Първият vs. Вторият живот

Уговорка

В последните много години почти не купувам книги от съвременни български автори, защото не ми се вярва, че си струва. Пишещите не-фикшън обикновено сами не разбират за какво пишат и се стараят да го прикрият като се изразяват неразбираемо, така че най-полезното в книгите им се оказва библиографията. Пишещите „художествена литература“ са претенциозни, скучни и досадни.

Нямам идея как днес се озовах край обикновено подминаваната с презрение секция в „Пингвините“ и как стана така че протегнах ръка да издърпам една книга. Прелиствах я безкрайно дълго време, за да не се прецакам и накрая я купих само за 12 лв. (262 стр.)

Книгата

Току що я завърших и първото което ще кажа е, че е сладурска. Това може да прозвучи като  обида за авторката и да ви остави с подвеждащото чувство, че става въпрос за типичен чик лит, но такава тя не е, а аз ще си позволя лиготията, защото ме кара да се чувствам като Уолт Уитман, когото от двайсет години се каня да прочета, но още не съм 🙂 Защо като Уолт Уитман? Защото безсрамно ще призная (както някога признах, че съм чела Коелю), че съм чатила с непознати, регистрирала съм се в сайт за запознанства, трила съм профила си след това, така че знам за какво пиша и не заслужавам да бъда застреляна 😉 ( Не, Лъчо / Ани / Додо, този път не си представям, което не прави нещата  по-истински отколкото ако си ги представях 😛 )

Макар че съм няколко години по-стара от героинята и доста килограми по-тежка, макар че никога не съм се алкохолизирала патологично и съм пила приспивателни по-малко на брой от пръстите на едната си ръка, макар че не съм излизала от БГ повече от веднъж, макар че не съм издала нито една книга и не си вадя хляба с писане, макар че съм станала майка и съм сигурна, че никога няма да изоставя Стоян, макар че не гледам футбол и подобни по телевизията, макар че никога не бих нарекла Мрежата „Кучка“, а напротив – при всеки удобен повод я благославям и възпявам, съм преживяла ужаса да бъда погълната от нея.

Да се оставиш да те погълне Вторият живот е същото като да се оставиш да те погълне Първият живот – то си е част от Живота 😀 Който смята, че Мрежата е противоестествена, да отиде да живее в пещера и да си лови сам храната :D. Не това е идеята на Станислава Чуринскиене, а това че мрежата е като всички останали неща – начините им на употреба са различни. Ужасът се случва тогава когато ги използваме за да избягаме от себе си, т.е. от живота. В този смисъл мрежата не е по-различна от планинарството или запиването с приятели.

Човек може да иска и да му стиска да чуе и послуша себе си независимо от контекста в който пребивава. При каквито и да е обстоятелства човек дава само това което може. И аз, също като героинята, вярвам, че няма изначално садистични хора – има просто такива, които не са в състояние да предложат кой знае какво. И това не е в противоречие с убеждението ми, че човек има потенциала да бъде това което поиска.

И в Първия и във Втория живот сме това което сме, независимо от начина по който се обличаме или самоличностите които си избираме. Дори ще отида малко по-нататък, за да кажа че онлайн е по-лесно да сме себе си, а офлайн е по-лесно да се прикрием.

Най-грубо историята е за две писателки които се потопяват във Втория живот (особено едната – т.е. тя изцяло за шест месеца) за да напишат после роман за това. Фокусът е върху едната героиня и половингодишния и онлайн роман(с) с един норвежец.

Разбира се, любовният шахмат, който включва играта на котка и мишка, манипулирането и честността, се случва и офлайн, но онлайн е доста по-драматичен, защото е по-лесно да бъде: освен технически, общуването в мрежата е по-лесно и психологически, а и не е размито от прибързан секс и пр. неща, в които не ми се ще да навлизам сега.

Някои ще кажат че думите не са истинското нещо; на тях ще предложа да пробват да живеят като човеци, отказвайки се от думите. Може да СЪМ много по-сетивен човек от повечето хора които казват че сетивността е по-истинска от думите, но освен това съм точно толкова и вербален човек. Може да изглежда смахнато, но съм написала доста хартиени писма – не само на хора които са били далеч, а на хора с които съм работила или живяла под един покрив, както и на онази част от тях, с която съм общувала доста и невербално, която, вероятно, изглежда да съм познавала по-добре сетивно отколкото иначе.

Сега, когато в голяма степен съм отдръпната от света и общувам минималистично, мога да кажа сериозно и съдбовно като делфийския оракул:

1. Познай себе си.

2. Купи си книжката.

3. Илюзия е, че можеш напълно да избегнеш неудобното.

4. Кликни върху името на авторката по-горе, за да чуеш интервюто с нея.

Защо да е трудно, след като може да е лесно? Така или иначе никой не може да избяга 😛

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

5 thoughts on “Първият vs. Вторият живот

  1. Parvo da se izvinq za latinicata, na rabota sym…
    Da pechelish dividenti ot imitaciq na neshto nashumqlo e hitro, no ne dotam moralno.
    Da pechelish dividenti ot chujda istoriq, mnogokratno preeksponirana ot vsqkakvi zapadni medii, pak e hitro, i pak.. ne dotam pravilno.
    Stanislava se vazpolzva ot 2 ne6ta: istoriqta na onezi 4ujdenci i vrazkata im online, no nai-veche ot populqrnostta na proekta SecondLife.com. Osobeno ot vtoroto. Da krastish knigata si po tozi nachin, za da se okaje v posledstvie, che zaglavieto e metafora i sluchaino savpadenie s onzi SL, za koito se izpisaha tolkova materiali po vsqkakvi medii, e kato da si slojish na stariq Opel tabelka BMW zashtoto vidish li i dvete sa koli, pri tova nemski. Veroqtno e razkazala ne6tata dobre – ne znam. Knigata nqma da q procheta, otblasna me samata avtorka v mnogobroinite i predstavqniq na neinoto proizvedenie po nacionalnite televizii. Dramatichnite istorii za tova kak majat i e rejel kabelite vkashti, za da i spre dostapa do internet, i kupishtata gluposti, koito nagovori ot ekrana (tuk vina moje bi imat i nedosabudenite vodeshti na sutreshnite blogove), prosto ugasiha v men i poslednata iskricata liubopitstvo.
    Dano v badeshte da stane naistina dobra, za ne i se nalaga da prodava svoeto v podobna opakovka.

  2. Нямам телевизор и не съм наблюдавала кампанията, но все пак не е задължително качеството на маркетинга да говори за качеството на продукта 🙂

  3. Айде сега, пак „съвременните български автори“ са на топа на устата 🙂 Не мога да се съглася, че тези „претенциозни, скучни и досадни хора не разбират за какво пишат“. Няма да ти повярвам и, че не четеш български автори, тъй като съм последовател на древната максима, която гласи: „жената върши точно обратното на това, което говори“. Демек, манекенките НЕ ЧЕТАТ Пауло Куелю, а ти ЧЕТЕШ беге автори, та се късаш. При това – с кеф :).
    И понеже не върви сам да ти се изтъквам като „млад, български автор“, нека ти посоча един Захари Карабашлиев и неговите „18% сиво“ като пример за хем оригинална, хем качествена, хем съвременна българска литература. Макар и емигрантска. Червена точка в полза на българските емигранти 🙂
    Относно сюжета на „секънд лайф.тхт“ така, както го описваш: поредният заблуден скандинавец, който залита по миражи от сайтовете за запознанства с красиви българки не е някаква новина. Нито пък поредната българска кифла, която е решила да трупа харем от чужденци с изплезени езици онлайн. Защото офлайн е малко по-трудно (целулита и бръчките трудно могат да се прикрият), пък и опасно (току виж й резнали кабела :).
    Не е новина и, че в реалния живот космати българи чукат пияната, еманципирана жена на въпросния заблуден скандинавец всяко лято по българското черноморие. Някои дори се женят за нея. А след развода получават издръжка. Познавам такива екземпляри. Поне за мъжката половина от населението тези неща не са новина… Така че, книгата може да попадне в секцията „чик лит“. Но историята си заслужава да бъде прочетена. Заради психологията в нея. Евала на авторката и мерси, че написа това ревю.

  4. Харесват ми мъжете във Вашия блог.
    Грамотноста (ж.р.) краси Човека( м.р.) !
    Преобладаващият между Вашите редове тестостерон
    Ви гарантира почитатели (м.р.).
    Надявам се „Полерът на Кустенурката“
    да се извиси до „Amazon.com.bg“ оne day…
    Aмазонката е Turtledove
    и Муза
    in our second life.

    P.S. Lid, You are ! Why do You need to defend yourself !
    In #3 lid каза:
    „Нямам ….., не съм….., не е…..“
    in one sentence, 3 times negative connotations.
    Стилистиката на бъггарският език може да бъде
    нежна
    невинна
    непринудена….
    ….три чудесни думички
    започващи с „N- word“/“не-“
    и излъчващи Женственост
    и ухание в мрака на мрежата.

Коментари са забранени.