За правилата и справедливостта

В книгата която четях вчера се споменава за жилищна сграда в опасен квартал на Ню Йорк. Вратата на задния вход е повредена и през нея може да се вмъкне опасен човек. Пет години наемателите чакат собственика да я поправи. Чудя се защо след като им е толкова важно не си я поправят сами – нищо че не е справедливо и по правилата.

Advertisements

9 thoughts on “За правилата и справедливостта

  1. Защото в USA това е задължение на собственика.
    В реалния живот собствениците оправят такива проблеми доста бързо.

  2. Нищо не пречи да се стигне до някакъв компромис – наемателите да направят ремонт за своя сметка и после да я представят за осребряване пред собствениците. Мисля, че го има като практика, стига и двете страни предварително да са се договорили и за тая страна на отношенията си…

  3. Нюйоркчани са особен подвид хомо сапиенс. Mного са зли и биха се саморазправили със собственика. Но такова нещо в реалния живот не би се случило никога, освен ако не са апартаменти под rent control. Собственика биха го съдили за поставяне на наемателите под опасност. Може би става дума за абсурдистки похват 🙂

  4. Ами тогава става дума за battle of wills между собственик и наематели, а последните не събират пари помежду си да поправят вратата от своя джоб, първо, заради принципа, второ, защото сигурно има много други належащи неща за ремонт, трето, защото нямат пари, четвърто, защото са обхванати от синдрома на бедността (принципа на окапаните дрехи) и защото са свикнали да се справят с неуредиците чрез страхуване, а не чрез действие. А собственикът го прави, за да ги притиска да се преместят и за отмъщение за rent control.

  5. Още преди да прочета коментара на Размисли и твоя в отговор, си помислих за онези блокове с изкуствено ниски наеми, чиито обитатели са убедени, че светът е длъжен да им е гостоприемник. Разбира се, в случая за бой са не те, а държавата, решила да сиромахомилства на гърба на нещастния собственик.

  6. Да, става идеално за взаимоотношенията държава – бг народ 🙂 Но аз си помислих първо за отношенията началник – подчинени или дисфункционално семейство. Изобщо, става във всички случаи, когато има някой, в чиито ръце има много власт и хора, които се чувстват безпомощни и зависими и могат да отвръщат само пасивно-агресивно.

    Всъщност rent control не е непременно лошо нещо. Неумел начин да се контролира пазара, бих казала. В периоди на бум на търсенето на квартири наистина притежателите на жилищна площ под наем надуват цените неоснователно (не съобразено с повишени разходи, а само с по-интензивен пазар) и по този начин реално разрушават общности. Бостън е такъв пример в момента: скъпотията кара хора със средни заплати (учители и подобни) да се преместват в други щати, пораснали деца да не могат да си позволят да живеят близо до родителите, начеващи специалисти да го избягват, а нискозаплатените работници да липсват. Това пречи и на развитието му и става жертва на собствената си популярност. Градчета около него губят характера си и разнообразието си, защото старата общност се разпада и се пълни с високодоходни нови хора. За да може един град да е жизнен, най-благоприятно, трябва да има възможности за пребиваване на хора с различни възможности – вкл. и необходимия обслужващ персонал. И не непременно собственикът поема разликата между пазарната цена на наема и заплащанoто от наемателя. Тези блокове, за които говориш, Майя, сигурно са от типа субсидиран наем, където общината покрива разликата. Или пък в някои гентрифицирани градчета, в щати, където има изискване определен процент от жилищата да са affordable housing, на даден предприемач му се разрешава да строи скъпи лофтове и луксозни апартаменти ако приспособи част от тях или построи отделно апартаменти за по-ниски наеми. При което той си избива „загубата“ с огромната печалба от луксозните.

  7. В един от текстовете за архитектурата дадох пример с един проект в Лондон, благодарение на който ключови професионалисти с по-ниски доходи успяват да се задържат в центъра на града.

Коментари са забранени.