията и се скапват дотам, че в живота им всичко посивява. Едни се опитват да го оцветят с розови филми и романи, а други се влюбват отново, за да преживеят същото крушение, но все пак са се чувствали живи известно време. Да, скъпи приятели и съседи, връзките ни са кратки и ужасни или дълги и тягостни, а понякога, да не дава Господ, дълги и ужасни.

Повечето от нас, обаче, не подозират че са гледали само първия сезон на любовта. Светът ни е устроен така, че никога не ни показват следващия, освен в тъмния му вариант, който така или иначе познаваме от собствен опит. Защо се получава така? Защото повечето хора на изкуството също не го познават. Защото ние не бихме го възприели като правдоподобен. Защото сме възпитани да си падаме по драми и припадъци. Пък и не е лесно да покажеш дълголетието на любовта, защото във втория сезон тя е спокойна, размита, атмосферна, обгръщаща всички други неща в живота ни, по-скоро подхранваща ги. Липсва й фокус – тъкно противоположното на първия сезон, в който зрението ни е тунелно.

Вторият сезон се случва на малко хора поради две основни причини. Първата е насаденият ни предразсъдък, че концентрираната лудост и оглупяване трябва да заемат почти цялото ни време и пространство, за да можем да кажем, че живеем в любов. Втората е скуката.

Повечето хора живеят в скука и са скучни сами по себе си. Те търсят начини да се спасят от скуката за сметка на някой друг. Твърде много хора очакват това да бъде любовният им партньор. Когато и двамата са скучни, връзката се изчерпва бързо, освен ако не са отчаяни романтици, които я поддържат известно време с цветя, бонбони и балони. Когато единият не е скучен и се интересува и от други неща, той може да се опита да ги споделя с партньора си, но в много случаи скучните хора просто „не подхващат“, защото не им достига любопиство (обяснявам си това с липсата на енергия), пък и любов. Те страдат и скучаят и изискват да бъдат обгрижвани, забавлявани и утешавани, а много от тях са такива дори в сексуалните си изяви.

Е, тази ситуация е изморителна. Постоянната загриженост дали другият е щастлив и дали се забавлява е изтощителна, съсипваща. Не, не съм от тези които се пестят и ненавиждат партньорите си когато имат проблеми. Говоря за хроничната кухота и сивота, от които повечето хора очакват да бъдат избавени без да си мръднат пръста, но това е мисия невъзможна.

Любовта не може да прогони скуката, но скуката може да обезкърви любовта.

А онези безумни припадъци? Те не изчезват в следващия сезон, а напротив, в неговата широка шарена земя изникват в невъобразими за романтиците моменти – да речем, докато планираш следващата маркетингова стъпка. Толкова е секси.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

28 thoughts on “за нуждата от постоянни припадъци

  1. Лид, ‘скучни по принцип’ хора не съществуват. 🙂
    Има хора които ти пасват, т.е. влизат в границите на твоето ‘амплоа’ и могат да ти партнират. Има и други, които не са от твоята ‘порода’ и не могат да общуват с теб по искания начин.

    Има необразовани хора, които могат да покорят сърцето и ума ти, има и свръх-образовани, които могат да те отблъснат моментално.

    Хората са цветни – в това им е чара!

    Любовта, обичта, страстта, увлечението, обсесията са необходими на всеки човек – те си имат своите моменти. Веднъж преживени, няма гаранция че си имунизиран завинаги срещу тях. 🙂

    Доверието, уважението и приятелството – колкото и тривиално да звучи, са по-държеливи. Ако те съпътстват горните, всичко е ОК.

    Банално, но факт! 😉

  2. Така е, Вал, всички са интересни, особено някои, защото ни карат да се замислим дълбоко защо са толкова убийствено скучни 🙂

  3. Ха-хааа, това понамирисва на – всички са равни, ама някои са по-равни от другите! 😉

  4. Да вазприемаш партньора си като на вазможност и бягство от скуката е проява на садизъм.За любовта са нужни двама овен ако не става дума за самовлюбен индивид.

  5. Здравей! Гледала ли си THE PAINTED VEIL? Препоръчвам. Както и на романтичната ти приятелка с отишлата си любов. В morningseeker има нещо по въпроса. Пак там съм отговорил и на въпроса ти за концепцията на моята книга.

  6. Страхотно написано, наистина. Много ми се иска да има какво да допълня, но просто няма какво.

  7. Може, може – там, където има любов (без значение в коя ‘фаза’ е), скука няма.
    Скуката не е ненавист към задължителното или липса на действие – тя е здравословна реакция на духа в съпротивлението ни да вършим нещо, което не ни ангажира емоционално. Затова пък изненадата (а такива все понякога има) е толкова по-приятна! Освен това скуката свършва там, където спира дейността, предизвикала скука. После започва всичко, което може да се оприличи на ‘хоби’ – зараза на духа, с всичките елементи на краста. 😉
    Влюбването не ограничава ‘ширината’ на света – напротив, прави го още по-ярък и провокира желание – любопитство да го изследваш, като правиш това с другия, защото искаш да споделяте тази наситена яркост.
    Любовта – тя е без закони.

  8. Не е задължително да е в женски род, а и в текста не давам конкретен пример за флегматична и рационална личност, но ако питаш в женски род и искаш конкретен пример: аз съм флегматична и рационална, и аз определих 😀 … или питаш за дефиниция?!?

  9. мхм:) това ти е измислицата в поста, в която ние или ще повярваме, или не. Иначе толкова чисто и ясно изглежда, че направо стряска.
    Сетих се каква да кажа по въпроса- ако се обичате и след оня първоначален период, който май не си споделила поне според теб кога свършва- дни, месеци, години…
    И тя се плаши, че е скучна, а той си мисли, че твърде много и твърде първично постоянно го тресе хормона (прави му се секс), какво ли ще стане? 🙂

  10. Лид, кога успя да станеш флегматична и рационална??? или това са синонимите ти на плавна и мъдра? 😀

    (и защо не ми затвориш най-после голямата уста? – хич не ми се връзваш на ‘задявките’… опитът да предизвикам ‘виталност’ 😉 е неуспешен, явно… или ми е грешен подхода… ;( започвам дя се отчайвам, че май наистина си твърде много рационална… ама все си мисля, че зрънцето си е там…:P > последния ти коментар ми звучи така )

  11. Spot, не разбрах кое ми е измислицата в поста 🙂 Поне аз си вярвам, че няма измислица – дори приятелката ми не е измислена, но не е нужно да уточнавам коя е 🙂 Това, което съм се опитала да напиша „чисто и ясно“ е обобщение на нагласите на хората около мен.

    Отново относно женския и мъжкия род: не е задължително скучната да е тя, а тресеният от хормона да е той 😀 Познавам доста мъже, дето не ги тресе чак толкова, а също и ужасно много скучни мъже 🙂 Хахаха 🙂 Сега като се замисля, дори не мога да се сетя за един интересен, но да си остане между нас 😉 Но пък познавам скучни, тресени от хормона мъже 🙂

    А тя може да се плаши, че е скучна, но всъщност да не е … понякога смятаме, че не сме достатъчно добри за Него / Нея, и това притеснение ни пречи да оценим по-трезво другия, който всъщност може да не е достатъчно добър за нас, и да има всички основания да се притеснява, че е скучен 😀

    Оня първоначален период … не знам колко продължава – може би е различно при различните хора. Ако става въпрос за моите връзки … трябва да се напъна да си спомням и сравнявам … не си струва да опитвам.

    А ако него го тресе хормона …. могат да се случат най-различни неща, зависи 🙂

    Вал,

    Винаги съм била флегматична и рационална, златна моя 🙂 Но това може да се нарече и „плавна и мъдра“ ако гледаме през твоите усмихнати кафяви очи 🙂

    И понеже съм флегматична и рационална, виталността ми се проявява по начин, различен от този на други типове. Няма нужда да се напъваш да ми предизвикаш виталност, понеже не ми липсва – по-скоро се кахъря за други хора, особено ми е тъжно за по-младите … не е честно да са по-малко жизнени от лелчетата като нас, нали?

    Какво зрънце търсиш в мен се чудя?

  12. отивам в часове, ще ти отговоря подобаващо за уважаваща себе си жаба като… ми дойде музата 😉

  13. много е жалко, че очакваме в любовта драма и припадъци като аргумент за икреност и истинност. опитвам се да избягам от тая болна рамка на възприемане на отношенията (не само в любовта), която нашата социална реалност с голям чук ни е набила в малките глави. 🙂

    сетих се за амели пулен. и за нейния тих начин да обича.

    а относно скучните хора (сами по себе си)- тях ги има, виждала съм ги :)))

  14. Ба, интересни … айде не бъди толкова политически коректна. Скучни са, скучни са, скучни са 😛

  15. Скучни са предимно мъжете, жените не са особено застрашени, докато нямат проблеми с килограмите, съответно комбинацията интересна жена – скучен мъж е доста рядка. Леко парадоксално, скучността на мъжете се дължи на неистовото желание на жената да обсеби изцяло не-толкова скучният в природата си мъж. Да си скучен означава да си сериозен, да си искрен, да имаш някаква твърдо заета позиция в голямата вълна. Това което подсъзнателно искат жените е мъжът да си играе с тях, да ги лъже с неповторимо въображение, като им оставя крехката илюзия, че е изпълнен със сериозни намерения за бъдещето.

    Извод – за да не бъдете скучен, никога не помисляйте за бъдеще с една жена 🙂 Разкажете и за бъдеще, което никога няма да се случи. Само чрез безкрайните лъжи се проявява красотата на живота. Всеки мъж приел тази истина за единствена истина, за своя религия, е оставал във вечната женска памет. Еволюцията е дарила жените с ролята на многострадални жертви, не би било честно да им я отнемаме 🙂 Мисля, че това е искала да каже авторката по въпроса за скуката. Замислете се, мъже!

  16. @ Лид: Не са, не са, не са! Пример: The citizen X – НИКОЙ не е знаел, че той всъщност е сеиен убиец! 😉

    @ Анчето – дерзай – лошотията е ценно качество – всеки, който познава Чимиджимичамиджоми ще го потвърди! 😉

    @ Neuro – 😉 супер позиция, ама за ОНЕЗИ, които ‘априори’ мислят себе си за надарени! 😉

  17. Малки истини, спасени от контекст си плуват грациозно из ефира като златни рибки в аквариум. Само ако нямаха нужда от връзка с външния свят… Всъщност от тях ако зависи нямат. Иначе добре си приказваме 🙂

    Вал, ‘априори’ мислещите обикновено вървят подръка с ‘апостериори’ мислещи, даже ролите се разпределят в движение, така че позицията е в сила. 😛

    Препрочитайки 17 пост, трети абзац се съгласявам с Лид и млъквам 🙂

  18. Малко късно, но не мога да се сдържа.
    „Всички те свършват до “три дни яли пили и се веселили”. А после накъде? Киното, литературата и фолклорът мълчат.“ Щом аз, който съм чел толкова малко книжки от този сорт, съм попаднал на поне две – всъщност по-скоро три, – в които се говори за „живот след влюбването“, значи мълчанието е много относително. Вярно, че е случайност, че съм ги чел, особено едната заради ужасното й заглавие на български. Ама не е като съвсем да няма. Макар че наистина обикновено трябва да се борим сами срещу тъй приятните за съпреживяване и толкова вредни романтични модели, налагани от „розовите“ произведения (някога – романи, сега – сериали, сапунени, че и по-претенциозни).
    А по повод скучните партньори, ще използвам прочетеното от една от тези книжки. Преди време хората не са очаквали партньорът им да бъде единственият човек, който да проявява съпричастие и подкрепа за всичките им преживявания и интереси. Защо трябва да се разочароваш от жена си, че не се интересува от разигралия се по време на лова екшън, или на мъжа си, че не споделя вълнението от новооткритото съчетание от подправки за соса за салатата? Ама не, нали според романите и филмите влюбените трябва да си пасват във всичко и да споделят всичко, значи автоматично трябва да имат еднакви интереси. И когато се окаже, че действителността е малко по-различна, излъганите очаквания – нереални от самото начало, обаче кой да забележи тогава – могат да наклонят везните прекалено много в посока „той/тя е скучен/скучна, как можах да се мина така“.

  19. @ Neuro – 😛 аха! > а какво става с ‘априори’ не-мислещи, а действащи люде? … ‘апостериори’ действащите ще са като… след дъжд качулка. 😉

    Освен това, някак доста пред-намерено избягваш темата за ‘надареността’ тук… 😉

Коментари са забранени.