въпроси за архитектурата и още нещо

Когато писах текста за архитектурата, не се съмнявах, че ще получа подобен коментар: „Ako toj si bese napravil truda da ponauchi malko za arhitektite, koito kritikuva, vmesto da kaje: eh toq puk kakvo se pravi na velik, prozoreca na vtoriq etaj e s drug razmer – stese da razbere zasto na horata razbirasti ot arhitektura ne im puka za tezi drebni detajli. I ne stava vupros za carqt e gol. Zastoto kogato zaha hadid ili gehry napravqt nesto veliko, nikoj ne gleda dali vratata e kriva ili 5 santimetra po navutre, a se ocenqva kakvo sa postignali, prostranstvozo koeto e suzdadeno.Architekturata ne e samo funkcii …“

Такааааа … ако си направя труда да науча, че архитектът Х е велик, защото е създал нещо оригинално и нечувано, ще преглътна факта, че да обитавам проектираната от него сграда ме убива 🙂 Ако следвам тази логика, няма да се оплаквам, че от две години не мога да открия тениски и панталони които да са ми удобни и да ми стоят добре, а ще си купя това, което дизайнерите смятат за красиво. По същата логика някои фирми ръсят МНОГО пари за гениални, печелещи конкурси  реклами, които не продават и т.н. Предполагам, че когато най-после проумея, че царят никога не може да е гол, ще съм станала зрял човек.

Първата серия от поредицата и първият получен коментар пораждат два въпроса. Предлагам и моите отговори. Интересно ми е да чуя твоите 🙂

1. „Изкуство заради самото изкуство“ означава, че не е нужно изкуството да бъде „полезно“, т.е. да изпълнява някаква прагматична функция. То се създава за да удовлетворява потребността ни да съзерцаваме красивото. По принцип съм съгласна с тази идея, но смятам, че не е приложима към всеки вид изкуство. Ако разделим изкуствата на изящни и приложни, смятам, че идеята се отнася за първите, но не и за вторите, защото те създават неща, които ние използваме. В този смисъл функцията е важна. Въпросът е дали архитектурата може да се разглежда като изкуство заради самото изкуство, като се пренебрегне функционалността на сградите и начина по който се чувстват обитателите им в тях? Аз смятам, че архитектурата е приложно изкуство и че следва да се оценява на първо място според функционалността и начина, по който се чувстват потребителите й, минаващите покрай нея и обитателите на съседните сгради.

2. Можем ли да си позволим самочувствието да имаме своя преценка за неща, за които нямаме професионална подготовка? Питам по принцип. Иначе можем да разсъждаваме дали мога да си позволя да пиша по теми за които нямам професионална подготовка, дали Стюарт може да си позволи да направи филм за архитектурата, при положение, че е учил биология и дизайн. Могат ли родители да си позволят да обучават децата си сами, вместо да ги пращат на училище? Можеш ли да си позволиш да не отидеш на лекар когато се разболееш? Можеш ли да си позволиш да обсъдиш идеите и желанията си за сградата, която си възложил за проектиране с архитекта, на когото ще платиш много пари? Аз казвам ДА. Можеш да видиш разсъжденията на един архитект в първата серия – започват от 20:43 мин. Според него ако хората изгубят в голяма степен увереността си, че могат да правят преценки, е застрашена тъканта на обществото. Това ми напомня за разсъжденията ми за кампанията за шпионирането, в която още не съм се включила, както и всички кампаниии, в които повечето от нас се включват без да поставят под въпрос, защото са стартирани и популяризирани от авторитети, които не се поставят под въпрос или защото са политически коректни.

Advertisements

8 thoughts on “въпроси за архитектурата и още нещо

  1. ne iskam da sporq s teb, zastoto ne si v temata i tova ste oznacava zaguba na vreme. s tocka 1 sum suglasen. Opitaj se da procetes material za tova kak se „izmerva arhitekturata“ ima takuv film – mastabut na arhictekturata. Oste vitruv predi 2000 godini e pisal za firmitas, utilitas, venustas i dnes fse oste za mnogo hora tova e meriloto. Kogato vidis nqkoq sgrada ili prostranstvo, vazno e kakvi emocii porajda v teb to. Fseki moze da napravi restorant da recem s 5 masi, no vseki go pravi po razlicen nacin i kato vlezes kazvas wow. Estestveno ako si tam da tursis kusuri ste gi nameris, no za tova ne stava vupros. Ne znam kak da ti go obqsnq, porovi se malko, ima dostatucno kritici.
    V mastaba na arhitekturata, nz english title, stava vurpos zatova naprimer, ce arhitekturata e mnogo dobra, kogato i sled 200++ godini mozes da kazes, ce nesto e suvremenno, izvunzemno :P,nadzivqla e godinite si, t.e. ne e kato da napravis edna kusta i da q suboris sled 50 godini, vupreki ce i tam imas nezbaravimi spomeni i tova e mnogo vazno, razbira se. Pomisli za piramidite, te li sa naj velikoto nesto, sled tolkova godini? Eifelovata kula? Kakvo simvolizira tq Zasto v ocite na mnogo hora tova e paris i romantika, a vsusnost e monument na industralizaciqta?
    Eto takiva raboti moze bi sa verniqt put, pone sprored men, no ne i blogurski prostotii sus sravneniq, asociacii i nikakva kompetentnost. Tova drazni horata, koito se zanimavat s arch, mili bloguri. Budete gotini i pisete za politika i sport, ot neq razbira vseki.
    Izkustvoto kato samocel? Zasto ne? Tova li e verniqt put? Zasto ne?
    Ceti za genius loci. Temata e mnogo obsirna, no kakto kazah, ne si kompetenta, tova ne e obida, i az ne si kum kompetenten v mogo oblasti i ne se pravq na razbirac. 🙂 Estestveno vseki moze da ima svoe sobstveno mnenie.

  2. Човек винаги може да отдели време да обясни на някого, че е некомпетентен и е загуба на време да му се обяснява. По-рядко е склонен да отдели същото време за да се опита да обясни 🙂

  3. Ама Лид, той добре го обяснява! 🙂
    Съгласна съм с неговата гледна точка – архитектура заради удобен ‘подслон над главата’ … не е архитектура, а сие подслон!

  4. Абе в България нещата са една идея по-сложни ми се струва , защото подлона ти го осигурява конструктора , на база на изкуството на архитекта , който ако се падне да е голям артист , се получават сложни синхронизации на тема „ама хайде сега да преместим тука малко , че така както си го нарисувал , няма да е добре/разбирай – скъпо е , безсмислено сложно е , невъзможно е / и отговора е подобен – за обеми , изкуства и подобни 🙂

  5. Според мен (NB!, сиреч не мисля, че съм права, както не мисля, че не съм права), така поставен, въпросът е погрешно поставен. Мързи ме да се обосновавам теоретично, затова ще се опитам да изложа тезата си с конкретика:

    Основната критика към Моцарт, докато е бил жив, е била, че заиграва с вкусовете на публиката, правейки недопсуми компромиси с „чистото“ изкуство. И, обективно погледнато – така е било. Моцарт нарушава редица дотогава общоприети за високата музика конвенции. Същата е ситуацията със Щраус. Да се опитам да кажа тези две неща от днешна гледна точка с днешния език:

    Съвременниците на Моцарт и на Щраус са смятали, че правят чалга, което е било и така. Имам предвид същността на понятието „чалга“ като музикален стил, доминиращ публиката и непризнаван от официализираната като авторитетна към момента музикална критика. Който не е изкушен в социологията, ще разбере като погледне феномените „кънтри“ и „фламенко“.

    Всеки, отишъл в САЩ, е срещал кънтри-проблема. Ние си мислим, че това е тяхна любима музика, а за тях (абе явно не за всички, а за по-малката част, с чиито представители общувам) кънтрито е белег за селянин (redneck). Кънтрито е селяния, кънтрито е чалга.

    Същото е в Испания с фламенкото. Опитай се в среда на прилични хора (т.е., средна класа испанци) да споменеш нещо – ще те изгледат толкова гнусняво-презрително… Да кажеш в Испания „фламенко“ е като да кажеш у нас „чалга“.

    За кво говоря това?

    Защото Моцарт и Щраус са правели изкуство зя консумация, тоест писали са музика, която се харесва на хората. Иначе е нямало да им плащат. И тук иде интересното: Не са те единствените на които меценатите са плащали да им пишат сгодна музика. Но тия пичове ги слушаме и днес.

    Сметам, всичко е ясно. Или пА се изразих многословно и неразбираемо?

  6. „По същата логика някои фирми ръсят МНОГО пари за гениални, печелещи конкурси реклами, които не продават и т.н.“

    Аха, да кажа нещо за рекламите, след като ги спомена. Нали всички ни казват, че рекламите се правят с осн. цел да се запомнят, да влязат в устите на хората и те да ги коментират, независимо дали са оригинални, тъпи, дали ни дразнят и т.н. Всеки вика: „Щом ти прави впечатление, значи рекламата си е изпълнила предназначението.“ Аз напоследък все повече не съм съгласен с това. В крайна сметка целта на рекламите би трябвало да е да УВЕЛИЧИ ПРОДАЖБИТЕ, дейба! Знаете ли колко реклами са ми харесвали или са ме дразнили, запомнял съм ги, коментирали сме ги с приятели, майтапили сме се с тях, лафчета от тях са ми влизали в ежедневната реч… И кво? Не мога да се сетя какво се рекламираше в тях и в резултат няма да си го купя. Или ако си го купя то няма да е заради рекламата.

  7. В софтуерния бизнес има разпределение – бизнес аналитика определя изискванията към софтуера и нещата, които трябва да са включени в него за да изпълни целите си. Той контактува с поръчителя за да изясни какво точно се иска и се опитва да предвиди проблемите на ползвателите на системата, за да уточни с поръчителя възможно най-правилните изисквания. Същевременно мисли за работата на следващия участник в процеса (софтуерният дизайнер) и не проектира нещо, което не може да бъде изпълнено.

    Софтуерният дизайнер определя КАК ще бъдат изпълнени определените от бизнес аналитика детайлни изисквания, какви разработки ще се правят и къде.

    Ролите са моделирани по строителния бизнес, и по-специално бизнес аналитика е моделиран по архитекта, а софтуерният дизайнер – по строителния инженер.

    По обратната логика предполагам, че работата на архитекта не е да твори изкуство или да се занимава с техническите детайли по строенето на сградата, а да получи разхвърляни изисквания от типа „Да има 3 стаи на етаж, да е червеникаво, покръва да е един такъв назъбен….“ и да направи проект отразяващ в детайли изискванията на поръчителя и нуждите на евентуалните ползватели.

Коментари са забранени.