философстване след фризура

Преди 3 седмици се получи добре, защото й нарисувах прическата. Този път не го направих, защото мислех, че е запомнила. Отново ме подстрига както не искам, а аз стигнах до извода, че трябва да се фокусирам върху това което искам, а не това което не искам, защото тя очевидно не чува „не“-то 🙂

Докато се гледах в огледалото, установих, че светът се дели на два вида хора – такива които ме харесват с дълга коса и такива които ме харесват с къса. Аз съм от третия вид – харесвам се дори и след фризьорско фиаско 😀

Advertisements

12 thoughts on “философстване след фризура

  1. hahahha
    kysata e istinata

    ps: tezi dvamata ne gi slushai. te sa gotovi da kajat vsichko, samo za da se doblijat do celta si – brak po smetka:)

  2. Лид, к’ви са тия глупаци тук най-горе? 😉 … баща ти хубаво ти е хортувал… 🙂
    Я сега вземи се обръсни нула номер като Шинейд О’Конър и им разкажи играта…
    (аз тъкмо се чудех дали да не ти купя диадема… ама може и перука да ти взема – казвай какъв цвят искаш? 😀 ).

  3. Не искам перука, а като Шинейд ходих няколко години. Сега искам друго. Ще се получи след месец. Не е болка за умиране, макар че в момента приличам на Уди Кълвача 🙂

  4. Уди си е една малка прелест! 🙂
    Пустия му пънк – все ме влече… Найжъл К. обаче вече е зает. 😉

    Ти поне ПРИЛИЧАШ на нещо… завиждам ти! 😀

Коментари са забранени.