Жени гласуват за мъже

„Къде ги намираш все такива глупаци?!?“ попита преди години баща ми, след като се разделих с поредния мъж. „Покажи ми партньора си, за да ти кажа какъв си“ заявява Ортега-и-Гасет и вбесява твърде много хора 🙂 От една страна са тези, които смятат, че същността на партньора е неважна, понеже любовта е сляпа и влюбените просто проектират желани качества върху партньорите си. От друга страна са хората, които се смятат за излъгани. Като оставя настрана последните си още непредъвкани връзки, знам, че никога не съм била излъгана и никога не съм проектирала – приемала съм компромиси. Била съм достатъчно глупава да го правя. Ако татко е прав, че въпросните мъже са били глупаци, то и Гасет е прав: щом съм била с глупаци, значи и аз съм глупачка.

Разбира се, не смятам, че повечето хора са толкова емоционално интелигентни като мен, че прозират зад думи и действия толкова надълбоко колкото и аз, но ако някои хора са с недоразвито зрение, това не прави любовта сляпа в същността си, нали? Ако доста хора проектират несъществуващи качества върху желани хора, това не означава, че случващото се непременно е любов. Толкова много явления се изразяват с ограничен репертоар от думи и жестове, и оттам ни е твърде лесно късогледо да ги категоризираме като едно явление. Не всички връзки, в които хората казват или правят еди-какви-си неща са непременно любов.

Нужно ли е чак толкова да се замисляме и да търсим същността, да дефинираме? ОК. Хайде всяка от нас да помисли – иска ли детето й да прилича на мъжа, с когото е в момента? Години след като се беше родил Стоян си дадох сметка, че съм щастлива, че не прилича на баща си. Чак тогава осъзнах, че нося голяма отговорност в избора на бащи за децата си. Не, нямам предвид гените – ето защо осиновяването не ме плаши, но това е друга тема. Имам предвид средата, атмосферата. Ето защо по едно време напуснах един мъж след 8 годишна връзка. Не можех да си позволя да бъда с човек, който е това, което не искам да бъде синът ми. Не мога да си позволя да живея с двоен стандарт: да възпитавам сина си в обратното на това, което приемам у партньора си. А ако имах дъщеря? Какво послание щях да й давам живеейки с този мъж? Че ТОВА е мъжът?!?

Моето решение е частно и мъничко, но когато много жени в едно общество вземат такива решения, те влияят върху облика на нацията като утвърждават или отхвърлят ценности. Така дойде прозрението: със следващия избор на партньор ще утвърдя идеали и ценности пред много хора които ме смятат за авторитет. Не казвам, че всички момичета, които ме възприемат като ментор ще потърсят такива партньори, но неминуемо поне мъничко ще допринеса за оформянето на светоусещането им. На свой ред тези момичета ще въздействат върху децата си и приятелите си…

Ще напиша още неща, ще помогна на още ученици, ще нахраня още гладни и ще направя куп неща, за които все още не подозирам, но това са неща, които може да направи и мъж, нали? (нищожен опит за дефиниране на мъжественото съм направила наскоро тук). Това което мога да направя като жена е да внимавам като избирам мъжете си, т.е. да не бъда с тези,  на които не искам да приличат хипотетичните ми деца – и така до края на света 😀

В „Изследвания върху любовта“ Гасет казва още куп интересни неща, но долу ще видиш само някои по горната тема:

Ортега-и-Гасет започва иследванията си върху любовта с въпроса „Какво е жената, когато е само жена?“ т.е. когато не е в ролята на съпруга, майка, сестра, дъщеря. Отговорът му е, че жената е жена, доколкото е вълшебство, идеал – за миг или за вечност … зависи 🙂  Мисията й е да бъде конкретен идеал за мъжа ( а идеали са нещата които могат да очароват, да увличат енергията ни). Оттук социалният живот е „състезание между мъжете да премерят своята годност да бъдат предпочетени от жена“, а ходът на историята – „история на идеалите за мъж, създавани от жената“.

Всяко поколение има свой обобщен идеал за мъжа. Предпочитаните мъже създават семейства, а семействата предават на следващите поколения определени ценности.

„Фантасмагоричният блян, който сънуват девиците в своите будоари, оставя през вековете своя отпечатък по-дълбоко от мечовете на воините. От това което днес вглъбените девойки тъкат в тайните си фантазии, до голяма степен зависи насоката, която след един век ще поеме историята.“

„Всеки феминизъм е едно повърхностно движение, което оставя незасегнат големия въпрос – специфичния начин на женско влияние в историята. Някакъв недостиг на интелектуална съобразителност кара ефикасността на жената да се търси във форми, сходни с тези, свойствени за мъжкото действие. Ясно е, че по този начин ще открием само липси.“

„Не е нужно дълбоката женска намеса в историята да се състои в действие, в работа, в неподвижното, спокойно присъствие на нейната личност“. Женското въздействие е „излъчване“, а женската същност има някакво „атмосферно свойство“.

„Напредъкът на жената се състои в това да стане по-съвършена, създавайки в себе си един нов тип женственост, по-изтънчен и взискателен. По-взискателен? Според мен тази е върховната мисия на жената на Земята – да иска, да изисква съвършенство от мъжа“

Ако се опитваш да дефинираш женствеността … виж какъв блог открих преди малко.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

19 thoughts on “Жени гласуват за мъже

  1. Първата част от статията ти е много вярна, поне и според моите разбирания. Но останалото е някак си лепнато ни в клин ни в ръкав. Не, че и там няма верни и интересни за размисли неща…
    Хубавото в цялата работа е, че ми даваш надежда, че има и разумни и мислещи жени на този свят 🙂

    п.с. Погледнати нещата от този апсект обаче, съвсем не ми приличат на любов…

  2. Първата част са моите размисли, породени от „лепнатото“. Все пак се опитвам да запозная хората с книгата на Ортега-и-Гасет 🙂

    Кои неща от кой аспект не ти приличат на любов?

  3. Хохо, каква политически-некоректна философия. Феминистките ще грабнат вилите, усещам. Май трябва и аз да напиша някоя книга вече. Всичко живо писател тези дни. Точно същите идеи се опитах да внедря преди време сред жените борещи се да станат мъже, но се оказа, че не можеш да убедиш някой притежател на липси, в наличието на тези липси. На него не му липсва нищо. Но „недостиг на интелектуална съобразителност“ със сигурност ще предизвика обриви.

    Наистина, каква по-добра намеса в историята на света от това да формираш генетично мъжете чрез фантасмагоричен подбор. Е, от друга страна е вярно и че мъжете въртящи големите мечове подбират точно определени фантазьорки, по възможност с големи хубави очи. Но това не променя факта, че историята е дарила жените с фино настроени сетива и ги е направила далеч по-подходящи за изискването на съвършенство, било то и примитивно. За да изпълняват обаче върховната си мисия, те трябва да останат физически слабият пол. Което, за добро или не, няма как да стане вече. Това би било равносилно на забрана на тестостерона сред жените олимпийки. Жената, в класическите и форми, започва да мирише на барок. Истинският проблем обаче остава – жените виждат съвършенството през розови очила чак докато се размножат.

  4. Обичам Гюстав Климт – Целувката ми е любима. 🙂 И аз я ползвах в един пост… за Тhe Point.
    Какво си се разфилософствала?
    Музите на Великите гении могат да бъдат Mъже или Жени – няма никакво значение. Ефектът винаги е положителен за ‘хода’ на историята – тя не СПИРА. 😀
    За децата – наличието на татко (дори в женски образ, ако говорим за две жени в брак, примерно) си е голям финансов плюс, а и възпитанието на едно дете хич не се ограничава само до ‘примера’ на таткото! 😉
    За любовта – за нея няма закони! 😛

  5. Интересно, моите наблюдения са, че и в работата перфекционизма е по-разпространен сред жените. 🙂

    Не мога да коментирам по отговорностите на родител, но според мен поемането на подобна отговорност в търсенето на партньор оказва много негативно влияние върху цялостният живот.

    Има една теория, доказана от практиката, че при избора на партньор жените правят две напълно противоположни оценки – една с разума, която подбира партньора който съзнателно искат, с всички „правилни“ качества, и една с подсъзнанието и чувствата, която отразява партньора който подсъзнателно желаят. Двете решения не се сравняват едно спрямо друго, и обикновено резултата им е брак със съзнателно желания, който тотално не отговаря на желанията, и/или секс с подсъзнателно избрания, който пък е тотално нерационален и неразумен.

    При мъжете не е така –

  6. Опа, натиснах „прати“ прекалено рано. 🙂
    Мисълта ми е че при мъжете не е така – връзките ни до някаква степен отразяват желанията ни, до някаква – разумния ни избор, но рядко са в някоя от крайностите.

  7. Една легенда гласи, че някога Върховният Бог създал хората като хермафродити – в едно същество, което е хем мъж, хем жена. Но съществата ядосали Бога и той ги разделил на мъже и жени, и настанала невероятна бъркотия – никой не можел да открие своята половинка. Та оттогава и досега хората все търсят своята половинка… Малцина, обаче, си я намират – и те са късметлии, щастливци, а останалите сме все търсещи – докато сме живи 🙂

  8. Не мисля, че любовта непременно е в противоречие с мисленето 🙂 Не вярвам в теорията за половинките. Истинската любов се случва между цели хора 🙂

  9. Любовта не мисли. Тя идва като ураган. Обрулва душата и отлита безвъзвратно. Ако мислиш много, никога няма да я срещнеш. Живота е кратък – отдаи се на любовта, но се омъжи по разум.

  10. Любовта е сляпа.
    Ако всеки път анализираме и преценяме вразките си и ако се опитваме да прозрем сащността на другия зад думи и жестове,кога ще успеем да обикнем някого?
    Любовто не пита.Тя просто идва, връхлита и отлита ,ако не е срещнала подходящтия човек.
    Хубаво е ,че избра „Целувката“ на Густав Климт,но той самият се е страхувал от любовта и е споделил следното:“Ich habe Furcht und Respekt vor echter Liebe“-„Страхувам се и имам респект пред истинската любов.“
    Както всички хора на изкуството е имал множество музи и любими, но постоянно ображение до края на живота му са многобройните котки в ателието му на Йозефщетещрасе.
    А за примера ,който даваме на децата си,не се страхувай Ние само си мислим ,че те приличат на единия от двамата родитили ,но в сащото време са много разлечни в светоусещането си.Естесвено, че обкражението и примерите имат значение ,но не са рещаващи .

  11. Не мога да говоря за „любовта“, макар и аз да използвам тази клиширана дума поради липса на избор…
    Мога да ти кажа няколко думи за онова хубаво и алогично чувство, онази изгаряща топлина в гърдите… Но тя не замъглява…
    Виждаш реално човека срещу теб- с всичките му качества и недостатъци, но това чувство те кара да го приемаш такъв, какъвто е. И просто искаш да бъде щастлив. 🙂
    А иначе това, което си писала за сина си и връзката ти, ми стана интересно.
    Нали според една от многобройните теории, жените избират най- пригодния за създаване на потомство.
    Но явно има някаква грешка или просто поредната човешка мутация. 🙂
    Прекарала си с даден човек 8 години, явно нещата са били ОК, поне в рамките на нормалното, после решаваш, че това, което си намирала в него, не е хубаво за сина ти като пример.
    Сетих се за едно тъпо предаване, което гледах наскоро, „Размяна на съпруги“. Там представиха семейство, в което жената беше много властна и доста пресираше мъжа си, а от друга страна възпитаваше синовете си в типично мъжки ценности- създаваше в тях качества, които унищожаваше в съпруга си. 🙂
    Не знам защо, но като прочетох текста ти се сетих за това предаване…

  12. Ворце, може 8 години да са нещата да са били ОК, но това не значи, че са били добре. Може 8 години да се е пълнила чашата малко по малко съвсем неусетвно, до момента в който капва последната капка. Тогава изригва ураган и никой не разбира от къде му е дошло, как толкова малко води до промяната на толкова много неща… Какъвто и да е случая, Лид си знае и няма причина да я упрекваш. Какво като са 8 години, нима това, че 8 години не са малко значи, че трябва да прецака още повече – останалата част от живота си?

  13. Луди хора – Лид ни най-малко не е прецакала живота си до, по време на или след тези 8 години, нито вярвам, че има намерение да го прави! 😀

  14. А-а, не се имам за половин човек! В никакъв случай! Става дума за ‘пасването’ (както при пъзел…) и не е теория, а легенда 🙂
    Пък, то мисленето не всекиму се удава (и най-вече на малцина им се харесва), ама човек (независимо дали е мъж или жена) все пак трябва да полага някакви усилия да мисли – то и сърцето на човека е в главата, в крайна сметка…

Коментари са забранени.